По-чувствителни и по-безстрашни. Какво показва неочакваната обществена реакция срещу насилието
Силна вълна на съпричастност и яд против евентуалния причинител и институциите. Случаят на обезобразената с макетно ножче 18-годишна жена от Стара Загора провокира невиждана социална реакция в цяла България против домашното принуждение. Какво значи тя?
Нерядко четем за шокиращи случаи на експанзия против дами, доста от които приключват със гибел на жертвата и непропорционална присъда за причинителя.
Никой от тях обаче не е предизвиквал толкоз необятна социална реакция, колкото този на 18-годишната Дебора, и обезобразена в личния си дом. Тя е със строшен нос, 21 дълбоки рани от макетен нож и обръсната глава. Обвиняем е някогашният ѝ другар, който съд и прокуратура пускат на сводоба след първичния арест, а за случилото се се схваща месец по-късно.
Случаят провокира невиждана верига от реакции в обществените мрежи и медиите. По улиците София и на десетки градове против насилието над дами. Депутатите, с цел да гласоподават по-строги законови ограничения против домашно принуждение.
Според психолози, с които беседва Свободна Европа, тези публични реакции са позитивен знак. Според проф. Орлин Тодоров , психотерапевт и експерт по публично здраве, протичащото се през последните дни в България демонстрира, че в обществото има хора, които стават " извънредно чувствителни и към този момент не могат да работят по рефлекса на подчинението, на приемането на насилието ".
Както той, по този начин и Младен Владимиров , психолог с опит в спешните интервенции, обаче показват и някои отрицателни странични резултати, които може да има за обществото и за жертвата на експанзията.
Какво значи публичната реакция
По думите на проф. Тодоров при случаите на принуждение става дума за психологични заболявания, които действат и в цялото общество, в неговата просвета.
Макар че произходът на психологичните заболявания е може би в огромна степен биологичен, той " има и голям обществен детайл, т.е. културата, в която сме отраснали ", споделя Тодоров. Според него насилието се открива като норма в България още по време на прехода.
В случая на причинителя на нападението против Дебора " става въпрос за психопатна персона, за човек, който е показал извънреден садизъм ".
Тези антисоциални положения могат да бъдат модифицирани, когато има " по-чувствително, по-гъвкаво и не толкоз опресивно общество, което може да уточни разликите в тези неща, може даже да се загрижи за тези положения ", споделя Тодоров.
Става нещо доста значимо – трансформират се нашите инстинктивни и културни реакцииПроф. Орлин Тодоров
" Така че тук става нещо доста значимо – трансформират се нашите инстинктивни и културни реакции ", прибавя той.
" Сега очевидно идват нови генерации хора, които стават по-чувствителни и по-безстрашни, тъй като най-страшното нещо в действителност е безсилието, подчинението и пасивността пред насилниците ".
Младен Владимиров споделя, че е прелестно сюрпризиран от митингите в понеделник. " Това бяха културни хора, които уважаваха границите на другите, уважаваха полицията, която гарантираше реда... беше доста цивилизовано ", споделя той.
Владимиров акцентира и друго качество на митингите. Според него, " в случай че през последните години при случаи на принуждение виждахме профила на жертвата, в понеделник във всички градове видяхме профила на спасителя. Видяхме една нормалност, едни хора, които желаеха да се заявят и викаха, с цел да могат да овластят жертвата, с цел да кажат - не е срамно, не е стигматизиращо, търсете помощ ".
Защо чак в този момент
Според двамата казусът в Стара Загора е послужил като катализатор на трупано с години публично неодобрение.
Според проф. Тодоров то стартира да се натрупва с началото на дебатите за приемането на Истанбулската спогодба преди над пет години, като значителен фактор съгласно него е и това, че " най-важната институция - българският съд, не е реформирана ".
" Дълги години се натрупваше сериозна маса, която през този недъгав случай се събра, с цел да акумулира публичната сила ", прибавя Владимиров.
Когато има жив човек, за който да се погрижиш, силата има към какво да бъде канализиранаМладен Владимиров
Според него за мощната реакция може да е съдействал фактът, че жертвата е оживяла и обществото има късмет да я отбрани. " Когато има жив човек, за който да се погрижиш, силата има към какво да бъде канализирана ", споделя той.
Първите две стъпки, с цел да се помогне, са на жертвата да бъде върнато чувството за надзор над себе си, а по-късно и над средата, в която живее, прибавя психологът. По негови думи митингите са дали чувството, че " средата към този момент не е враждебна и ние сме тук да защитим (жертвата) ".
„ От петък това момиче е щерка на всички нас и би трябвало да знае, че цяла България ще постави неимоверни старания тя да се възвърне “, в понеделник инициаторката му Силвия Стойчева .
Може ли да ескалира
В дните след разгласяването на случая в разнообразни онлайн платформи се появиха апели за разпра и линчуване на насилника. Както Владимиров, по този начин и Тодоров предизвестяват, че не би трябвало да се стига до крайности в търсенето на правдивост.
" Тук би трябвало да бъдем доста деликатни, тъй като когато става дума за някакъв диктат на болшинството, несъмнено, че в такива моменти може да се стигне до крайности ", споделя Тодоров. Допълнително може да повлияе и съществуването на нетърпими противодействия, да вземем за пример сред националисти и проевропейски жители, които водят до радикализация.
По думите на специалиста, " както има доста мощно страдалчество при жертвата, по този начин доста постоянно и тези, които са предизвикали страданието, заслужават да бъдат лекувани, защитавани и по някакъв метод да им се отдели грижа. Това значи цивилизация и цивилизовано общество ".
„ Трябва да бъдем сериозни и да кажем, че кръв с кръв не се чисти “, прибавя Владимиров. " Добрият образец ще бъде да демонстрираме обществено допустими други възможности на насилието ".
Повторно травмиране
Наред с най-вече позитивната социална реакция в интернет се появиха фотоси на потърпевшата, а в понеделник докладчикът по делото арбитър Татяна Гьонева и името ѝ за пръв път. Всичко това носи риск от ретравмиране за жертвата, споделят психолозите.
По думите на Владимиров съобщаването на името на жертвата, вместо единствено буквите ѝ, и разпространението на фотосите " беше изключителна корист ". Това е " нещо, с което тя ще развие второстепенен стрес ".
Психологът подлага на критика и самата изявата на Гьонева пред медиите, по време на която тя беше облечена в светли облекла и на няколко пъти се усмихна. " Приемам, че пиарите на съдийката не си бяха свършили работа... по такава тематика не се приказва с усмивка. Не сме на градинско празненство, с цел да сме облечени по този метод и да имаме подобен език на тялото ".
Тодоров акцентира и ролята на медиите, които следва да подходят етично. " Става дума за медиите. Ако има навлизане в дома, в частния живот... виждали сме хиляди такива неща. Дано да не се случват, тъй като тук става дума най-много за психическа контузия, не толкоз за телесна ".
" Ние сме чувстващи, мислещи същества, ние не сме просто тела " проф. Орлин Тодоров
Той прибавя, че даже съдът употребява погрешно самия термин " телесна щета ". Докато това разбиране съществува в правораздаването, съдът " също ще бъде, чисто метафорично казано, психопатна организация ".
" Не съществува такова нещо, индивидът не е единствено тяло. Тази метафора е доста значима и мисля, че по тази причина доста хора излязоха на улицата – тъй като ние сме чувстващи, мислещи същества, ние не сме просто тела ", сподели още Тодоров.
Бащата на потърпевшата сподели в понеделник пред, че с нея непрестанно работят психолози. По думите на юриста на фамилията Димитър Киров пред евентуално има " загуба на личността " съгласно психиатрична оценка.
Нерядко четем за шокиращи случаи на експанзия против дами, доста от които приключват със гибел на жертвата и непропорционална присъда за причинителя.
Никой от тях обаче не е предизвиквал толкоз необятна социална реакция, колкото този на 18-годишната Дебора, и обезобразена в личния си дом. Тя е със строшен нос, 21 дълбоки рани от макетен нож и обръсната глава. Обвиняем е някогашният ѝ другар, който съд и прокуратура пускат на сводоба след първичния арест, а за случилото се се схваща месец по-късно.
Случаят провокира невиждана верига от реакции в обществените мрежи и медиите. По улиците София и на десетки градове против насилието над дами. Депутатите, с цел да гласоподават по-строги законови ограничения против домашно принуждение.
Според психолози, с които беседва Свободна Европа, тези публични реакции са позитивен знак. Според проф. Орлин Тодоров , психотерапевт и експерт по публично здраве, протичащото се през последните дни в България демонстрира, че в обществото има хора, които стават " извънредно чувствителни и към този момент не могат да работят по рефлекса на подчинението, на приемането на насилието ".
Както той, по този начин и Младен Владимиров , психолог с опит в спешните интервенции, обаче показват и някои отрицателни странични резултати, които може да има за обществото и за жертвата на експанзията.
Какво значи публичната реакция
По думите на проф. Тодоров при случаите на принуждение става дума за психологични заболявания, които действат и в цялото общество, в неговата просвета.
Макар че произходът на психологичните заболявания е може би в огромна степен биологичен, той " има и голям обществен детайл, т.е. културата, в която сме отраснали ", споделя Тодоров. Според него насилието се открива като норма в България още по време на прехода.
В случая на причинителя на нападението против Дебора " става въпрос за психопатна персона, за човек, който е показал извънреден садизъм ".
Тези антисоциални положения могат да бъдат модифицирани, когато има " по-чувствително, по-гъвкаво и не толкоз опресивно общество, което може да уточни разликите в тези неща, може даже да се загрижи за тези положения ", споделя Тодоров.
Става нещо доста значимо – трансформират се нашите инстинктивни и културни реакцииПроф. Орлин Тодоров
" Така че тук става нещо доста значимо – трансформират се нашите инстинктивни и културни реакции ", прибавя той.
" Сега очевидно идват нови генерации хора, които стават по-чувствителни и по-безстрашни, тъй като най-страшното нещо в действителност е безсилието, подчинението и пасивността пред насилниците ".
Младен Владимиров споделя, че е прелестно сюрпризиран от митингите в понеделник. " Това бяха културни хора, които уважаваха границите на другите, уважаваха полицията, която гарантираше реда... беше доста цивилизовано ", споделя той.
Владимиров акцентира и друго качество на митингите. Според него, " в случай че през последните години при случаи на принуждение виждахме профила на жертвата, в понеделник във всички градове видяхме профила на спасителя. Видяхме една нормалност, едни хора, които желаеха да се заявят и викаха, с цел да могат да овластят жертвата, с цел да кажат - не е срамно, не е стигматизиращо, търсете помощ ".
Защо чак в този момент
Според двамата казусът в Стара Загора е послужил като катализатор на трупано с години публично неодобрение.
Според проф. Тодоров то стартира да се натрупва с началото на дебатите за приемането на Истанбулската спогодба преди над пет години, като значителен фактор съгласно него е и това, че " най-важната институция - българският съд, не е реформирана ".
" Дълги години се натрупваше сериозна маса, която през този недъгав случай се събра, с цел да акумулира публичната сила ", прибавя Владимиров.
Когато има жив човек, за който да се погрижиш, силата има към какво да бъде канализиранаМладен Владимиров
Според него за мощната реакция може да е съдействал фактът, че жертвата е оживяла и обществото има късмет да я отбрани. " Когато има жив човек, за който да се погрижиш, силата има към какво да бъде канализирана ", споделя той.
Първите две стъпки, с цел да се помогне, са на жертвата да бъде върнато чувството за надзор над себе си, а по-късно и над средата, в която живее, прибавя психологът. По негови думи митингите са дали чувството, че " средата към този момент не е враждебна и ние сме тук да защитим (жертвата) ".
„ От петък това момиче е щерка на всички нас и би трябвало да знае, че цяла България ще постави неимоверни старания тя да се възвърне “, в понеделник инициаторката му Силвия Стойчева .
Може ли да ескалира
В дните след разгласяването на случая в разнообразни онлайн платформи се появиха апели за разпра и линчуване на насилника. Както Владимиров, по този начин и Тодоров предизвестяват, че не би трябвало да се стига до крайности в търсенето на правдивост.
" Тук би трябвало да бъдем доста деликатни, тъй като когато става дума за някакъв диктат на болшинството, несъмнено, че в такива моменти може да се стигне до крайности ", споделя Тодоров. Допълнително може да повлияе и съществуването на нетърпими противодействия, да вземем за пример сред националисти и проевропейски жители, които водят до радикализация.
По думите на специалиста, " както има доста мощно страдалчество при жертвата, по този начин доста постоянно и тези, които са предизвикали страданието, заслужават да бъдат лекувани, защитавани и по някакъв метод да им се отдели грижа. Това значи цивилизация и цивилизовано общество ".
„ Трябва да бъдем сериозни и да кажем, че кръв с кръв не се чисти “, прибавя Владимиров. " Добрият образец ще бъде да демонстрираме обществено допустими други възможности на насилието ".
Повторно травмиране
Наред с най-вече позитивната социална реакция в интернет се появиха фотоси на потърпевшата, а в понеделник докладчикът по делото арбитър Татяна Гьонева и името ѝ за пръв път. Всичко това носи риск от ретравмиране за жертвата, споделят психолозите.
По думите на Владимиров съобщаването на името на жертвата, вместо единствено буквите ѝ, и разпространението на фотосите " беше изключителна корист ". Това е " нещо, с което тя ще развие второстепенен стрес ".
Психологът подлага на критика и самата изявата на Гьонева пред медиите, по време на която тя беше облечена в светли облекла и на няколко пъти се усмихна. " Приемам, че пиарите на съдийката не си бяха свършили работа... по такава тематика не се приказва с усмивка. Не сме на градинско празненство, с цел да сме облечени по този метод и да имаме подобен език на тялото ".
Тодоров акцентира и ролята на медиите, които следва да подходят етично. " Става дума за медиите. Ако има навлизане в дома, в частния живот... виждали сме хиляди такива неща. Дано да не се случват, тъй като тук става дума най-много за психическа контузия, не толкоз за телесна ".
" Ние сме чувстващи, мислещи същества, ние не сме просто тела " проф. Орлин Тодоров
Той прибавя, че даже съдът употребява погрешно самия термин " телесна щета ". Докато това разбиране съществува в правораздаването, съдът " също ще бъде, чисто метафорично казано, психопатна организация ".
" Не съществува такова нещо, индивидът не е единствено тяло. Тази метафора е доста значима и мисля, че по тази причина доста хора излязоха на улицата – тъй като ние сме чувстващи, мислещи същества, ние не сме просто тела ", сподели още Тодоров.
Бащата на потърпевшата сподели в понеделник пред, че с нея непрестанно работят психолози. По думите на юриста на фамилията Димитър Киров пред евентуално има " загуба на личността " съгласно психиатрична оценка.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ