[Shutterstock] ... А когато свършела с къщната работа, Хубавка предяла

[Shutterstock] "... А когато свършела с къщната работа, Хубавка предяла и си пеела... "

- " Пърдяла?! И си пеела?! "

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Цитирам един човек от втори клас. Присъства в тазгодишния брой на " Капитал K:ids " като главен воин в текста " Дневникът на една майка на второкласник ". А случката с преденето/пърденето на Хубавка споделям, тъй като е напълно определение за детство.

Да чуваш всякакви неща, които не разбираш напълно, само че незабавно обличаш в първия прочут смисъл, който ти пристигна на мозъка. Да се забавляваш с въображението си, което работи толкоз бързо, че възрастните едвам му хващат спатиите. Да се чудиш откровено на всичко и с цялостно сърце да му се смееш. Да създаваш невъзможни обстановки и да ги преживяваш изцяло, без условности. И всичко, безусловно всичко да ти е напълно в реда на нещата. Дори и когато е неуместно, тъй като парадоксът също си е напълно в реда на нещата.

Като си дребен, доста ти се желае да пораснеш. А след това като огромен най-съкровената ти фантазия е отново да си дребен. И около тази фантазия в детството си посяваме у себе си оня по този начин лиричен блян постоянно да сме някъде, където сега не можем да бъдем. Наричаме го с най-различни имена - обич, блян, въжделение, бъдеще, смисъл. Но става дума за едно и също нещо - да вървиш напред, да преодоляваш, да постигаш.

Тази година посвещаваме броя си на този блян. Съзряхме го в положителните места - една общинска детска градина и едно селско училище; у положителните хора - учителите, за които образованието и образоването са персонален смисъл; в положителните практики - другите методики и изкуството като път; у положителните експерти - тези, които се грижат за телата и душите на децата ни. И, несъмнено, у децата - тъй като, както споделя една от нашите героини в броя, " всички деца са постоянно най-хубавите деца ".

Покрай всичко прочетено и написано в този групов труд, за следващ път се уверихме, че най-хубавото средство за пътешестване в живота е образованието. Заради удоволствието да знаеш, да можеш, да мислиш, да решаваш и да променяш. Уловихме това наслаждение още в първата дребна победа на децата ни - завършването на първи клас. Ще го видите в непохватно носените букети, в беззъбите усмивки, в тичането по коридора, в мача на дворчето, в прегръдките на първата учителка.

Заради тези първи моменти всичко преди и по-късно има смисъл.

На добър път, хлапета! Ние подтичваме след вас.