[Shutterstock] Още по темата Есен на училище Капитал K:ids 2018

[Shutterstock] Още по тематиката
Есен на учебно заведение

" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември. " Разкажете ни по какъв начин сте избрали учебно заведение за децата си! " Така казахме на трите майки, чиито персонални разкази следва да прочетете. Не сме ги ориентирали какъв тъкмо материал да напишат и какво да е настроението в него. Е, да де, но нали живеем в страна, където нещата всекидневно НЕ се случват, чакахме да прочетем три остри, критически изповеди на изтощени от системата родители. Още повече че става дума не за средностатистически фамилии, в които просветителните проблеми гравитират най-вече към класическия четириъгълник дете - преподавател - оценки - родител, а за такива, в които се припознава някакво кардинално усложнение още по изискване. Като да вземем за пример това да имаш четири деца, на които искаш да подсигуриш обучение в толкоз оскъдната през днешния ден нематериалност. Или това да намериш учебно заведение, където дребният ти наследник със спинална мускулна дистрофия няма да се се усеща като систематична неточност. Или пък всекидневно да се справяш с хорските предубеждения и в последна сметка да видиш дребната си щерка от Страната на Даун в класна стая, където всички я обичат.

Оказа се, че е допустимо. Доказват го споделените истории на Леда Паташева, Ралица Енева и Тони Маринова, чиито деца учебната система не погуби. Просто тъй като зад нея от време на време стоят стимулирани, дейни и положителни хора.
Да имаш деца в днешно време е тестване свише. Не единствено в чисто човешки проект, само че и всекидневно логистично. И изключително в случай че децата са четири.

Изборът да бъдем огромно семейство е съзнателен и е най-голямата берекет, която имаме в живота си. Дните минават на бърз каданс, а времето е абсолют, еднакъв на безвремие във връзка с ежедневния фамилен темп.

Да се събудиш в точния момент и да запазиш положително отношение към призрачното отражение в огледалото, неспало месеци наред, със сенки, по-дълбоки от Черно море, едва разпознавайки го като свое, до това да съобразиш къде и с кого би трябвало да стигнеш до учебно заведение и детска градина са дребните стъпки към огромните победи.

На закуска разбираш, че кафето е свършило за кой ли път, че алармата не е звъннала, тъй като батерията на телефона е паднала още по първи петли, и най-много, че си човешко създание, а не робот, съединен по швейцарски стандарт.

Първите избори, които вършим във връзка с децата ни, са още от момента на тяхната поява в нашия свят на огромните проекти, упоритости и фантазии. С времето разбираме какъв брой още имаме да учим от и поради тях, само че това житейско прояснение идва по натурален път последователно с времето. Дотогава се упражняваме, бъркаме, усвояваме и утвърждаваме най-сложната и виновна специалност - тази на съзнателен и подкрепящ родител на скъпото, което имаме - нашите деца! Живеем на деликатната пределна линия сред любовта и привързаността, контрола и даването на независимост, разбирането и недоизказаното, поддръжката и страховете за тези, които сме основали, само че не са наше владеене.

Дадено ни е да имаме четири здрави, интелигентни и мъдри души със своите неповторими мощни характери, които вървят решително по личните си красиви пътеки. Наша е отговорността да ги възпитаваме и обичаме, да бъдем техни ментори и най-близки другари, да вървим дружно с тях и с всеки поотделно, до момента в който имат потребност от нас.

Това е най-прекрасното, само че по едно и също време и най-трудното. Когато един желае бонбони, различен куче, трети гайда, а четвърти да е Джиджи Буфон, разбирам, че фантазиите са част от кройката, която сами сме си задали, и невъзможни височини няма.

Тогава се стоварва образованието Има и такива места, които са живи макар системата.

Мисията на оцеляващ родител в подтекста на просветителната действителност по БДС стандарт от време на време е аналог на войната в Троя. Още на първата родителска среща в държавната детска градина разбираш, че си от друга планета и до последно не проумяваш екзистенц потребността да се подарява химикалка " Сваровски " на помощник-възпитателката и парфюм " Версаче " солидарно и на двете учителки. Следват години на неуморни усъвършенствания на материалната база и разискване на смисъла от часовете по фина моторика за сметка на проучването на музика, свободно изобразяване или недай си боже, занимания с глина...

Така едни три години до паметния миг на завършването и незабравимото празненство с привкус на тежка балканска женитба.

Отдъхваш си за едно лято, само че не напълно, защото към този момент би трябвало да си избрал учебно заведение за своето дете.

Животът като че ли е застинал в този момент на съдбовно решение, което тегне със силата на животоспасяващ антидот - би трябвало да се избере най-хубавото и уместно учебно заведение за вашето свидно седемгодишно творение!

Следват няколко седмици неспане и неспокойствие към хипотетичната класна, за която имате цялостната убеденост, че по-добра в радиус от триста километра не се е раждала, или пък в осведомителна мъгла терзаете своето въображение и родителска съвест.

За наслада в нашия случай това празненство на дочакания исторически първи клас се осмисли още от първия образователен ден с непоколебимото възприятие, че сме на точното място и с точните хора. Заложихме на националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков " с ангажимента, че само времето ще е барометър за нашия избор. В годините хубавото възприятие се удостовери. Срещахме десетки свои другари и познати и дружно се радвахме и се вълнуваме на триумфите на младите музиканти, борихме се за учители, станахме близки с някои от тях.

Училищни мотивации

С признателност всякога загатваме началната учителка на нашия наследник. Човек и експерт от рядката изчезваща порода Будител, който сложи за своя цел и задача солидна основа на познания, поддръжка и любов към децата. В четвърти клас се майтапиха, че ще повтарят до края, само че с госпожата си няма да се разделят за нищо на света

Средата естествено способства умения посредством музиката, която е проводник на просвета и сензитивност без аналог. От позиция на децата, несъмнено, свиренето не всеки път е извор на наслада и ентусиазъм, като се има поради наложителният му темперамент. Със сигурност обаче ги учи на труд и отношение към тези, които знаят за какво го вършат.

Всъщност претекст да вървиш на учебно заведение може да бъде и " мачът на на века ", който трае от понеделник до петък в учебния двор, без значение дали вали, или е зной.

Учителката по география е подстрекател и на възпитаници, и на родители, господинът по история разкри цяла галактика измежду хлапетата, които другояче мъчно можеш да впечатлиш. Така на нас, най-близките хора до децата, съумяха да ни върнат вярата, че има и такива места, които са живи макар системата. Заради тези хора, въпреки и неколцина, като родители знаем, че всичко е имало смисъл. Преживяхме дружно десетки театрални тресчици, концерти, победи, сълзи, най-хубави другарства и мемоари, които са всичко, от което има потребност едно дете. А музиката музиката е капитал за цялостен живот. Заради нея и всичко претърпяно, в случай че мога да върна времето обратно, още веднъж и с наслада бих повторила тъкмо този опит.

Още от рубриката:
Статус: родител на живот и гибел
Радо, братята му и един специфичен учебен асансьор