.jpg?17:37:31)
Швеция бърза да увеличи разходите за отбрана до 3,5% от БВП до 2030 г.
Швеция възнамерява да увеличи разноските си за защита до 3,5% от Брутният вътрешен продукт до 2030 година, което е по-голямо и по-бързо нарастване от плануваното по-рано като част от най-голямото превъоръжаване на страната след Студената война. Това разгласи министър председателят Улф Кристершон, представен от " Ройтерс ".
Досега се предвиждаше разноските за защита да доближат 2,4% от Брутният вътрешен продукт през тази година и 2,6% през 2028 година, само че държавното управление призна, че ще е належащо по-голямо нарастване на фона на предизвестията на Съединени американски щати, че европейската сигурност към този момент не може да бъде главният фокус на Вашингтон.
Правителството счита, че НАТО скоро ще сложи цел за страните членки да разходват сред 3% и 4% от Брутният вътрешен продукт, а Швеция ще извърши новата цел, като краткотрайната оценка е 3,5%, означи Кристершон.
" Трудно е да се знае какво равнище ще бъде несъмнено. Ние настояваме то да бъде задоволително високо, с цел да усили доста способността на европейските страни от НАТО да пазят Европа ", уточни той.
Скандинавската страна, която не е била във война от два века насам, удвои средствата за защита през последните четири години, защото се стреми да укрепи армията си, в която не беше вложила след разпадането на Съветския съюз.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че страните от НАТО би трябвало да увеличат от актуалната цел от 2% и предизвести, че Съединени американски щати може да не пазят тези, които изостават.
Ниският държавен дълг на Швеция я прави по-способна да направи това от доста други европейски страни, а държавното управление и главната съпротива предходната година разкриха проекти за облекчение на разпоредбите за бюджетни разноски, с цел да се улесни превъоръжаването, сходно на това, което Германия прави в този момент.
Кристершон уточни, че държавното управление и антиимиграционната партия на шведските демократи, която го поддържа в Народното събрание, са се съгласили да оказват помощ за финансирането на превъоръжаването посредством набиране на заеми от към 300 милиарда шведски крони (29,9 милиарда долара) за интервал до 2035 година
" Една нова и широкообхватна обстановка в политиката за сигурност изисква нови решения, както незабавни, по този начин и дълготрайни ", означи той.
Досега се предвиждаше разноските за защита да доближат 2,4% от Брутният вътрешен продукт през тази година и 2,6% през 2028 година, само че държавното управление призна, че ще е належащо по-голямо нарастване на фона на предизвестията на Съединени американски щати, че европейската сигурност към този момент не може да бъде главният фокус на Вашингтон.
Правителството счита, че НАТО скоро ще сложи цел за страните членки да разходват сред 3% и 4% от Брутният вътрешен продукт, а Швеция ще извърши новата цел, като краткотрайната оценка е 3,5%, означи Кристершон.
" Трудно е да се знае какво равнище ще бъде несъмнено. Ние настояваме то да бъде задоволително високо, с цел да усили доста способността на европейските страни от НАТО да пазят Европа ", уточни той.
Скандинавската страна, която не е била във война от два века насам, удвои средствата за защита през последните четири години, защото се стреми да укрепи армията си, в която не беше вложила след разпадането на Съветския съюз.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че страните от НАТО би трябвало да увеличат от актуалната цел от 2% и предизвести, че Съединени американски щати може да не пазят тези, които изостават.
Ниският държавен дълг на Швеция я прави по-способна да направи това от доста други европейски страни, а държавното управление и главната съпротива предходната година разкриха проекти за облекчение на разпоредбите за бюджетни разноски, с цел да се улесни превъоръжаването, сходно на това, което Германия прави в този момент.
Кристершон уточни, че държавното управление и антиимиграционната партия на шведските демократи, която го поддържа в Народното събрание, са се съгласили да оказват помощ за финансирането на превъоръжаването посредством набиране на заеми от към 300 милиарда шведски крони (29,9 милиарда долара) за интервал до 2035 година
" Една нова и широкообхватна обстановка в политиката за сигурност изисква нови решения, както незабавни, по този начин и дълготрайни ", означи той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ