Сигурно сте чували за препоръката, че трябва да правим по

Сигурно сте чували за рекомендацията, че би трябвало да вършим по 10 000 крачки дневно, с цел да сме здрави. Това звучи като хубава, ясна цел, само че истината е, че не всички живеем еднообразно – някои хора са по-активни, други прекарват целия ден пред компютъра. Затова тази универсална рекомендация не всеки път пасва на самостоятелните потребности.
Прочетете още
Изследване обаче демонстрира, че даже и хората с най-заседнал метод на живот могат да понижат рисковете за здравето си, в случай че просто стартират да се движат повече денем. Колкото повече крачки вършим, толкоз по-нисък е рискът от сърдечно-съдови болести, диабет, даже от преждевременна смъртност, без значение какъв брой време сме прекарали седнали.

Учените разгледали данни от над 72 000 души в границите на дълготрайно изследване във Англия и установили, че всеки спомагателен тип придвижване оказва помощ. Дори да седим доста, което за доста от нас е всекидневие, изключително в случай че работим на бюро, можем да противодействаме на това, в случай че се опитаме да вмъкнем малко повече вървене денем.

Разбира се, това не значи, че часове заседяване могат да бъдат обезщетени единствено с една разходка до магазина. Но всяко придвижване е по-добре от никакво. Има лесни способи да се движим повече. Например може да използваме стълбите вместо асансьора, да решим да слезем от рейса една спирка по-рано или да вмъкнем малко време преди работа, в което да потичаме в парка. Уикендите също са уместно време за разходка, изключително когато времето се затопли.

В рамките на изследването са оценени данни за здравословното положение на всеки участник за интервал от приблизително съвсем седем години. За да се измерят равнищата на физическа интензивност, участниците носели акселерометри на китките си в продължение на една седмица. Устройствата отчитали както броя на направените крачки, по този начин и времето, прекарано в седнало състояние.

Средно хората прекарвали към 10,6 часа дневно в седнало състояние. Тези, които надвишавали тази стойност, били избрани като мощно заседнали, а хората с по-малко часове — като с по-ниски равнища на заседналост. За да се избегнат изкривявания в резултатите, били изключени всички, при които е допустимо здравословни проблеми да са повлияли на интензивността им през първите две години.

Установено било, че най-хубави резултати се следят при хора, които вършат сред 9 000 и 10 000 крачки на ден. При тях рискът от сърдечно-съдови произшествия бил с към 21% по-нисък, а рискът от смъртност – с цели 39%. Дори при по-малко стъпки – към 4 000 до 4 500 дневно – към този момент се появявали обилни изгоди, като се покривала към половината от вероятния позитивен резултат.

Независимо от това какъв брой време хората прекарват в седнало състояние, даже и малко придвижване способства за понижаване на рисковете за здравето. Данните демонстрират, че колкото повече крачки се вършат всеки ден над базовото равнище от към 2 200, толкоз по-добра е отбраната против сърдечно-съдови проблеми и преждевременна смъртност, в това число и при хора с по-заседнал метод на живот, написа puls.bg. Освен това е потвърдено, че придвижването ускорява имунната система и спомага за надзор на тежестта. Редовната физическа интензивност може да понижи напрежението, да усъвършенства настроението и да увеличи цялостното качество на живота. 

Резултатите от проучването са оповестени в сп. British Journal of Sports Medicine.