[Shutterstock] ПрофилД-р Тодор Финков завършва медицина, а след това и

[Shutterstock] Профил
Д-р Тодор Финков приключва медицина, а по-късно и бизнес администрация в региона на опазването на здравето. Работи по здравни регулаторни планове в България и Съединени американски щати, по-късно заема редица длъжности във водещи мултинационални фармацевтични компании в региона на развиването на бизнеса и ръководство на портфолиото. Едни от главните провокации вижда в обезпечаването на достъп до модерните лечения и устойчивото развиване на здравния бранш.
В последните години освен доста се приказва за промяна във фармацевтичния бранш, само че и доста се направи в тази посока в Европа. Редица механизми, касаещи ценообразуването на медикаментите, реимбурсирането им, както и тезиq уреждащи търговите процедуриq се оказаха динамична област за развиване и смяна. На фона на данните за непрекъснато увеличаващите се бюджети за опазване на здравето администрациите в редица европейски страни видяха опция за ограничение на тази тенденцияq като свият разноските си за фармацевтични артикули. Реферирането на цените при медикаментите, основаните единствено на цена търгове и въвеждането на лимитиращи продажбите бюджети за фармацевтичните компании станаха норма. Към този миг Белгия, Гърция, Италия, Португалия, Румъния и Франция разполагат с разнообразни регулаторни принадлежности за " облагане " на продажбите на медикаментите с изминал патент (бел.авт. - генерични и биоподобни) отвън плануваният паричен размер.

Ако погледнем по-назад във времето, пионер в региона е Англия, която вкарва скица за контролиране на цените на медикаментите (PPRS) с патент чрез утвърден консенсус сред Британската фармацевтична асоциация и NHS. Целта е да се реализира най-благоприятен баланс, осигуряващ своевременен достъп до терапия за пациентите и цената на лекуването. Практически за портфолиото на всяка фармацевтична компания е контрактуван предел за увеличение на продажбите за година. Компаниите сами могат да разпределят този растеж по артикули, като не вършат компромис с новаторските артикули. В Италия вкарват сходен механизъм малко по-късно и доста други страни ги последват. Фактите демонстрират, че всяка страна минава по собствен път във времето за разработване на механизми, с които да управлява разноските за медикаменти.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всяка страна би трябвало да създаде лични механизми, само че да се възползва и от опита в другите страни

Контролните механизми имат общ и характерен за всяка от страните съставен елемент, чиято цел е да подсигурява успеваемост на регулаторния режим в съответната екосистема. Механичното преместване на регулаторни правила сред страните не всеки път демонстрира бърз положителен резултат. Споменах Италия доскоро, там събираемостта на таксите при надлимитните продажби в първите години не е била изключително висока. Куриозен е фактът, че в границите на същата регулация тогава в Италия се позволяват обучителни стратегии с времетраене, не по-малко от шест часа, за лекари, проведени от фармацевтични компании, на които да се разискват новите лекувания. Данните демонстрират, че сходни срещи са нараснали разноските за фармацевтични артикули в Италия в първите пет месеца на 2005 година. Подобна регулация би била недобре призната в днешна Европа, нали? Факт е, че във Англия по-меката форма на консенсусно взетото решение носи по-бързи и предвидими резултати спрямо налагането на регулаторния механизъм за цените в Италия. В този смисъл копирането и комбинирането на принадлежности за контролиране на цените и реимбурсиране на медикаментите от разнообразни интервали и страни не всеки път може да има най-благоприятен резултат. Ето за какво познаването на опита, насъбран в другите европейски страни, е доста значимо, само че не по-маловажна е оценката къде се намира България сега по траекторията на развиването си, какви са настоящите принадлежности за контролиране на разноските и по какъв начин те работят.

България е характерен пазар

От позиция на демографските индикатори и на покупателната дарба България е дребен пазар за мултинационалните фармацевтични компании. Перспективата е пазарът да се развива в този подтекст. Дори единствено тези две характерности слагат българския пазар в неповторимата обстановка да се стреми да бъде забавен за фармацевтичния бранш, тъй че бизнесът да дава модерните си лекувания в страната. Това включва както стопански, по този начин и административни условия за бизнеса. Днес редица съвременни лекувания, като да вземем за пример авангардните лечения за муковисцидоза и спинална мускулна недоразвитост, срещат усложнения при реализацията си на пазара. Трудно е да се предвижда какъв ще бъде резултатът от измененията, предвиждащи даването на гратис лекуване през първата година след стартирането на продукта. Подобни регулации по-скоро лимитират достъпа до терапия. Вероятно е част от тези артикули да търсят реализация чрез профилирани стратегии за лекуване. Наред с това обаче и редица биоподобни артикули не съумяват да намерят необятно приложение макар сензитивно по-ниската си цена. По тази характерност приличаме на Португалия и някои райони на Италия, където новите медикаменти постоянно навлизат по-бавно спрямо останалата част от Европа.

България може да се трансформира в атрактивен пазар

Регулирането на цените на медикаментите в Европа, в това число и в България, е извънредно прецизно. В Европа се употребяват три съществени инструмента за реализиране на оптимална цена на медикаментите – рефериране на цените, търгове и преговори и лимитни бюджети.
Референтното ценообразуване е доста известен способ, само че има нюанси в използването му. Широко прочут е фактът, че в Гърция и Словакия постоянно цените са най-ниски, в България цените се реферират и към техните, само че не всички европейски страни реферират цените си към тези две страни. Тук инструментът за надзор на цените у нас планува по-стриктни правила. Последните промени в листата на референтните страни у нас още веднъж не изключват Гърция и Словакия и по-скоро целят понижаване на административната тежест и не би трябвало да имат облекчаващ резултат върху цените.

В Норвегия разноските за болнични артикули се управляват посредством народен търг, провеждан от Норвежката здравна организация. Норвегия по предписание не реферира цени към други страни, само че резултатите от търговете показват, че при избрани групи от артикули се реализират едни от най-ниските цени в Европа. Какво се крие зад ниските цени? В Норвегия работят действителни механизми, стимулиращи използването на генерични и биоподобни медикаменти. Всеки биоподобен артикул да вземем за пример спечелил биотърга на Норвежката здравна организация, получава преференциален статус и неговото определяне става норма. В Норвегия това предписание касае стотици артикули и има за цел усъвършенстване на разноските. Така Норвегия заплаща едни от най-ниските цени в Европа и съумява да разшири достъпа до съответно лекуване. Подобни резултати от търговете и комерсиалните съглашения има в Дания, Швеция и Англия, като там инструментите за реализиране на търговете и контрола на продажбите допускат по-голяма административна тежест. Забележително е, че релативно по-ниските цени в тези страни не са безусловно пасив за бизнеса. Напротив, обезпечените размери от страна на купувача (бел.авт. - да вземем за пример Норвежката здравна агенция) и опцията за планирането и развиването на бизнеса са толерирани от промишлеността. Подобни централизирани търгове допускат сериозна организация и увеличение на административната тежест.

Ролята на лимитните бюджети

По предписание инструментите за надзор върху цените на медикаментите целят да обзет по-големите и междинните бюджетни пера. Целта на лимитните бюджети е да лимитират евентуален преразход на средства за избрани фармацевтични артикули. Напоследък се оформи наклонността за включването на генеричните и биоподобните артикули в по този начин наречените лимитни бюджети. По този метод несъмнено се лимитират разноски, само че точно за медикаментите с по-ниски цени, които могат да спестят действен разход в бюджета. Още повече този инструмент регламентира по-голяма ценова ерозия точно в продуктовите сегменти с конкуренция. При настоящ ефикасен, конкурентен и отворен пазар на фармацевтични артикули в Европа, от който България е част, администрирането на спомагателен напън, ускоряващ ценовата конкуренция, може да се окаже огромен риск.

Европейските страни имат проблеми, от които можем да почерпим опит

Основните проблеми, които се дискутират в последно време, са свързани основно с устойчивостта на фармацевтичния пазар и опциите здравните фондове да финансират новите и скъпоструващи лечения. В Норвегия и Дания обмислят организация на търговите процедури по този начин, че не един, а няколко съперника да завоюват търга и да доставят продуктите си. Счита се, че това ще обезпечи наличието на повече фармацевтични компании на пазара и ще заздрави конкуренцията в дълготраен проект. В допълнение на обичайните критерии при ценообразуването и оценката на медикаментите (бел.авт. - цена, бюджетно влияние и др.) се разискват и параметри на търговете като дълготрайност, опция за делене на лотове, потреблението на качествени критерии, както и критерии, оценяващи въздействието върху околната среда. Много от европейските страни са загрижени за обезпечаването и съществуването на артикули без патент с по-ниска цена, защото тяхното наличие на пазара би могло да обезпечи средства за финансирането на новаторските лечения.