[Shutterstock] Още по темата Перспективи пред разрешаване на проблемите, свързани

[Shutterstock] Още по тематиката
Перспективи пред разрешаване на проблемите, свързани със международната задлъжнялост

" Световната задлъжнялост – последствия и вероятности " съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
14 юни 2018
Подготвени ли са стопанските системи да посрещнат нова световна рецесия?

" Световната задлъжнялост – последствия и вероятности " съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
13 юни 2018 За поредна година клуб " Финанси " към Икономически университет - Варна, организира народен студентски конкурс за есе на икономическа тема. Тази година тематиката, върху която трябваше да разсъждават студентите, беше " Световната задлъжнялост - последствия и вероятности ".

Публикуваме текста на Радомир Кръстев - студент в трети курс, компетентност " Финанси ", от Икономически университет - Варна, който е класиран на трето място като победител в петия народен конкурс на към клуб " Финанси ". Есетата на другите двама финалисти са оповестени тук и тук

Вече измина към десетилетие от началото на последната световна финансова рецесия, която порази международната стопанска система. Сега наподобява светът е преодолял тежките последствия, които тя остави след себе си и е насочен да върви напред. На дневен ред са други проблеми, цели и събития. Глобалната стопанска система продължава да пораства (с към 3% през последните години), финансовите пазари доближават нови небеса (Dow Jones отбляза своя исторически връх при започване на 2018г.), международната безработица понижава (5,5% за тази година – най-ниското ниво след 2007г.).
Това са единствено някои от факторите, които обобщават по-скоро позитивните настройки и упования освен на финансовите анализатори, само че и на елементарните хора за непоклатимост и растеж в околните години. Следва да се запитаме обаче, дали този напредък е задоволителен, с цената на какво е реализиран и оправдани ли са оптимистичните упования. Докато стопанската система пораства и като огромна планина образува нови финансови върхове, в нейното подножие се заражда (отново) голям проблем, заплашващ да я срине и да повлече след себе си цялата финансова система. Много значимо следствие на международната финансова рецесия бе извънредно бързото увеличение на обществения дълг в множеството от развитите страни за да излязат от тежката обстановка.

Към края на 2017г. сумата на световния дълг мина 230 трилиона $, което е повече от 325% от международния БВП. Изненадващо малко внимание се отделя за разискване на ограничения за справяне с този проблем като въпросите по отношение на дълга биват заглушавани от апели за " отричане от провеждането на строги политики ". В това есе, първо, ще се опитам да показва опростено по какъв начин работи дългът. После, въз основата на обществени данни ще отлича някои от по-важните фактори, които са повода за основаването на тази голяма световна задлъжнялост. След това ще изясня икономическите и обществените последици от интернационалния дълг, а най-после ще обясня какво се прави сега за оправянето с този проблем и какви са вероятностите оттук насетне.

Какво в действителност съставлява дългът и за какво натрупването му е толкоз огромен проблем? Когато един човек има дълг, това значи, че той е заел някаква сума пари, с цел да финансира своя покупка и се чака да изплати заетата сума в бъдеще. Същото е и когато става въпрос за стопанската система като цяло, единствено че в доста по-големи мащаби – с доста повече стопански сътрудници и транзакции. В една хипотетична стопанска система без задължения единственият метод да се харчи повече е като се създава повече, само че в действителния живот такива стопански системи не съществуват. Така страните усилват своите разноски посредством разнообразни дългови принадлежности.

В резултат – тези стопански системи харчат повече и разрешават паричните наличия да надвишават производството, само че това не важи в дълготраен интервал, а единствено в кратковременен – това е една от аргументите за основаването на икономическите цикли. Използването на заемни запаси не е наложително неприятно нещо – даже в противен случай, това е един от най-ефективните способи да се подтиква растежа на стопанската система. Когато тези запаси са употребявани вярно и дейно те генерират повече доходи за техния заемател, което прави допустимо изплащането им. Лошо става, когато заемите се употребяват неефективно – т.е., когато подтикват свръхконсумацията, не носят спомагателни изгоди и стават невъзможни за погасяване.

След казаното дотук е време да погледнем от кое място стартира всичко. Всъщност корените на дълговата рецесия започнаха да пробиват своя път още през 70-те години на предишния век с финансорите дерегулации. Съществена причина за рецесията през 2008г. беше нарасналото неравноправие и концентрацията на благосъстоянието в доста дребен % притежатели. Това направи доста хора и страни задлъжнели, а от ден на ден пари се наливаха в спекулации със съмнителни финансови принадлежности. Увеличаването на неравенството лимитира икономическия напредък, тъй като по-малкото хора с по-високи приходи харчат по-малка част от своите пари за артикули и услуги, в сравнение с групите със междинни или по-малки от междинните приходи. За да се оправят с този проблем, страните започнаха да заемат от ден на ден и повече пари, което разреши на стопанската система да продължи растежа си, макар че малко от тези доходи отиваха към бедните пластове на обществото. Междувременно богатите разполагаха с още повече пари, които вложиха в спекулативни заеми и рискови принадлежности за търсене на огромна възвръщаемост. Това обособява покачването в неравенството и финансовите дерегулации като съществени фактори, които провокираха неудържимата финансова лавина от 2008г.

Сега следва да създадем паралел със сегашната обстановка. Какво се промени след финансовата рецесия и по какъв начин светът се измъкна от нея? След големите провали, които тя нанесе, вярата за смаляване на дълга беше в комбинацията от осъществяване на рестриктивни политики, икономическо възобновяване и инфлация. Какво в действителност се получава обаче? Не се видя някаква смяна в следваните до момента политики, икономическият напредък е непълен, а нужната инфлация не може да бъде реализирана. Поради неналичието на фискални и индустриални промени, с цел да се възвърне от тежкото положения светът прибягна до същото лечебно хапче, което единствено преди десетилетие се бе оказало отровата, която го докара до това състояни поначало – заемите.

Това, което централните банки сега се пробват да вършат е финансова принуда. Те организират икономическа и парична политика на поддържане на негативни или доста ниски лихвени нива за даването на евтини заеми за бизнеса или държавните управления и с цел да се стопи акумулирания дълг посредством инфлация. Някои от актуалните лихвени проценти на централни банки: FED 1,75%, Bank of England 0,5%, ECB 0,0%, Bank of Japan -0,1%. Ниските лихвени нива усилват заемите, те от своя страна пораждат инфлация, а тя обезценява дълга. Да вземем да вземем за пример междинните приходи по облигациите на Италия, които са 1,74% или даже тези на Япония 0,04%. Тези страни са толкоз задлъжнели, че имат проблеми единствено с изплащането на лихвите по своя дълг, което постанова поддържането на ниските лихвени проценти.

Предимствата на следването на такава политика са, че заемите са евтини и налични, което разрешава на не толкоз рентабилни стопански субекти да заемат пари. По този метод също се подтиква потреблението и вложенията, които би трябвало да движат стопанската система напред. Негативните последствия са, че се унищожават спестяванията – нулеви и негативни лихви по депозитите. Стимулира се поемането на повече опасности – капиталовите благоприятни условия понижават – лихвите по облигациите понижават, а вложителите желаят по-високи облаги, по този начин те са подтиквани да търсят различни благоприятни условия за вложения. Стимулира се оперирането с висок ливъридж, което разрешава на корпорациите да се финансират с голямо количество непознат капитал. Стимулират се и спекулациите с разнообразни активи. Повишава се подправеното възприятие, че икономическото положение като цяло е положително. Вижда се, че финансовата принуда не е задоволителна мярка и централните банки са в капан, който сами си заложиха. На пръв взор решението на казуса с световния дълг е просто – повишение на лихвите, което ще затегне процеса по разпределяне на заеми. Времето за тази мярка обаче наподобява е изтекло – при вероятно повишаване на лихвените проценти доста страни няма да могат да обслужват отговорностите си, а следствията биха били непредвидими.
От 2011г. интернационалният дълг не стопира да пораства, след къс спад в интервала 2008-2011г. Това се дължи най-много на богатите страни, които с цел да се оправят с рецесията, започнаха още веднъж или да заемат, или да отдават заеми, подсилвайки още повече несъответствията в международната стопанска система. Така през 2015г. брутният дълг на Съединени американски щати, Италия, Гърция, Белгия и други мина 100% от техния Брутният вътрешен продукт. Докато Франция, Англия и Канада гонят този %, в Япония той към този момент е минал границата от 250 пункта. За развитите страни като цяло това е най-високото равнище на задлъжнялост от 1940г. насам.

За да може някои страни да имат такива дефицити и да харчат повече от колкото печелят, би трябвало да има и страни, които харчат по-малко в сравнение с могат да си разрешат и с остатъка финансират първите. Тези дефицити са както държавни, по този начин и частни – да вземем за пример в интервала преди рецесията Германия беше основен кредитор на страни от периферията на Еврозоната като Ирландия и Гърция. В първия случай заематели бяха частни банки, а във втория гръцкото държавно управление. Колкото повече са тези дефицити и остатъци, толкоз повече дълг се образува сред страните, което прави световната стопанска система уязвима. Така в случай че една страна спре да отдава пари назаем на друга – това може да докара до срив на нейната стопанска система, което значи, че тя няма да може да заплати дълга си към друга страна, което би задействало резултата на доминото. Към днешна дата всички страни са тясно вплетени една с друга и всяко едно отрицателно събитие в дадена страна се отразява във всички останали. Това значи, че можем да преглеждаме международната стопанска система като един своебразен организъм със лични системи, съдове и органи.

След направеното в предходния параграф съпоставяне дано за момент да се спрем на два от по-значимите органи в този организъм – Китай и Съединени американски щати с Брутният вътрешен продукт надлежно 11.2 трилиона $ и 18.6 трилиона $. Според Блумбърг общият дълг на Китай е 250% като 50% от него се образува от семействата, а повече от 150% е делът на корпоративния подобен. По-голямата част от него обаче се дължи на държавните предприятия, които финансират огромни планове, само че не се славят тъкмо с огромна успеваемост и възвращаемост.

Според Financial Times, в Съединени американски щати най-големите длъжници са фирмите от S&P 500. И тук доста ясно може да се наблюдава по какъв начин тъкмо стопанските системи са обвързани една с друга. През последните няколко десетилетия Китай претърпя голям брой промени и бурно икономическо развиване. От една затворена стопанска система страната се трансформира в важен световен състезател, а в случай че преглеждаме нейния Брутният вътрешен продукт тя се подрежда на второ място след Съединени американски щати. Това обаче не стана без натрупването на голям дълг. В резултат на изброените в предходните фрази трансформации, китайската стопанска система стартира от ден на ден да се задвижва от потреблението на семействата, което от своя страна отвори огромен пазарен капацитет за огромните американски корпорации като да вземем за пример Apple Inc. Нека да вземем друга американска компания – Intel Corp. – делът на нейната облага от китайския пазар в интервала 2008-2016г. се усили от 13% до 24%. Този факт демонстрира, че една възможна финансова рецесия в Китай, която визира хората от междинната класа, които са съществени отговорници за нарасналата консумация би се отразило върху американските корпорации, които пък са най-големите длъжници в Съединени американски щати. Това от своя страна би повлияло на тяхната дарба да изплащат отговорностите си, което пък би повлекло техните кредитори. Това ясно демонстрира по какъв начин един проблем в някоя по-значима страна може да повлече след себе си целия свят.

В умозаключение, едно нещо е несъмнено – основанията за сегашните терзания се коренят надалеч преди рецесията от 2008г. Дългът не е неприятен инструмент в случай че той се употребява, с цел да се финансират вложения, които носят облаги или основават активи, които костват повече от самия дълг. Трудно е да се намерят сходни данни, само че в случай че проследим наклонността за световния напредък и го сравним с тази на натрупването на дълга ще забележим, че това не се случва. По всичко наподобява, че ситуацията е излязло отвън надзор – дългът продължава да се натрупва, свръхконсумацията се усилва, а ниските лихви значат оцеляването на задлъжнелите компании и страни. Това води след себе си ликвидни опасности с приключване на матуритета на дълга.

Твърде оптимистично е да се мисли, че с провеждането на сходна политика ще провокира пробив в планината от насъбран дълг. Правителствата са пристрастени към увеличението на заемите – никоя по-развита стопанска система не би се справила с вероятно стягане на паричната политика. Това значи, че когато пристигна моментът да се понижи съществено ливъриджа, икономическият напредък ще пострада. Централните банки от своя страна са в капан, тъй като поддържането на една такава свободна парична политика и огромен ливъридж крие рискове от образуването на ценови балони. Затягане на ограниченията значи некадърност на заемателите да се издължават. И най-после, до момента в който лихвите стоят на сегашните ниски нива, вложителите ще търсят по-голяма възвращаемост, което значи поемането на повече опасности – това от своя страна може да провокира реализирането на резултата на пеперудата, сривайки цялата финансова система.