![[Shutterstock] - Банките ще се лишат от монопола единствени да](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3088495.jpg)
Превод от банка, но без банка
[Shutterstock] - Банките ще се лишат от монопола единствени да държат информация за сметките на своите клиенти
- Трансферите и различни платежни услуги би трябвало да станат по-евтини в бъдеще Още по тематиката
Финансовите компании се притесняват, че fintech ще отнеме от бизнеса им
Банките може да изгубят до 30% от приходите си по платежни интервенции през идващите години
22 ное 2017
IT експерти могат да аплайват в първия хакатон на Unicredit
Крайният период е 24 август, а общият награден фонд е 10 хиляди евро
16 авг 2017
Изисквания при придобиване на платежни институции и сдружения за електронни пари
Условията предстоят да се трансформират през 2018 година заради влизането в действие на нова евродиректива
14 май 2017 Българският парламент още не се е произнесъл
Законът за платежните услуги, с който директивата влиза в българското законодателство, беше импортиран в Народното събрание през октомври, само че до момента той към момента не е бил обсъждан или показан пред водещата Комисия по бюджет и финанси.
Според текста операторите по иницииране на заплащане би трябвало да бъдат лицензирани в централната банка като платежни институции, а фирмите, анализиращи информацията за сметката - да бъдат вписани в обществен указател. Характерното и за двата вида компании е, че те в нито един миг не държат средствата на клиента.В началото на седмицата Европейската комисия одобри доста значими одобри правила, които касаят Директивата за платежните услуги в Европейски Съюз. Ефектите от тях ще са минимум два - първо ще се даде мощен тласък за развиване на fintech промишлеността, а потребителите ще имат достъп до доста повече гъвкави и евтини финансови услуги. Ревизираната инструкция ще влезе в действие в средата на януари 2018 година, с цел да сложи главните регулации за реализирането на сходна футуристична среда.
Основното нещо, което се трансформира, е, че банките се лишават от монопола единствени да държат информация за банковата сметка на своите клиенти, както и достъпа до нея. Тоест при категорично единодушие на клиента той може да показа данните за разплащателната си сметка с " снабдител трета страна " - различен оператор на платежни услуги. По този метод се дава опция на голям брой софтуерни компании – като Фейсбук и Гугъл, само че надалеч освен – да правят интервенции от името на клиента, без наложително да имат банков лиценз.
Новите изгоди за клиента
Най-общо ще има два типа достъп на операторите на платежни услуги до потребителската информация. От една страна, това са тези, които могат да подреждат заплащания от банковата сметка на клиента (PIPS: payment initiation services providers). Така могат да се обезпечат да вземем за пример по-бързи и по-евтини парични преводи, каквито към този момент вършат разнообразни fintech небанкови платежни оператори като Revolut, Transferwise и Paysera. Разликата е, че все още, с цел да се случат сходни заплащания, средствата първо би трябвало да се трансферират от банковата сметка към акаунта на клиента в оператора, до момента в който в бъдеще това ще става непосредствено. Ефектът би трябвало да е в по-бързо и дейно предложение на различната услуга.
Вторият вид са операторите, които проучват информацията от една или всички банкови сметки на потребителя (AISP - account information service providers). Те ще могат да наблюдават покупателните му привички, да изготвят препоръки по какъв начин да се усъвършенстват разноските и в какви финансови артикули е подходящо да се влага - услуги, които към този момент набират мощен подтик и стават все по-популярни в Съединени американски щати. Тези снабдители на финансови услуги непрекъснато ще обновяват базите си данни с големи масиви от информация. Tака и благодарение на технология, наподобяваща изкуствен интелект, ще могат да създадат калкулации за инвеститорския профил на клиента на база неговите приходи и разноски и посредством сравнението му с държанието на сходни клиенти. Това би помогнало и на банките непосредствено да имат подготвен финансов профил на своите клиенти, на база на които да оферират съответни условия по дадена услуга.
Доклад на PwC, показан на банковата конференция на " Капитал " предходната седмица, обаче сподели, че точно тези трендове са причина близо две трети от ръководещите мениджъри в банковия бранш да смятат, че бизнесът им е пред риск от това пасивно ръководство на средства, което fintech фирмите ще оферират. В резултат обаче те или ще се кооперират с новите компании, или ще влагат в нововъведения и технологии.
Удар или тласък за банките
Във времена на невисок чист лихвен приход банките компенсират това с по-високи такси и комисиони по своите интервенции, които се заплащат от клиентите. Именно на това залагат fintech фирмите - те имат доста по-малко разноски – за чиновници, за офис площи, за поддръжка по отношение на обичайните банки, заради което могат да оферират доста по-изгодни условия и по-ниски такси. Анализ на Deloitte демонстрира, че до 2020 година обичайните банки ще изгубят 29.5% от приходите си по платежни интервенции спрямо 2015 година Отделно новите регулации ще костват много разноски на обичайния бранш - съгласно отчета на PwC огромните банки ще би трябвало да платят по 4 милиарда $ годишно единствено с цел да дават отговор на условията.
По-активните банки обаче също ще могат да " откраднат " част от клиентите на останалите, в случай че открият изпреварващо съдействие с fintech компании. " Песимистичният вид е банките да се трансфорат просто в едни държатели на платежни сметки, само че без достъп до клиентите. Оптимистичният е да реализираме партньорство с fintech компании и по този начин да създадем всичко допустимо ние да сме пожеланият интерфейс за клиентите ", разяснява по време на конференцията на " Капитал " през предходната седмица Татяна Иванова, началник " Маркетинг и цифрово банкиране " в Сосиете Женерал Експресбанк.
Повече сигурност за клиента
Паралелно с тези нови правила се трансформират и разпоредбите за сигурност, които ще обиден и потребителите. Самата инструкция влиза в действие следващата година, само че банките ще имат гратисен интервал за въвеждане на две от ограниченията, които са и най-сложните. Първата е за гарантиране на платежните транзакции, а втората за унищожаване на технологията, известна като screen-scraping, посредством която доставчиците трети страни сега получават достъп до банковите сметки на клиентите. Крайният период за това ще бъде 18 месеца откакто в действие влязат Регулаторните механически стандарти (РТС), т.е. през септември 2019 година
Според условията за по-сигурни заплащания въвеждането на ключова дума или елементи от кредитна карта в множеството случаи към този момент няма да е задоволително. Вместо това за всяка обособена транзакция ще би трябвало да се вкара еднократен код, който върви в композиция с още два самостоятелни детайла и ключова дума или биометрични данни. Изключение ще се прави за дребни суми.
През май тази година 60 водещи fintech компании от Европа подписаха манифест, с който поддържат анулацията на screen-scraping технологията. Тя употребява потребителско онлайн банкиране за достъп до банковата сметка. Вместо това ще стартира да се употребява API (от британски: приложно-програмен интерфейс), който ще дава по-директен достъп до информацията. Според манифеста обаче в техническите стандарти е заложено неравноправно отнасяне, като на fintech фирмите са вменени повече отговорности, в сравнение с банките. Освен това банките могат да си запазят правото на достъп до информацията. Според fintech фирмите по този метод ще се даде преимущество на банките и в действителност ще попречва демонополизацията на бранша, каквато е истинската концепция на регулацията. Сред подписалите са водещата немска " директна " банка N26 и оператори като Paysera, Transferwise. Какви ще са провокациите:
1. Свързаността сред банка и снабдител трета страна: Доставчиците се свързват с банките през сигурен канал, през който банките обезпечават достъп. В директивата обаче не е дефинирано по какъв начин банките разкриват подобен достъп, което значи, че всяка банка може да подходи друго и да вкара свое софтуерно решение. Това може да затрудни доставчиците трети страни, в случай че те би трябвало да създават достъп до банковата информация, който да е съчетаем с доста разнообразни банкови решения за всяка обособена банка. От друга страна, с цел да обезпечат тази връзка, банките би трябвало да вкарат потреблението на технология за ръководство на приложно-програмния интерфейс (API).
2. Банките са задължени да обезпечат приключването на паричните транзакции в избран времеви интервал. За да отговорят на това условие, те би трябвало да подобрят вътрешната си технология, като вкарат модерни системи като сервизна шина за предприятия (ESB).
3. Банките и доставчиците трети страни са задължени да поддържат цялостна криптирана диря за всяка една транзакция, осъществена от името на клиента. При някои интервенции се изисква и специфична business to business семантика на транзакциите и авторизацията им. Според отчет на софтуерната компания Fiorano всички тези технологии не се употребяват от множеството дребни и междинни банки в Европа и спазването на условията ще съставлява предизвикателство за тях.
- Трансферите и различни платежни услуги би трябвало да станат по-евтини в бъдеще Още по тематиката
Финансовите компании се притесняват, че fintech ще отнеме от бизнеса им
Банките може да изгубят до 30% от приходите си по платежни интервенции през идващите години
22 ное 2017
IT експерти могат да аплайват в първия хакатон на Unicredit
Крайният период е 24 август, а общият награден фонд е 10 хиляди евро
16 авг 2017
Изисквания при придобиване на платежни институции и сдружения за електронни пари
Условията предстоят да се трансформират през 2018 година заради влизането в действие на нова евродиректива
14 май 2017 Българският парламент още не се е произнесъл
Законът за платежните услуги, с който директивата влиза в българското законодателство, беше импортиран в Народното събрание през октомври, само че до момента той към момента не е бил обсъждан или показан пред водещата Комисия по бюджет и финанси.
Според текста операторите по иницииране на заплащане би трябвало да бъдат лицензирани в централната банка като платежни институции, а фирмите, анализиращи информацията за сметката - да бъдат вписани в обществен указател. Характерното и за двата вида компании е, че те в нито един миг не държат средствата на клиента.В началото на седмицата Европейската комисия одобри доста значими одобри правила, които касаят Директивата за платежните услуги в Европейски Съюз. Ефектите от тях ще са минимум два - първо ще се даде мощен тласък за развиване на fintech промишлеността, а потребителите ще имат достъп до доста повече гъвкави и евтини финансови услуги. Ревизираната инструкция ще влезе в действие в средата на януари 2018 година, с цел да сложи главните регулации за реализирането на сходна футуристична среда.
Основното нещо, което се трансформира, е, че банките се лишават от монопола единствени да държат информация за банковата сметка на своите клиенти, както и достъпа до нея. Тоест при категорично единодушие на клиента той може да показа данните за разплащателната си сметка с " снабдител трета страна " - различен оператор на платежни услуги. По този метод се дава опция на голям брой софтуерни компании – като Фейсбук и Гугъл, само че надалеч освен – да правят интервенции от името на клиента, без наложително да имат банков лиценз.
Новите изгоди за клиента
Най-общо ще има два типа достъп на операторите на платежни услуги до потребителската информация. От една страна, това са тези, които могат да подреждат заплащания от банковата сметка на клиента (PIPS: payment initiation services providers). Така могат да се обезпечат да вземем за пример по-бързи и по-евтини парични преводи, каквито към този момент вършат разнообразни fintech небанкови платежни оператори като Revolut, Transferwise и Paysera. Разликата е, че все още, с цел да се случат сходни заплащания, средствата първо би трябвало да се трансферират от банковата сметка към акаунта на клиента в оператора, до момента в който в бъдеще това ще става непосредствено. Ефектът би трябвало да е в по-бързо и дейно предложение на различната услуга.
Вторият вид са операторите, които проучват информацията от една или всички банкови сметки на потребителя (AISP - account information service providers). Те ще могат да наблюдават покупателните му привички, да изготвят препоръки по какъв начин да се усъвършенстват разноските и в какви финансови артикули е подходящо да се влага - услуги, които към този момент набират мощен подтик и стават все по-популярни в Съединени американски щати. Тези снабдители на финансови услуги непрекъснато ще обновяват базите си данни с големи масиви от информация. Tака и благодарение на технология, наподобяваща изкуствен интелект, ще могат да създадат калкулации за инвеститорския профил на клиента на база неговите приходи и разноски и посредством сравнението му с държанието на сходни клиенти. Това би помогнало и на банките непосредствено да имат подготвен финансов профил на своите клиенти, на база на които да оферират съответни условия по дадена услуга.
Доклад на PwC, показан на банковата конференция на " Капитал " предходната седмица, обаче сподели, че точно тези трендове са причина близо две трети от ръководещите мениджъри в банковия бранш да смятат, че бизнесът им е пред риск от това пасивно ръководство на средства, което fintech фирмите ще оферират. В резултат обаче те или ще се кооперират с новите компании, или ще влагат в нововъведения и технологии.
Удар или тласък за банките
Във времена на невисок чист лихвен приход банките компенсират това с по-високи такси и комисиони по своите интервенции, които се заплащат от клиентите. Именно на това залагат fintech фирмите - те имат доста по-малко разноски – за чиновници, за офис площи, за поддръжка по отношение на обичайните банки, заради което могат да оферират доста по-изгодни условия и по-ниски такси. Анализ на Deloitte демонстрира, че до 2020 година обичайните банки ще изгубят 29.5% от приходите си по платежни интервенции спрямо 2015 година Отделно новите регулации ще костват много разноски на обичайния бранш - съгласно отчета на PwC огромните банки ще би трябвало да платят по 4 милиарда $ годишно единствено с цел да дават отговор на условията.
По-активните банки обаче също ще могат да " откраднат " част от клиентите на останалите, в случай че открият изпреварващо съдействие с fintech компании. " Песимистичният вид е банките да се трансфорат просто в едни държатели на платежни сметки, само че без достъп до клиентите. Оптимистичният е да реализираме партньорство с fintech компании и по този начин да създадем всичко допустимо ние да сме пожеланият интерфейс за клиентите ", разяснява по време на конференцията на " Капитал " през предходната седмица Татяна Иванова, началник " Маркетинг и цифрово банкиране " в Сосиете Женерал Експресбанк.
Повече сигурност за клиента
Паралелно с тези нови правила се трансформират и разпоредбите за сигурност, които ще обиден и потребителите. Самата инструкция влиза в действие следващата година, само че банките ще имат гратисен интервал за въвеждане на две от ограниченията, които са и най-сложните. Първата е за гарантиране на платежните транзакции, а втората за унищожаване на технологията, известна като screen-scraping, посредством която доставчиците трети страни сега получават достъп до банковите сметки на клиентите. Крайният период за това ще бъде 18 месеца откакто в действие влязат Регулаторните механически стандарти (РТС), т.е. през септември 2019 година
Според условията за по-сигурни заплащания въвеждането на ключова дума или елементи от кредитна карта в множеството случаи към този момент няма да е задоволително. Вместо това за всяка обособена транзакция ще би трябвало да се вкара еднократен код, който върви в композиция с още два самостоятелни детайла и ключова дума или биометрични данни. Изключение ще се прави за дребни суми.
През май тази година 60 водещи fintech компании от Европа подписаха манифест, с който поддържат анулацията на screen-scraping технологията. Тя употребява потребителско онлайн банкиране за достъп до банковата сметка. Вместо това ще стартира да се употребява API (от британски: приложно-програмен интерфейс), който ще дава по-директен достъп до информацията. Според манифеста обаче в техническите стандарти е заложено неравноправно отнасяне, като на fintech фирмите са вменени повече отговорности, в сравнение с банките. Освен това банките могат да си запазят правото на достъп до информацията. Според fintech фирмите по този метод ще се даде преимущество на банките и в действителност ще попречва демонополизацията на бранша, каквато е истинската концепция на регулацията. Сред подписалите са водещата немска " директна " банка N26 и оператори като Paysera, Transferwise. Какви ще са провокациите:
1. Свързаността сред банка и снабдител трета страна: Доставчиците се свързват с банките през сигурен канал, през който банките обезпечават достъп. В директивата обаче не е дефинирано по какъв начин банките разкриват подобен достъп, което значи, че всяка банка може да подходи друго и да вкара свое софтуерно решение. Това може да затрудни доставчиците трети страни, в случай че те би трябвало да създават достъп до банковата информация, който да е съчетаем с доста разнообразни банкови решения за всяка обособена банка. От друга страна, с цел да обезпечат тази връзка, банките би трябвало да вкарат потреблението на технология за ръководство на приложно-програмния интерфейс (API).
2. Банките са задължени да обезпечат приключването на паричните транзакции в избран времеви интервал. За да отговорят на това условие, те би трябвало да подобрят вътрешната си технология, като вкарат модерни системи като сервизна шина за предприятия (ESB).
3. Банките и доставчиците трети страни са задължени да поддържат цялостна криптирана диря за всяка една транзакция, осъществена от името на клиента. При някои интервенции се изисква и специфична business to business семантика на транзакциите и авторизацията им. Според отчет на софтуерната компания Fiorano всички тези технологии не се употребяват от множеството дребни и междинни банки в Европа и спазването на условията ще съставлява предизвикателство за тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ