![[Shutterstock] С една счупена лазерна показалка. Така започва историята на](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3427518.jpg)
Маркетплейс платформите: Заедно можем повече
[Shutterstock] С една счупена лазерна показалка. Така стартира историята на онлайн маркетплейсите, които през последните две десетилетия последователно се трансфораха във все по-значима част от електронната търговия. Според изследване от 2015 година на Ecommerce Foundation и Nyenrode Business University към 2020 година през тези платформи, на които се събират офертите на голям брой разнообразни снабдители на артикули и услуги, ще минават 39% от световния пазар на е-търговия на дребно. Доклад на Digital Commerce 360 от 2017 година пък пресмята, че още към 2016 година цената на продуктите, продадени през 18-те най-големи маркетплейс платформи в света, доближава 1.09 трлн. $, което съставлява 44% от общия размер на електронната търговия в международен мащаб. Как обаче се стига до такава степен и какво прави този вид платформи толкоз привлекателни?
Да се срещнем в интернет
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Началото е сложено през 1995 година, когато 28-годишният тогава Пиер Омидияр основава платформата eBay – място за търгове в интернет. Първата продажба през страницата е за счупена лазерна показалка, която е купена за 14.83 $. Изумен от препоръчаната сума, Омидияр се свързва с купувача, с цел да му обърне внимание, че въпреки всичко става дума за развалена движимост. Отговорът, който идва, е: " Аз натрупвам счупени лазерни показалки. "
Оказва се, че основаната от американския бизнесмен от ирански генезис платформа намира мястото си в незаета до тогава ниша на пазара, като свързва колекционери и хора, които са подготвени да платят за редки движимости. Именно тази концепция – да се основат условия за това потребителите да се срещнат с доставчиците, става основата на определението за маркетплейс като място, където тези две групи могат да взаимодействат онлайн. С времето моделът става известен освен измежду продавачите на артикули, само че и измежду доставчиците на услуги (типични образци са Uber и Airbnb).
Самата идея на процедура датира хиляди години преди Христа – още тогава борсите са били място, където продавачите и купувачите са можели да се срещат и да се договарят. В по-модерни времена такива места за групово извършване на покупки са както моловете, по този начин и профилираните изложби да вземем за пример. Онлайн маркетплейсите придвижват това прекарване в цифрова среда. А разцветът на електронната търговия и на omnichannel метода като идея за търговия на дребно, както и все по-популярните хрумвания и модели на споделената стопанска система са гаранция и за бъдещия напредък на маркетплейс платформите.
Как работят
Най-съществената разлика на маркетплейсите с обичайните онлайн магазини е това, че на тях се оферират артикули или услуги на голям брой разнообразни търговци и снабдители. Те взаимодействат директно между тях, като самите транзакции се обработват от оператора на платформата, нормално против % от продажбата. Освен от тези отчисления операторите на маркетплейси могат да печелят и от такси за предпочитано проявление на даден артикул или услуга в резултатите от търсенията, както и от продажбата на информация за потребителското търсене на доставчиците на съответните артикули или услуги. На платформата Thumbtack да вземем за пример потребителите, които имат потребност от дадена услуга, попълнят въпросник с информация за плана си, а по-късно платформата я продава на локални снабдители, които биха могли да изпълнят дадения план.
Складирането и логистиката на предлаганите артикули остават задача на търговците, само че главната изгода от потреблението на маркетплейсите като канал за продажби за тях е това, че получават достъп до доста по-широка публика, без да им се постанова да вършат огромни вложения в създаването и поддържането на онлайн магазин със лични запаси.
На някои маркетплейси самият оператор е единствено медиаторът, който обезпечава инфраструктурата за срещането на продавачите и купувачите. На други обаче той може също да е търговец, който поддържа личен подбор – през 12-те маркетплейс платформи на Amazon да вземем за пример продават над 1.7 млн. търговци, чиито артикули се оферират паралелно с офертите на самата Amazon. По този модел работи и най-голямата маркетплейс платформа в България – тази на eMAG, през която понастоящем продуктите си оферират към 3000 компании (виж блиц изявлението с Marketplace шефа на " eMAG България " Валентин Кунторов).
Плюсове и минуси
При този вид динамичност постоянно срещани са и терзанията, че операторът-търговец може да приоритизира проявлението на личните си артикули за сметка на тези на конкуренцията – доколкото концепцията да продаваш артикули на съперниците си, с цел да увеличиш и личните си продажби, най-малко на пръв взор звучи неуместно. Компанията за пазарни изследвания и разбори Jumpshot от 2018 година изследва кои са терзанията на маркетинг експертите в Съединени американски щати да продават през онлайн маркетплейс платформи. Около една четвърт от респондентите се притесняват, че вниманието на потребителите бива отвличано от продуктите им или че личните марки (като AmazonBasics) основават спомагателна и пристрастна конкуренция. Най-често изразяваните терзания са по линия на това, че платформите взимат дял от приходите, само че напъните по продажбата на продуктите са напълно за сметка на търговците. Едва 17% от маркетинг експертите показват, че нямат терзания да употребяват онлайн маркетплейсите като канал за търговия.
Въпреки опасенията обаче, наличието на такава платформа значи спомагателни доходи – въпреки и в понижен със съответните такси размер, от които другояче търговците биха се лишили. Според изследване на софтуерната компания за решения в електронната търговия SLI Systems към средата на 2017 година две трети от ритейлърите, които употребяват Amazon като канал за търговия, споделят, че главната причина за това е да усилят продажбите си. Почти всеки втори (47%) пък показва, че разчита на платформата, с цел да притегли нови клиенти или да добие повече видимост през този канал с висок трафик.
Друга изгода, която продажбите през този вид платформи носят на бизнесите, е това, че им оказват помощ да понижат времето, в което вършат разноски, без да генерират доходи – посредством така наречен увеличено потребление. Така да вземем за пример заведенията за хранене имат " по-бавни " интервали от деня, в които нямат доста клиенти, само че даже и в тези интервали те би трябвало да покриват разнообразни разноски като заплати и поддръжка на кухненско съоръжение. Платформите за поръчка на храна като Foodpanda и Takeaway.com им носят в допълнение търсене, тъй че обещано заведение може да генерира повече доходи съотнесено към разноските.
Не на последно място потреблението на маркетплейс платформа може да значи и улеснение, изключително за по-малки компании без доста опит. Така да вземем за пример един средностатистически занаятчия (водопроводчик, електротехник, автомонтьор и т.н.) евентуално надали има времето или уменията да се занимава със SEO оптимизация или пазаруване на Гугъл Ads, с цел да доближи до повече клиенти. Чрез платформи като Thumbtack обаче той може (срещу съответното заплащане) да отговори на потребителски запитвания и да си обезпечи претовареност по доста по-лесен и комфортен за него метод.
Все по-обхватни, все по-специализирани
В първите си години, когато самият интернет към момента е в ранния си стадий на развиване, а електронна търговия прохожда, главният проблем пред потребителите, които въпреки всичко биха желали да пазарят онлайн, е откриваемостта на продуктите. В тези условия печеливша тактика за привличане на гости от страна на търговците е да предложат на уеб страницата си колкото се може по-широк подбор от артикули. Така първоначално маркетплейс платформите са главно хоризонтални, т.е. покриват необятно многообразие артикули или услуги. Най-яркият образец е еволюиралата в маркетплейс онлайн книжарница Amazon, където към днешна дата всеки може да продава съвсем всевъзможни физически артикули.
Донякъде парадоксално, само че точно казусът с откриваемостта значително движи и идната вълна в развиването на маркетплейс платформите. С времето хоризонталните модели като eBay стават все по-претрупани с търговци и с всевъзможни артикули, а това прави намирането на даден търговец от купувачите по-трудно. От друга страна, разцветът на електронната търговия значи и от ден на ден на брой онлайн магазини, огромна част от които не притеглят необикновен поток от консуматори просто тъй като не се появяват в първите страници с резултатите в онлайн търсачките. Това води до по-голяма известност на така наречен отвесни маркетплейси – такива, които се концентрират върху избрана дребна ниша като транспортни услуги (Uber), краткосрочно наемане на жилища (Airbnb) и други
Междувременно все по-широкото нахлуване на мобилните устройства и свързаната с това смяна в потребителското държание също играе роля – купувачите желаят да откриват нещата, от които се нуждаят, по бърз и комфортен за тях метод.
" Хората имат приблизително по 33 мобилни приложения на телефоните си, само че прекарват 80% от времето си единствено в три от тези приложения ", показва Саймън Кларксън, който е ръководещ шеф за Австралия на доставчика на услуги за електронна търговия ChannelAdvisor. " Това основава редица провокации за ритейлърите и марките, като да вземем за пример по какъв начин да си подсигуряват, че имат видимост на нечий телефон и че потребителите могат да открият марката и продуктите им ", изяснява той.
Така, в комбиниране с развиването на технологиите за изкуствен интелект и машинно образование, развиването на мобилната електронна търговия също продължава да оформя маркетплейс каналите.
" Онлайн маркетплейсите ще продължат да порастват и ще се появяват нови такива. Тенденцията е към основаване на хипервертикални и хиперлокални платформи, като доста от тях ще поддържат единствено един избран продуктов пазар или даването единствено на един избран вид услуги ", предвижда Кенет Лоу, съосновател и основен търговски шеф на компанията снабдител на софтуерни решения за маркетплейси Arcadier. " Свидетели сме и на появяването на peer-to-peer маркетплейси, които сплотяват хората и предизвикват шерването на запаси в общностите с концепцията да се подсигурява устойчивостта на околната среда. Моделът им е сполучлив, защото са по-достъпни за хората, които имат потребност от тях, и в същото време обслужват общностите по-добре ", добавя той. В България
Макар и с по-бавни спрямо останалата част от Европа темпове, маркетплейс платформите набират известност и в България. Забавянето не е изненадващо, като се има поради, че като цяло развиването на електронната търговия тук изостава по отношение на междинното за континента – по данни на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат делът на българите, които през през 2018 година са пазарували най-малко един път онлайн, е едвам 20.8%. За съпоставяне, приблизително за Европейски Съюз цифрата е 60%, което прави представянето на българския пазар много непретенциозно, само че пък и цялостно с благоприятни условия.
Основното предизвикателство, което статистиката обрисува, е ниското интернет навлизане – към края на 2018 година една трета от българите са били без достъп до интернет, до момента в който приблизително за Европа процентът на съгласуваност е 87%. Главните аргументи, заради които хората с достъп до интернет не купуват онлайн, пък са желанието да пазарят персонално с непосреден достъп до продуктите, преданост към магазините или просто по табиет. Към края на 2017 година един от тези претекстове са показали 39% от българите, демонстрират данните на Национален статистически институт. На второ място с 8% от отговорите се подрежда неналичието на познания или умения за потребление на интернет страници и онлайн магазини.
Наблюденията на ритейлърите въпреки всичко демонстрират, че пазарът се развива. Според отчет на организацията Ecommerce Europe през 2017 година електронната търговия в България е повишена с 21.74% по отношение на година по-рано, което е пети най-хубав резултат на континента. Съотнесено към общия Брутният вътрешен продукт на страната обаче, делът на онлайн продажбите е едвам 1.15% от стопанската система. Показателен за към момента незадоволително развития ecommerce пазар е и фактът, че голямата част от онлайн покупките към момента завършват с натрапен платеж – по данни на Ecommerce Europe към 2017 година по този начин са били разплатени 70% от направените покупко-продажби в интернет.
" Предпочитаният способ за заплащане на нашите клиенти продължава да е " натрапен платеж " и едвам 10% от тях употребяват вариантите за онлайн разплащане ", показва от своя страна и Marketplace шефът на " eMAG България " Валентин Кунторов. По данни на компанията, която поддържа най-голямата локална маркетплейс платформа, през 2018 година средномесечният брой на визитите на уеб страницата е бил към шест милиона. От сдружението означават растеж на трафика през мобилни устройства, както и увеличение на онлайн заплащанията, които по думите на шефа на " eMAG България " Андрей Попеску към днешна дата са " съвсем двойно повече, в сравнение с преди две години, само че към момента са относително ниски ".
Да се срещнем в интернет
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Началото е сложено през 1995 година, когато 28-годишният тогава Пиер Омидияр основава платформата eBay – място за търгове в интернет. Първата продажба през страницата е за счупена лазерна показалка, която е купена за 14.83 $. Изумен от препоръчаната сума, Омидияр се свързва с купувача, с цел да му обърне внимание, че въпреки всичко става дума за развалена движимост. Отговорът, който идва, е: " Аз натрупвам счупени лазерни показалки. "
Оказва се, че основаната от американския бизнесмен от ирански генезис платформа намира мястото си в незаета до тогава ниша на пазара, като свързва колекционери и хора, които са подготвени да платят за редки движимости. Именно тази концепция – да се основат условия за това потребителите да се срещнат с доставчиците, става основата на определението за маркетплейс като място, където тези две групи могат да взаимодействат онлайн. С времето моделът става известен освен измежду продавачите на артикули, само че и измежду доставчиците на услуги (типични образци са Uber и Airbnb).
Самата идея на процедура датира хиляди години преди Христа – още тогава борсите са били място, където продавачите и купувачите са можели да се срещат и да се договарят. В по-модерни времена такива места за групово извършване на покупки са както моловете, по този начин и профилираните изложби да вземем за пример. Онлайн маркетплейсите придвижват това прекарване в цифрова среда. А разцветът на електронната търговия и на omnichannel метода като идея за търговия на дребно, както и все по-популярните хрумвания и модели на споделената стопанска система са гаранция и за бъдещия напредък на маркетплейс платформите.
Как работят
Най-съществената разлика на маркетплейсите с обичайните онлайн магазини е това, че на тях се оферират артикули или услуги на голям брой разнообразни търговци и снабдители. Те взаимодействат директно между тях, като самите транзакции се обработват от оператора на платформата, нормално против % от продажбата. Освен от тези отчисления операторите на маркетплейси могат да печелят и от такси за предпочитано проявление на даден артикул или услуга в резултатите от търсенията, както и от продажбата на информация за потребителското търсене на доставчиците на съответните артикули или услуги. На платформата Thumbtack да вземем за пример потребителите, които имат потребност от дадена услуга, попълнят въпросник с информация за плана си, а по-късно платформата я продава на локални снабдители, които биха могли да изпълнят дадения план.
Складирането и логистиката на предлаганите артикули остават задача на търговците, само че главната изгода от потреблението на маркетплейсите като канал за продажби за тях е това, че получават достъп до доста по-широка публика, без да им се постанова да вършат огромни вложения в създаването и поддържането на онлайн магазин със лични запаси.
На някои маркетплейси самият оператор е единствено медиаторът, който обезпечава инфраструктурата за срещането на продавачите и купувачите. На други обаче той може също да е търговец, който поддържа личен подбор – през 12-те маркетплейс платформи на Amazon да вземем за пример продават над 1.7 млн. търговци, чиито артикули се оферират паралелно с офертите на самата Amazon. По този модел работи и най-голямата маркетплейс платформа в България – тази на eMAG, през която понастоящем продуктите си оферират към 3000 компании (виж блиц изявлението с Marketplace шефа на " eMAG България " Валентин Кунторов).
Плюсове и минуси
При този вид динамичност постоянно срещани са и терзанията, че операторът-търговец може да приоритизира проявлението на личните си артикули за сметка на тези на конкуренцията – доколкото концепцията да продаваш артикули на съперниците си, с цел да увеличиш и личните си продажби, най-малко на пръв взор звучи неуместно. Компанията за пазарни изследвания и разбори Jumpshot от 2018 година изследва кои са терзанията на маркетинг експертите в Съединени американски щати да продават през онлайн маркетплейс платформи. Около една четвърт от респондентите се притесняват, че вниманието на потребителите бива отвличано от продуктите им или че личните марки (като AmazonBasics) основават спомагателна и пристрастна конкуренция. Най-често изразяваните терзания са по линия на това, че платформите взимат дял от приходите, само че напъните по продажбата на продуктите са напълно за сметка на търговците. Едва 17% от маркетинг експертите показват, че нямат терзания да употребяват онлайн маркетплейсите като канал за търговия.
Въпреки опасенията обаче, наличието на такава платформа значи спомагателни доходи – въпреки и в понижен със съответните такси размер, от които другояче търговците биха се лишили. Според изследване на софтуерната компания за решения в електронната търговия SLI Systems към средата на 2017 година две трети от ритейлърите, които употребяват Amazon като канал за търговия, споделят, че главната причина за това е да усилят продажбите си. Почти всеки втори (47%) пък показва, че разчита на платформата, с цел да притегли нови клиенти или да добие повече видимост през този канал с висок трафик.
Друга изгода, която продажбите през този вид платформи носят на бизнесите, е това, че им оказват помощ да понижат времето, в което вършат разноски, без да генерират доходи – посредством така наречен увеличено потребление. Така да вземем за пример заведенията за хранене имат " по-бавни " интервали от деня, в които нямат доста клиенти, само че даже и в тези интервали те би трябвало да покриват разнообразни разноски като заплати и поддръжка на кухненско съоръжение. Платформите за поръчка на храна като Foodpanda и Takeaway.com им носят в допълнение търсене, тъй че обещано заведение може да генерира повече доходи съотнесено към разноските.
Не на последно място потреблението на маркетплейс платформа може да значи и улеснение, изключително за по-малки компании без доста опит. Така да вземем за пример един средностатистически занаятчия (водопроводчик, електротехник, автомонтьор и т.н.) евентуално надали има времето или уменията да се занимава със SEO оптимизация или пазаруване на Гугъл Ads, с цел да доближи до повече клиенти. Чрез платформи като Thumbtack обаче той може (срещу съответното заплащане) да отговори на потребителски запитвания и да си обезпечи претовареност по доста по-лесен и комфортен за него метод.
Все по-обхватни, все по-специализирани
В първите си години, когато самият интернет към момента е в ранния си стадий на развиване, а електронна търговия прохожда, главният проблем пред потребителите, които въпреки всичко биха желали да пазарят онлайн, е откриваемостта на продуктите. В тези условия печеливша тактика за привличане на гости от страна на търговците е да предложат на уеб страницата си колкото се може по-широк подбор от артикули. Така първоначално маркетплейс платформите са главно хоризонтални, т.е. покриват необятно многообразие артикули или услуги. Най-яркият образец е еволюиралата в маркетплейс онлайн книжарница Amazon, където към днешна дата всеки може да продава съвсем всевъзможни физически артикули.
Донякъде парадоксално, само че точно казусът с откриваемостта значително движи и идната вълна в развиването на маркетплейс платформите. С времето хоризонталните модели като eBay стават все по-претрупани с търговци и с всевъзможни артикули, а това прави намирането на даден търговец от купувачите по-трудно. От друга страна, разцветът на електронната търговия значи и от ден на ден на брой онлайн магазини, огромна част от които не притеглят необикновен поток от консуматори просто тъй като не се появяват в първите страници с резултатите в онлайн търсачките. Това води до по-голяма известност на така наречен отвесни маркетплейси – такива, които се концентрират върху избрана дребна ниша като транспортни услуги (Uber), краткосрочно наемане на жилища (Airbnb) и други
Междувременно все по-широкото нахлуване на мобилните устройства и свързаната с това смяна в потребителското държание също играе роля – купувачите желаят да откриват нещата, от които се нуждаят, по бърз и комфортен за тях метод.
" Хората имат приблизително по 33 мобилни приложения на телефоните си, само че прекарват 80% от времето си единствено в три от тези приложения ", показва Саймън Кларксън, който е ръководещ шеф за Австралия на доставчика на услуги за електронна търговия ChannelAdvisor. " Това основава редица провокации за ритейлърите и марките, като да вземем за пример по какъв начин да си подсигуряват, че имат видимост на нечий телефон и че потребителите могат да открият марката и продуктите им ", изяснява той.
Така, в комбиниране с развиването на технологиите за изкуствен интелект и машинно образование, развиването на мобилната електронна търговия също продължава да оформя маркетплейс каналите.
" Онлайн маркетплейсите ще продължат да порастват и ще се появяват нови такива. Тенденцията е към основаване на хипервертикални и хиперлокални платформи, като доста от тях ще поддържат единствено един избран продуктов пазар или даването единствено на един избран вид услуги ", предвижда Кенет Лоу, съосновател и основен търговски шеф на компанията снабдител на софтуерни решения за маркетплейси Arcadier. " Свидетели сме и на появяването на peer-to-peer маркетплейси, които сплотяват хората и предизвикват шерването на запаси в общностите с концепцията да се подсигурява устойчивостта на околната среда. Моделът им е сполучлив, защото са по-достъпни за хората, които имат потребност от тях, и в същото време обслужват общностите по-добре ", добавя той. В България
Макар и с по-бавни спрямо останалата част от Европа темпове, маркетплейс платформите набират известност и в България. Забавянето не е изненадващо, като се има поради, че като цяло развиването на електронната търговия тук изостава по отношение на междинното за континента – по данни на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат делът на българите, които през през 2018 година са пазарували най-малко един път онлайн, е едвам 20.8%. За съпоставяне, приблизително за Европейски Съюз цифрата е 60%, което прави представянето на българския пазар много непретенциозно, само че пък и цялостно с благоприятни условия.
Основното предизвикателство, което статистиката обрисува, е ниското интернет навлизане – към края на 2018 година една трета от българите са били без достъп до интернет, до момента в който приблизително за Европа процентът на съгласуваност е 87%. Главните аргументи, заради които хората с достъп до интернет не купуват онлайн, пък са желанието да пазарят персонално с непосреден достъп до продуктите, преданост към магазините или просто по табиет. Към края на 2017 година един от тези претекстове са показали 39% от българите, демонстрират данните на Национален статистически институт. На второ място с 8% от отговорите се подрежда неналичието на познания или умения за потребление на интернет страници и онлайн магазини.
Наблюденията на ритейлърите въпреки всичко демонстрират, че пазарът се развива. Според отчет на организацията Ecommerce Europe през 2017 година електронната търговия в България е повишена с 21.74% по отношение на година по-рано, което е пети най-хубав резултат на континента. Съотнесено към общия Брутният вътрешен продукт на страната обаче, делът на онлайн продажбите е едвам 1.15% от стопанската система. Показателен за към момента незадоволително развития ecommerce пазар е и фактът, че голямата част от онлайн покупките към момента завършват с натрапен платеж – по данни на Ecommerce Europe към 2017 година по този начин са били разплатени 70% от направените покупко-продажби в интернет.
" Предпочитаният способ за заплащане на нашите клиенти продължава да е " натрапен платеж " и едвам 10% от тях употребяват вариантите за онлайн разплащане ", показва от своя страна и Marketplace шефът на " eMAG България " Валентин Кунторов. По данни на компанията, която поддържа най-голямата локална маркетплейс платформа, през 2018 година средномесечният брой на визитите на уеб страницата е бил към шест милиона. От сдружението означават растеж на трафика през мобилни устройства, както и увеличение на онлайн заплащанията, които по думите на шефа на " eMAG България " Андрей Попеску към днешна дата са " съвсем двойно повече, в сравнение с преди две години, само че към момента са относително ниски ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ