Силно секретната гражданска шпионска агенция на Китай стартира публичен акаунт в голяма социална медийна платформа, за да призове „всички членове на обществото“ да се присъединят към нейната борба срещу шпионажа, предлагайки награди и защита за тези, които предоставят информация.
Министерството на държавната сигурност контролира разузнаването и контраразузнаването както в Китай, така и в чужбина. Неговата мисия насърчи аналогии с комбинираното ЦРУ и ФБР, но е много по-секретна относно работата си – дори без публичен уебсайт, описващ дейността му.
Но в понеделник стартира акаунт в WeChat, изключително популярното приложение за социални съобщения, което може да се похвали с над 1 милиард потребители. Ден по-късно акаунтът публикува първата си публикация.
Под заглавие „Противодействието на шпионажа изисква мобилизирането на всички членове на обществото“, министерството каза, че органите за национална сигурност трябва да поддържат канали за докладване, като горещи линии и онлайн платформи, отворени, за да обработват своевременно съобщения за предполагаем шпионаж в Китай.
„Подобряване на механизма за докладване на шпионаж чрез законно похваляване, възнаграждаване и защита на лица и организации, които съобщават за шпионаж“, се добавя в него, „така че да се нормализира механизмът за участие на хората в контрашпионската работа.“
Той също така каза, че мисията на „националните органи, гражданските групи и търговските предприятия“ е да прилагат мерки срещу шпионажа, добавяйки, че правителството и „ръководителите на индустрии“ трябва да поемат отговорност.
Години наред китайските власти насърчават обществеността да информира за заподозрени чуждестранни шпиони и техните китайски сътрудници чрез пропагандни и насърчителни кампании.
Но тези усилия набраха скорост при Си Дзинпин, най-настоятелният и авторитарен лидер на Китай от едно поколение, който превърна държавната сигурност в свой основен приоритет.
Длъжностни лица и държавни медии отдавна прокарват наратива, че Китай е под сериозна, постоянна заплаха от „враждебни чуждестранни сили“, които се предполага, че се стремят да проникнат и подкопаят страната, послание, което беше допълнително засилено, тъй като отношенията със западните сили се влошиха.
Разширяване на закона за контрашпионажа
Дебютната публикация на министерството на сигурността в WeChat цитира нови изменения в закон за контрашпионажа, приет от китайския законодателен орган по-рано тази година, който влезе в сила на 1 юли.
В него се казва, че новинарските издания, радио- и телевизионните станции, културният сектор и интернет доставчиците също трябва да участват в обучението срещу шпионажа.
Китай прие всеобхватен закон за контрашпионажа през 2014 г., който според някои експерти вече е „двусмислен и мощен“. Но актуализира закона през април, за да хвърли по-широка мрежа.
Последните изменения разшириха определението за шпионаж от обхващане на държавни тайни и разузнаване до всякакви „документи, данни, материали или предмети, свързани с националната сигурност и интереси“, без да уточняват конкретни параметри за това как се дефинират тези термини.
Кибератаките, насочени към ключова информационна инфраструктура на Китай във връзка с шпионски агенции, също се категоризират като шпионаж според новите промени.
Този ход предизвика притеснения сред анализаторите относно потенциалното му въздействие върху чуждестранни компании, журналисти и академици, които могат да бъдат изправени пред допълнителни правни рискове и несигурност за работата си.
Преди законът да влезе в сила по-рано тази година, китайските власти затвориха офиса в Пекин на Mintz Group, американска фирма за корпоративен комплексен анализ, и задържаха петима местни служители.
Американската консултантска компания Bain & Company също каза през април, че китайската полиция е разпитала персонал в нейния офис в Шанхай.
Междувременно Япония поиска освобождаването на японски служител на Astellas Pharma, който беше задържан в Пекин през март по подозрение за шпионаж.
Предишно устройство против шпиониране
Имаше множество предишни призиви от страна на Китай към обществеността да търси потенциални шпиони.
През юни миналата година Китай обяви „материални награди“ до и над 100 000 юана (15 000 долара) за сигнали за хора, които застрашават националната сигурност.
За тези, които са се представили с по-малко значим интелект, властите ще им представят вместо това „духовни награди“ в сертификати.
Мъж минава покрай пропаганден плакат, предупреждаващ жителите на Китай за чуждестранни шпиони, в Пекин на 23 май 2017 г. Грег Бейкър/AFP/Getty Images Кампания през 2016 г. използва известен плакат с 16 панела в стила на комикси, открит из цялата столица Пекин.
Плакатът разказваше измислената история за млада държавна служителка – Сяо Ли или Малката Ли – която била ухажвана от червенокоса чужденка, представяща се за гостуващ учен.
Ученият, на име Дауей или Дейвид, я обсипва с комплименти, рози, изискани вечери и романтични разходки в парка и убеждава жената да му предостави вътрешни документи от нейното работно място за правителствена пропаганда.
Историята завършва с това, че Сяо Ли е отведена от служители по сигурността и открива, че нейният приятел е чуждестранен шпионин.
