![[Shutterstock] Един трилион долара. Толкова се очаква да достигне световният](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3921717.jpg)
Споделяй и богатей
[Shutterstock] Един трилион $. Толкова се чака да доближи международният пазар на peer-to-peer кредитиране към 2025 година Само в България, през двете профилирани в това платформи за малко повече от две години са финансирани заеми за над 56 млн. евро. На пръв взор оскъдна сума, съпоставена с милиардните портфейли и на банките, и небанковите компании за кредитиране. Бурното развиване на пазара през последните години – и в световен мащаб, а и на локална почва, където моделът към момента прави първите си стъпки – обаче приказва за голям капацитет.
По оценка на изследователската компания Transparency Market Research в интервала 2016-2024 този пазар ще порасне с 48.2% и към края на 2024 година може да доближи оценка от 897.85 милиарда $. Според оповестено при започване на 2015 година проучване на немската консултантска компания Nunatak пък към края на 2014 година размерът на пазара в световен мащаб е бил 9 милиарда $, а плануваното му повишаване е било до 64 милиарда $ към края на 2015 година и до внушителните 1 трлн. $ 10 години по-късно.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Що е то
Peer-to-peer (p2p) кредитирането (или безусловно кредитиране от човек към човек) е бизнес модел, основан на споделената стопанска система – сходно на Uber или Airbnb. В случая обаче ресурсът, който се споделя, са парите. С други думи, този модел свързва хората, нуждаещи се от финансиране, с тези, които разполагат със свободни средства и търсят рентабилност от тях. По този метод банката се отстрани като медиатор, което разрешава да се реализиран по-добри лихвени условия за кредитополучателите и по-добра рентабилност за вложителите – според от определената рискова тактика и това до каква степен интензивно управлявате портфейла си тя може да доближи и над 20% на годишна база. Иначе междинните стойности на огромните европейски платформи са от порядъка на 12%, а на двете български – Klear и iuvo – надлежно 6.3% и 9.2%. За съпоставяне – през 2018 година междинната рента по краткосрочните банкови депозити е под 0.2%, а при по-дългосрочните доходността е към 0.7% на годишна база – т.е. осезаемо под годишната инфлация.
Тук обаче идва и една от най-съществените разлики сред p2p модела и банковите влогове – а точно, че средствата, които влагате през p2p платформите не са депозити и надлежно не са обезпечени от страната – както е да вземем за пример при спестяванията в банки, при които Фондът за гарантиране на влоговете покрива до 100 000 евро на едно лице в кредитна институция при банкрут. Тоест, в случай че решите да се впуснете в подобен тип инвестиция, е значимо да знаете, че вие самите носите кредитния риск и в случай че заем, в който сте вложили, не се погасява постоянно, има риск да не получите назад всички средства, които сте вложили. Все отново не сте истински банкер, който преценя кого да финансира – това е работа или на самата платформа, или на сътрудници кредитори, с които тя си партнира. За вас като вложител остава да подберете в кои от препоръчаните на платформата заеми желаете да вложите парите си, като с цел да вземете решението си платформите дават съществени данни за кредитополучателите (като възраст, фамилно състояние, работа и др.) и са самия заем (общ размер, цел, размер на погасителните вноски, падеж, има ли просрочия в обслужването и т.н.). В взаимозависимост от платформата те могат да бъдат потребителски, ипотечни, бързи заеми, покупко-продажби за лизинг на коли, бизнес заеми или пък вземания по фактури (т.нар. факторинг, който съставлява вземания по покупко-продажби за доставки на артикули или услуги, по които е контрактувано разсрочено плащане). Сами избирате и в каква част от даден заем желаете да инвестирате, като платформата може да наложи и предел на това каква част от сметката ви може да бъде вложена в един заем. Това се прави, с цел да се подсигурява по-голяма диверсификация на портфолиото ви, а оттова и да се понижи общия риск, който поемате.
Възможността за избор в какво да инвестирате и диверсифицирането на портфейла са другата основна разлика с обичайното банкиране. Докато за един спестител в банков депозит на процедура няма никаква изясненост по какъв начин тъкмо банката употребява парите му и те биха могли да бъдат ориентирани да вземем за пример към планове или компании, които спестителят не утвърждава, то при P2P платформите всичко е доста по-прозрачно – вложителят самичък взема решение чий план да финансира и действително управлява къде отиват парите му. Изискванията за диверсифициране на портфейла пък минимизират риска от това даден вложител да вложи огромна сума в един единствен заем, който може да се окаже проблематичен и средствата да бъдат напълно или отчасти изгубени.
Направи си самичък
В класическия си вид p2p платформите работят двустранно – т.е. от една страна дават на вложителите опция да изградят портфейл от разнообразни заеми, в които да вложат средствата си, съгласно определената от тях рискова тактика и търсената рентабилност, а от друга – отпускат финансирането на търсещите средства след преценка на кредитния риск, като могат да употребяват за задачата и лични средства, а освен набираните от вложителите. В общия случай, с помощта на по-ниските си административни разноски платформите могат да предложат на кредитополучателите и по-атрактивни условия спрямо тези по класическите банкови заеми. Такава е работещата на българския пазар от 2016 година платформа Klear, в която присъединяване на вложителите е гратис, а самата платформа печели от еднократните такси за оценка, които се начисляват на кредитополучателите при финансирането на заема им – междинната им стойност е 2% от нужната сума. " Споделеното кредитиране е потребен модел, който раздрусва закостенелия остарял финансов свят. Време е за Финанси 2.0! "
Луик Льо Пишу, съосновател на Klear
При този вид платформи оценката на рисковия профил на обособените кредитополучатели се прави от самата платформа, като по предписание този риск е отразен както в лихвата по самия заем, по този начин и в доходността за вложителите. В случая с Klear платформата финансира главно клиенти от най-високия (т.нар. prime) сегмент – т.е. такива, които и банките биха кредитирали – хора с висше обучение и постоянни приходи, работещи на трудов контракт, с чиста кредитна история. Това води до доста по-високо качество на кредитния портфейл на компанията – съгласно данните им към края на март тази година 93.5% от отпуснатите заеми се обслужват без закъснения. Все отново, в случай че даден заем не се обслужва, платформата го продава на колекторска организация и разпределя сумата от продажбата сред вложителите в съответния заем.
" Тези платформи разрастват и уголемяват активността си в международен мащаб. Те трансформират стандартните подходи във финансовата промишленост и последователно ще заменят обичайните принадлежности за кредитиране, тъй като обезпечават доста по-добри условия за кредитополучателите и облекчават достъпа до финансиране за потребителите. Свидетели сме на фундаментална смяна на пазара и се радваме, че участваме интензивно в този развой ", разяснява през седмицата Сергей Пантелеев, шеф на клона на Varengold Bank в София. Германската банка влага 1.5 млн. лева в платформата Klear, като с една част от тях закупи 20% от капитала, а другите са дългово финансиране.
Агрегирай това
Съществува и различен вид платформи – така наречен peer-to-peer marketplace, или агрегатори. Характерното при тях е, че те не дават финансиране, а оферират на вложителите опция да вложат средствата си в заеми, отпуснати от трети страни – така наречен агрегатори. Това са разнообразни кредитни институции, които най-често са небанкови компании за заеми (макар че банките не са априори изключени от присъединяване на сходни платформи), лизингови сдружения, факторинг компании и така нататък контролирани институции, предоставящи финансиране. При този модел платформата печели от такси, които събира от оригинаторите.
От този вид е другата платформа на Българския пазар – iuvo. Тя е записана в Естония, където регулаторната рамка за p2p бранша е доста по-добре развита, само че акционерите й са българи – главният пакет акции се държи от създателите на познатата с марката Easy Credit небанкова финансова компания " Изи асет мениджмънт " Неделчо Спасов и Станимир Василев. Към момента на платформата се оферират заеми от български, румънски и грузински оригинатори, измежду които и Easy Credit, обвързваните с нея марки Viva Credit и iCredit, и други Оригинаторите са и тези, които правят оценката на рисковия профил на кредитополучателите, които са финансирали.
Характерно за този вид платформи е, че оригинаторите, които листват заемите си на тях, оферират на вложителите така наречен гаранция за назад изкупуване (buy-back), ако даден кредитополучател спре да обслужва задължението си. В взаимозависимост от платформата, при такава обстановка вложителят получава назад цялата сума по неизплатената си главница, а при някои платформи и дължимата рента, като срокът, след който се задейства тази гаранция, варира (при iuvo е 60 дни просрочие и покрива единствено главницата). Наличието на гаранция разумно се превежда и като по-малка рентабилност за вложителите. Същевременно, то не значи автоматизирано, че вложителят не носи никакъв риск – въпреки всичко остава рискът от банкрут на оригинатор и надлежно несъблюдение на гаранцията.
Какво още
– Повечето платформи имат и така наречен второстепенен пазар, на който вложителите могат да продадат към този момент закупени от тях заеми при по-висока или по-ниска цена от номиналната. Това може да се прави като спекулативно, за максимизиране на облагите, по този начин и да вземем за пример, в случай че се търси предварително излизане от дадена инвестиция за обезпечаване на по-бърза ликвидност. Някои платформи начисляват такси за вложителите при продажби на вторичния пазар.
– Доходите, които получавате като вложител в peer-to-peer платформи, подлежат на данъчно облагане и следва да се заявяват пред Национална агенция за приходите с годишната данъчна декларация. Данък в размер на 10% се дължи върху всички приходи от този вид платформи – лихви, възможни такси за забавяне и просрочие, финансови облаги от покупко-продажби на вторичния пазар, както и бонуси, които някои платформи дават – да вземем за пример за нови консуматори.
По оценка на изследователската компания Transparency Market Research в интервала 2016-2024 този пазар ще порасне с 48.2% и към края на 2024 година може да доближи оценка от 897.85 милиарда $. Според оповестено при започване на 2015 година проучване на немската консултантска компания Nunatak пък към края на 2014 година размерът на пазара в световен мащаб е бил 9 милиарда $, а плануваното му повишаване е било до 64 милиарда $ към края на 2015 година и до внушителните 1 трлн. $ 10 години по-късно.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Що е то
Peer-to-peer (p2p) кредитирането (или безусловно кредитиране от човек към човек) е бизнес модел, основан на споделената стопанска система – сходно на Uber или Airbnb. В случая обаче ресурсът, който се споделя, са парите. С други думи, този модел свързва хората, нуждаещи се от финансиране, с тези, които разполагат със свободни средства и търсят рентабилност от тях. По този метод банката се отстрани като медиатор, което разрешава да се реализиран по-добри лихвени условия за кредитополучателите и по-добра рентабилност за вложителите – според от определената рискова тактика и това до каква степен интензивно управлявате портфейла си тя може да доближи и над 20% на годишна база. Иначе междинните стойности на огромните европейски платформи са от порядъка на 12%, а на двете български – Klear и iuvo – надлежно 6.3% и 9.2%. За съпоставяне – през 2018 година междинната рента по краткосрочните банкови депозити е под 0.2%, а при по-дългосрочните доходността е към 0.7% на годишна база – т.е. осезаемо под годишната инфлация.
Тук обаче идва и една от най-съществените разлики сред p2p модела и банковите влогове – а точно, че средствата, които влагате през p2p платформите не са депозити и надлежно не са обезпечени от страната – както е да вземем за пример при спестяванията в банки, при които Фондът за гарантиране на влоговете покрива до 100 000 евро на едно лице в кредитна институция при банкрут. Тоест, в случай че решите да се впуснете в подобен тип инвестиция, е значимо да знаете, че вие самите носите кредитния риск и в случай че заем, в който сте вложили, не се погасява постоянно, има риск да не получите назад всички средства, които сте вложили. Все отново не сте истински банкер, който преценя кого да финансира – това е работа или на самата платформа, или на сътрудници кредитори, с които тя си партнира. За вас като вложител остава да подберете в кои от препоръчаните на платформата заеми желаете да вложите парите си, като с цел да вземете решението си платформите дават съществени данни за кредитополучателите (като възраст, фамилно състояние, работа и др.) и са самия заем (общ размер, цел, размер на погасителните вноски, падеж, има ли просрочия в обслужването и т.н.). В взаимозависимост от платформата те могат да бъдат потребителски, ипотечни, бързи заеми, покупко-продажби за лизинг на коли, бизнес заеми или пък вземания по фактури (т.нар. факторинг, който съставлява вземания по покупко-продажби за доставки на артикули или услуги, по които е контрактувано разсрочено плащане). Сами избирате и в каква част от даден заем желаете да инвестирате, като платформата може да наложи и предел на това каква част от сметката ви може да бъде вложена в един заем. Това се прави, с цел да се подсигурява по-голяма диверсификация на портфолиото ви, а оттова и да се понижи общия риск, който поемате.
Възможността за избор в какво да инвестирате и диверсифицирането на портфейла са другата основна разлика с обичайното банкиране. Докато за един спестител в банков депозит на процедура няма никаква изясненост по какъв начин тъкмо банката употребява парите му и те биха могли да бъдат ориентирани да вземем за пример към планове или компании, които спестителят не утвърждава, то при P2P платформите всичко е доста по-прозрачно – вложителят самичък взема решение чий план да финансира и действително управлява къде отиват парите му. Изискванията за диверсифициране на портфейла пък минимизират риска от това даден вложител да вложи огромна сума в един единствен заем, който може да се окаже проблематичен и средствата да бъдат напълно или отчасти изгубени.
Направи си самичък
В класическия си вид p2p платформите работят двустранно – т.е. от една страна дават на вложителите опция да изградят портфейл от разнообразни заеми, в които да вложат средствата си, съгласно определената от тях рискова тактика и търсената рентабилност, а от друга – отпускат финансирането на търсещите средства след преценка на кредитния риск, като могат да употребяват за задачата и лични средства, а освен набираните от вложителите. В общия случай, с помощта на по-ниските си административни разноски платформите могат да предложат на кредитополучателите и по-атрактивни условия спрямо тези по класическите банкови заеми. Такава е работещата на българския пазар от 2016 година платформа Klear, в която присъединяване на вложителите е гратис, а самата платформа печели от еднократните такси за оценка, които се начисляват на кредитополучателите при финансирането на заема им – междинната им стойност е 2% от нужната сума. " Споделеното кредитиране е потребен модел, който раздрусва закостенелия остарял финансов свят. Време е за Финанси 2.0! "
Луик Льо Пишу, съосновател на Klear
При този вид платформи оценката на рисковия профил на обособените кредитополучатели се прави от самата платформа, като по предписание този риск е отразен както в лихвата по самия заем, по този начин и в доходността за вложителите. В случая с Klear платформата финансира главно клиенти от най-високия (т.нар. prime) сегмент – т.е. такива, които и банките биха кредитирали – хора с висше обучение и постоянни приходи, работещи на трудов контракт, с чиста кредитна история. Това води до доста по-високо качество на кредитния портфейл на компанията – съгласно данните им към края на март тази година 93.5% от отпуснатите заеми се обслужват без закъснения. Все отново, в случай че даден заем не се обслужва, платформата го продава на колекторска организация и разпределя сумата от продажбата сред вложителите в съответния заем.
" Тези платформи разрастват и уголемяват активността си в международен мащаб. Те трансформират стандартните подходи във финансовата промишленост и последователно ще заменят обичайните принадлежности за кредитиране, тъй като обезпечават доста по-добри условия за кредитополучателите и облекчават достъпа до финансиране за потребителите. Свидетели сме на фундаментална смяна на пазара и се радваме, че участваме интензивно в този развой ", разяснява през седмицата Сергей Пантелеев, шеф на клона на Varengold Bank в София. Германската банка влага 1.5 млн. лева в платформата Klear, като с една част от тях закупи 20% от капитала, а другите са дългово финансиране.
Агрегирай това
Съществува и различен вид платформи – така наречен peer-to-peer marketplace, или агрегатори. Характерното при тях е, че те не дават финансиране, а оферират на вложителите опция да вложат средствата си в заеми, отпуснати от трети страни – така наречен агрегатори. Това са разнообразни кредитни институции, които най-често са небанкови компании за заеми (макар че банките не са априори изключени от присъединяване на сходни платформи), лизингови сдружения, факторинг компании и така нататък контролирани институции, предоставящи финансиране. При този модел платформата печели от такси, които събира от оригинаторите.
От този вид е другата платформа на Българския пазар – iuvo. Тя е записана в Естония, където регулаторната рамка за p2p бранша е доста по-добре развита, само че акционерите й са българи – главният пакет акции се държи от създателите на познатата с марката Easy Credit небанкова финансова компания " Изи асет мениджмънт " Неделчо Спасов и Станимир Василев. Към момента на платформата се оферират заеми от български, румънски и грузински оригинатори, измежду които и Easy Credit, обвързваните с нея марки Viva Credit и iCredit, и други Оригинаторите са и тези, които правят оценката на рисковия профил на кредитополучателите, които са финансирали.
Характерно за този вид платформи е, че оригинаторите, които листват заемите си на тях, оферират на вложителите така наречен гаранция за назад изкупуване (buy-back), ако даден кредитополучател спре да обслужва задължението си. В взаимозависимост от платформата, при такава обстановка вложителят получава назад цялата сума по неизплатената си главница, а при някои платформи и дължимата рента, като срокът, след който се задейства тази гаранция, варира (при iuvo е 60 дни просрочие и покрива единствено главницата). Наличието на гаранция разумно се превежда и като по-малка рентабилност за вложителите. Същевременно, то не значи автоматизирано, че вложителят не носи никакъв риск – въпреки всичко остава рискът от банкрут на оригинатор и надлежно несъблюдение на гаранцията.
Какво още
– Повечето платформи имат и така наречен второстепенен пазар, на който вложителите могат да продадат към този момент закупени от тях заеми при по-висока или по-ниска цена от номиналната. Това може да се прави като спекулативно, за максимизиране на облагите, по този начин и да вземем за пример, в случай че се търси предварително излизане от дадена инвестиция за обезпечаване на по-бърза ликвидност. Някои платформи начисляват такси за вложителите при продажби на вторичния пазар.
– Доходите, които получавате като вложител в peer-to-peer платформи, подлежат на данъчно облагане и следва да се заявяват пред Национална агенция за приходите с годишната данъчна декларация. Данък в размер на 10% се дължи върху всички приходи от този вид платформи – лихви, възможни такси за забавяне и просрочие, финансови облаги от покупко-продажби на вторичния пазар, както и бонуси, които някои платформи дават – да вземем за пример за нови консуматори.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ