Сибирска Кабарга
Сибирска Кабарга е чифтокопитно животно, което се среща най-вече в Сибир, откъдето идва и наименованието му. Сибирска Кабарга постоянно става жертва на ловци, които преследват това животно поради мускусната му жлеза.
История на Сибирска Кабарга
Смята се, че Сибирска Кабарга се е появила на планетата ни преди към 65 милиона години. Днес Сибирска Кабарга може да се срещне в Източен Сибир, както и в източната част на Хималаите, в някои местности в Корея, северните елементи на Монголия, северен Китай и на остров Сахалин. Сибирска Кабарга може да се види в борови гори, които избира, с цел да може да се крие от хищниците измежду гъстата растителност. Сибирска Кабарга може да се срещне по стръмни скатове на планините, по които се катери с лекост.
Как наподобява Сибирска Кабарга
Тялото на Сибирска Кабарга е дълго към метър, а височината на животното е към 70 сантиметра. Опашката на Сибирска Кабарга е към 5 сантиметра. Сибирска Кабарга тежи сред 15 и 18 кг, като женските са по-дребни. Задните крайници на Сибирска Кабарга са прекомерно дълги, което основава необикновен контур на тялото на животното - над кръста то е по-високо, в сравнение с в региона на холката - разликата е от 5 до 10 сантиметра. Заради това тялото на Сибирска Кабарга наподобява тромаво, само че тези животни са много пъргави.
Нито женските, нито мъжките представители на типа имат рога. Мъжкарите имат дребни бивни, които излизат отвън устата на към 8 сантиметра. Мъжките Сибирски Кабарги имат специфична жлеза в тялото си, която създава мускус. Сибирска Кабарга е с доста мека четина, която е сива или кафеникава на цвят. Козината на Сибирска Кабарга е гъста и дълга, с цел да я пази от суровите климатични условия, в които живее.
Младите Сибирски Кабарги се отличават от възрастните екземпляри по това, че имат бели петънца по козината на гърба си и по главата си. Заради приликата си с елените и поради мускусната жлеза Сибирска Кабарга е известна и като " елен с благ мирис ". Мускусната жлеза се намира на корема на мъжкия и е цялостна с доста ароматно вещество с кафеникав цвят. В жлезата на един мъжага се съдържат към 20 грама естествен мускус.
С какво се храни Сибирска Кабарга
Въпреки ужасяващите си бивни, Сибирска Кабарга се храни единствено и само с растения. Сибирска Кабарга избира да се храни с мъх и листа на дървета и шубраци, само че похапва при потребност и кората им. През зимата, когато няма доста растения, Сибирска Кабарга се храни с лишеи.
Размножаване на Сибирска Кабарга
Мъжката Сибирска Кабарга употребява мускусната си жлеза, с цел да притегля женските. През зимата, когато е размножителният интервал на Сибирска Карга, мъжкарите оставят ароматни следи по дърветата и храстите, с цел да привлекат женските. Привлечени от този опияняващ мирис, женските сами потеглят към мъжкарите. Ароматът е толкоз мощен, че е в положение да провокира разгонване даже при женска, която не е подготвена в този миг за чифтосване.
Отношенията сред мъжките и женските Сибирски Кабарги са два типа - някои от тях образуват фамилни двойки, в които мъжкарят е възрастен, а женската е млада, а други двойки се състоят единствено от млади животни. Въпреки тази обвързаност мъжките Сибирски Кабарги се пробват да оплодят допустимо най-вече разгонени женски. През размножителния интервал мъжкарите се бият между тях за благосклонността на женските Сибирски Кабарги. Бременността продължава към половин година, след което на бял свят се появяват от едно до три дребни.
Веднага откакто се роди дребната Сибирска Кабарга, тя се изправя на краката си и се крие даже от майка си в храстите. Малкото излиза от храстите единствено когато е доста гладно, а откакто се насуче задоволително, още веднъж се скрива в храстите, където се пробва да стои неподвижно, с цел да не го виждат. Поради тази причина опитомяването на Сибирска Кабарга, която заобикаля да контактува даже със личната си майка, е изцяло невероятно.
Женските избират мъжкари, които имат допустимо най-дълги и едри бивни и е потвърдено, че децата на такива татковци са по-здрави от тези на татковци с дребни бивни.
Любопитни обстоятелства за Сибирска Кабарга
Мускусът се употребява в козметиката, а в Тибет се употребява и за усилване на половата мощност на мъжете. В средата на ХХ век е изобретен метод за добиване на мускус от жлезата на Сибирска Кабарга, без да се убива животното. Мъжките Сибирски Кабарги се ловят със специфични клопки, които наподобяват на големи кутии. В тях се поставя стръв във тип на мъх или зърнени храни.
Хванатото животно се вкарва в бокс, където не може да мърда, след което го приспиват за малко - нормално за към половин час. Пълното възобновяване на животното настава след към 5 часа. За да се извади мускусът от тялото на мъжката Сибирска Кабарга, в него се вкарва специфична сребърна шпатула с улей, в който при изстискване на жлезата се стича мускусът. Съществуват ферми за развъждане на Сибирска Кабарга за добиване на мускуса от жлезата на мъжкарите.
Много постоянно обаче ловците убиват Сибирска Кабарга поради месото й и поради мускусната жлеза. В Русия е позволен ловът на Сибирска Кабарга в избран интервал от годината, като за отстрел се плануват към 1000 бройки от това красиво животно.
Сибирска Кабарга е доста плашливо животно. При появяването на човек Сибирска Кабарга незабавно се избавя с бягство. Обикновено Сибирска Кабарга е доста бърза на къси дистанции - към 60 метра, само че по-късно има потребност да почине, с цел да се възвърне. Ако подплашената Сибирска Кабарга срещне по пътя си затруднение, тя в суматохата си не стопира и може да пострада и даже да загине от удара си в него.
За да се усеща Сибирска Кабарга добре в такава плантация, е належащо да има доста дървета и шубраци, както и реплика на скали, защото тези животни обичат да се катерят. За страдание тъкмо тази специфичност на Сибирска Кабарга се употребява при лова на това животно - употребяват се кучета, които подплашват мъжкия да се качи нависоко и по-късно ловците го убиват.
Сибирска Кабарга е застрашена освен от ловците и хищници като рис, лисица и росомаха, само че и поради горските пожари.
