Слабият човек е слаб не за друго, а защото може да си позволи подобен разкош
" Силни, опасявайте се от слабите! Те ще ви принудят да тичате в кръга на живота, а кръгът ще се смалява, до момента в който не рухнете и не се запитате: " А мен кой ще пожали? " ~ Светлана ЕРМАКОВА
(The Death of Chatterton by Henry Wallis,1856)
Защо хората се разделят на мощни и слаби? Не физически. А на равнището на мислите и постъпките. Защо едните от самото начало се оплакват, непрекъснато изискват нещо и постоянно чакат помощ от всички страни,а другите стискат зъби и се борят с живота, безмълвно оказват помощ на самите себе си, трансформират се в опора и протекция за останалите?
Когато ми споделят, че слабите са слаби по рождение, по този начин както мощните са мощни по природа, аз не им имам вяра. Не им имам вяра по същият метод, както нямам доверие, че има хора, които могат да четат и пишат по рождение. Когато се пробват да ме убеждават, че слабите, даже и да желаят не могат да станат мощни, а мощните по дифолт не се нуждаят от поддръжка, която е по този начин витално нужна за слабите, аз желая да дръпна спешната спирачка и да сляза от влака, в който пътувам.
Да бъдеш слаб не е патология. Да бъдеш мощен – не е даденост, сходно цвета на очите и формата на носа. И едното, и другото е избор, който всеки прави самичък. Програма, определяща метода на живот. Това е.
Слабият човек не е слаб по тази причина, че е слаб, а тъй като може да си разреши сходен лукс. Защото паралелно до него има някой, който му разрешава да бъде точно подобен, някой, който да дава отговор освен за себе си, само че и за този слаб човек.
Не съществуват слаби хора. Има такива, на които им е преференциално да бъдат слаби.
Силните пък постоянно са мощни, не тъй като по този начин им се желае, а тъй като нищо друго не им остава, с изключение на да бъдат такива.
И постоянно точно поради това, че ни се костват мощни – стоманени, непреклонни, такива, на които с лекост можеш да кажеш: " ти си мощен, ще се оправиш ", те най-силно се нуждаят от същата поддръжка и отбрана. От обич и топлота. Защото надълбоко в себе си засегнати. А умората им е голяма. Самотата – също.
Защото да бъдеш мощен, значи, без да разсъждаваш да поемаш ударите върху себе си. Със себе си и само със свои сили да запълваш всяка цепнатина в живота. Всеки теч на кораба, в който плаваш. Да бъдеш и на парадната палуба, и в мрачния трюм.
Пазете себе си, вие, мощни хора. Пазете се един различен. Защото и без друго, не сте толкоз доста. И тъй като вашата мощ постоянно е вашето най-слабо и незащитено място.
Автор: Ольга Глазова
Източник:
Картина: The Death of Chatterton by Henry Wallis,1856 - en.wikipedia.org
