Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България представена в Москва
" Силата на гражданското общество: Съдбата на евреите в България " – това беше тематиката на галерия – хроника, роман за съпротивата на жителите на България, за отхвърли на едно общество да се подчини на проектите на управляващите за изпращане на българските евреи в нацистки концентрационни лагери. Инициативата за това събитие, което се състоя в Москва, е на Руския еврейски конгрес.
Експозицията наблюдава спецификата на българския случай и решимостта на българското гражданско общество да спре една репресивна политика.
Изложбата е осъществена със съдействието на Центъра за еврейски проучвания към СУ „ Св. Климент Охридски ”, съдържа 21 пана с фотографии, факсимилета и текст, който наблюдава по какъв начин се развиват събитията – на интернационалната сцена, позицията на формалните управляващи и ответните дейности на българската общност. Кураторът на еспозицията - доцент Албена Танева , сподели в „ Хоризонт до обед “:
Тази самодейност е поредност от събития на Руския еврейски конгрес. Първоначалният план е бил да бъде отдадена на паметта на Димитър Пешев, като един от праведниците, само че в действителност цялата вечер протече като една доста забавна, доста резултатна среща във връзка метода по какъв начин мислим това завещание. Това, което беше моят фокус в изявлението ми, с изключение на какъв е смисълът на тази галерия и какво тя споделя – с две думи това е, че ние не можем да разбираме тематиката на Холокоста, паметта на Холокоста, без да познаваме рамката на това, което прави нацистка Германия. Само че не е задоволително, с цел да разберем покруса от подобен мащаб. И там има политиката на гонене в нейните разнородни форми, в частност като една публична политика в България, и политиката на отбрана,, т.е по какъв начин България има политика на гонене и политика на отбрана, и това, което прави изключително специфичен българския случай, когато разнообразни хора, разнообразни институции имат своя принос, как е допустимо да реализираме човешки резултат и да защитим живота, подобен, какъвто има смисъл, когато всеки има своя принос.
В звуковия файл можете да чуете изявлението на Ирина Недева с доцент Албена Танева.
Експозицията наблюдава спецификата на българския случай и решимостта на българското гражданско общество да спре една репресивна политика.
Изложбата е осъществена със съдействието на Центъра за еврейски проучвания към СУ „ Св. Климент Охридски ”, съдържа 21 пана с фотографии, факсимилета и текст, който наблюдава по какъв начин се развиват събитията – на интернационалната сцена, позицията на формалните управляващи и ответните дейности на българската общност. Кураторът на еспозицията - доцент Албена Танева , сподели в „ Хоризонт до обед “:
Тази самодейност е поредност от събития на Руския еврейски конгрес. Първоначалният план е бил да бъде отдадена на паметта на Димитър Пешев, като един от праведниците, само че в действителност цялата вечер протече като една доста забавна, доста резултатна среща във връзка метода по какъв начин мислим това завещание. Това, което беше моят фокус в изявлението ми, с изключение на какъв е смисълът на тази галерия и какво тя споделя – с две думи това е, че ние не можем да разбираме тематиката на Холокоста, паметта на Холокоста, без да познаваме рамката на това, което прави нацистка Германия. Само че не е задоволително, с цел да разберем покруса от подобен мащаб. И там има политиката на гонене в нейните разнородни форми, в частност като една публична политика в България, и политиката на отбрана,, т.е по какъв начин България има политика на гонене и политика на отбрана, и това, което прави изключително специфичен българския случай, когато разнообразни хора, разнообразни институции имат своя принос, как е допустимо да реализираме човешки резултат и да защитим живота, подобен, какъвто има смисъл, когато всеки има своя принос.
В звуковия файл можете да чуете изявлението на Ирина Недева с доцент Албена Танева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ