27 прозрения на Карл Густав Юнг, върху които си струва да помислим
Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг е една от най-загадъчните и спорни персони на 20 век. За някои той е измежду най-големите мислители на времето си, от други е упрекван в псевдонаучен мистицизъм поради работата му с алхимични текстове и интереса му към Ведическите обичаи на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите му съперници обаче не могат да отрекат с лека ръка големите му енциклопедични знания и ползи в региона на митовете, сънищата, философията, логиката на психиката и антропологията, а също и ранния му принос в психиатрията.
Предлагаме ви една забавна селекция от прозрения на Карл Густав Юнг, върху които си коства да помислим.
1. Нашата психическа конструкция повтаря структурата на Вселената и всичко протичащо се в Космоса се повтаря в безпределно дребното и само пространство на човешката душа.
2. Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния са самостоятелни.
3. Човек е кадърен да преодолее безусловно невъзможни компликации, в случай че е уверен, че това има смисъл. И претърпява неуспех, в случай че при всички несгоди е заставен да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.
4. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак – думата благополучие би изгубила смисъла си, в случай че не се уравновесяваше от скръбта.
5. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, в случай че корените му не стигнат до Ада. Двупосочното придвижване е заложено в същността на махалото.
6. Най-тежкото задължение на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.
7. Проблемите се вземат решение, когато човек стартира да схваща, че междуличностните спорове постоянно пораждат поради особеното разбиране на света, а не поради егоцентризъм или зла предумисъл.
8. На Изток няма спор сред религията и науката, тъй като науката там не се основава на възторжена пристрастеност към обстоятелствата, а религията не се опира само на вярата. На Изтока са присъщи религиозното знание и познавателната вяра. При нас човек е несъизмеримо дребен и напълно се уповава на милостта на Бога, която е всичко. Там човек е Бог и той по този начин се избавя.
9. Всеки тип взаимозависимост е неприятен – без значение дали от алкохола, опиатите или идеализма.
10. Сънят е скрита дребна малка врата, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в галактическата нощ.
11. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то извън ни се коства, че това е орис.
12. Индианците ми описаха, че всички американци са луди и несъмнено, ги попитах за какво? „ Защото те приказват като че ли мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето. ”
13. Дълбоко в душата си ние в никакъв случай не знаем какво в реалност се е случило.
14. Много рецесии в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние прекосяваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме заплахата, която се натрупва. Но това, което ние умишлено се опитваме да не видим, постоянно се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.
15. Предизвикващият безпокойствие предмет е първата крачка към изкуството.
16. Всичко, което ни нервира у близките, в действителност ни води към самоопознаване.
17. Да бъдеш вманиачен е обществено понятие; с цел да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме обществени ограничения.
18. Вярвате ли в Бог? Аз нямам доверие, аз знам.
19. Обратното на любовта не е омразата, а властта.
20. Фанатизмът е симптом на потиснато подозрение. Ако човек е в действителност уверен в своята справедливост, той е безусловно спокоен и може да разисква противоположната позиция без възмущение.
21. „ Нормалният човек ” – това е идеалната цел за неудачниците – за всички, които са под общото равнище на пригодливост.
22. Хората порастват като растенията – някои на сянка, други на светлина. Има доста такива, на които е нужна сянка, а не светлина.
23. Само парадоксите могат ненапълно да обзет пълнотата на живота.
24. Светът не съществува самичък за себе си, той е подобен какъвто ми наподобява.
25. Срещата на два характера е като взаимоотношението сред две химически субстанции: в случай че има реакция и двете се трансформират.
26. Вашият поглед ще се проясни едвам тогава, когато съумеете да погледнете в личната си душа.
27. Тъжната истина е в това, че действителният живот е цялостен с непреклонно настоящи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със гибелта, щастието – с тъга, а положителното – със зло. И ние даже не може да бъдем сигурни в успеха на едното над другото. Животът е поле на тази борба. Винаги е било по този начин и по този начин ще бъде. Ако не е – животът свършва.
Автор: Алиса, www.gnezdoto.net
