[Shutterstock] Още по темата Тези, които напуснаха Кои са някои

[Shutterstock] Още по тематиката
Тези, които напуснаха

Кои са някои от хората, които закриха профила си във Фейсбук, и за какво
30 мар 2018 Няма подозрение, че Фейсбук промени всекидневието ни и светът в никакъв случай няма да се върне обратно към времената преди всеобщата, моментална, съгласуваност, даже и тя да не идва от компанията на Марк Зукърбърг. Скандалът с Cambridge Analytica обаче се оказа отрезвяващ пестник за цената, която заплащат цифровите консуматори. Не става дума единствено за данните, които всеки дава на компанията, само че и за всички резултати, които тя има над хората като персони и общество.

Дори при смяната на логаритмите си преди месеци от самата мрежа се позоваха на проучвания на редица американски психолози, чиито открития сочат, че и 10 минути пасивно прилагане на мрежата дневно се отразява отрицателно на настроението на хората. Това може елементарно да бъде обяснено – сега, в който всеки влезе във Фейсбук, бива безусловно удавен от информация, истории, отзиви, вести, фотоси и хора, които желаят да убедят всички към себе си, че всеки ден е по-добър от предходния.

Фейсбук, без който не можем

" Макар Фейсбук да има своите безспорни плюсове като платформа за връзка и продан на всевъзможен тип информация, несъразмерното прекарано време във виртуалното пространство в действителност може да има и отрицателно психическо въздействие ", разяснява пред " Капитал " Десислава Цветанова, психолог в " Атитюд - център за психическо консултиране " и 88ДГ " Детски парадайс ". Тя показва, че голям брой научни проучвания през последните години откриват, че престоят в обществените мрежи може да докара до нараснали равнища на меланхолия и тревога в потребителите, както и до по-ниско самочувствие.

Последиците са доста: по-ниска работливост, по-лошо въодушевление, по-голям фокус върху виртуалната среда, в сравнение с върху действителната. " Сравнението на всекидневието сред потребителите в мрежата води до един циничен кръг, в който заради завистта към нечия хубава фотография или статус човек взема решение да разгласява своя лична, с цел да се самоубеди, че неговият живот е не по-малко прекрасен ", споделя Цветанова. Психологът обръща внимание и на това, че Фейсбук е комфортна среда и за кибертормоз, ориентиран главно към по-младите хора, върху чието психологично здраве времето, прекарано в мрежата, може да има големи отрицателни последици.

Някои от напусналите обществената мрежа приказват точно за тези отрицателни последици. Те могат да бъдат напълно тривиални – от това да ти пишат непрекъснато хора, които не желаеш да го вършат, до това да се вманиачиш дотолкоз към Фейсбук, че да не можеш да станеш заран, без първо да хванеш телефона (виж аргументите им да напуснат).

Според доктор Лари Роузен от Калифорнийския държавен университет и създател на " Разсеяният разум - антични мозъци в хай-тек свят " изследванията, правени до момента със обществените медии, демонстрират спорни данни.

" От една страна, тези, които употребяват повече обществените медии, сигурно демонстрират повече признаци на меланхолия и тревожни разстройства ", споделя той. Повечето от неговите проучвания в тази тенденция, някои от тях и демонстрирани в предаването " 60 минути " да вземем за пример, показват внезапното повишение равнищата на стрес при приемане на известие по телефона, последван от острия ентусиазъм то да бъде прегледано.

" От друга страна, обществените мрежи могат да оказват помощ на депресирани хора, като дават налична аудитория през цялото денонощие. Част от нашите проучвания удостоверяват и тази страна на въпроса ", счита той. Затова не е учудващо, че в търсенето на аудитория всеки от нас малко или доста пада в клопката в търсенето на утвърждение.

Според доцент Маргарита Бакрачева това е толкоз елементарно, тъй като мрежите разрешават толкоз бързо и елементарно да получиш нужната оценка и утвърждение. Което има своите опасности, като тя цитира и представително изследване от Австралия, което демонстрира, че една от главните аргументи за стрес е терзанието, че приятелите ти се забавляват повече от теб.

Всички тези резултати от ден на ден усилват терзанията, че обществените мрежи водят до взаимозависимост. Доцент Бакрачева обаче е скептична: " Доскоро сходни терзания имаше и за игрите ", счита тя.

Общество, движено от лайкове

Популярността на обществените мрежи и бързият им напредък не са случайност съгласно Лаура Кели, която преподава " Медийни науки " в Американския университет в Благоевград. Според нея думичката обществени преди медии не трябва да ни заблуждава, защото тези платформи в никакъв случай не са правени с настройката да бъдат новинарска организация и главен източник за информация на хората, в каквито са се трансформирали. " В обществените мрежи, за разлика от BBC да вземем за пример, липсват хора, които да филтрират информацията и да носят отговорност ", споделя тя. Това води до редица затруднения в преноса на информация - липса на инспекция на източниците, обяснение на тяхната мотивация, нужното отсяване и сериозна обосновка, която при обичайните медии е естественият метод за образуване на една вест. Всичко се свежда до това дали дадена вест се лайква, или не се лайква - което, несъмнено, е извънредно неакуратен барометър за правота.

Вместо това превъзходство взима волята на тълпата, с всичките и страхове и предразсъдъци, което може в малко време да направи дадена подправена вест цялостен шлагер в световната мрежа. Кели дава за образец феномена " Син кит " (фалшива вест, която потегли от Русия преди година и предизвестява за рискова игра измежду децата, водеща до самоубийства - бел. ред.), който доста добре се заиграва със страховете на родителите. " Има несъмнено равнище на робия на болшинството и това усилва поляризацията, вместо да свързва. Това е шумно място, което усилва раздялите и има силата да поляризира ", счита Кели.

Демокрация за масите

Изпълнителният шеф на " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов споделя значително вижданията на Кели и добавя, че обществените мрежи са тип утопична всеобща народна власт, в която престижите, към които могат да бъдат прибавени обичайните медии, неизбежно получават мощен удар от волята на тълпата. " Там мрежовото надвива над йерархичното " - обобщава той и изяснява: " Защото всеки влогър, получил 1000 лайка, към този момент е престиж. Харесването обаче не значи, че е истина. "

По същия метод и цифровата действителност подменя аналоговата и точно по този начин съгласно него се основават и " балоните на отзиви " - изолирани от логаритмите на обществените мрежи пространства, където всички отзиви са единствено такива, които се харесват на обособения консуматор, без значение дали са истина и без задоволително обосновка на отсъстващата срещуположна страна. Според Георги Апостолов по този начин се губят всевъзможни тласъци за смислена полемика, защото при попадането на дадена обява, която не ни харесва, е толкоз елементарно да " баннеш или обидиш всеки несъгласен ". Така и последователно потребителите се затварят в свои дребни светове, в които те са постоянно прави. " Вече не ние отглеждаме тамагочита, към този момент ти си тамагочито и отглеждаш себе си " - споделя на смешка Симеонов.

Затова и обществените медии съгласно него развиват до прекаленост събитие, което постоянно е било риск в демократичния развой - издигането на персони просто тъй като ги харесваш, а не тъй като " те могат да свършат някаква работа ", което в последна сметка е най-вжното, счита Симеонов. Също като Лаура Кели той следи тези феномени деликатно и също споделя мнението, че тези трендове, водени главно от обществените медии, са главен мотор на популизма в наши дни. " Социалните медии отстраняват границата сред персоналното и политическото. Вече слушаме за заниманията на политиците по през целия ден " - аргументира се Симеонов.