[Shutterstock] Още по темата Готови ли сте за бъдещето на

...
[Shutterstock] Още по темата Готови ли сте за бъдещето на
Коментари Харесай

През 2017 г. домакинство е харчело по 270 евро месечно за бързооборотни стоки

[Shutterstock] Още по тематиката
Готови ли сте за бъдещето на търговията

Конференцията Retail in Detail ще е с фокус технологиите в бранша и какво ще желае потребителят
11 окт 2018
Българите посещават 11 пъти в месеца супермаркет и 7 пъти хипермаркет

През 2017 година 39% от оборота на огромните търговски вериги идва от промоциите, демонстрира изследване на Nielsen
13 юни 2018 Пазарът на бързооборотни артикули се прави оценка на 6.5 милиарда лв. за 2017 година (без да се включват продажбите на цигарени изделия) и пораства и в размер, и в стойност. Нарастването в стойност изпреварва това в количество. Пълни данни няма, само че да вземем за пример за второто тримесечие на 2018 нарастването в стойност е 8.4%.

" Хората към този момент търсят по-качествени произведения с по-висока цена. Освен това има скок на продажбите на артикули в по-малки опаковки, които по предписание са по-скъпи. Покачването на цените също изяснява изпреварващия растеж в стойност ", разяснява Ралица Гълъбова от " Нилсен България " по време на специфичен семинар за трендове в извършването на покупки и потребителското държание.

Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Къде се пазари

Обектите за търговия на дребно се усилват за сметка на ХоРеКа канала (хотели, заведения за хранене, кафенета). " Към началото на тази година дребните квартални магазини (т. нар. обичайната търговия) започнаха да възвръщат позициите си. Ръст бележат и аптеките. Броят на дрогериите обаче резервира досегашните си равнища, а ХоРеКа каналът стабилно пада за сметка на питателните магазини ", означи Марко Наумов от " Нилсен България ".

С максимален и възходящ дял при покупките на хранителни артикули през 2017 са хипер- и супермаркетите с площи над 300 кв. метра (30%). Една четвърт от продажбите се правят в магазини с размери от 40 до 300 квадратни метра, през най-малките обекти (до 40 кв. метра) минават 20% от покупките, а през ХоРеКа канала – 17%, регистрира Nielsen.

Хипермаркетите държат водачество и при продажбите на нехранителни произведения, следвани от дрогерии и аптеки, през които минават една трета от покупките като цяло и 50% от продажбите на артикули за персонална хигиена.

Приятната атмосфера е преди всичко при избора на място за извършване на покупки, следват непрекъснатата наличност на всичко належащо и положителното съответствие цена-качество, заключи Марко Наумов.

Честота, разноски, цени

Българският консуматор посещава приблизително 11 пъти на месец супермаркетите (като по този индикатор отстъпва единствено на полските купувачи) и 11 пъти - дребните квартални магазини. Значимите 74% от клиентите вършат " огромно извършване на покупки " всяка седмица, а 46% - дребни покупки всеки ден, демонстрират проучванията на Nielsen.

През 2017 година едно българско домакинство е харчело 270 евро приблизително на месец за бързооборотни артикули (при 306 евро междинен индикатор за Европа). Половината от изразходваните средства са били за свежи храни (плодове, зеленчуци, месо, риба) плюс самун и млечни артикули.

От 52% на 58% нарастват потребителите, които биха платили в допълнение за нещо, което им икономисва време. Две трети от българите декларират, че са подготвени да заплащат в допълнение и за по-добро качество на стоките. " В България има положително отношение към премиум продуктите за разлика от други страни, където мнозина считат, че това е маркетингов трик, целящ да прибере повече пари от пазаруващите ", разяснява Марко Наумов.

Под 50% от българските клиенти декларират, че знаят цените на продуктите, които купуват постоянно. Единствено за хляба и млечните артикули осведомеността е по-пълна и непрекъсната. Най-информирани за цените са пазаруващите в Унгария, Италия, Ирландия, регистрира Nielsen.

Промоции и преданост

Любовта на българския консуматор към промоциите понижава. Процентът на интензивно търсещите по-изгодни предложения спада от 34 на 28%. Увеличава се процентът на тези, които пазарят на промоции единствено в случай че се оферират обичаните им марки. От 27% на 31% нарастват тези, които купуват на промоция единствено в случай че познават марката.

" Лоялността към марките и към посещаваните търговски обекти се завръща ", заключи Марко Наумов. Най-слаба е верността към марките за хартиени произведения, препарати и трайни артикули като брашно, захар, ориз. Най-лесно изневеряват на обичаните си марки поради промоции пазаруващите в Италия, Дания, Унгария. По този индикатор България е на последно място, регистрира Nielsen.

Какво се купува

Най-голям скок на продажбите регистрират охладените храни (месни и млечни). Продуктите за похапване вид снакс също регистрират по-висок ритъм на напредък по отношение на междинния. Нараства и търсенето на храна за домашни любимци, означи Ралица Гълъбова.

През 2017 най-динамични (с над 10% растеж в стойност) са три категории: прясно мляко, храна за домашни любимци, енергийни питиета. Възходящи са продажбите на месни артикули (колбаси, кайма), кисело мляко и бутилирана вода. Статични са покупките на бира, газирани питиета и бяло саламурено сирене. Спада търсенето на детски пелени, дъвки, препарати за миене на съдове, регистрира Nielsen.

През август и септември тази година пет категории бележат по-големи продажби в стойност: месни артикули, кисело мляко, бяло сирене, сладки бисквити, храна за домашни любимци.

Основен тренд е търсенето на здравословни храни. " Българите все по-често четат написаното на етикетите. Все повече се търси качествена храна, която може да се похапва на крайник – по тази причина всички разновидности на питейните заведения – протеинови, сурови и други - бележат осезателен растеж. В международен проект се ускорява потреблението на артикули с растителен генезис (15% ръст). В България търсенето им е с леко занимателен ритъм, само че растителното мляко да вземем за пример отбелязва 62% скок на продажбите ", разяснява Ралица Гълъбова.

В Топ 5 най-продавани категории при напитките влизат: бира, газирани, кафе, бутилирана вода, плодови. Топ 5 на нехранителните категории включва: перилни прапарати, тоалетна хартия, грижа за лицето, шампоани, дезодоранти. И тук покупките следват трендовете при храните – търсят се по-малки опаковки, премиум артикули, артикули с естествен състав, регистрира Nielsen.

Обратна е настройката при извършването на покупки на артикули от категорията " грижа за дома " – потребителите търсят огромни разфасовки, цената и удобството са определящи. " Ръстът се движи и от новостите при продуктите за персонална хигиена и грижа за дома – да вземем за пример сухи шампоани, капсули при препаратите за пране ", обобщава Ралица Гълъбова. Оптимизъм и паники

В Европа най-уверени са потребителите в Дания, Чехия, Ирландия, Германия. Най-песимистично настроени са пазаруващите в Беларус, Гърция, Италия, Украйна. България е по средата с резултати под междинните за Европа, регистрира показателят на потребителското доверие, измерен от Nielsen. " За второто тримесечие на тази година обаче показателят за нашата страна демонстрира едни от най-високите резултати, измервани до момента, и надвишава междинните равнища за Европа ", обобщава Марко Наумов от " Нилсен България ".

Най-голям е процентът на българските консуматори, които се тормозят от възходящите битови сметки (30%). Следват паниките за здравето (24%), за салдото сред персонален живот и работа, за растящите цени на храните, за сигурността на работното място. Европейските консуматори се тормозят най-много за развиването на стопанската система, а на последващо място е здравето, регистрира Nielsen.

На въпроса какви дейности биха подхванали, с цел да лимитират разноските, българските купувачи отговорят, че биха лимитирали заниманията отвън дома, биха заделяли по-малко пари за нови облекла и биха отсрочили покупката на нови придобивки за дома. Почти същите са отговорите и на европейските консуматори, като разликата е, че те биха заложили и на по-евтини артикули и марки.

Деветнадесет % от българските купувачи настояват, че не разполагат с никакви средства в края на месеца. Ако имаха средства, те биха ги употребявали за занимания отвън дома, за почивка, нови облекла, поправки, погасяване на отговорности, демонстрира проучването на Nielsen.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР