[Shutterstock] Откакто еврозоната беше обхваната от дълговата криза преди десетилетие,

[Shutterstock] Откакто еврозоната беше обхваната от дълговата рецесия преди десетилетие, северните страни членки постановиха голям брой ограничавания.

" Гърция, само че също и Испания и Португалия би трябвало да схванат, че тежката работа... идва преди сиестата ", поучава немският таблоид Bild през 2015 година Две години по-късно, даже когато рецесията леко отшумя, Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия, сподели на южните страни: " Не можете да похарчите всички пари за напитки и дами и по-късно да молите за помощ. "

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Постоянният боязън на северните страни, че ще би трябвало да покриват безотговорността на южните, накара политиците от Амстердам до Хелзинки да натиснат спирачка на банковите промени и фискалната интеграция в цялата еврозона. Той провокира и голям брой битки за паричната политика, последната от които е в разгара си.

На 1 ноември Европейската централна банка (ЕЦБ) възобнови количественото облекчение (QE) или закупуването на облигации с новосъздадени пари. Решението за това, взето през септември, беше атакувано от медии и даже някогашни и сегашни централни банкери в северните страни, в това число Германия и Холандия. Оплакванията отразяват опасенията на спестителите от негативни лихвени проценти и съмнението, че QE разрешава на задлъжнелите страни да излязат от тежкото състояние. Взети дружно, те вършат паричната политика да наподобява като източник на прехвърляния.

Има ли скрити дотации

В реалност въпросът дали северът субсидира юга е комплициран. Разликите в виталния стандарт остават огромни, само че трансграничните потоци станаха по-балансирани. А северните страни частично са виновни за паричната политика, от която се оплакват.

При появяването си еврото свърза в един съюз разнородни страни. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Гърция, Португалия и Испания беше с 30-40% по-нисък, в сравнение с в Германия. Но Германия, към момента усещаща последствията от обединяването, се бореше с бавния напредък и високата безработица. Страната беше богата, само че други бяха по-богати от нея. В Австрия по това време междинният приход на човек е с една десета, а в Холандия с една пета, по-висок от този в Германия.

През първото десетилетие на валутния съюз трансграничните банкови заеми подхранваха обществените и частните преразходи на юг, което докара до повишаване на заплатите и подкопаване на конкурентоспособността.

Дефицитът по настоящата сметка се усили до 12% в Португалия и до 15% в Гърция. Когато рецесията удари, частните финансови потоци пресъхнаха. В Гърция, Ирландия, Португалия и Испания те бяха сменени със избавителни пакети.

TARGET2 - платежната система сред националните централни банки и ЕЦБ, също работи като буфер, като дава опция на централните банки в страните в рецесия в реалност да вземат заеми от други централни банки.

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал [Shutterstock] Смаляване

Ако разделим осем от страните, които се причислиха към еврото преди 2001 година (т.е. като се изключи най-вече източните късно включили се държави), на север и юг, ясно се вижда, че икономическите разлики са се нараснали (вижте графиката). Северът - Австрия, Финландия, Германия и Холандия, се откъсва напред, като Германия е теглена от промени на пазара на труда. Югът - Гърция, Италия, Португалия и Испания - изостава. Франция се намира сред тях. През 1999 година приходите във Франция на човек са съвсем равни с тези на Германия и има остатък по настояща сметка. Днес с към момента високата безработица, дълг и недостиг по настоящата сметка страната наподобява повече южна.

Настъпва ли смяна Германия е приела 2.7 млн. мигранти от други страни от Европейски Съюз през интервала 2008-2017 година, като една трета от тях са от южните страни.

Южните страни обаче разчитат по-малко на финансовите потоци от севера. На доста места салдото е заместил несъответствията (въпреки че насъбраният дълг към момента е голям). Да погледнем да вземем за пример паричните потоци сред Германия и Испания. Дефицитът на Испания по настоящата сметка с Германия съвсем е нулиран, като това се отразява на чистите финансови потоци, които са се свили. През 2006 година немските вложители влагат чисто в Испания 50 милиарда евро (63 милиарда долара). Миналата година сумата пада до 3 милиарда евро. Промяната частично отразява относителните усъвършенствания в конкурентоспособността на южната част на еврозоната. Между 2015 и 2018 година немските разноски за труд нарастват повече от два пъти по-бързо от тези в южните страни.

Работниците се движат от юг на север. Италианският публицист Федерико Фубини пресмята, че Германия е приела 2.7 млн. мигранти от други страни от Европейски Съюз през интервала 2008 - 2017 година, като една трета от тях са от южните страни. Държави като Гърция и Португалия са изгубили млади и относително високо образовани служащи. Това значи огромен трансфер на умения и вложения в образованието.

Нови недоволства

Северните страни имат други недоволства. В Германия да вземем за пример TARGET2 балансите постоянно са в новините. През 2018 година, когато нейните заеми в системата доближиха 1 трлн. евро (30% от БВП), някои икономисти твърдяха, че те съставляват " скрити избавителни ограничения " за страни като Италия и Испания, които имат огромни дебити.

Централните банкери дадоха отговор на тези терзания, че огромна част от нарастването отразява " тайнственото счетоводство ", належащо за QE. Ако централна банка в южна страна закупи облигация от вложител, основан отвън еврозоната, само че с кореспондентски банкови връзки във Франкфурт, тя се прибавя към немските заеми в TARGET2. Даниел Грос, шеф на мозъчния концерн в Брюксел Centre for European Policy Studies, акцентира, че тези връзки ще би трябвало да бъдат урегулирани единствено ако валутният съюз се разпусне напълно.

Но възобновяването на покупката на активи от ЕЦБ значи, че заемите на Германия в платежната система евентуално ще се усилят още повече, което ще докара до нови недоволства.

Друг нескончаем спор е за резултатите на паричните тласъци. Испанските и италианските банки са най-големите консуматори на евтиното финансиране от ЕЦБ. QE понижава доходността на облигациите, което значи по-ниски разноски за лихви за по-задлъжнели държавни управления.

Но паричната политика не е игра с нулев резултат (където облагите на един са безусловно за сметка на загубите на друг), споделя Марсел Фратшер от Германския институт за стопански проучвания. Германското държавно управление също се възползва от по-ниските разноски за лихви. Северните страни, чиито стопански системи са по-ориентирани към експорт, завоюваха най-вече от слабото евро. И щяха да бъдат нужни по-малко тласъци преди всичко, в случай че Германия и Холандия подтикнаха вътрешното търсене и инфлацията в еврозоната, вместо да натрупат големи остатъци по настоящите си сметки.

Всички тези разделения вършат реформирането на валутния съюз в най-хубавия случай непосилен развой. На 5 ноември немският финансов министър Олаф Шолц съобщи, че би подкрепил обща скица за гарантиране на депозитите в еврозоната. Но уловката - и тя е доста огромна, че банките в южните страни ще би трябвало да подсигуряват огромните си инвестиции в държавни задължения с повече запаси. Страховете на северните страни, че може да се наложи да вършат прехвърляния на юг, не отшумяват.