![[Shutterstock] - Задължителното осигуряване за пенсия може и да не](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3088282.jpg)
На малки порции, но редовно
[Shutterstock]
- Задължителното обезпечаване за пенсия може и да не подсигурява почтено старини
- Инвестициите в различни артикули с дребни суми може да натрупа спомагателен приход след години
- Колкото по-рано стартират месечните инвестиции, толкоз по-голяма сума може да се обезпечи
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
ETF фондът на Expat е все по-близо до борсата във Франкфурт
Германският финансов регулатор е одобрил регистрацията на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF
24 окт 2017
Доходност от бъдещето
Акциите на борсово търгуваните фондове, които влагат в новаторски компании, нарастват
11 авг 2017 " Нуждата от спомагателни спестявания важи с особена мощ за хората, които получават приход над оптималния застрахователен от 2400 лева Ако инцидентно таванът на пенсиите не падне, те ще получават доста по-нисък дял от прихода си като пенсия. Затова обезпечаването на различни спестявания е от изключителна значимост. "
Преслав Китипов, финансов консултантНаскоро писахме, че без значение дали ще получим пенсия единствено от страната или и от частен пенсионен фонд, тя ще покрива към половината от прихода, на който са били правени вноски за това. Затова и хората, постоянно си задават въпроса по какъв начин да се обезпечат по-достойни старини, като икономисват неголеми суми месечно. При всеки, несъмнено, е характерно какъв % може да отдели от прихода си за - нормално съветът е това да е 15-20% от него на месец. Често хората вземат решение и да отделят просто закрепена сума, която ще отива единствено за пенсионирането им - 100, 200, 500 лева (средства отвън спестявания за образование жилище и др.). А колкото по-рано стане това, толкоз по-добре.
Извън банковия депозит, който сега не носи рентабилност и е най-масовата форма на икономисване, има няколко разновидността. За тях би трябвало да се имат поради няколко общи неща - доходността им мощно зависи от представянето на финансовите пазари, таксите, които те събират, при дребни суми изяждат част от вноските и рисковия им профил, с който би трябвало да се съобрази инвестиращият. Не на последно място, постигнатата рентабилност не е гаранция за бъдеща такава и средствата в тях не са обезпечени.
Допълнително пенсионно обезпечаване
При доброволния фонд концепцията е да се обезпечи спомагателна пенсия на равни вноски за старини, само че парите могат да се изтеглят и предварително. Алтернативно най-вече хора се обезпечават по този метод - над 600 000 работещи в България имат партида в подобен фонд, а общата им сума към края на септември е 1 милиарда лева (това обаче не ги освобождава от наложителните вноски в частен фонд). От началото на годината междинната месечна вноска е била тъкмо 100 лева Преобладаващата част от тези вноски се вършат от работодателите като спомагателна облага за чиновниците. Доходността не се полза с налог, а също така направените вноски могат да се употребяват за понижаване на данъчната основа за заплащането на годишния налог.
Минусите са четирите вида такси, които те постановат - за отваряне на сметка се дължат до 10 лева, входна такса за всяка месечна вноска. Тя варира, като има отстъпки, в случай че шеф прави вноските на името на своите чиновници. Когато човек се обезпечава самичък, тя нормално е в оптималния размер от 3% до 4.5% според от фонда. На трето място е капиталовата такса – която за множеството фондове е 10% от постигнатата рентабилност. Накрая има 20 лева при предварително изтегляне на средства. Последното е допустимо само в случай че вноските се вършат персонално, а не от работодателя. Средногодишната рентабилност за последните 2 години на българските доброволни пенсионни сдружения варира сред 9.21% ( " Съгласие " ) и 4.36% ( " Топлина " ).
Недостатък е, че не може да се избира рискът. Всички фондове са лимитирани от закона да влагат най-вече в консервативни бумаги и по-малко в акции. Това е и една от най-големите рецензии към системата - по този начин и не се вкараха така наречен мултифондове. Пенсионните сдружения имат калкулатори, посредством които всеки може да пресметна какъв брой и каква доброволна пенсия би получил при избрана месечна вноска в този момент (виж разновидности в таблицата).
Взаимни фондове
Взаимните (договорни) фондове са пул със средства на спестители, вложени във финансови активи, само че с доста повече разновидности и рискови профили. Т.е. при тях пенсия не се изплаща, а вложителят взема решение какво да прави с насъбраната сума в един миг, може и до момента в който е млад. В България има 105 български взаимни фонда и няколкостотин непознати, които се оферират от банки и ръководещи сдружения, лицензирани от Комисията за финансов контрол. Водещите локални сдружения, инвестиращи в акции, имат за последните 2 години средногодишна рентабилност, започваща от 24% (Златен лев показател 30), като междинната рентабилност на водещите 10 фонда е 17%. При задграничните доста добра рентабилност е имал Schroders Japanese Smaller Companies, който през последните 2 години пораства приблизително с 19%. Миналата рентабилност не е гаранция за бъдеща.
Обикновено тези фондове имат три типа такси. Първата е при пазаруване на дял, която варира сред 1-2% в множеството случаи. Втората е за ръководство, която не зависи от постигнатите резултати, и е от 1.8% до 3.5% от активите. Третата такса е при излизане от инвестицията, като множеството фондове нямат такава за активи, държани повече от 12 месеца. Доходът от тях също е освободен от налог.
Застраховка с инвестиция
Инвестиционната застраховка живот е по-различна, тъй като тя включва не един, а два финансови продукта – спестовна и застрахователна част. Дял от парите отиват за вложения, а различен за обезпечаване на полицата " Живот ", защото въпреки всичко това е осигурителен артикул, който да покрие рисковете и да обезщети околните при настъпване на нежелано събитие. Най-често клиентът може да избира къде да се насочат парите за вложение от три разнообразни по риск взаимни фонда на ръководещо сдружение. Практиката е сходно влагане да се прави за най-малко 10 години, като заплащанията от страна на клиента се договарят съгласно неговите благоприятни условия. При този артикул обаче концепцията е капиталовата част по-скоро да покрие самата застрахователна награда и в края на интервала обезпечения да я изтегли, т.е. задачата й е да се реализира един тип безвъзмездна лавица " Живот ". Таксите тук също би трябвало да се имат поради - предварителното преустановяване да вземем за пример може да се таксува с 0.5%, а ръководството на средствата - с 2 до 5%. Освен това при някои от фондовете има еднократна такса за записване от 5%, което е забележителен разход, а също така таксите за постигнатите резултати може да доближат 25%.
Изводът е, че при вложение на дребни суми, само че постоянно, е добре да се избере един артикул, защото разделянето им на дребни порции би изяло в допълнение от цената им поради таксите. Специалистите по персонални финанси поучават вложението да става при започване на месеца, а най-добре е непосредствено при превод на месечния приход тази част да се удържа и да се насочва към определената инвестиция. Fintech aлтернатива
Робо адвайзери
Борсово търгуваните фондове (ETF) са с едни от най-ниските такси, защото се ръководят пасивно. (0.1% - 1% на година). Проблемът е, че с цел да се подписват покупко-продажби с тях от България, нормално има брокерски такси, а когато сумата е дребна, те са непостижими - от време на време минималните доближават 15 – 20 $ за договорка, което не е уместно за ежемесечна вноска от 100 – 200 лева Възможността е отварянето на сметка в така наречен робо-адвайзери. Това са интернет платформи, в които може да се изготвят разнообразни по риск портфейли с ETF. При тях казусът е зареждането на сметката, което нормално става с трансграничен банков превод, който също е не по-малко на ниска цена. Заобикалянето на тази такса може да стане посредством fintech решения като Paysera, Transferwise, Revolut и така нататък, при които тези такси са минимални.
p2p
Още един различен метод за икономисване, при който няма такси, са платформите за peer-to-peer кредитиране. Те са част от fintech промишлеността, която усъвършенства редица банкови услуги посредством софтуерни процеси и по този начин дава по-добри условия на клиентите си. Парите, които потребителят влага в Peer-to-peer платформата, се насочват за финансиране на кредитоискатели, като човек самичък може да избира кой заем да финансира. В България оперират две такива платформи. Данните на Klear демонстрират, че годишната рентабилност на най-рисковия сегмент е 14%. При тях обаче има максимален риск финансираният заем да спре да бъде обслужван, като делът им от всички е 6.3%. Компанията има 4 рискови сегмента, като доходността при тях е приблизително 5.5%, общо все още през платформата са вложени 3.5 млн. лева Другата платформа Iuvo обезпечава съфинансиране на заеми, които към този момент са били отпуснати от трети кредитни компании, като Изи заем да вземем за пример. Те дават обещание междинна рентабилност 8.9%, като плюсът е, че заемите, които са станали необслужвани, се изкупуват от кредитора след 60 дни закъснение.
- Задължителното обезпечаване за пенсия може и да не подсигурява почтено старини
- Инвестициите в различни артикули с дребни суми може да натрупа спомагателен приход след години
- Колкото по-рано стартират месечните инвестиции, толкоз по-голяма сума може да се обезпечи
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
ETF фондът на Expat е все по-близо до борсата във Франкфурт
Германският финансов регулатор е одобрил регистрацията на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF
24 окт 2017
Доходност от бъдещето
Акциите на борсово търгуваните фондове, които влагат в новаторски компании, нарастват
11 авг 2017 " Нуждата от спомагателни спестявания важи с особена мощ за хората, които получават приход над оптималния застрахователен от 2400 лева Ако инцидентно таванът на пенсиите не падне, те ще получават доста по-нисък дял от прихода си като пенсия. Затова обезпечаването на различни спестявания е от изключителна значимост. "
Преслав Китипов, финансов консултантНаскоро писахме, че без значение дали ще получим пенсия единствено от страната или и от частен пенсионен фонд, тя ще покрива към половината от прихода, на който са били правени вноски за това. Затова и хората, постоянно си задават въпроса по какъв начин да се обезпечат по-достойни старини, като икономисват неголеми суми месечно. При всеки, несъмнено, е характерно какъв % може да отдели от прихода си за - нормално съветът е това да е 15-20% от него на месец. Често хората вземат решение и да отделят просто закрепена сума, която ще отива единствено за пенсионирането им - 100, 200, 500 лева (средства отвън спестявания за образование жилище и др.). А колкото по-рано стане това, толкоз по-добре.
Извън банковия депозит, който сега не носи рентабилност и е най-масовата форма на икономисване, има няколко разновидността. За тях би трябвало да се имат поради няколко общи неща - доходността им мощно зависи от представянето на финансовите пазари, таксите, които те събират, при дребни суми изяждат част от вноските и рисковия им профил, с който би трябвало да се съобрази инвестиращият. Не на последно място, постигнатата рентабилност не е гаранция за бъдеща такава и средствата в тях не са обезпечени.
Допълнително пенсионно обезпечаване
При доброволния фонд концепцията е да се обезпечи спомагателна пенсия на равни вноски за старини, само че парите могат да се изтеглят и предварително. Алтернативно най-вече хора се обезпечават по този метод - над 600 000 работещи в България имат партида в подобен фонд, а общата им сума към края на септември е 1 милиарда лева (това обаче не ги освобождава от наложителните вноски в частен фонд). От началото на годината междинната месечна вноска е била тъкмо 100 лева Преобладаващата част от тези вноски се вършат от работодателите като спомагателна облага за чиновниците. Доходността не се полза с налог, а също така направените вноски могат да се употребяват за понижаване на данъчната основа за заплащането на годишния налог.
Минусите са четирите вида такси, които те постановат - за отваряне на сметка се дължат до 10 лева, входна такса за всяка месечна вноска. Тя варира, като има отстъпки, в случай че шеф прави вноските на името на своите чиновници. Когато човек се обезпечава самичък, тя нормално е в оптималния размер от 3% до 4.5% според от фонда. На трето място е капиталовата такса – която за множеството фондове е 10% от постигнатата рентабилност. Накрая има 20 лева при предварително изтегляне на средства. Последното е допустимо само в случай че вноските се вършат персонално, а не от работодателя. Средногодишната рентабилност за последните 2 години на българските доброволни пенсионни сдружения варира сред 9.21% ( " Съгласие " ) и 4.36% ( " Топлина " ).
Недостатък е, че не може да се избира рискът. Всички фондове са лимитирани от закона да влагат най-вече в консервативни бумаги и по-малко в акции. Това е и една от най-големите рецензии към системата - по този начин и не се вкараха така наречен мултифондове. Пенсионните сдружения имат калкулатори, посредством които всеки може да пресметна какъв брой и каква доброволна пенсия би получил при избрана месечна вноска в този момент (виж разновидности в таблицата).
Взаимни фондове
Взаимните (договорни) фондове са пул със средства на спестители, вложени във финансови активи, само че с доста повече разновидности и рискови профили. Т.е. при тях пенсия не се изплаща, а вложителят взема решение какво да прави с насъбраната сума в един миг, може и до момента в който е млад. В България има 105 български взаимни фонда и няколкостотин непознати, които се оферират от банки и ръководещи сдружения, лицензирани от Комисията за финансов контрол. Водещите локални сдружения, инвестиращи в акции, имат за последните 2 години средногодишна рентабилност, започваща от 24% (Златен лев показател 30), като междинната рентабилност на водещите 10 фонда е 17%. При задграничните доста добра рентабилност е имал Schroders Japanese Smaller Companies, който през последните 2 години пораства приблизително с 19%. Миналата рентабилност не е гаранция за бъдеща.
Обикновено тези фондове имат три типа такси. Първата е при пазаруване на дял, която варира сред 1-2% в множеството случаи. Втората е за ръководство, която не зависи от постигнатите резултати, и е от 1.8% до 3.5% от активите. Третата такса е при излизане от инвестицията, като множеството фондове нямат такава за активи, държани повече от 12 месеца. Доходът от тях също е освободен от налог.
Застраховка с инвестиция
Инвестиционната застраховка живот е по-различна, тъй като тя включва не един, а два финансови продукта – спестовна и застрахователна част. Дял от парите отиват за вложения, а различен за обезпечаване на полицата " Живот ", защото въпреки всичко това е осигурителен артикул, който да покрие рисковете и да обезщети околните при настъпване на нежелано събитие. Най-често клиентът може да избира къде да се насочат парите за вложение от три разнообразни по риск взаимни фонда на ръководещо сдружение. Практиката е сходно влагане да се прави за най-малко 10 години, като заплащанията от страна на клиента се договарят съгласно неговите благоприятни условия. При този артикул обаче концепцията е капиталовата част по-скоро да покрие самата застрахователна награда и в края на интервала обезпечения да я изтегли, т.е. задачата й е да се реализира един тип безвъзмездна лавица " Живот ". Таксите тук също би трябвало да се имат поради - предварителното преустановяване да вземем за пример може да се таксува с 0.5%, а ръководството на средствата - с 2 до 5%. Освен това при някои от фондовете има еднократна такса за записване от 5%, което е забележителен разход, а също така таксите за постигнатите резултати може да доближат 25%.
Изводът е, че при вложение на дребни суми, само че постоянно, е добре да се избере един артикул, защото разделянето им на дребни порции би изяло в допълнение от цената им поради таксите. Специалистите по персонални финанси поучават вложението да става при започване на месеца, а най-добре е непосредствено при превод на месечния приход тази част да се удържа и да се насочва към определената инвестиция. Fintech aлтернатива
Робо адвайзери
Борсово търгуваните фондове (ETF) са с едни от най-ниските такси, защото се ръководят пасивно. (0.1% - 1% на година). Проблемът е, че с цел да се подписват покупко-продажби с тях от България, нормално има брокерски такси, а когато сумата е дребна, те са непостижими - от време на време минималните доближават 15 – 20 $ за договорка, което не е уместно за ежемесечна вноска от 100 – 200 лева Възможността е отварянето на сметка в така наречен робо-адвайзери. Това са интернет платформи, в които може да се изготвят разнообразни по риск портфейли с ETF. При тях казусът е зареждането на сметката, което нормално става с трансграничен банков превод, който също е не по-малко на ниска цена. Заобикалянето на тази такса може да стане посредством fintech решения като Paysera, Transferwise, Revolut и така нататък, при които тези такси са минимални.
p2p
Още един различен метод за икономисване, при който няма такси, са платформите за peer-to-peer кредитиране. Те са част от fintech промишлеността, която усъвършенства редица банкови услуги посредством софтуерни процеси и по този начин дава по-добри условия на клиентите си. Парите, които потребителят влага в Peer-to-peer платформата, се насочват за финансиране на кредитоискатели, като човек самичък може да избира кой заем да финансира. В България оперират две такива платформи. Данните на Klear демонстрират, че годишната рентабилност на най-рисковия сегмент е 14%. При тях обаче има максимален риск финансираният заем да спре да бъде обслужван, като делът им от всички е 6.3%. Компанията има 4 рискови сегмента, като доходността при тях е приблизително 5.5%, общо все още през платформата са вложени 3.5 млн. лева Другата платформа Iuvo обезпечава съфинансиране на заеми, които към този момент са били отпуснати от трети кредитни компании, като Изи заем да вземем за пример. Те дават обещание междинна рентабилност 8.9%, като плюсът е, че заемите, които са станали необслужвани, се изкупуват от кредитора след 60 дни закъснение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ