![[Shutterstock] Още по темата Есен на училище Капитал K:ids 2018](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3308894.jpg)
Спорни надежди
[Shutterstock] Още по тематиката
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
На какъв спорт да запиша детето си? Когато търсите отговор на този въпрос, в интернет ще намерите от всичко - хрумвания за подобаващи спортове за другите възрасти, оферти на школи, отзиви на майки за треньори И тъй като това надали ще ви ориентира, евентуално ще превключите на режим " съмнение " и " търсене на контакти ".
Много постоянно обаче родителите, които дебютират в региона на детския спорт, не си дават сметка за множеството тествания по пътя към детското спортно благополучие. И в случай че не се калкулират другите фактори, то може доста бързо да се трансформира в злощастие и за детето, и за възрастния.
Предлагаме ви три основни тематики, върху които да обърнете внимание, когато търсите подобаващата физическа интензивност за детето си. Така позитивната страст и очакване няма да се трансфорат в спортно отчаяние. Или най-малко е по-малко евентуално
Желанието на детето или на родителя
Обичайно родителите възнамеряват бъдещето на децата си и се пробват да го моделират съгласно своите показа за тяхното развиване.
Родителската визия обаче постоянно няма нищо общо с опциите на детето, а още по-малко с желанията му.
Ако се заслушате в изявленията на някогашни спортни величия, постоянно на въпроса " Синът ви ще стане ли футболист " или " Дъщеря ви ще стане ли гимнастичка " можете да чуете отговор от вида: " Оставил съм го сам/сама да избере ". Това не е проява на прекален наставнически демократизъм, а идва от устата на хора, които знаят какъв брой е тежко да си професионален състезател, какъв брой време и работа изисква да се стигне до върховете, както и това, че не всяко дете е уместно за всеки спорт. И последното не е за занемаряване, тъй като всеки спорт има избрани условия към физическото развиване и опцията вашето предпочитание да не съответствува с тях е огромна. Най-общо казано, баскетболът и волейболът са за високите, а гимнастиката за по-дребните деца и това мъчно може да се промени.
Когато приказваме за упражняване на спорт, без безусловно да пожелаваме от детето да стане златен медалист, най-важно е неговото предпочитание.
Спортът е привързан с страстта от практикуването му и малчуганите са доста по-ангажирани в него, в случай че изпитват наслаждение. И в случай че детето стане жертва на наставнически упоритости, шансът ползата му към дейния метод на живот да остане и когато стане възрастен, мощно понижава. Имайте поради също, че децата постоянно сменят спортните си ползи. Започват да се занимават с едно, само че след няколко месеца вземат решение, че им е забавно друго, а родителите изпадат в пояснителен режим от вида " би трябвало да се концентрираш в едно нещо " или " таман ти купих кимоно, в този момент какво да го върша ". Примирете се с тази детска непостоянност - тя е част от устрема на хлапетата да търсят нови неща, да схващат кое им носи приятност, както и да се ориентират дали новата среда, в която попадат, им подхожда. Затова и е напълно в реда на нещата в ранна възраст да сменят няколко спорта, до момента в който намерят своя. Плюсът от това детско блуждаене и пробване е, че в другите занимания ще развият разнообразни умения, които сигурно ще ги обогатят като обществен опит, спортни познания и даже обща просвета.
Професионално или за здраве
Дайте си сметка какво планирате - дали детето да става състезател, или просто да тренира, с цел да пораства крепко и интензивно. И не спирайте да се питате за това, даже когато към този момент сте избрали място и школа. Задавайте постоянно този въпрос и на детето си. Това е значимо, тъй като има школи и треньори, които целеустремено и систематично работят за развиването на високопрофилни спортисти. Такъв е смисълът на активността им и те се пробват да намерят най-талантливите деца, които да развият оптимално добре. Ако обаче вашето дете попадне на такова място, само че няма подобаващите качества, то бързо може да се окаже в зоната на разочарованите. Нерядко треньорите подценяват тези деца, изолират ги от главната работа и ги оставят без нужното внимание. Съвсем скоро може да установите, че задачата им е единствено да ви вземат таксата за образование, без да имат каквото и да е предпочитание да работят старателно за спортното благополучие на детето ви.
Валиден е и различен проблем – да очаквате детето ви да се трансформира в идващия Кристиано Роналдо или Григор Димитров, само че да попаднете на място, където това не е фокусът. Затова най-добре е още в самото начало да разговаряте с треньорите и да разберете какви са техните цели и дали съответстват с вашите хрумвания и опциите на детето.
Вече могат да се открият много места, където хлапетата упражняват старателно без значение от равнището си, и на всяко от тях се обръща нужното внимание. В процеса на работа по-талантливите получават късмет за професионално развиване, като минават в разнообразни по умения групи. Ако да вземем за пример детето ви попадне в огромен тенис клуб с екип от повече треньори, сигурно ще има групи за начинаещи, без значение от възрастта им, за приблизително напреднали и за бъдещи състезатели. Ако дребният човек е в вярната среда с вярното отношение, той ще изпитва задоволство от спорта и ще бъде благополучен. И в случай че покаже гений, той ще бъде развиван. В случай че стои в ъгъла и единствено подава топките обаче, надали ще заобича тениса, нали?
Когато вършиме изследванията си, добре е да разберете какви са квалификациите на треньорите и дали имат опит в работата с деца. Все повече федерации систематично работят за дообучението на своите експерти точно в работата с по-малките, където методиките се развиват непрестанно. Много време в тази посока да вземем за пример влага Българската федерация по тенис, която постоянно преквалифицира своите детски треньори посредством курсове с лектори от чужбина, вкарва актуалните методики да детски тенис и го прави доста по-достъпен.
Близо или надалеч
Един от факторите, който като родители би трябвало да прецените, преди да запишете детето на спорт, е разходът на време. Особено значимо е да го пресметнете, в случай че живеете в огромен град, където дистанциите са огромни, а трафикът – претрупан.
Обичайно разположението на спортните школи е такова, че не е допустимо да пускате детето си единствено да се придвижва от и до залата, игрището или стадиона. Затова би трябвало да предвидите време за отклоняване, изчакване и взимане, което в София може да отнеме над два и повече часа при общоприета подготовка от един час. В някои спортове обаче тренировките може да са и по-дълги – до час и половина, тъй че и вашето изразходвано време се усилва доста. Ако детето би трябвало да тренира три пъти седмично, задължението се трансформира в занятие на " половин работен ден ".
Един от най-сложните за организация спортове да вземем за пример е фигурното пързаляне. Въпреки взрива в интереса към този спорт около триумфите на Албена Денкова и Максим Стависки в София не се направи нищо за подобряването въз основата и целогодишно (почти) функциониращите пързалки си останаха единствено две – Зимният замък и " Славия ". И като се изключи че са извънредно незадоволителни, те са и отдалечени за голяма част от софиянци. На процедура е невероятно едно дете да тренира фигурно пързаляне, в случай че някой не се посвети на това да го транспортира до и от пързалката. Добавете към това и обстоятелството, че в следработно време упражняват единствено хокеистите, а за фигуристите остава единствено ранният следобяд, и ще ви стане ясно за какво някои назовават фигурното пързаляне старешки спорт. Не тъй като вълнува единствено дами от трета възраст, а тъй като, с цел да може детето да прави пируети на кънки, би трябвало да му се подсигури самоотвержена баба, която да обгрижва спортното му израстване.
Сходно е ситуацията със спортове, в които инфраструктурата е бедна. В София има единствено две годни писти за лека атлетика – на националния стадион " Васил Левски " и НСА. Успехите на Ивет Лалова и Мирела Демирева мотивираха много хлапета да се поинтересуват от този спорт, само че истината е, че опциите да развият този интерес са лимитирани. Ако до националния стадион може да се стигне с метро и треньорите да посрещнат и изпратят детето, до НСА се изисква наставнически акомпанимент. Тоест към този момент имате проблем.
Плуването – различен на доктрина доста наличен спорт - слага сходни трудности заради неналичието на задоволително модерни и удобни басейни. И по този начин, вместо да е рутинно занятие, то може да се трансформира в премеждие за родители и деца. При това приказваме все за " дребни ядове " - има спортове, които изискват още по-трудна логистика и по тази причина на процедура не могат да се упражняват в действителни условия. Такъв е казусът с планинското колоездене. Тъй като ще се наложи да водите детето в планината и по-късно да си го прибирате, за този спорт профилирани тренировки съвсем няма да намерите.
Все отново да обобщим, че на най-базово равнище могат да се практикуват да вземем за пример спортове като баскетбол, футбол или пък бойни спортове. За тях най-стандартното учебно съоръжение или физкултурен салон прави работа, а и тренировките нормално са в късните следобедни или късните утринни часове. В момента, в който решите обаче да запознаете детето си с някакъв по-различен и характерен спорт, още веднъж се връщате в кота нула. И тогава всичко стартира отначало
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
На какъв спорт да запиша детето си? Когато търсите отговор на този въпрос, в интернет ще намерите от всичко - хрумвания за подобаващи спортове за другите възрасти, оферти на школи, отзиви на майки за треньори И тъй като това надали ще ви ориентира, евентуално ще превключите на режим " съмнение " и " търсене на контакти ".
Много постоянно обаче родителите, които дебютират в региона на детския спорт, не си дават сметка за множеството тествания по пътя към детското спортно благополучие. И в случай че не се калкулират другите фактори, то може доста бързо да се трансформира в злощастие и за детето, и за възрастния.
Предлагаме ви три основни тематики, върху които да обърнете внимание, когато търсите подобаващата физическа интензивност за детето си. Така позитивната страст и очакване няма да се трансфорат в спортно отчаяние. Или най-малко е по-малко евентуално
Желанието на детето или на родителя
Обичайно родителите възнамеряват бъдещето на децата си и се пробват да го моделират съгласно своите показа за тяхното развиване.
Родителската визия обаче постоянно няма нищо общо с опциите на детето, а още по-малко с желанията му.
Ако се заслушате в изявленията на някогашни спортни величия, постоянно на въпроса " Синът ви ще стане ли футболист " или " Дъщеря ви ще стане ли гимнастичка " можете да чуете отговор от вида: " Оставил съм го сам/сама да избере ". Това не е проява на прекален наставнически демократизъм, а идва от устата на хора, които знаят какъв брой е тежко да си професионален състезател, какъв брой време и работа изисква да се стигне до върховете, както и това, че не всяко дете е уместно за всеки спорт. И последното не е за занемаряване, тъй като всеки спорт има избрани условия към физическото развиване и опцията вашето предпочитание да не съответствува с тях е огромна. Най-общо казано, баскетболът и волейболът са за високите, а гимнастиката за по-дребните деца и това мъчно може да се промени.
Когато приказваме за упражняване на спорт, без безусловно да пожелаваме от детето да стане златен медалист, най-важно е неговото предпочитание.
Спортът е привързан с страстта от практикуването му и малчуганите са доста по-ангажирани в него, в случай че изпитват наслаждение. И в случай че детето стане жертва на наставнически упоритости, шансът ползата му към дейния метод на живот да остане и когато стане възрастен, мощно понижава. Имайте поради също, че децата постоянно сменят спортните си ползи. Започват да се занимават с едно, само че след няколко месеца вземат решение, че им е забавно друго, а родителите изпадат в пояснителен режим от вида " би трябвало да се концентрираш в едно нещо " или " таман ти купих кимоно, в този момент какво да го върша ". Примирете се с тази детска непостоянност - тя е част от устрема на хлапетата да търсят нови неща, да схващат кое им носи приятност, както и да се ориентират дали новата среда, в която попадат, им подхожда. Затова и е напълно в реда на нещата в ранна възраст да сменят няколко спорта, до момента в който намерят своя. Плюсът от това детско блуждаене и пробване е, че в другите занимания ще развият разнообразни умения, които сигурно ще ги обогатят като обществен опит, спортни познания и даже обща просвета.
Професионално или за здраве
Дайте си сметка какво планирате - дали детето да става състезател, или просто да тренира, с цел да пораства крепко и интензивно. И не спирайте да се питате за това, даже когато към този момент сте избрали място и школа. Задавайте постоянно този въпрос и на детето си. Това е значимо, тъй като има школи и треньори, които целеустремено и систематично работят за развиването на високопрофилни спортисти. Такъв е смисълът на активността им и те се пробват да намерят най-талантливите деца, които да развият оптимално добре. Ако обаче вашето дете попадне на такова място, само че няма подобаващите качества, то бързо може да се окаже в зоната на разочарованите. Нерядко треньорите подценяват тези деца, изолират ги от главната работа и ги оставят без нужното внимание. Съвсем скоро може да установите, че задачата им е единствено да ви вземат таксата за образование, без да имат каквото и да е предпочитание да работят старателно за спортното благополучие на детето ви.
Валиден е и различен проблем – да очаквате детето ви да се трансформира в идващия Кристиано Роналдо или Григор Димитров, само че да попаднете на място, където това не е фокусът. Затова най-добре е още в самото начало да разговаряте с треньорите и да разберете какви са техните цели и дали съответстват с вашите хрумвания и опциите на детето.
Вече могат да се открият много места, където хлапетата упражняват старателно без значение от равнището си, и на всяко от тях се обръща нужното внимание. В процеса на работа по-талантливите получават късмет за професионално развиване, като минават в разнообразни по умения групи. Ако да вземем за пример детето ви попадне в огромен тенис клуб с екип от повече треньори, сигурно ще има групи за начинаещи, без значение от възрастта им, за приблизително напреднали и за бъдещи състезатели. Ако дребният човек е в вярната среда с вярното отношение, той ще изпитва задоволство от спорта и ще бъде благополучен. И в случай че покаже гений, той ще бъде развиван. В случай че стои в ъгъла и единствено подава топките обаче, надали ще заобича тениса, нали?
Когато вършиме изследванията си, добре е да разберете какви са квалификациите на треньорите и дали имат опит в работата с деца. Все повече федерации систематично работят за дообучението на своите експерти точно в работата с по-малките, където методиките се развиват непрестанно. Много време в тази посока да вземем за пример влага Българската федерация по тенис, която постоянно преквалифицира своите детски треньори посредством курсове с лектори от чужбина, вкарва актуалните методики да детски тенис и го прави доста по-достъпен.
Близо или надалеч
Един от факторите, който като родители би трябвало да прецените, преди да запишете детето на спорт, е разходът на време. Особено значимо е да го пресметнете, в случай че живеете в огромен град, където дистанциите са огромни, а трафикът – претрупан.
Обичайно разположението на спортните школи е такова, че не е допустимо да пускате детето си единствено да се придвижва от и до залата, игрището или стадиона. Затова би трябвало да предвидите време за отклоняване, изчакване и взимане, което в София може да отнеме над два и повече часа при общоприета подготовка от един час. В някои спортове обаче тренировките може да са и по-дълги – до час и половина, тъй че и вашето изразходвано време се усилва доста. Ако детето би трябвало да тренира три пъти седмично, задължението се трансформира в занятие на " половин работен ден ".
Един от най-сложните за организация спортове да вземем за пример е фигурното пързаляне. Въпреки взрива в интереса към този спорт около триумфите на Албена Денкова и Максим Стависки в София не се направи нищо за подобряването въз основата и целогодишно (почти) функциониращите пързалки си останаха единствено две – Зимният замък и " Славия ". И като се изключи че са извънредно незадоволителни, те са и отдалечени за голяма част от софиянци. На процедура е невероятно едно дете да тренира фигурно пързаляне, в случай че някой не се посвети на това да го транспортира до и от пързалката. Добавете към това и обстоятелството, че в следработно време упражняват единствено хокеистите, а за фигуристите остава единствено ранният следобяд, и ще ви стане ясно за какво някои назовават фигурното пързаляне старешки спорт. Не тъй като вълнува единствено дами от трета възраст, а тъй като, с цел да може детето да прави пируети на кънки, би трябвало да му се подсигури самоотвержена баба, която да обгрижва спортното му израстване.
Сходно е ситуацията със спортове, в които инфраструктурата е бедна. В София има единствено две годни писти за лека атлетика – на националния стадион " Васил Левски " и НСА. Успехите на Ивет Лалова и Мирела Демирева мотивираха много хлапета да се поинтересуват от този спорт, само че истината е, че опциите да развият този интерес са лимитирани. Ако до националния стадион може да се стигне с метро и треньорите да посрещнат и изпратят детето, до НСА се изисква наставнически акомпанимент. Тоест към този момент имате проблем.
Плуването – различен на доктрина доста наличен спорт - слага сходни трудности заради неналичието на задоволително модерни и удобни басейни. И по този начин, вместо да е рутинно занятие, то може да се трансформира в премеждие за родители и деца. При това приказваме все за " дребни ядове " - има спортове, които изискват още по-трудна логистика и по тази причина на процедура не могат да се упражняват в действителни условия. Такъв е казусът с планинското колоездене. Тъй като ще се наложи да водите детето в планината и по-късно да си го прибирате, за този спорт профилирани тренировки съвсем няма да намерите.
Все отново да обобщим, че на най-базово равнище могат да се практикуват да вземем за пример спортове като баскетбол, футбол или пък бойни спортове. За тях най-стандартното учебно съоръжение или физкултурен салон прави работа, а и тренировките нормално са в късните следобедни или късните утринни часове. В момента, в който решите обаче да запознаете детето си с някакъв по-различен и характерен спорт, още веднъж се връщате в кота нула. И тогава всичко стартира отначало
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ