[Shutterstock] Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на

[Shutterstock] Евгений Кънев е лекар по стопанска система, ръководещ съучастник на инвестиционно-финансова компания " Маконис " Още по тематиката
Три разновидността и едно решение за ЧЕЗ

На процедура единственото положително решение е регулаторите да откажат договорката.
9 мар 2018
Експортните бизнеси са желани за покупко-продажби

Пазарът на сливания и придобивания в България - един макроикономически прочит
5 яну 2018 Dromos е древногръцка дума за " надпреварване ", която френският мъдрец Пол Вирильо употребява да дефинира науката за скоростта " дромология ". Според него скоростта, с която едно нещо се случва, може да промени неговата природа и по този начин по-бързите неща стартират да преобладават над по-бавните. Притежанието на една територия, споделя той, не зависи толкоз от закони и контракти, а на първо място е въпрос на придвижване и циркулация.

Днес тази теза се удостоверява от свръхскоростното нахлуване на цифровите технологии в нашия живот. Чрез тях по-бързите и по-предприемчивите се възползват на ръба на закона или даже оттатък него за сметка на тези, които търсят законови или морални рамки на своите дейности. Така да вземем за пример видяхме по какъв начин посредством обществените медии и микротаргетирането се постанова желан разказ за обособени събития и се сервира избрана интерпретация на обстоятелствата. Тази нова форма на цифрова народна власт може да докара до непредсказуеми последствия в отворените общества. Както видяхме във Англия и Съединени американски щати, манипулирането на публичното мнение може да обърне избори и да раздруса трагично цели страни.

Ставаме очевидци на следния абсурд с върховенството на правото в цифровата народна власт:

Парадокс 1: Губиш, в случай че си муден, тъй като спазваш законите, и печелиш, в случай че си задоволително бърз да използваш тяхното несъвършенство. Очаквано се задълбочава разделянето бедни-богати, само че не напълно предстоящо внезапно се свива междинната класа.

Ефектите от новите технологии постоянно имат икономическо измерение. В съвсем целия свят - с дребни изключения в Западна Европа - се задълбочава пропастта сред небогати и богати, междинната класа се свива, а благосъстоянието се концентрира във все по-малко ръце. Всичко това безспорно подкопава демократичния развой. Дори в страни – емблеми на обществена Европа, където популистите са към момента надалеч от властта, обичайните партии са под голям напън да намерят решения на обществени проблеми, подбудени от цифровите технологии. Все по-големият брой губещи от измененията търсят протекция от националната страна и щит против глобализацията. А за нейни сътрудници са оповестени непознатият капитал - в Източна Европа, и евтината непозната работна ръка - в Западна Европа. Расте поддръжката за нелибералните и националистичните партии, обещаващи борба с отворената стопанска система и общество, посочени като отговорни за обедняването. И по този начин поражда втори абсурд:

Парадокс 2: От една страна, стопанските системи имат потребност от задгранични вложения и технологии, с цел да порастват приходите, т.е. да се отворят, с цел да решат проблемите на общественото разделяне. От друга страна, губещите от глобализацията поддържат политици и политики против непознатия капитал (на Изток) и непознатата работна мощ (на Запад).

Съвременната народна власт еволюира до правилото " един човек, един глас ", с цел да разреши посредством политиката да се компенсират отрицателните резултати от асиметричната акумулация на икономическата мощност при капитализма. Това е квинтесенцията, осигуряваща нейната виталност, защото спрямо труда капиталът е постоянно по-мобилен и адаптивен към измененията. В близкото минало постоянно когато служащите са се чувствали ощетени от софтуерния прогрес, са предизвиквали по-социално насочена държавна политика посредством изборния механизъм. Но това, наподобява, е на път да се промени при цифровата народна власт. През последното десетилетие на международна икономическа рецесия съвсем на всички места левите партии на труда са в крах. Ярък образец са Германия и Франция - самият мотор на Европейския съюз. С други думи, следим трети абсурд:

Парадокс 3: Избирателите не разчитат повече на левите партии за отбрана против капитала изобщо, а най-вече на популистките партии за отбрана против непознатия капитал (на Изток) и непознатата работна мощ (на Запад).

И по тази причина пораства поддръжката за националистични партии. Това изяснява и трансформирането на обичайния народен спор ляво-дясно в избор сред пролиберално отворено или консервативно затворено общество.

Дигиталните технологии водят до бърз стопански напредък, само че неговите изгоди не се разпределят отмерено. Предполагаше се, че те ще усъвършенстват демократичния развой в интерес на обществото – отвореност, бистрота, отчетност. Вместо това от техните преимущества се възползват най-добре бързите, проведените и богатите. Очаквано се задълбочава разделянето бедни-богати, само че не напълно предстоящо внезапно се свива междинната класа. Това е още един, четвърти абсурд на цифровата народна власт:

Парадокс 4: Много хора с високо обучение и експертни умения, другояче гръбнак на демократичните партии и отвореното общество, също се оказват губещи от бързия развой на цифровизация на дейностите.

Бързо растящият брой софтуерно наранени усилват зависимостта си от страната и ненапълно губят своя статут на самостоятелни жители. Исторически обаче единствено страни със мощна междинна класа и сериозна маса от самостоятелни жители са имали работещи институции и устойчива народна власт. Икономическата доктрина твърди, че това са страните, преодолели в своето развиване така наречен капан на междинните приходи (middle-income trap) с най-малък Брутният вътрешен продукт на глава приблизително над 12 хиляди $ годишно и близо до обикновено (гаусово) систематизиране на тези приход (т.нар. камбановидна крива). Колкото по-голяма е опашката на бедните в единия завършек на кривата, толкоз повече пораства зависимостта им от страната, която пък последователно попада в плен на формиращата се олигархия в другия завършек на кривата. И тук следим пети абсурд на цифровата народна власт:

Парадокс 5: Колкото повече едно малцинство концентрира власт, толкоз повече " народът " измества " жителя " в общественото пространство, а цифровата народна власт се трансформира в олигархия или автокрация.

Контролът върху известните медии тушира рецензията към ръководството, а концентрацията на разграничените управляващи последователно подчинява самостоятелните елементи на гражданското общество - жители, неправителствени организации и частни бизнеси. В такива условия хората все по-трудно се ориентират в океана от информация и на помощ идват подобаващи представители - специалисти с достъп до известните медии. Демокрацията се трансформира в олигархия - с номинална власт на болшинството, само че действителна на малцинството.

Общественото мнение се ръководи цифрово посредством най-въздействащия прочувствено медиен роман. Резултатите на ръководещия хайлайф са съвсем константни в социологическите изследвания, които служат към този момент като доказателство за " правата линия ". Така цифровите технологии в действителност освен не носят повече народна власт, а качествено я трансформират в олигархия с номинална власт на болшинството, само че действителна власт на малцинството.

Вероятно решение против олигархизация на отворените общества и тяхното последователно затваряне е отново в цифровите технологии – да се употребяват за основаване на цивилен алианси за дела, които да възпират нездравословни или оказват мощен напън за потребни управнически дейности. Както и Пол Вирильо евентуално би удостоверил, бързината, която дават тези технологии, разрешава на проведените и радикални малцинства да наложат своя дневен ред. Свидетели сме на много такива образци и у нас. Това в бъдеще може да се окаже даже по-важно от напъните за леко по-добра конфигурация на демократичните институции.

Другата алтернатива е да разчитаме, че неумолимата логичност на политическия развой ще наложи полезностите, а с тях и разпоредбите на тези глобализиращи се общности, които избират демокрацията пред тиранията.