Не са само каталунците - кой още в ЕС се стреми към независимост
Силни сепаратистки настроения има освен в Испания. Кой още в Европейски Съюз се стреми към самостоятелност? Кратък обзор на сепаратистките придвижвания:
Каталуния
По време на диктатурата на Франко каталунският език е неразрешен. Междувременно региона са радва на необятна културна и политическа автономност със собствен личен районен парламент. За доста жители на Каталуния обаче това не е задоволително. Те желаят своя независима страна - основно по стопански аргументи.
Каталунците считат, че испанската страна ограбва богатата Каталуния. От началото на икономическата рецесия броят на последователите на независимостта нарастна доста. Регионалното държавно управление в Барселона желае да организира референдум през ноември. За разлика от английското държавно управление Мадрид не признава законността на референдума. Така борбата наподобява неизбежна.
Страната на баските
При режима на Франко потискани се усещат също и баските. Страната на баските обаче е доста по-слаба в икономическо отношение от Каталуния. Затова и единствено малцинство от баски националисти е войнствено настроено. Баската незаконна организиция ЕТА, която се бори за самостоятелност, е умъртвила над 800 души през последните 50 години. Преди три години ЕТА публично се отхвърли от насилието. Нито атентатите на групировката, нито политическите договаряния приближиха баските до провеждането на референдум, да не приказваме за самостоятелност. Според испанския Конституционен съд, само централното испанско държавно управление може да провежда всенародни допитвания, а то е изрично срещу, в това число във връзка с Каталуния.
Фландрия
На последните белгийски парламентарни избори партията " Нов фламандски алианс " на Барт де Вевер стана най-голямата политическа мощ във Фландрия. Барт Де Вевер е уверен, че общата белгийска страна ще изчезне и желае да реализира самостоятелност за Фландрия по пътя на договарянията. Фламандският фракционизъм е необикновен случай.
Белгия със състои от холандскоговорящата Фландрия, френскоговорящата Валония (включително немскоговорящата общност) и от публично двуезичния Брюксел. Ако Фландрия се отдели, Белгия ще загуби над половината от популацията си, както и забележителен дял от стопанската система си. Тоест от Белгия няма да остане доста.
Най-спорният въпрос е за статута на Брюксел, където са седалищата на Европейски Съюз и НАТО. Не е ясно и какво ще стане с Валония, за която съществуват хрумвания за доближаване с Франция, Люксембург и даже с Германия. Досега обаче белгийците постоянно са успявали да останат едно цяло.
Падания
Северноиталианското сепаратистко придвижване има чисто стопански претекстове. Северът - областите Ломбардия, Аоста, Пиемонт, Лигурия, Венето и Емилия Романа - основава със своята индустрия и банково дело една огромна част от италианския Брутният вътрешен продукт. Много северноиталианци считат, че Средна и Южна Италия пилеят мъчно извоюваните от Севера пари. През 90-те години партията Северна лига искаше цялостно разединение на Падания, позовавйки се на името " pianura padana " на долината на река По. Днес Северната лига е доста по-умерена и в този момент партията се бори за това, Падания да резервира за себе си една трета от приходите си, вместо първо да ги превежда на Рим.
Южен Тирол
В Южен Тирол се съчетават политико-икономически и обществено-културни фактори. До края на Първата международна война Южен Тирол е в състава на Австро-Унгария, по-късно е отстъпен на Италия. След фаза на италианизиране по времето на Мусолини, Южен Тирол последователно получава повече политическа и езикова автономност след Втората международна война. Благосъстоятелният район даже има право да задържа огромна част от държавните доходи за себе си. Дълго време южнотиролците изглеждаха удовлетворени, само че дълговата рецесия още веднъж разпали сепаратизма. Италия е втората най-задлъжняла страна от еврозоната след Гърция. Икономиката ѝ стагнира, а южнотиролците не желаят да имат нищо общо с проблемите на цяла Италия. Все по-често се надигат гласове, които упорстват за разединение от Рим.
Корсика
Френската страна дълго се опитваше да изтласка корсиканския език от публичния живот и учебните заведения. Франция се бореше против стремежите за автономност на региона. Военнизирани групировки като FLNC години наред се опитваха с принуждение да откъснат региона от Франция, като правиха набези против представители или знаци на френската страна. Едва това лято групировката публично се отхвърли от насилието. Конфликтният капацитет обаче остана. Предпазливите оферти на социалистическото държавно управление на Лионел Жоспен през 2000 година за повече автономност изкараха консервативната съпротива на барикадите. Консерваторите се притесняваха, че и други райони като Бретан или Елзас ще упорстват за повече самостоятелност.
Бавария
Само една дребна част от баварците насериозно мислят за лична страна. Но и през днешния ден федералната провинция Бавария публично се назовава " Свободна страна Бавария ". При всички положения тя би могла да просъществува независимо: Бавария е най-голямата по територия немска провинция, има повече поданици от Швеция или Португалия - близо 13 милиона, съставлява най-силната стопанска система от всички немски провинции. Желанието за повече баварска самостоятелност в действителност идва от финансовото равнене сред обособените федерални провинции, което компенсира ненапълно разликите сред богатите и небогати провинции - Бавария желае да внася по-малко в общата каса. Но и тук има сепартисти. Политикът от ХСС Вилфрид Шарнагел пледира в издадената си през 2012 година книга " Бавария може и сама " за разединение на провинцията от федерацията. Засега от този апел обаче не се е зародило някакво по-сериозно сепаратистко придвижване.
Каталуния
По време на диктатурата на Франко каталунският език е неразрешен. Междувременно региона са радва на необятна културна и политическа автономност със собствен личен районен парламент. За доста жители на Каталуния обаче това не е задоволително. Те желаят своя независима страна - основно по стопански аргументи.
Каталунците считат, че испанската страна ограбва богатата Каталуния. От началото на икономическата рецесия броят на последователите на независимостта нарастна доста. Регионалното държавно управление в Барселона желае да организира референдум през ноември. За разлика от английското държавно управление Мадрид не признава законността на референдума. Така борбата наподобява неизбежна.
Страната на баските
При режима на Франко потискани се усещат също и баските. Страната на баските обаче е доста по-слаба в икономическо отношение от Каталуния. Затова и единствено малцинство от баски националисти е войнствено настроено. Баската незаконна организиция ЕТА, която се бори за самостоятелност, е умъртвила над 800 души през последните 50 години. Преди три години ЕТА публично се отхвърли от насилието. Нито атентатите на групировката, нито политическите договаряния приближиха баските до провеждането на референдум, да не приказваме за самостоятелност. Според испанския Конституционен съд, само централното испанско държавно управление може да провежда всенародни допитвания, а то е изрично срещу, в това число във връзка с Каталуния.
Фландрия
На последните белгийски парламентарни избори партията " Нов фламандски алианс " на Барт де Вевер стана най-голямата политическа мощ във Фландрия. Барт Де Вевер е уверен, че общата белгийска страна ще изчезне и желае да реализира самостоятелност за Фландрия по пътя на договарянията. Фламандският фракционизъм е необикновен случай.
Белгия със състои от холандскоговорящата Фландрия, френскоговорящата Валония (включително немскоговорящата общност) и от публично двуезичния Брюксел. Ако Фландрия се отдели, Белгия ще загуби над половината от популацията си, както и забележителен дял от стопанската система си. Тоест от Белгия няма да остане доста.
Най-спорният въпрос е за статута на Брюксел, където са седалищата на Европейски Съюз и НАТО. Не е ясно и какво ще стане с Валония, за която съществуват хрумвания за доближаване с Франция, Люксембург и даже с Германия. Досега обаче белгийците постоянно са успявали да останат едно цяло.
Падания
Северноиталианското сепаратистко придвижване има чисто стопански претекстове. Северът - областите Ломбардия, Аоста, Пиемонт, Лигурия, Венето и Емилия Романа - основава със своята индустрия и банково дело една огромна част от италианския Брутният вътрешен продукт. Много северноиталианци считат, че Средна и Южна Италия пилеят мъчно извоюваните от Севера пари. През 90-те години партията Северна лига искаше цялостно разединение на Падания, позовавйки се на името " pianura padana " на долината на река По. Днес Северната лига е доста по-умерена и в този момент партията се бори за това, Падания да резервира за себе си една трета от приходите си, вместо първо да ги превежда на Рим.
Южен Тирол
В Южен Тирол се съчетават политико-икономически и обществено-културни фактори. До края на Първата международна война Южен Тирол е в състава на Австро-Унгария, по-късно е отстъпен на Италия. След фаза на италианизиране по времето на Мусолини, Южен Тирол последователно получава повече политическа и езикова автономност след Втората международна война. Благосъстоятелният район даже има право да задържа огромна част от държавните доходи за себе си. Дълго време южнотиролците изглеждаха удовлетворени, само че дълговата рецесия още веднъж разпали сепаратизма. Италия е втората най-задлъжняла страна от еврозоната след Гърция. Икономиката ѝ стагнира, а южнотиролците не желаят да имат нищо общо с проблемите на цяла Италия. Все по-често се надигат гласове, които упорстват за разединение от Рим.
Корсика
Френската страна дълго се опитваше да изтласка корсиканския език от публичния живот и учебните заведения. Франция се бореше против стремежите за автономност на региона. Военнизирани групировки като FLNC години наред се опитваха с принуждение да откъснат региона от Франция, като правиха набези против представители или знаци на френската страна. Едва това лято групировката публично се отхвърли от насилието. Конфликтният капацитет обаче остана. Предпазливите оферти на социалистическото държавно управление на Лионел Жоспен през 2000 година за повече автономност изкараха консервативната съпротива на барикадите. Консерваторите се притесняваха, че и други райони като Бретан или Елзас ще упорстват за повече самостоятелност.
Бавария
Само една дребна част от баварците насериозно мислят за лична страна. Но и през днешния ден федералната провинция Бавария публично се назовава " Свободна страна Бавария ". При всички положения тя би могла да просъществува независимо: Бавария е най-голямата по територия немска провинция, има повече поданици от Швеция или Португалия - близо 13 милиона, съставлява най-силната стопанска система от всички немски провинции. Желанието за повече баварска самостоятелност в действителност идва от финансовото равнене сред обособените федерални провинции, което компенсира ненапълно разликите сред богатите и небогати провинции - Бавария желае да внася по-малко в общата каса. Но и тук има сепартисти. Политикът от ХСС Вилфрид Шарнагел пледира в издадената си през 2012 година книга " Бавария може и сама " за разединение на провинцията от федерацията. Засега от този апел обаче не се е зародило някакво по-сериозно сепаратистко придвижване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ