Изкуството да обичаш себе си
Сигурно си чувала приказката, че с цел да можеш да обичаш различен човек, първо е належащо да обичаш себе си. Много от нас имат положително самочувствие, само че не и изключително дълбока обич към себе си. Вероятно се радваш на своите способности и гении, както и на дните, в които косата ти стои добре, само че способна ли си да се обичаш, даже когато си изправена пред тестване? Можеш ли да се обичаш, когато пробваш нещо безусловно ново? А когато някой те отхвърля? Или когато спориш с някого? Можеш ли да се обичаш, даже когато забелязваш, че остаряваш?
“Аз не се одобрявам. Всъщност съм бясно влюбена в себе си! ” – Мей Уест
Много от нас, било то и притежателки на положително самочувствие, не се грижат задоволително добре за себе си. Нека поясним – положителната грижа за себе си в действителност би включвала задоволително сън, здравословно хранене, подобаващ спорт и вдишване на задоволително количество вода. Но на доста от нас евентуално се случва да се храним здравословно, а в това време да си разрешаваме прекомерно количество вино, единствено с цел да вършим компания на близките. Само че в случай че в действителност обичахме себе си, бихме се съобразили с потребностите на личното си тяло и нямаше да слагаме това другите да ни възприемат за “готини ” преди всичко. Тогава бихме уважавали личното си тяло, вместо да му предизвикваме ужасяващ махмурлук и щяхме да знаем, че добруването ни е по-важно от мнението на другите.
“Любовта към себе си е безусловната обич и почитание, които изпитваш към себе си, и те са толкоз дълбоки, толкоз постоянни и непоколебими, че избираш само обстановки и връзки, които отразяват същата безусловна обич и почитание – в това число връзката със себе си. ” – Кристин Арайло
Колко по-различен би бил моят живот в случай че бях бясно влюбена в себе си? Ако нямах самообладание да споделя себе си с другите хора? И то с верните хора, които са подобаващи за мен! Често се е случвало да давам обич, поддръжка, пари, внимание и сила на хора, организации и неща, които просто не са били за мен. Опитвах се да се впиша принудително. Любовта към себе си включва и самообладание, тъй че да позволиш на нещата да се случат в своето уместно време или пък да не се случат въобще. Понякога ще има и такива другари, които желаят да обичат единствено дребна част от нас и когато ние в действителност обичаме себе си, за нас това не е проблем. Любовта към себе си ти дава свободата да позволиш на хората към теб да бъдат такива, каквито са в реалност, без операции, догатки или упования. И, да, това не е елементарно!
“Сравняването на себе си с някой различен е акт на принуждение по отношение на себе си. ” – Янла Ванзант
Любовта към себе си изисква религия. Иска се самообладание и мощ, с цел да изчакаш до момента в който нещото, което искаш, се появи. Иска се знаене, че в случай че си вярна на себе си, един ден това, което искаш, ще се появи и ще ти носи доста наслада.
И тук има нещо доста значимо – да усещаш кое ти носи наслада. Когато се обичаш, можеш да усетиш по кое време нещо е вярното за теб и изпитваш наслада от него. И в това време е нужна храброст, с цел да можеш да благословиш изявлението, което не е минало сполучливо, или блестящото празненство, за което всички твои другари са получили покана, само че не и ти. Изисква се храброст, с цел да знаеш, че животът се случва тъкмо по този начин, както би трябвало.
“Това в действителност не е отменяне, а сортиране. ” – Робърт Нотър
Веднъж един умен човек ми сподели: “Обичам себе си толкоз, колкото обичам своя обичан. ” Интересен мироглед. Всъщност аз познавам себе си по-добре, в сравнение с всеки различен ме познава. Събрала съм тонове информация за себе си. Не всичко от тази информация е доста положително – въпреки всичко аз съм със себе си от самото начало, няма къде да избягам. Смятам, че да обичам себе си колкото се може повече, в действителност е практично и занимателно. Но просто е нещо ново. Не съм израснала с тази идея. Надявам се, че за бъдещите генерации любовта към себе си ще е нещо обикновено.
Може би любовта към себе си се случва сходно на метода, по който се влюбваме в различен човек. Първо го опознаваш и намираш дребни късчета подобие. “Уау! Харесва ми каква музика слуша! Харесва ми, че постоянно знае какво да каже! Харесва ми, че сортира облеклата си деликатно! ”. И по този начин един ден просто осъзнаваш по какъв начин всички тези неща, които харесваш, незабелязано са се трансформирали в обич. Така можем да се влюбим и в себе си, в случай че си отделим време да се опознаем и да прозрем какъв брой удивителни сме в действителност.
Превод и акомодация от материала на Патрисия Бийсен от rebellesociety.com
Инфо: http://zdravaistoria.com
