Сребърният фонд: Пари с панделка
[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Пенсионните фондове са превели 124 млн. лева в Национален осигурителен институт и Сребърния фонд
Дружествата от бранша разкритикуваха страната, че не дава информация за трансфериралите се лица
28 фев 2017
Правителството няма да търси рентабилност от парите в Сребърния фонд до 2019 година
Средствата във фонда ще продължат да се държат на депозит в Българска народна банка при 0% рента
31 авг 2016
Пасивното ръководство на Сребърния фонд още веднъж го оставя съвсем без доходи
За тази година единствените приходи в него са 88.6 млн. лева, преведени през второто тримесечие
13 сеп 2015 - Идеята на Сребърния фонд е да поддържа пенсионната система, само че средствата в него са толкоз, че биха стигнали за изплащането на пенсиите за няколко месеца.
- Натрупаните досега 2.8 милиарда лева ще продължат да стоят на депозит в Българска народна банка без никаква възвращаемост.
През 2060 година дефицитът на средства в държавната пенсионна система ще надвиши 9% от Брутният вътрешен продукт на страната, колкото е в този момент целият разход за пенсии. Тази прогноза на Националния застрахователен институт (НОИ) естествено е условна, само че към този момент не се вижда отникъде трагично положителен поврат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на популацията. А това ще значи и неприятна алтернатива за тогавашните ръководещи - да понижат парите за други браншове или пък да усилят налозите за все по-малкото работещи.
Мисълта за този противен миг създаде като решение така наречен Сребърен фонд. Той беше основан с концепция да натрупа средства, които да се влагат по този начин, че в един миг да може да подкрепи задъхващата се пенсионната система. Десет години по-късно обаче парите в Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система, каквото е формалното му име, стигат едвам покрият разноските за пенсии за едвам няколко месеца. Причината – Сребърният фонд нито се цялостни както е по закон, не се влага по закон. Наскоро признатата тактика за ръководството му, както и един текст в Закона за бюджет 2018 година демонстрират, че държавното управление няма желание да трансформира статуквото. Така насъбраните 2.8 милиарда лева ще продължат да стоят завързани с панделка в Българска народна банка и даже да носят негативна рентабилност.
Как го мислеха и какво стана
Сребърният фонд беше основан с част от остатъка в бюджета през 2007 година с официална концепция поддръжка за пенсионната система след 2018 година Впоследствие беше признат специфичен закон, в който се показва от какви източници на доходи ще бъде захранван и по какъв начин може да бъде ръководен. В него би трябвало да влизат парите от приватизация, от концесии, както и 25% от остатъка в бюджета, в случай че има подобен. Пак по закон до 70% от средствата могат да се влагат в акции на страни - членки на Европейски Съюз, до 30% в акции на трети страни и до 30% в облигации.
През всичките тези години обаче парите стоят на депозит в Българска народна банка, въпреки на няколко пъти управителният съвет на фонда да се събира с концепцията да избере мениджъри за по-активно ръководство.
Парите в него обаче имат и други функции - за централната банка те са част от валутните запаси и в моменти на рецесия са тип спомагателна доза макростабилност. За държавното управление пък са фискален буфер (като част от фискалния резерв), ако бюджетните доходи се окажат незадоволителни. Така от 2012 година насам средствата на фонда стоят в Българска народна банка на нулева рента и не носят никаква рентабилност. От предходната година депозитът с по-голямата част от парите е контрактуван на минус 0.1% (тъй като Българска народна банка вкара негативни лихви за свърхрезервите на банките) като по закон загубата се компенсира от държавния бюджет. Източници от ръководещите обаче настояват, че не се стига до сходни прехвърляния, защото се надлъгват със системата – в случай че скапват контракта за депозит предварително, рента не се дължи. В същото време са разкрити и още няколко депозита в Българска народна банка с по-малки суми на негативни лихви, като негативната рентабилност по тях въпреки всичко се покрива от бюджета. Друг е въпросът, че от началото на годината има и инфлация, която също стартира да " изяжда " спестените средства във фонда.
По време на рецесията системата се опорочи и на входа - ръководещите започнаха да намират малки врати да " отклоняват " част от парите от приватизация. При първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков да вземем за пример реши, че има потребност от тези средства настоящо, и откри метод да финтира закона - държавните сдружения се прехвърляха в Държавната консолидационна компания, тя ги продава, а парите изплаща на бюджета като дял и по този начин чисто официално не са доход от приватизация.
Сега със Закона за бюджет 2018 година тази грациозност е загърбена и непосредствено се залага средствата, които ще дойдат от възможната концесия на летище София (480 млн. лева.), да не влязат в Сребърния фонд.
А какво може да бъде
Преди няколко седмици държавното управление одобри следващата тактика за вложение на средствата от фонда. Подобно на предишни години, тя планува парите да продължат да стоят на депозит в Българска народна банка. Аргументацията – вложенията в акции са рискови, в облигации може да доведат до негативна рентабилност, защото условието е те да са първокласни, пазарите към момента са нестабилни и евентуално следва нова рецесия.
За съпоставяне – през последните две години пенсионните фондове да вземем за пример докарват междинна годишна рентабилност от към 6%. Изискванията към капиталовата политика на Сребърния фонд са по-рестриктивни, само че съгласно анализатори при положително ръководство може да се реализира някаква възвращаемост, която най-малко да компенсира инфлацията (2% за последната година).
" Както в други европейски страни, Сребърният фонд може да влага част от парите в корпоративни скъпи бумаги на фондовата борса, в скъпи бумаги на други европейски компании и дребна част в недвижимо имущество. Само за тази година такива вложения биха дали към 20% възвращаемост ", твърди някогашният финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ Симеон Дянков. Преди години той се опита да промени закона и парите от фонда да могат да се влагат и в български ДЦК. Заради огромния публичен напън и съпротивата на Българска народна банка концепцията беше изоставена. Тогава страната на процедура щеше да се самофинансира, което поражда спорове на ползи.
Други анализатори са по-скептични за вложението на средствата от фонда. Според тях парите са малко и в случай че се наемат професионални непознати мениджъри, ще има разноски за ръководство, които евентуално ще са колкото постигнатата възвращаемост. А в случай че се възложат на локални лица, рисковете са да се усвоят по познатия от КТБ модел. " В момента ситуацията е ни риба, ни рак ", споделя банков анализатор.
Това действително е и значителният проблем – отношението на ръководещите към Сребърния фонд. " В момента парите на фонда спят и са разполагаем на министъра на финансите, в случай че му потрябват. Ако концепцията е да имаме капиталов фонд за поддръжка на пенсионната система, той би трябвало да има дълготрайна визия за ръководство ", споделя Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система. И добавя: " Стратегията за ръководството му споделя: " продължаваме както до момента ". Но по този метод няма по какъв начин фондът да бъде патерица на пенсионната система. А тя куца и ще става все по-зле. В тактиката за ръководството му е посочено, че през 2060 година де чака дефицитът на пенсионната система да доближи 38 милиарда лева Няма по какъв начин, в случай че този фонд не се зарежда и не се влага, да може да работи по предопределение. "
Според Дянков потребността от спор за по-добро потребление на държавните средства си стои на дневен ред. " Особено когато демографската рецесия в България се отразява неподходящо на темповете на икономическо развиване. Пасивното ръководство значи по-голям недостиг в държавното публично обезпечаване ", добавя той.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Пенсионните фондове са превели 124 млн. лева в Национален осигурителен институт и Сребърния фонд
Дружествата от бранша разкритикуваха страната, че не дава информация за трансфериралите се лица
28 фев 2017
Правителството няма да търси рентабилност от парите в Сребърния фонд до 2019 година
Средствата във фонда ще продължат да се държат на депозит в Българска народна банка при 0% рента
31 авг 2016
Пасивното ръководство на Сребърния фонд още веднъж го оставя съвсем без доходи
За тази година единствените приходи в него са 88.6 млн. лева, преведени през второто тримесечие
13 сеп 2015 - Идеята на Сребърния фонд е да поддържа пенсионната система, само че средствата в него са толкоз, че биха стигнали за изплащането на пенсиите за няколко месеца.
- Натрупаните досега 2.8 милиарда лева ще продължат да стоят на депозит в Българска народна банка без никаква възвращаемост.
През 2060 година дефицитът на средства в държавната пенсионна система ще надвиши 9% от Брутният вътрешен продукт на страната, колкото е в този момент целият разход за пенсии. Тази прогноза на Националния застрахователен институт (НОИ) естествено е условна, само че към този момент не се вижда отникъде трагично положителен поврат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на популацията. А това ще значи и неприятна алтернатива за тогавашните ръководещи - да понижат парите за други браншове или пък да усилят налозите за все по-малкото работещи.
Мисълта за този противен миг създаде като решение така наречен Сребърен фонд. Той беше основан с концепция да натрупа средства, които да се влагат по този начин, че в един миг да може да подкрепи задъхващата се пенсионната система. Десет години по-късно обаче парите в Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система, каквото е формалното му име, стигат едвам покрият разноските за пенсии за едвам няколко месеца. Причината – Сребърният фонд нито се цялостни както е по закон, не се влага по закон. Наскоро признатата тактика за ръководството му, както и един текст в Закона за бюджет 2018 година демонстрират, че държавното управление няма желание да трансформира статуквото. Така насъбраните 2.8 милиарда лева ще продължат да стоят завързани с панделка в Българска народна банка и даже да носят негативна рентабилност.
Как го мислеха и какво стана
Сребърният фонд беше основан с част от остатъка в бюджета през 2007 година с официална концепция поддръжка за пенсионната система след 2018 година Впоследствие беше признат специфичен закон, в който се показва от какви източници на доходи ще бъде захранван и по какъв начин може да бъде ръководен. В него би трябвало да влизат парите от приватизация, от концесии, както и 25% от остатъка в бюджета, в случай че има подобен. Пак по закон до 70% от средствата могат да се влагат в акции на страни - членки на Европейски Съюз, до 30% в акции на трети страни и до 30% в облигации.
През всичките тези години обаче парите стоят на депозит в Българска народна банка, въпреки на няколко пъти управителният съвет на фонда да се събира с концепцията да избере мениджъри за по-активно ръководство.
Парите в него обаче имат и други функции - за централната банка те са част от валутните запаси и в моменти на рецесия са тип спомагателна доза макростабилност. За държавното управление пък са фискален буфер (като част от фискалния резерв), ако бюджетните доходи се окажат незадоволителни. Така от 2012 година насам средствата на фонда стоят в Българска народна банка на нулева рента и не носят никаква рентабилност. От предходната година депозитът с по-голямата част от парите е контрактуван на минус 0.1% (тъй като Българска народна банка вкара негативни лихви за свърхрезервите на банките) като по закон загубата се компенсира от държавния бюджет. Източници от ръководещите обаче настояват, че не се стига до сходни прехвърляния, защото се надлъгват със системата – в случай че скапват контракта за депозит предварително, рента не се дължи. В същото време са разкрити и още няколко депозита в Българска народна банка с по-малки суми на негативни лихви, като негативната рентабилност по тях въпреки всичко се покрива от бюджета. Друг е въпросът, че от началото на годината има и инфлация, която също стартира да " изяжда " спестените средства във фонда.
По време на рецесията системата се опорочи и на входа - ръководещите започнаха да намират малки врати да " отклоняват " част от парите от приватизация. При първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков да вземем за пример реши, че има потребност от тези средства настоящо, и откри метод да финтира закона - държавните сдружения се прехвърляха в Държавната консолидационна компания, тя ги продава, а парите изплаща на бюджета като дял и по този начин чисто официално не са доход от приватизация.
Сега със Закона за бюджет 2018 година тази грациозност е загърбена и непосредствено се залага средствата, които ще дойдат от възможната концесия на летище София (480 млн. лева.), да не влязат в Сребърния фонд.
А какво може да бъде
Преди няколко седмици държавното управление одобри следващата тактика за вложение на средствата от фонда. Подобно на предишни години, тя планува парите да продължат да стоят на депозит в Българска народна банка. Аргументацията – вложенията в акции са рискови, в облигации може да доведат до негативна рентабилност, защото условието е те да са първокласни, пазарите към момента са нестабилни и евентуално следва нова рецесия.
За съпоставяне – през последните две години пенсионните фондове да вземем за пример докарват междинна годишна рентабилност от към 6%. Изискванията към капиталовата политика на Сребърния фонд са по-рестриктивни, само че съгласно анализатори при положително ръководство може да се реализира някаква възвращаемост, която най-малко да компенсира инфлацията (2% за последната година).
" Както в други европейски страни, Сребърният фонд може да влага част от парите в корпоративни скъпи бумаги на фондовата борса, в скъпи бумаги на други европейски компании и дребна част в недвижимо имущество. Само за тази година такива вложения биха дали към 20% възвращаемост ", твърди някогашният финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ Симеон Дянков. Преди години той се опита да промени закона и парите от фонда да могат да се влагат и в български ДЦК. Заради огромния публичен напън и съпротивата на Българска народна банка концепцията беше изоставена. Тогава страната на процедура щеше да се самофинансира, което поражда спорове на ползи.
Други анализатори са по-скептични за вложението на средствата от фонда. Според тях парите са малко и в случай че се наемат професионални непознати мениджъри, ще има разноски за ръководство, които евентуално ще са колкото постигнатата възвращаемост. А в случай че се възложат на локални лица, рисковете са да се усвоят по познатия от КТБ модел. " В момента ситуацията е ни риба, ни рак ", споделя банков анализатор.
Това действително е и значителният проблем – отношението на ръководещите към Сребърния фонд. " В момента парите на фонда спят и са разполагаем на министъра на финансите, в случай че му потрябват. Ако концепцията е да имаме капиталов фонд за поддръжка на пенсионната система, той би трябвало да има дълготрайна визия за ръководство ", споделя Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система. И добавя: " Стратегията за ръководството му споделя: " продължаваме както до момента ". Но по този метод няма по какъв начин фондът да бъде патерица на пенсионната система. А тя куца и ще става все по-зле. В тактиката за ръководството му е посочено, че през 2060 година де чака дефицитът на пенсионната система да доближи 38 милиарда лева Няма по какъв начин, в случай че този фонд не се зарежда и не се влага, да може да работи по предопределение. "
Според Дянков потребността от спор за по-добро потребление на държавните средства си стои на дневен ред. " Особено когато демографската рецесия в България се отразява неподходящо на темповете на икономическо развиване. Пасивното ръководство значи по-голям недостиг в държавното публично обезпечаване ", добавя той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




