[Shutterstock] Част от темата Светът и България 2020 Първата година

[Shutterstock] Част от тематиката Светът и България 2020
Първата година на Лагард в ЕЦБ ще бъде цялостна със събития

Тя се надява да помогне на банката да вдигне равнището на инфлацията и да заглуши строгия звук от северните страни

България по вълните на бизнес цикъла

Местната стопанска система продължава да се носи по течението на европейската, до момента в който прозорецът за промени постепенно се затваря

Какви са възможностите за срив на имотния пазар през 2020?

Цените на жилищата се възвърнаха и на доста от най-големите пазари в света са покрай или над предходните си максимуми.

Как ще наподобява светът през 2050 година

Уроци от предходни опити, с цел да гледаме надалеч напред

Три претендента за идващия огромен стопански балон

Въпросът е дали ще са технологиите, облигациите или цените на активите като цяло

Годината по промишлености

Тенденции за бизнеса през 2020 година

Трескава политика, залитаща стопанска система

Започващата година ще бъде доминирана от президентските избори в Съединени американски щати и световното закъснение

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Компаниите и техните вериги на доставки бяха принудени да се трансформират и това може да сътвори балони, които при спукването си да обиден по-голяма част от стопанската система. Икономическите експанзии най-често се " убиват " от повишението на лихвите или финансовите сривове - изненади, които водят до спад в търсенето на артикули и услуги в цялата стопанска система. По-рядко се среща криза, породена поради предлагането – в този случай стопанските системи са лишени от индустриалния си потенциал. След шоковите цени на петрола през 70-те години настава световна криза, дължаща се може би главно на предлагането (бързото нарастване на цените на петрола довежда до повишаване на цената на продукцията, което понижава предлагането – бел. ред). Но в случай че световната стопанска система се свие през 2020 година, може да попадне в тази категория – тъй като спадът ще бъде провокиран най-вече от комерсиалните бариери, издигнати сред Съединени американски щати и Китай.
Търговската война сред двете страни се форсира най-вече през 2019 година, когато упованията бяха тъкмо противоположните – да завърши. Отношенията малко се усъвършенстваха през октомври с отлагането на някои мита, само че краят на " военните дейности " е към момента надалеч (въпреки че Вашингтон и Пекин се готвят да подпишат първата фаза от комерсиалното си съглашение през януари – бел. ред.).Остава опцията междинното мито при вноса в Съединени американски щати при започване на годината да бъде 6%, което ще е най-високото равнище за този век. Освен това се усилва обсегът на митата, като към този момент се полза и импорт, за който има по-малко заместващи артикули. Компаниите и техните вериги на доставки бяха принудени да се трансформират и това може да сътвори балони, които при спукването си да обиден по-голяма част от стопанската система. Отново потребност от тласъци
Историята дава малко насоки за това по какъв начин наподобява криза, породена от комерсиална война, или каква е вярната политика против нея. Изглежда, че икономическата доктрина в този случай не е доста потребна. Според нея казусът с митата като всеки проблем с предлагането ще докара до инфлация. Всъщност най-видимите резултати от комерсиалната война до момента са намаляването на доверието на бизнеса, световният спад в производството и охлаждането на вложенията. Инфлационните упования понижават, както и дълготрайните лихви. Това прави забавянето да наподобява по-нормално.

Предимството на тази обстановка е, че става ясна вярната политика - стопанските системи ще се нуждаят от тласъци. Федералният запас в Съединени американски щати към този момент понижи лихвените проценти, а Европейската централна банка (ЕЦБ) рестартира количественото облекчение, до момента в който Китай облекчи както паричната, по този начин и фискалната си политика.Но централните банки в развитите страни се изправят против рестриктивните мерки на паричната политика. Лихвените проценти в Европа към този момент са негативни и ЕЦБ не може да купува облигации безгранично, без да засегне законовите ограничавания. Фед няма доста благоприятни условия за понижаване на лихвите. Само централните банки на разрастващите се страни могат да поддържат стопанските системи си – лихвите там са по-високи и по-разхлабената политика на Фед е плодородна за тях, защото отстранява натиска за обезценяване на валутите им.Промяната на върха е значима за ЕЦБ. Въпреки че Кристин Лагард споделя тона на своя предходник Марио Драги, тя ще се бори да резервира обединен управителния съвет на централната банка на еврозоната, защото членовете му от северните срани стават все по-нервни от негативните лихви и покупките на облигации. Англия избра Андрю Бейл за шеф на Bank of England на мястото на Марк Карни. Кристалина Георгиева - върховен чиновник на Световната банка, размени Лагард отпред на МВФ.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики А президентските избори в Съединени американски щати ще имат дълбоки последствия както за комерсиалната война, по този начин и за икономическата политика. Ако Доналд Тръмп бъде избран отново, вложителите може да чакат офанзиви против независимостта на Фед, в това число промяна на ръководителя Джером Пауъл с по-благонадеждна фигура, когато мандатът му изтече през 2022 година За разлика от това президент демократ може да обърне досегашната политика на Тръмп за понижаване на налози и да нанесе удар по богатите.
Във всеки случай паричната политика на Съединени американски щати ще навлезе в интервал на смяна. През тази година Фед ще приключи прегледа на рамката на своята парична политика. Централната банка евентуално ще се стреми към междинна инфлация от 2% единствено по време на икономическия цикъл, а не непрекъснато. Толерирането на по-висока инфлация след стопански спад би трябвало да разреши на Фед да се оправи с рецесията по-агресивно. Федералният запас също би трябвало да се оправи с следствията от прекъсването на количествените облекчения през последните години.
Като сви предлагането на пари, централната банка сътвори неприятности на овърнайт пазарите. Фед още веднъж ще разшири салдото си, с цел да облекчи паричния недостиг и да обезпечи прехвърлянето на паричната си политика през финансовата система.

Страшният сюжет

Рецесията не е неизбежна. В доста страни, изключително в Съединени американски щати, здравият пазар на труда и потребителското доверие са преимущества против нея. И въпреки всичко върху тези отбрани стартират да се появяват пукнатини. Има и най-лош сюжет, който би трябвало да тревожи централните банкери на всички места по света - комерсиалната война в последна сметка може да се трансформира в инфлационна, което да се усложни от повишението на цените на петрола даже когато растежът се забавя.
Световната стопанска система е на ръба на чужд вид спад, а централните банки са в интервал на смяна. А това състояние несъмнено не е комфортно.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved