![[Shutterstock.com] Най-голямата социална мрежа вече го направи - Facebook обяви,](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3925473.jpg)
Ами ако утре и Amazon пусне пари?
[Shutterstock.com] Най-голямата обществена мрежа към този момент го направи - Фейсбук разгласи, че е създала валута, основана на блокчейн технологията, която ще се употребява в приложенията му за бързи известия Messenger и Whatsapp. Представете си, че Гугъл или Amazon също решат да пуснат лични виртуални пари, с които техните консуматори да се разплащат. Това значи, че в един миг милиарди клиенти по света ще могат да разменят артикули и услуги между тях, без да употребяват обичайните долари, евро или левове, както и да вършат светкавични преводи между тях.
Считани до неотдавна за химера, през днешния ден тези планове чертаят трендовете на бъдещето. А те са, че следва промяна на метода, по който се вършат разплащания. От една страна, монополът на обичайните платежни оператори като банките, само че и Visa, Mastercard, ще бъде разрушен от нови играчи. От друга, заплащанията ще стават все по-разнообразни, лесни, бързи, по-евтини и ще се вършат от ден на ден в компютъра и телефона за сметка на банковия клон. Новите модели са и по-аналитични и транспарантни - финтех платформите оферират доста точна информация за дейностите на потребителите, разноските и таксите, което, от една страна, може да им помогне да усъвършенстват персоналните си финанси, а от друга, да получат по-добри предложения от доставчиците на финансови услуги. Промяната носи със себе си и нови опасности - хакерски атаки, ограничавания от някои регулации, възходящи опити за измами и обири, което ще изисква повече вложения за предотвратяването им, само че и нараснало внимание от потребителите. Какво тъкмо прави Фейсбук
Социалната мрежа разгласи, че работи и е на финала по плана си Lybra, като ще даде повече детайлности за него на 18 юни. Засега се знае, че става въпрос за криптовалута от така наречен stablecoin, която е вързана към кошница от фиатни пари - $, евро и други. Това я прави по-устойчива на флуктуации, каквито виждаме да вземем за пример при свободно плаващите виртуални пари. Достъп до нея ще имат всички консуматори и търговци с акаунт в мрежата, като ще могат да разменят артикули и услуги против нея, както и да правят онлайн разплащания, както и безконтактни такива в заведения за хранене и магазини. Очаква се тази валута да има по-голям резултат на разрастващи се пазари, където банковите регулации са по-слаби и доверието в централните банки е ниско - като Венецуела да вземем за пример. Освен това по неофициална информация Фейсбук ще заплаща рента на притежателите на своята валута, защото най-вероятно компанията ще подава посредством свои банки сътрудници валутите, които я покриват, във Федералния запас, който пък заплаща рента за това - 2.35%.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Кой движи смяната
Няколко са факторите, които основават и са основата и тласъкът за смяна в разплащанията. Блокчейн технологията ще принуждава от ден на ден компании с достъп до голяма база данни и консуматори да влизат в тази игра. Развитието на технологиите, скоростта на преноса на данни също са основни. Дори и без да употребяват блокчейн, сега огромни американски компании като PayPal, Гугъл, Фейсбук, Amazon, китайските Alibaba и Tencent преобладават на пазара на светкавични заплащания. Това значи, че преводът на парите и разплащането става за секунди, минути или в най-лошия случай в границите на деня. И то на прилична цена. Алтернативните услуги на обичайните банки към момента са мудни и костват скъпо, като това, което ги държи, е чувството за сигурност. Да, може би с цел да спестите такси, сте склонни да пратите няколкостотин $ през обичания си революционен app, само че по този начин ли бихте мислили, в случай че ви следва превод за десетки или стотици хиляди... или милиони?
Европа, а и като цяло консервативният банков бранш по света изостават от тези трендове. Осъзнавайки това, европейските институции като Европейска комисия и ЕЦБ обаче вършат стъпки за основаване на условия, които да подтикват финансовите технологии и развиване на услугите в бранша като цяло. Целта е, от една страна, да се дадат конкурентни условия банките да се съревновават с новите disruptive модели, а от друга, по регулаторен метод крайната услуга на банковия клиент да стане по-евтина.
В тази посока са измененията в разпоредбите за евровите преводи, които от края на годината в страни от Европейски Съюз като България не би трябвало да са по-скъпи от тези в локална валута, в тази ситуация лв.. Другото е усъвършенстване и основаване на новаторски инфраструктури, които да подтикват по-бързи разплащания. Като основаната в края на предходната година платформа TIPS (Target Instant Payment Settlement), която е уголемение и част от системата за брутен сетълмент в действително време в евро TARGET 2. ЕЦБ я развива от юни 2017 година и я вкара в приложимост в края на ноември 2018 година Целта на новата инфраструктура е да сътвори условия за развиване и стимулиране на финтех услугите в банковия бранш.
Директивата PSD2, която отваря достъпа на небанковите компании до банкови данни, също е основна смяна, която дава тласък за развиване на финтех компании и на такива, които да вземем за пример да сплотяват няколко банкови продукта (например сметки) в едно приложение.
Ефектът от всичко това най-силно си проличава в навлизането и основаването на финтех стартъпи като Revolut, Transferwise, немската виртуална банка N26. Те към този момент сполучливо заменят обичайните институции, а с помощта на бизнес моделите им цяло потомство от младежи банкират, без в никакъв случай да са стъпвали в банка, а някои може и да не го създадат в никакъв случай в бъдеще. Това се осъзнава даже от обичайно консервативните банки, които няма по какъв начин да не са принудени да се преценяват с новите действителности. Наскоро най-голямата американска банка - JP Morgan, пусна своя виртуална валута, която към този момент тестово се употребява за вътрешни бизнес разплащания.
Да чакаме ли по-ниски такси
В момента има няколко съществени резултата в България и те не са толкоз като част от по-глобални трансформации, а ги постанова неизбежната действителност. Едното е развиването на онлайн банкирането, което е по-евтино и комфортно. Банките хвърлят старания и запас в развиването на своите интернет платформи и мобилни приложения и не можем да отречем, че услугата се усъвършенства, от което печелят крайните консуматори. Няма и по какъв начин да е другояче, защото това е и значим канал за привличане на нови клиенти. Твърде евентуално обаче е да се чака повдигане на таксите за офлайн услуги - някои от банките към този момент го направиха при започване на тази година като част от компенсацията за поевтиняването на валутните преводи в края на годината. Положително е, че българските консуматори имат все по-голям достъп до задграничните други възможности като Revolut, Transferwise, Paysera.
Може да се чака, че банките ще си сътрудничат от ден на ден с по-агресивните финтех и софтуерни компании, а в един миг може да стартират и да получават някои от тях, вместо да влагат в нови технологии и решения. Тук обаче може да дойдат и някои спънки както на бизнес, по този начин и на регулаторно равнище. Развитието на виртуални валути и различните разплащания и финансови услуги, въпреки и на децентрализирано равнище, към момента не са намерили метод да заобиколят изцяло фактора банка - да вземем за пример при монетизация на криптовалута или зареждане на сметка във финтех компания се минава през някаква форма на обичайно банкиране. Донякъде банките се възползват от това и може да се пробват да попречват процеса - посредством отхвърли за зареждане на сметка във финтех компания или посредством в допълнение условие за позволение и ауторизация. Такива случаи имаше в България с Revolut и отхвърли на някои банки да зареждане на акаунт там. Това може да е била и една от аргументите английската компания да кандидатства и вземе банков лиценз от централната банка на Литва. Акт, който не мина и без рецензии отвън и вътре в страната.
Много банки в страната и чужбина пък не работят с платформи за криптовалути и отхвърлят преводи от и към тях. А каква е гаранцията, че един ден няма да го вършат и с виртуалните пари на Фейсбук да вземем за пример? Повече внимание, апелирам
С новите решения идват и рисковете - хакерски атаки за обири на пари и персонални данни. Затова и съществена цел на банките и фирмите в бранша е тяхната отбрана. Нещо, върху което обаче би трябвало да поработят и потребителите - най-много повече внимание при осъществяване на интервенциите. Ето и няколко съвета по какъв начин да се лимитират рисковете от киберкражба.
- Статични и динамични 3D пароли и SMS уведомяване. Банките оферират такива услуги и по този начин всеки консуматор може и да бъде известен за транзакция от неговата сметка. За тях може да има такса, което да оскъпи цялостната интервенция. Освен това с приложенията за онлайн банкиране може да се следи елементарно в действително време какво се случва по сметката.
- Защита на персоналните устройства. Добре е да се влага в надеждна антивирусна стратегия, която да пази компютъра от злонамерени софтуери. Препоръчва се да се пазари от персоналния компютър и през предпазена мрежа. Хигиената на компютъра е от извънредно значение, предизвестяват експерти по киберсигурността: паролите не се записват, приложенията и браузърите се обновяват, предлагат специалистите.
- Браузър, линкове и въвеждане на данни. Добре е адресът на банката и на електронното банкиране да се вкарва ръчно. Не би трябвало да се кликва и върху линкове, които настояват, че водят към уеб страницата на банката. Това се отнася и за изскачащи прозорци - там в никакъв случай не би трябвало да се вкарват персонални данни и пароли. Когато правите заплащания, би трябвало да сте свързани към сигурна интернет връзка и никога към безвъзмездни обществени Wi Fi мрежи.
- Съмнително е, в случай че получите имейл от банка, на която не сте клиент. Най-често в такива писма се предизвестява, че сметката ви ще бъде закрита, че профилът ви ще бъде деактивиран или се желае да кликнете върху линк. Преглеждайте деликатно адреса, от който ви пишат (дали е имитиращ оригиналния), и не неглижирайте правописни неточности! Ако се усъмните, че сте дали достъп до сметката си на киберпрестъпници, неотложно позвънете на банката си или в полицията. В ГДБОП има особено звено, занимаващо се с такива закононарушения.
Считани до неотдавна за химера, през днешния ден тези планове чертаят трендовете на бъдещето. А те са, че следва промяна на метода, по който се вършат разплащания. От една страна, монополът на обичайните платежни оператори като банките, само че и Visa, Mastercard, ще бъде разрушен от нови играчи. От друга, заплащанията ще стават все по-разнообразни, лесни, бързи, по-евтини и ще се вършат от ден на ден в компютъра и телефона за сметка на банковия клон. Новите модели са и по-аналитични и транспарантни - финтех платформите оферират доста точна информация за дейностите на потребителите, разноските и таксите, което, от една страна, може да им помогне да усъвършенстват персоналните си финанси, а от друга, да получат по-добри предложения от доставчиците на финансови услуги. Промяната носи със себе си и нови опасности - хакерски атаки, ограничавания от някои регулации, възходящи опити за измами и обири, което ще изисква повече вложения за предотвратяването им, само че и нараснало внимание от потребителите. Какво тъкмо прави Фейсбук
Социалната мрежа разгласи, че работи и е на финала по плана си Lybra, като ще даде повече детайлности за него на 18 юни. Засега се знае, че става въпрос за криптовалута от така наречен stablecoin, която е вързана към кошница от фиатни пари - $, евро и други. Това я прави по-устойчива на флуктуации, каквито виждаме да вземем за пример при свободно плаващите виртуални пари. Достъп до нея ще имат всички консуматори и търговци с акаунт в мрежата, като ще могат да разменят артикули и услуги против нея, както и да правят онлайн разплащания, както и безконтактни такива в заведения за хранене и магазини. Очаква се тази валута да има по-голям резултат на разрастващи се пазари, където банковите регулации са по-слаби и доверието в централните банки е ниско - като Венецуела да вземем за пример. Освен това по неофициална информация Фейсбук ще заплаща рента на притежателите на своята валута, защото най-вероятно компанията ще подава посредством свои банки сътрудници валутите, които я покриват, във Федералния запас, който пък заплаща рента за това - 2.35%.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Кой движи смяната
Няколко са факторите, които основават и са основата и тласъкът за смяна в разплащанията. Блокчейн технологията ще принуждава от ден на ден компании с достъп до голяма база данни и консуматори да влизат в тази игра. Развитието на технологиите, скоростта на преноса на данни също са основни. Дори и без да употребяват блокчейн, сега огромни американски компании като PayPal, Гугъл, Фейсбук, Amazon, китайските Alibaba и Tencent преобладават на пазара на светкавични заплащания. Това значи, че преводът на парите и разплащането става за секунди, минути или в най-лошия случай в границите на деня. И то на прилична цена. Алтернативните услуги на обичайните банки към момента са мудни и костват скъпо, като това, което ги държи, е чувството за сигурност. Да, може би с цел да спестите такси, сте склонни да пратите няколкостотин $ през обичания си революционен app, само че по този начин ли бихте мислили, в случай че ви следва превод за десетки или стотици хиляди... или милиони?
Европа, а и като цяло консервативният банков бранш по света изостават от тези трендове. Осъзнавайки това, европейските институции като Европейска комисия и ЕЦБ обаче вършат стъпки за основаване на условия, които да подтикват финансовите технологии и развиване на услугите в бранша като цяло. Целта е, от една страна, да се дадат конкурентни условия банките да се съревновават с новите disruptive модели, а от друга, по регулаторен метод крайната услуга на банковия клиент да стане по-евтина.
В тази посока са измененията в разпоредбите за евровите преводи, които от края на годината в страни от Европейски Съюз като България не би трябвало да са по-скъпи от тези в локална валута, в тази ситуация лв.. Другото е усъвършенстване и основаване на новаторски инфраструктури, които да подтикват по-бързи разплащания. Като основаната в края на предходната година платформа TIPS (Target Instant Payment Settlement), която е уголемение и част от системата за брутен сетълмент в действително време в евро TARGET 2. ЕЦБ я развива от юни 2017 година и я вкара в приложимост в края на ноември 2018 година Целта на новата инфраструктура е да сътвори условия за развиване и стимулиране на финтех услугите в банковия бранш.
Директивата PSD2, която отваря достъпа на небанковите компании до банкови данни, също е основна смяна, която дава тласък за развиване на финтех компании и на такива, които да вземем за пример да сплотяват няколко банкови продукта (например сметки) в едно приложение.
Ефектът от всичко това най-силно си проличава в навлизането и основаването на финтех стартъпи като Revolut, Transferwise, немската виртуална банка N26. Те към този момент сполучливо заменят обичайните институции, а с помощта на бизнес моделите им цяло потомство от младежи банкират, без в никакъв случай да са стъпвали в банка, а някои може и да не го създадат в никакъв случай в бъдеще. Това се осъзнава даже от обичайно консервативните банки, които няма по какъв начин да не са принудени да се преценяват с новите действителности. Наскоро най-голямата американска банка - JP Morgan, пусна своя виртуална валута, която към този момент тестово се употребява за вътрешни бизнес разплащания.
Да чакаме ли по-ниски такси
В момента има няколко съществени резултата в България и те не са толкоз като част от по-глобални трансформации, а ги постанова неизбежната действителност. Едното е развиването на онлайн банкирането, което е по-евтино и комфортно. Банките хвърлят старания и запас в развиването на своите интернет платформи и мобилни приложения и не можем да отречем, че услугата се усъвършенства, от което печелят крайните консуматори. Няма и по какъв начин да е другояче, защото това е и значим канал за привличане на нови клиенти. Твърде евентуално обаче е да се чака повдигане на таксите за офлайн услуги - някои от банките към този момент го направиха при започване на тази година като част от компенсацията за поевтиняването на валутните преводи в края на годината. Положително е, че българските консуматори имат все по-голям достъп до задграничните други възможности като Revolut, Transferwise, Paysera.
Може да се чака, че банките ще си сътрудничат от ден на ден с по-агресивните финтех и софтуерни компании, а в един миг може да стартират и да получават някои от тях, вместо да влагат в нови технологии и решения. Тук обаче може да дойдат и някои спънки както на бизнес, по този начин и на регулаторно равнище. Развитието на виртуални валути и различните разплащания и финансови услуги, въпреки и на децентрализирано равнище, към момента не са намерили метод да заобиколят изцяло фактора банка - да вземем за пример при монетизация на криптовалута или зареждане на сметка във финтех компания се минава през някаква форма на обичайно банкиране. Донякъде банките се възползват от това и може да се пробват да попречват процеса - посредством отхвърли за зареждане на сметка във финтех компания или посредством в допълнение условие за позволение и ауторизация. Такива случаи имаше в България с Revolut и отхвърли на някои банки да зареждане на акаунт там. Това може да е била и една от аргументите английската компания да кандидатства и вземе банков лиценз от централната банка на Литва. Акт, който не мина и без рецензии отвън и вътре в страната.
Много банки в страната и чужбина пък не работят с платформи за криптовалути и отхвърлят преводи от и към тях. А каква е гаранцията, че един ден няма да го вършат и с виртуалните пари на Фейсбук да вземем за пример? Повече внимание, апелирам
С новите решения идват и рисковете - хакерски атаки за обири на пари и персонални данни. Затова и съществена цел на банките и фирмите в бранша е тяхната отбрана. Нещо, върху което обаче би трябвало да поработят и потребителите - най-много повече внимание при осъществяване на интервенциите. Ето и няколко съвета по какъв начин да се лимитират рисковете от киберкражба.
- Статични и динамични 3D пароли и SMS уведомяване. Банките оферират такива услуги и по този начин всеки консуматор може и да бъде известен за транзакция от неговата сметка. За тях може да има такса, което да оскъпи цялостната интервенция. Освен това с приложенията за онлайн банкиране може да се следи елементарно в действително време какво се случва по сметката.
- Защита на персоналните устройства. Добре е да се влага в надеждна антивирусна стратегия, която да пази компютъра от злонамерени софтуери. Препоръчва се да се пазари от персоналния компютър и през предпазена мрежа. Хигиената на компютъра е от извънредно значение, предизвестяват експерти по киберсигурността: паролите не се записват, приложенията и браузърите се обновяват, предлагат специалистите.
- Браузър, линкове и въвеждане на данни. Добре е адресът на банката и на електронното банкиране да се вкарва ръчно. Не би трябвало да се кликва и върху линкове, които настояват, че водят към уеб страницата на банката. Това се отнася и за изскачащи прозорци - там в никакъв случай не би трябвало да се вкарват персонални данни и пароли. Когато правите заплащания, би трябвало да сте свързани към сигурна интернет връзка и никога към безвъзмездни обществени Wi Fi мрежи.
- Съмнително е, в случай че получите имейл от банка, на която не сте клиент. Най-често в такива писма се предизвестява, че сметката ви ще бъде закрита, че профилът ви ще бъде деактивиран или се желае да кликнете върху линк. Преглеждайте деликатно адреса, от който ви пишат (дали е имитиращ оригиналния), и не неглижирайте правописни неточности! Ако се усъмните, че сте дали достъп до сметката си на киберпрестъпници, неотложно позвънете на банката си или в полицията. В ГДБОП има особено звено, занимаващо се с такива закононарушения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ