[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване 10млрд. лв. може да

[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
10
милиарда лева може да доближи през 2017 година сумата на заплащанията през карти Още по тематиката
Превод от банка, само че без банка

Европейската комисия одобри правила, с които дава подтик за развиване на fintech промишлеността
30 ное 2017
Финансовите компании се притесняват, че fintech ще отнеме от бизнеса им

Банките може да изгубят до 30% от приходите си по платежни интервенции през идващите години
22 ное 2017 Сибанк стана първата банка, която конфигурира 23 безконтактни банкомата в страната. За множеството банкови консуматори в България безконтактните заплащания свършват с картата, която не изисква ПИН при доближаването й до ПОС терминала. И ненапълно са прави, защото към момента тези услуги не са добре развити в страната. Добрата вест е, че това последователно се трансформира и банките стартират да мислят в тази посока.

Развитието на тези услуги става с помощта на NFC (near field communication). Тази технология, с която са снабдени всички нови ПОС терминали, разрешава заплащането да се прави с ред други предмети и устройства, които не са наложително карти - ключове, смарт телефон или "умни " часовници. NFC открива безжичен контакт сред две близкостоящи устройства, сходно на блутут. Основната разлика е, че "сдвояването ", т.е. "вързването ", става доста по-бързо и единствено в границите на 2-3 секунди. Другата разлика е, че контакт посредством NFC може да се реализира единствено в границите на не повече от 2 см. По този метод информацията не може да бъде прочетена и употребена инцидентно.

Каква е инфраструктурата

Към средата на годината към този момент се употребяват над 86 000 терминала за безкешово заплащане, които се разполагаем в над 66 000 търговеца в България. Данните на Българска народна банка обаче не регистрират кои от тях са безконтактни, само че съгласно доставчиците все още повече от половината от тях към този момент са такива. За опцията да се заплаща с часовници и ключове се приказва от повече от 10 години, а водещите картови оператори Visa и Mastercard обичат да цитират данни от бурното развиване на тези технологии на европейските пазари. Според тях да вземем за пример 60% от потребителите имат интерес да заплащат с устройства, които се носят на тялото – като часовник или гривна.

Реалността, най-малко в България обаче, е малко по-различна. Оказва се, че даже и всички нови платежни карти, които комерсиалните банки да издават, да са безконтактни, огромна част от тях не са създали идната стъпка към по-модерни и комфортни способи за разплащане. Тези технологии изискват спомагателни вложения. Около четири години след старта на безконтактните технологии за заплащане в България едвам три български банки имат прелюдия, които употребяват тази технология, в случай че не броим стандартните безконтактни платежни карти.

Плащане със смарт телефон

На първо място е опцията да се заплаща посредством смарт телефон на ПОС терминал. Обикновено това става посредством основаване на виртуална платежна карта, която се записва в създадено мобилно приложение. Изискването е телефонът да поддържа NFC технология. Чрез нея устройство изпраща криптиран сигнал до ПОС терминала, посредством който се реализира паричната транзакция. Такава функционалност на мобилното приложение обаче е създадена и действа сега само от Първа капиталова банка. Функцията потегли през април 2016 година в взаимен план с Mastercard, като тогава президентът на компанията за Централна и Източна Европа Джордж Саймън разгласи, че работят с всички български банки тази технология да бъде въведена и при тях. Година и половина по-късно обаче това към момента не е реалност.

За хора, които не са клиенти на Първа капиталова банка, сходна функционалност има мобилното приложение на fintech компанията LeuPay. Прехвърлянето на средства към него става посредством въвеждане на данни на банкова дебитна или кредитна карта, сходно на извършването на покупки онлайн. Плащането на ПОС става посредством стартирането на приложението и докосването на смарт телефона до платежния терминал и се прави без такса. Единствените такси са за прекачване на средства до други клиенти (0.1 евро) или превод на пари до банкова сметка посредством системата за разплащания в границите на Европейския съюз SEPA, която е закрепена и е 3 евро на превод.

Микрокартите идват

Втората по-интересна платежна опция са микрокартите. Реално те още веднъж съставляват дебитни или кредитни карти, само че са с към 4 пъти по-малки размери. Това разрешава те да се сложат в разнообразни "закачащи " се аксесоари, като ключодържатели или гривни да вземем за пример. Подобни карти все още оферират само Първа капиталова банка и Райфайзенбанк. Трябва да се означи, че микрокартите на ПИБ се издават като втора карта към към този момент открита сметка, и то на името на дете, т.е. ползвател може да е само физическо лице на възраст под 18 години. Плюсът е, че по нея няма такса за издаване и обслужване. При Райфайзенбанк микрокартата се издава като втора пластика към кредитната Raiffeisein Fix, която е с кредитен предел до 5000 лева и рента 18.9%. Освен микрокартата клиентът може да избере стикер, който извършва същата роля като нея, само че разликата е, че той е по-тънък и може да се залепи върху задния корпус на смарт телефон или различен предмет и по този начин постоянно да се употребява в всекидневието. От банката оповестиха, че сходни микрокарти в бъдеще ще могат да се издават и към дебитни карти, като към тях ще има 15 лева годишна такса.

Добре е да се знае, че микрокартите имат лимитирана функционалност и с тях не може да се заплаща в интернет. Причината е, че на самата пластика няма място да се изпишат всички дейтали, които се изискват за реализиране на договорка онлайн.

На трето място са безконтактните банкомати, които биха разрешили на потребителите да теглят кеш посредством описаните нагоре заместители на общоприетите платежни пластики. Такъв публично е показала единствено една банка – Сибанк, която има 23 такива устройства. Също както и при NFC технологията за заплащане през смарт телефон, и в този случай сътрудник по въвеждането му бе картовият оператор Mastercard.
Кеш против карта

В България за безконтактното заплащане се заприказва интензивно през 2014 година, а от идната банките започнаха да издават само такива карти. През предходната година са били осъществени заплащания на ПОС терминали за 7.8 милиарда лева Към средата на тази година повишаването на безкешовите заплащания е над 30%, като е прекомерно евентуално към края на 2017 година сумата да премине за първи път 10 милиарда лева Показателно е по какъв начин се трансформира съотношението сред парите, изтеглени на банкомат, и сумата на осъществените безкешови заплащания. Към края на 2011 година съотношението е 6:1 в интерес на кеша, до момента в който към края на 2016 година то към този момент е двойно по-малко - 3:1.