Как да се аргументираме пред плоскоземци
Схващането, че Земята е плоска, наподобява да набира известност през последните няколко години. През 2018-та година плоскоземците ще се съберат в Бирмингам за тяхната поредна годишна конференция.
Разбира се, Земята не е плоска. Не е мъчно да го потвърдим. И въпреки всичко купищата видеоклипове в YouTube по тематиката демонстрират образно, че доказателствата не са задоволителни, с цел да убедят всички. Как бихме могли да постъпим освен това състояние?
Философът доктор Ник Ефингам от университета в Бирмингам е разгласил своите препоръки в публикацията си за The Conversation [1].
Често пъти плоскоземецът би попитал: “Можеш ли да докажеш, че Земята е сферична? ”. Нормалната реакция е да покажем на този човек фотосите на Земята от космоса. Или да му покажем свидетелствата, направени от астронавтите. Плоскоземецът отхвърля всичко това. Той споделя: стандартът за доказателство е по-висок. Ти не си бил в космоса. Ти не си видял с очите си сферичната Земя.
В този миг евентуално се обръщаш към науката. Проблемът е, че в случай че си елементарен човек, евентуално не знаеш доста добре всички елементи на научните доказателства. Кораби и хоризонти? Затъмнения? И даже да си наясно с детайлите, евентуално няма да си в положение да отговориш задълбочено на дългите оборвания, които плоскоземците дават на всяко едно научно доказателство.
Вероятно в този миг би могъл да удвоиш напъните си. Би се заровил измежду клиповете на влогърите, би научил в детайли научните доказателства и би посочил всяка неточност в оборванията на всеки един плоскоземец.
Д-р Ефингам не поучава да не постъпваме по този метод и предлага да се захванем с така наречен “епистемичен контекстуализъм ”. За да разберем смисъла на този термин, би трябвало да сме наясно с нещо друго: какво значи да изместим подтекста. Замислете се за изречението: “аз съм висок ”. Ако съм обкръжен от петгодишни деца, изречението е правилно. Но в случай че се намирам към играчите на баскетболния тим Харлем Глоубтротърс, това не е по този начин. Според тяхната позиция аз съм невисок. Изразът “висок съм ” зависи от подтекста.
Епистемичните контекстуалисти знаят, че отношението ни към познанието е същото. Нека да предположим, че изпращаме 10 лири на щерка си. Знаем нейната банкова сметка. Просто пращаме сумата. Но дано да предположим, че следва да изпратим 50 000 лири. В този миг ни обзема подозрение. Знаем ли в действителност нейната банкова сметка? Сигурни ли сме? Внимателно й звъним по телефона, с цел да се уверим. В първия случай ние сме наясно с банковата сметка на момичето. Но във втория случай, въпреки и нищо да не се е трансформирало по отношение на нас самите, подтекстът се е трансформирал. И по тази причина считаме, че не сме наясно с детайлите.
Сега дано да вземем поради една сцена от сериала “Приятели ”. В един от епизодите Фийби спори с Рос за еволюцията. Рос се задълбава в доказателствата. В един миг Фийби губи самообладание и се ядосва. Може ли Рос да е толкоз нахален, че да не позволява въобще, че е допустимо да сгреши? Рос сепнато признава, че подобен късмет съществува. В този миг Фийби взема решение, че го е уличила – признанието на Рос е унищожило неговия мироглед. Имаме изместване на подтекста: доказателствата на Рос разчитат на музейни фосили, книги и публикации за еволюционна биология и така нататък Но Фийби го е преместила в специфичен подтекст, в който в случай че имаш даже дребни подозрения за нещо, даже и да съществува най-малък късмет да бъркаш, следователно нищо не знаеш!
Рос няма проблем да поддържа връзка непрекъснато с други учени. В неговия всекидневен подтекст той е наясно, че еволюцията е вярна. Само в странния подтекст на Фийби нашият Рос не знае, че еволюцията е вярна.
Плоскоземците употребяват същия номер, разяснява доктор Ефингам. Те са прави, че ти не знаеш, че Земята е сферична. Но те са прави единствено в този подтекст: в случай че доказателствата на стотици хора се отхвърлят, в случай че необятно признатите научни обстоятелства не се взимат поради, в случай че фотографските доказателства са ненадеждни и така нататък Нещо повече – подтекстът на плоскоземците включва съществуването на всепроникваща световна интрига, освен това такава, която позволява фрапантни неточности, които я издават. В този подтекст ние не знаем, че Земята е сферична. Но в този подтекст също така никой не може да претендира за съществуването на знание, така че това умозаключение не трябва да ни изненадва.
За благополучие в повечето ежедневни контексти ние можем да се доверим на свидетелствата. Ние можем да се облегнем на обстоятелството, че всеки просветен физик, картограф и географ в никакъв случай не се замисля, че Земята може и да е плоска. И ние имаме съображение да разчитаме на тях! Ако беше другояче, никой нямаше да се лекува в болница – в един подтекст, където не можем да се доверим на откритите физични закони, по какъв начин бихме могли да се доверим на здравната просвета?
И по този начин, знаем ли сигурно дали Земята е сферична? Зависи от подтекста. При множеството ежедневни контексти – да, можем да сме сигурни, че знаем. Само в странния свят, действителен в главите на плоскоземците, обстоятелствата в никакъв случай не са ясни
