Посоката е само нагоре
[Shutterstock] Българска народна банка спря да съпоставя междинната цена за преводите в евро и друга валута, аршин по който България води в Европейски Съюз Още по тематиката
На поход против скъпите преводи в евро
Европейската комисия предлага промени, с които трансграничните прехвърляния в Европейски Съюз да поевтинеят. А в България жители и компании в страната заплащат най-скъпо за прехвърляния в евро
5 апр 2018
Валутните преводи към момента са ни скъпи
България е в зоната за еврови парични прехвърляния SEPA, само че с доста дребни изключения това не се отразява на качеството и таксите за клиентите
23 фев 2018 Преди няколко години Европейският съюз стартира самодейност за косвено намаление на таксите по банковите услуги - през 2014 година беше оповестена Директива за съпоставимостта им. Целта е във всички страни, членки на Европейски Съюз, да се вкарат идентични термини за другите банкови услуги и таксите по тях да бъдат елементарно сравними. Ежегодно банковите регулатори би трябвало да разгласяват лист със междинните за пазара такси и по този начин да се улеснят потребителите и да се увеличи конкуренцията във финансовия бранш. Освен това банките бяха задължени да стартират да оферират " банкова сметка за съществени интервенции ", чиито такси наложително би трябвало да са под междинните за пазара, изчислени от регулатора.
В България това условие влезе в действие през 2016 година, когато за първи път Българска народна банка разгласява междинните за пазара такси по главните банкови услуги. Наскоро Централната банка разгласи таксите и към края на 2017 година, което е комфортен миг да съпоставим по какъв начин се трансформират те за този интервал. Преглед на таблицата обаче демонстрира, че банките са свалили някои такси, само че са вдигнали други. Например откриването на сметка е станало по-евтино, само че поддръжката й е по-скъпа. Повишение на таксите има и при преводите. Теглене с карта от АТМ на банката е поевтиняло, само че от тази на друга банка е поскъпнало. В държанието на банките има логичност (макар и мъчно обяснима за потребителите) - в изискванията на сгънат лихвен приход те компенсират с покачване на други източници. За първото тримесечие постъпленията от такси са 282 млн. лева за цялата система при 265 млн. лева година по-рано, или покачване с над 6%.
Къде изчезнаха най-високите такси
Прави усещане обаче смяната в листата с таксите за съпоставяне. Тези, които се дължат при валутни интервенции, са били извадени от Българска народна банка. Това е станало посредством изменение на Наредба №3 на Централната банка, обнародвана в държавен вестник на 18 април – малко преди да бъдат оповестени изчисленията по таксите. " Капитал " изпрати питане до Българска народна банка на какво съображение е направена тази смяна, която няма да даде опция на потребителите да съпоставят цената на услугата по изпращане на пари в чужбина. Освен това в Наредба №3 e добавено допълнение, съгласно което описът се преразглежда и при нужда се актуализира не по-рано от четири години след публикуването му. Така видяно, потребителите на финансови услуги в България няма да могат да съпоставят цената на кредитните преводи в евро най-малко в идващите 4 години. Или най-малко това няма да става със съдействието на регулатора.
В Директивата за съпоставимостта на банковите такси няма записан съответен лист с услуги, които регулаторите би трябвало да наблюдават. Според този документ Европейският банков орган би трябвало да сформира насоки при правенето на описите с " най-широко употребяваните услуги, които водят до най-високи разноски за потребителите на национално ниво ".
В България обаче кредитните преводи в евро сигурно са тези, при които таксата е максимален дял от обработената сума. С други думи – в случай че теглите 100 лева от банкомат и таксата ви е 1 лева, то банката ви таксува с 1% от нея. Но в случай че преведете 100 евро в чужбина, то таксата може да е 20 и повече евро, което прави цели 20%. На сътрудник в " Капитал " единствено преди дни бяха поискани 95 лева комисиона за превод на 80 евро към Гърция. България беше посочена и като страната в Европейски Съюз с най-високи такси по еврови преводи в разбор на Deloitte, поръчан от Европейската комисия. Според документа, публикуван в края на март, за прехвърляния от 15 до 1000 евро в банките в България таксуват сред 15 и 24 евро, до момента в който в Полша да вземем за пример цената на тази услуга е към 1 евро. Банките в България са и измежду дребното, които имат такса за входящ валутен превод - която съгласно Българска народна банка (когато към момента са изчислявали тази стойност) може да доближи 75 евро.
Именно поради тези огромни разлики и високи такси Европейска комисия стартира процедура по въвеждане на регулации по банковите преводи в евро. Реален резултат от тези регулации, които към момента единствено се разискват обаче, ще има след не по-малко от 3 години, се споделя в позицията на Европейска комисия. Дотогава участниците на финансовия пазар ще би трябвало сами да търсят по-изгодни разновидности за сравняване и осъществяване на парични валутни преводи от и за България.
На поход против скъпите преводи в евро
Европейската комисия предлага промени, с които трансграничните прехвърляния в Европейски Съюз да поевтинеят. А в България жители и компании в страната заплащат най-скъпо за прехвърляния в евро
5 апр 2018
Валутните преводи към момента са ни скъпи
България е в зоната за еврови парични прехвърляния SEPA, само че с доста дребни изключения това не се отразява на качеството и таксите за клиентите
23 фев 2018 Преди няколко години Европейският съюз стартира самодейност за косвено намаление на таксите по банковите услуги - през 2014 година беше оповестена Директива за съпоставимостта им. Целта е във всички страни, членки на Европейски Съюз, да се вкарат идентични термини за другите банкови услуги и таксите по тях да бъдат елементарно сравними. Ежегодно банковите регулатори би трябвало да разгласяват лист със междинните за пазара такси и по този начин да се улеснят потребителите и да се увеличи конкуренцията във финансовия бранш. Освен това банките бяха задължени да стартират да оферират " банкова сметка за съществени интервенции ", чиито такси наложително би трябвало да са под междинните за пазара, изчислени от регулатора.
В България това условие влезе в действие през 2016 година, когато за първи път Българска народна банка разгласява междинните за пазара такси по главните банкови услуги. Наскоро Централната банка разгласи таксите и към края на 2017 година, което е комфортен миг да съпоставим по какъв начин се трансформират те за този интервал. Преглед на таблицата обаче демонстрира, че банките са свалили някои такси, само че са вдигнали други. Например откриването на сметка е станало по-евтино, само че поддръжката й е по-скъпа. Повишение на таксите има и при преводите. Теглене с карта от АТМ на банката е поевтиняло, само че от тази на друга банка е поскъпнало. В държанието на банките има логичност (макар и мъчно обяснима за потребителите) - в изискванията на сгънат лихвен приход те компенсират с покачване на други източници. За първото тримесечие постъпленията от такси са 282 млн. лева за цялата система при 265 млн. лева година по-рано, или покачване с над 6%.
Къде изчезнаха най-високите такси
Прави усещане обаче смяната в листата с таксите за съпоставяне. Тези, които се дължат при валутни интервенции, са били извадени от Българска народна банка. Това е станало посредством изменение на Наредба №3 на Централната банка, обнародвана в държавен вестник на 18 април – малко преди да бъдат оповестени изчисленията по таксите. " Капитал " изпрати питане до Българска народна банка на какво съображение е направена тази смяна, която няма да даде опция на потребителите да съпоставят цената на услугата по изпращане на пари в чужбина. Освен това в Наредба №3 e добавено допълнение, съгласно което описът се преразглежда и при нужда се актуализира не по-рано от четири години след публикуването му. Така видяно, потребителите на финансови услуги в България няма да могат да съпоставят цената на кредитните преводи в евро най-малко в идващите 4 години. Или най-малко това няма да става със съдействието на регулатора.
В Директивата за съпоставимостта на банковите такси няма записан съответен лист с услуги, които регулаторите би трябвало да наблюдават. Според този документ Европейският банков орган би трябвало да сформира насоки при правенето на описите с " най-широко употребяваните услуги, които водят до най-високи разноски за потребителите на национално ниво ".
В България обаче кредитните преводи в евро сигурно са тези, при които таксата е максимален дял от обработената сума. С други думи – в случай че теглите 100 лева от банкомат и таксата ви е 1 лева, то банката ви таксува с 1% от нея. Но в случай че преведете 100 евро в чужбина, то таксата може да е 20 и повече евро, което прави цели 20%. На сътрудник в " Капитал " единствено преди дни бяха поискани 95 лева комисиона за превод на 80 евро към Гърция. България беше посочена и като страната в Европейски Съюз с най-високи такси по еврови преводи в разбор на Deloitte, поръчан от Европейската комисия. Според документа, публикуван в края на март, за прехвърляния от 15 до 1000 евро в банките в България таксуват сред 15 и 24 евро, до момента в който в Полша да вземем за пример цената на тази услуга е към 1 евро. Банките в България са и измежду дребното, които имат такса за входящ валутен превод - която съгласно Българска народна банка (когато към момента са изчислявали тази стойност) може да доближи 75 евро.
Именно поради тези огромни разлики и високи такси Европейска комисия стартира процедура по въвеждане на регулации по банковите преводи в евро. Реален резултат от тези регулации, които към момента единствено се разискват обаче, ще има след не по-малко от 3 години, се споделя в позицията на Европейска комисия. Дотогава участниците на финансовия пазар ще би трябвало сами да търсят по-изгодни разновидности за сравняване и осъществяване на парични валутни преводи от и за България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




