Открити са отровни вещества в храни с български произход
Сигнализирано е от системата за бързо предизвестие за храни и фуражи (RASFF) на Европейския съюз за случаи на нечисти храни с български генезис. Те са изпратени от европейската система през април 2025 година
Прочетете още
Това излиза наяве от последния месечен отчет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), пише dariknews.bg.
Общият брой известия за месец април 2025 година е 419. Сигналите в категория храни са най-вече – 385, за фуражите – 20 и материалите в контакт с храни – 14 и при категория животни - 0.
За месец април 2025 година при предупредителните известия най-често нотифицираната страна е Германия с 13 известия, следвана от Белгия с 12 известия. България е нотифицирана два пъти. През месец март 2025 година България е нотифицирана три пъти.
RASFF е нотифицирал България за съществуване на високо наличие на олово в замразено филе от гърди на фазан, изнесено от страната. Оловото е тежък метал, чиято хронична консумация носи съществени здравни опасности, изключително за деца и бременни дами.
Другата тревожна нотификация е обвързвана с афлатоксин В1 – мощно канцерогенно вещество, намерено в слънчогледови семки от България. Афлатоксините са микотоксини, които се развиват при погрешно предпазване на семена и зърнени култури.
В категорията „ следене " България е нотифицирана и за високо наличие на мелатонин в хранителна добавка, предопределена за сън. Прекомерният банкет на мелатонин без лекарски надзор крие заплаха от странични резултати.
Макар да се следи спад от 20% в общия брой известия по отношение на април 2024 година, терзанията остават. Тежките метали бележат растеж:
Пестицидите и микотоксините (като афлатоксин В1) резервират устойчиво равнище. Патогенните бактерии, в това число Salmonella и Listeria, също не престават да участват в редица храни, изключително в птиче месо, риба и млечни артикули.
Докладът на ЦОРХВ и системата RASFF демонстрира, че въпреки броят на известията за България да е невисок, в страната не престават да се засичат рискови субстанции в храни с български генезис. Това акцентира потребността от непоколебим вътрешен надзор, усъвършенствано етикетиране и непрекъснат мониторинг. Европейските механизми работят, само че е значимо националните системи да бъдат еднообразно бдителни.
Прочетете още
Това излиза наяве от последния месечен отчет на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), пише dariknews.bg.
Общият брой известия за месец април 2025 година е 419. Сигналите в категория храни са най-вече – 385, за фуражите – 20 и материалите в контакт с храни – 14 и при категория животни - 0.
За месец април 2025 година при предупредителните известия най-често нотифицираната страна е Германия с 13 известия, следвана от Белгия с 12 известия. България е нотифицирана два пъти. През месец март 2025 година България е нотифицирана три пъти.
RASFF е нотифицирал България за съществуване на високо наличие на олово в замразено филе от гърди на фазан, изнесено от страната. Оловото е тежък метал, чиято хронична консумация носи съществени здравни опасности, изключително за деца и бременни дами.
Другата тревожна нотификация е обвързвана с афлатоксин В1 – мощно канцерогенно вещество, намерено в слънчогледови семки от България. Афлатоксините са микотоксини, които се развиват при погрешно предпазване на семена и зърнени култури.
В категорията „ следене " България е нотифицирана и за високо наличие на мелатонин в хранителна добавка, предопределена за сън. Прекомерният банкет на мелатонин без лекарски надзор крие заплаха от странични резултати.
Макар да се следи спад от 20% в общия брой известия по отношение на април 2024 година, терзанията остават. Тежките метали бележат растеж:
Пестицидите и микотоксините (като афлатоксин В1) резервират устойчиво равнище. Патогенните бактерии, в това число Salmonella и Listeria, също не престават да участват в редица храни, изключително в птиче месо, риба и млечни артикули.
Докладът на ЦОРХВ и системата RASFF демонстрира, че въпреки броят на известията за България да е невисок, в страната не престават да се засичат рискови субстанции в храни с български генезис. Това акцентира потребността от непоколебим вътрешен надзор, усъвършенствано етикетиране и непрекъснат мониторинг. Европейските механизми работят, само че е значимо националните системи да бъдат еднообразно бдителни.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ