Могат ли обедняващите потребители да си позволят зеления преход
сички богати могат да си разрешат нова кола, ” споделя стара британка по време на провел се неотдавна митинг в Лондон против проектите за разширението на обсега на екологичната зона за по-стари и замърсяващи коли в града.
“Това визира толкоз доста небогати хора. Всеки желае чист въздух, само че всичко е въпрос на пари, ” споделя тя пред Times Radio.
Нейните думи отразяват възходящата опозиция против климатичните ограничения поради спомагателните разноски, с които те товарят към този момент изтънелите бюджети на семействата или неприятностите, които прибавят към всекидневието на хората.
Много хора регистрират спад в покупателната си дарба през последните 18 месеца в резултат на увеличаващите се разноски за храна и сила и високите лихви по заемите.
Дори измежду тези, които одобряват, че са нужни ограничения във връзка с климата, от ден на ден хора не желаят или не могат да поемат спомагателни разноски при тези условия.
“В цяла Европа има неодобрение против политиката на чисти нулеви излъчвания, ” пишат в собствен отчет от август Брет Майер и Тоне Лангенген от мозъчния концерн Институт за световна смяна.
Политиката на чисти нулеви излъчвания обгръща ограниченията за понижава на замърсяването, което затопля планетата. Учени настояват, че излъчванията от парникови газове би трябвало да паднат до нула до 2050 година на чиста основа, с цел да се избегнат пагубни климатични промени.
“Социологическите изследвания демонстрират, че множеството хора считат, че климатичните промени са проблем и поддържат ограниченията в тази посока, само че тази поддръжка стартира да понижава, откакто зелените политики влязат в действие и хората стартират да усещат разноските, свързани с тях, ” споделят Лангенген и Майер.
Според извършено през 2022 година от Pew изследване в 19 страни в Северна Америка, Европа и Азиатско-тихоокеанския район, климатичните промени са избрани като главната световна опасност.
В Европа делът на тези, които споделят, че те са опасност за страната им, е максимален за последните две десетилетия.
“Резултатите идват на фона на горските пожари и рисковите горещини в Европа, които нарушиха съществено живота, ” пишат откривателите от Pew през август предходната година, преди смъртоносните горски пожари да опустошат още веднъж елементи от Гърция това лято.
Въпреки това, в извършено по-рано тази година от Ipsos изследване в 29 страни, едвам 30% от участниците споделят, че са подготвени да заплащат повече налози за попречване на климатичните промени.
Обществените настройки “са доста значими ” за чистите нулеви емисиизаради фундаменталните промени, които преходът ще изисква, споделя Ана Валеро, политически помощник в London School of Economics and Political Science (LSE).
“Това, за което приказваме, е огромна структурна смяна, която ще засегне живота на хората, ” споделя тя пред CNN. От метода, по който те отопляват домовете сии колите, които ръководят, до уменията от които имат потребност, с цел да правят работата, нужна за прехода, всичко се трансформира.
И защото жителите са и гласуващи, консуматори и чиновници, те ще “определят осъществимостта на разнообразни неща, ” добавя тя.
“Има ограничавания за това какво могат да създадат политиците, в случай че обществото не поддържа тяхната стратегия. Има ограничавания и за това какво ще създадат фирмите, в случай че клиентите не желаят да купуват техните по-екологично устойчиви варианти. ”
Една от най-популярните такива варианти е прекосяването към електрически автомобили. Потребителското търсене в тази сфера към този момент отслабва.
По-рано през месеца основният изпълнителен шеф на VolkswagenОливер Блумеизтъкна “бавнияръст ” на пазара на електрически автомобили в Европа като причина за решението на компанията да не строи спомагателни фабрики за акумулатори към този момент, с изключение на трите, които към този момент е възнамерявала.
“На този стадий няма бизнес аргументация в интерес на вземането на решение за други обекти, ” съобщи Блуме.
Данни за продажбите, оценени от HSBC, демонстрират, че автопроизводителите в Обединеното кралство, Германия и Съединени американски щати би трябвало да оферират отстъпки и на ниска цена финансиране, с цел да се опълчват на по-слабото от предстоящото търсене на електрически автомобили.
“Във Англия отстъпките освен се усилват, само че и наподобява към този момент обгръщат повече марки, ” пишат автомобилни анализатори на банката.
Отстъпването на политиците от техните не оказва помощ. През септември английският министър председател Риши Сунак смекчи климатичната тактика на държавното управление, като измежду измененията беше и отлагането на възбраната за продажба на нови бензинови и дизелови коли с пет години.
Ford, която се надяваше, че предходният краен период ще увеличи търсенето на електрически автомобили, разкритикува остро решението на Сунак да го реалокира за 2035 година
За да бъдат насърчени повече водачи по света да преминат към електрически автомобили,може да е необходимопредлагането на отстъпки в по-продължителен интервал. В Съединени американски щати, да вземем за пример, прекосяването към електрически автомобил значи, че потребителите би трябвало да платят повече.
Средната цена на новите електрически автомобили в страната е51 762 $ през октомври, до момента в който тази на всички коли – 47 936 $, сочат данни на компанията Kelley Blue Book.
Високите първични разноски обаче прикриват обстоятелството, че щадящи климата артикули, като електрически автомобили и термопомпи, евентуално ще спестят пари на потребителите в дълготраен проект.
Комитетът по изменение на климата, който поучава английското държавно управление в тази сфера, разгласи, че отлагането на крайния период за възбраната на бензинови и дизелови коли евентуално ще усили разноските за коли на семействата.
“Електрическите транспортни средства ще бъдат доста по-евтини от бензиновите и дизеловите за владение и употреба за времето на техния витален цикъл, тъй че всяко подкопаване на тяхното внедряване, в последна сметка, ще усилва разноските, ” се показва в отчет на комитета от предишния месец.
Същото важи и за термопомпите. Заради своята енергийна успеваемост, термопомпите биха понижили междинната сметка за отопление да семействата във Англия с 25% и биха намалили междинните въглеродни излъчвания на всяко домакинство със 75%, съгласно шведскияпроизводител на термопомпи Aira.
“Няма компромис сред (инсталирането на термопомпа), спасяването на планетата и в това време спасяването на джобовете на потребителите, ” споделя пред CNN основният изпълнителен шеф на компанията Мартин Люърт.
Една термопомпа е сред 3 и 7 пъти по-скъпа от общоприетия бойлер на природен газ, когато се включат цена и разноски по инсталиране.
Във Англия, даже и по-щедрият държавен грант в размер на 7 500 паунда (9400 долара), който Сунак разгласи през септември, не компенсира изцяло разликата в доста случаи.
Ограниченият брой инженери, които могат да конфигурират и поддържат термопомпи, е друга спънка и също усилва разноските.
В същото време, отлагането на внедряването на ограничения за чисти нулеви излъчвания във време, в което учените споделят, че дейностите по отношение на климата би трябвало да бъдат ускорени, ще ударят потребителите по джоба по-сериозно в дълготраен проект и ще костват скъпо на планетата.
“Няма сюжет, при който отлагането е по-евтината алтернатива по отношение на климатичните промени, ” споделя Боб Уорд, шеф Политики и връзки в изследователския институт Грантъм към LSE.
“Цената на прехода, въпреки и огромна, даже не се приближава до цената от оправянето с последствията от климатичните промени, ” добавя той.
През първите шест месеца на 2023 година икономическите загуби от естествени бедствия, за които учени споделят, че стават по-чести и тежки вследствие на климатичните промени, възлизат на 120 милиарда $, съгласно презастрахователя Swiss Re.
Това е с 46% над междинното равнище за първото полугодие в предходните 10 години.
Само в Съединени американски щати рисковите метеорологични феномени костват на стопанската система близо 150 милиарда $ годишно и засягат непропорционално бедните и общностите в неравностойно състояние, съгласно държавното управление.
А тази оценка даже не включва изгубените животи или разноските в областта на опазването на здравето.
Отвъд икономическите вреди от изменението на климата, има и сериозна цена, обвързвана с продължаващата взаимозависимост от изкопаемите горива, включително от природен газ. Болезнен образец за това е скокът на сметките за сила в Европа вследствие на войната в Украйна.
“Ако бяхме вложили повече в сила от възобновими източници, енергийните сметки нямаше да скочат толкоз доста, което засегна непропорционално бедните семейства, ” споделя Валеро от LSE.
По сходен метод, от чистия въздух също може да има стопански изгоди. Проучване от 2020 година на Конфедерацията на английската промишленост, заключава, че разширението на Зоната за ултраниски излъчвания на Лондон, която беше цел на извършения неотдавна митинг в британската столица, ще увеличи доста присъединяване на работната мощ и продуктивността, като усъвършенства здравето на хората.
Ясно е, че отводът на стопанските системи от изкопаеми горива, въпреки и безценен, и причиняващ редица неудобства в кратковременен проект, ще обезпечи забележителна възвръщаемост в дълготраен проект.
Работата на държавните управления, следователно, е да подсигуряват, че първичните разноски за постигане на чисти нулеви излъчвания няма да паднат на плещите на бедните, даже това да значи, че “на някакъв стадий богатите ще би трябвало да заплащат повече, ” споделя Тим Джаксън, шеф на Центъра за схващане на устойчивия разцвет към университета в Съри.
“Трябва да помислим за това къде пада тежестта от тези разноски в този момент, ” споделя той пред CNN.
“Ясно е, че не би трябвало да пада върху бедните. Това значи, че в случай че има разноски, даже и те да са капиталови разноски с възвръщаемост на по-късен стадий, тогава в известна степен те би трябвало да падат върху хора, които могат да си разрешат да ги заплащат. ”
“Това визира толкоз доста небогати хора. Всеки желае чист въздух, само че всичко е въпрос на пари, ” споделя тя пред Times Radio.
Нейните думи отразяват възходящата опозиция против климатичните ограничения поради спомагателните разноски, с които те товарят към този момент изтънелите бюджети на семействата или неприятностите, които прибавят към всекидневието на хората.
Много хора регистрират спад в покупателната си дарба през последните 18 месеца в резултат на увеличаващите се разноски за храна и сила и високите лихви по заемите.
Дори измежду тези, които одобряват, че са нужни ограничения във връзка с климата, от ден на ден хора не желаят или не могат да поемат спомагателни разноски при тези условия.
“В цяла Европа има неодобрение против политиката на чисти нулеви излъчвания, ” пишат в собствен отчет от август Брет Майер и Тоне Лангенген от мозъчния концерн Институт за световна смяна.
Политиката на чисти нулеви излъчвания обгръща ограниченията за понижава на замърсяването, което затопля планетата. Учени настояват, че излъчванията от парникови газове би трябвало да паднат до нула до 2050 година на чиста основа, с цел да се избегнат пагубни климатични промени.
“Социологическите изследвания демонстрират, че множеството хора считат, че климатичните промени са проблем и поддържат ограниченията в тази посока, само че тази поддръжка стартира да понижава, откакто зелените политики влязат в действие и хората стартират да усещат разноските, свързани с тях, ” споделят Лангенген и Майер.
Според извършено през 2022 година от Pew изследване в 19 страни в Северна Америка, Европа и Азиатско-тихоокеанския район, климатичните промени са избрани като главната световна опасност.
В Европа делът на тези, които споделят, че те са опасност за страната им, е максимален за последните две десетилетия.
“Резултатите идват на фона на горските пожари и рисковите горещини в Европа, които нарушиха съществено живота, ” пишат откривателите от Pew през август предходната година, преди смъртоносните горски пожари да опустошат още веднъж елементи от Гърция това лято.
Въпреки това, в извършено по-рано тази година от Ipsos изследване в 29 страни, едвам 30% от участниците споделят, че са подготвени да заплащат повече налози за попречване на климатичните промени.
Обществените настройки “са доста значими ” за чистите нулеви емисиизаради фундаменталните промени, които преходът ще изисква, споделя Ана Валеро, политически помощник в London School of Economics and Political Science (LSE).
“Това, за което приказваме, е огромна структурна смяна, която ще засегне живота на хората, ” споделя тя пред CNN. От метода, по който те отопляват домовете сии колите, които ръководят, до уменията от които имат потребност, с цел да правят работата, нужна за прехода, всичко се трансформира.
И защото жителите са и гласуващи, консуматори и чиновници, те ще “определят осъществимостта на разнообразни неща, ” добавя тя.
“Има ограничавания за това какво могат да създадат политиците, в случай че обществото не поддържа тяхната стратегия. Има ограничавания и за това какво ще създадат фирмите, в случай че клиентите не желаят да купуват техните по-екологично устойчиви варианти. ”
Една от най-популярните такива варианти е прекосяването към електрически автомобили. Потребителското търсене в тази сфера към този момент отслабва.
По-рано през месеца основният изпълнителен шеф на VolkswagenОливер Блумеизтъкна “бавнияръст ” на пазара на електрически автомобили в Европа като причина за решението на компанията да не строи спомагателни фабрики за акумулатори към този момент, с изключение на трите, които към този момент е възнамерявала.
“На този стадий няма бизнес аргументация в интерес на вземането на решение за други обекти, ” съобщи Блуме.
Данни за продажбите, оценени от HSBC, демонстрират, че автопроизводителите в Обединеното кралство, Германия и Съединени американски щати би трябвало да оферират отстъпки и на ниска цена финансиране, с цел да се опълчват на по-слабото от предстоящото търсене на електрически автомобили.
“Във Англия отстъпките освен се усилват, само че и наподобява към този момент обгръщат повече марки, ” пишат автомобилни анализатори на банката.
Отстъпването на политиците от техните не оказва помощ. През септември английският министър председател Риши Сунак смекчи климатичната тактика на държавното управление, като измежду измененията беше и отлагането на възбраната за продажба на нови бензинови и дизелови коли с пет години.
Ford, която се надяваше, че предходният краен период ще увеличи търсенето на електрически автомобили, разкритикува остро решението на Сунак да го реалокира за 2035 година
За да бъдат насърчени повече водачи по света да преминат към електрически автомобили,може да е необходимопредлагането на отстъпки в по-продължителен интервал. В Съединени американски щати, да вземем за пример, прекосяването към електрически автомобил значи, че потребителите би трябвало да платят повече.
Средната цена на новите електрически автомобили в страната е51 762 $ през октомври, до момента в който тази на всички коли – 47 936 $, сочат данни на компанията Kelley Blue Book.
Високите първични разноски обаче прикриват обстоятелството, че щадящи климата артикули, като електрически автомобили и термопомпи, евентуално ще спестят пари на потребителите в дълготраен проект.
Комитетът по изменение на климата, който поучава английското държавно управление в тази сфера, разгласи, че отлагането на крайния период за възбраната на бензинови и дизелови коли евентуално ще усили разноските за коли на семействата.
“Електрическите транспортни средства ще бъдат доста по-евтини от бензиновите и дизеловите за владение и употреба за времето на техния витален цикъл, тъй че всяко подкопаване на тяхното внедряване, в последна сметка, ще усилва разноските, ” се показва в отчет на комитета от предишния месец.
Същото важи и за термопомпите. Заради своята енергийна успеваемост, термопомпите биха понижили междинната сметка за отопление да семействата във Англия с 25% и биха намалили междинните въглеродни излъчвания на всяко домакинство със 75%, съгласно шведскияпроизводител на термопомпи Aira.
“Няма компромис сред (инсталирането на термопомпа), спасяването на планетата и в това време спасяването на джобовете на потребителите, ” споделя пред CNN основният изпълнителен шеф на компанията Мартин Люърт.
Една термопомпа е сред 3 и 7 пъти по-скъпа от общоприетия бойлер на природен газ, когато се включат цена и разноски по инсталиране.
Във Англия, даже и по-щедрият държавен грант в размер на 7 500 паунда (9400 долара), който Сунак разгласи през септември, не компенсира изцяло разликата в доста случаи.
Ограниченият брой инженери, които могат да конфигурират и поддържат термопомпи, е друга спънка и също усилва разноските.
В същото време, отлагането на внедряването на ограничения за чисти нулеви излъчвания във време, в което учените споделят, че дейностите по отношение на климата би трябвало да бъдат ускорени, ще ударят потребителите по джоба по-сериозно в дълготраен проект и ще костват скъпо на планетата.
“Няма сюжет, при който отлагането е по-евтината алтернатива по отношение на климатичните промени, ” споделя Боб Уорд, шеф Политики и връзки в изследователския институт Грантъм към LSE.
“Цената на прехода, въпреки и огромна, даже не се приближава до цената от оправянето с последствията от климатичните промени, ” добавя той.
През първите шест месеца на 2023 година икономическите загуби от естествени бедствия, за които учени споделят, че стават по-чести и тежки вследствие на климатичните промени, възлизат на 120 милиарда $, съгласно презастрахователя Swiss Re.
Това е с 46% над междинното равнище за първото полугодие в предходните 10 години.
Само в Съединени американски щати рисковите метеорологични феномени костват на стопанската система близо 150 милиарда $ годишно и засягат непропорционално бедните и общностите в неравностойно състояние, съгласно държавното управление.
А тази оценка даже не включва изгубените животи или разноските в областта на опазването на здравето.
Отвъд икономическите вреди от изменението на климата, има и сериозна цена, обвързвана с продължаващата взаимозависимост от изкопаемите горива, включително от природен газ. Болезнен образец за това е скокът на сметките за сила в Европа вследствие на войната в Украйна.
“Ако бяхме вложили повече в сила от възобновими източници, енергийните сметки нямаше да скочат толкоз доста, което засегна непропорционално бедните семейства, ” споделя Валеро от LSE.
По сходен метод, от чистия въздух също може да има стопански изгоди. Проучване от 2020 година на Конфедерацията на английската промишленост, заключава, че разширението на Зоната за ултраниски излъчвания на Лондон, която беше цел на извършения неотдавна митинг в британската столица, ще увеличи доста присъединяване на работната мощ и продуктивността, като усъвършенства здравето на хората.
Ясно е, че отводът на стопанските системи от изкопаеми горива, въпреки и безценен, и причиняващ редица неудобства в кратковременен проект, ще обезпечи забележителна възвръщаемост в дълготраен проект.
Работата на държавните управления, следователно, е да подсигуряват, че първичните разноски за постигане на чисти нулеви излъчвания няма да паднат на плещите на бедните, даже това да значи, че “на някакъв стадий богатите ще би трябвало да заплащат повече, ” споделя Тим Джаксън, шеф на Центъра за схващане на устойчивия разцвет към университета в Съри.
“Трябва да помислим за това къде пада тежестта от тези разноски в този момент, ” споделя той пред CNN.
“Ясно е, че не би трябвало да пада върху бедните. Това значи, че в случай че има разноски, даже и те да са капиталови разноски с възвръщаемост на по-късен стадий, тогава в известна степен те би трябвало да падат върху хора, които могат да си разрешат да ги заплащат. ”
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ