![[Shutterstcok] Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване Увеличаване Преглед на оригинала](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3424765.jpg)
Урок по София
[Shutterstcok]
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Голяма част от живота в София е по-скоро чувство, в сравнение с съответни данни. Изглежда като че ли популацията на града пораства, само че информацията за това не е еднопосочна, тъй като доста от живеещите в столицата не се записват - съгласно Национален статистически институт растежът е едвам 0.2% за последната година. Усеща се задъхващият се трафик, само че има прекомерно малко съответни данни и разбор за влизащите в града коли, къде се движат или къде паркират. Все повече хора се оплакват от замърсен въздух, само че статистиката демонстрира друго - леко усъвършенстване от година на година. Данните обаче се събират от едвам шест датчика в града и въобще не регистрират част от най-вредните прахови частици. Информацията за постройките и жителите на града не прави изключение. Различни елементи от картината се съхраняват в кадастъра, общината и Национален статистически институт, само че липсва цялостно схващане за това какъв брой, къде и при тъкмо какви условия живеят хората в града. Малка смяна идва с проучване от началото на 2019 година на " Визия за София ", което търси връзката сред горните данни за застрояването и демографията, както и изводите за бъдещото развиване на столицата.
Какво демонстрират данните за хората
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Най-голям безспорен брой хора живеят в кварталите " Младост ", " Дружба ", " Студентски град " и " Овча купел ", демонстрират данните от морфологичния разбор на града. Във всеки от тези квартали има по над 200 хиляди жители. Работоспособните поданици са съсредоточени в по-периферните квартали, а най-възрастното население - в центъра на града. Най-много деца са съсредоточени в кв. " Факултета ", " Левски Г ".
Над 50% от хората с висше обучение живеят на юг от центъра, съсредоточени в кварталите на изток от бул. " Цар Борис III " и на юг от бул. " Мадрид ". Над половината от семействата в някои от крайните квартали, най-вече на запад, север и изток от центъра на града, се отопляват с твърди горива. Много от тези данни се усещат и с невъоръжено око в ежедневния живот на града.
Изследователите от съдружие " |Не|Формално ", които стоят зад изследването, обаче съумяват да систематизират наблюденията, да намерят пояснения за някои от феномените и да зададат въпроси, на които занапред ще се търси отговор. " Много от хората, които идват да учат в София, живеят в " Студентски град ", споделя координаторът за " Градска среда и подвижност " във " Визия за София " Калоян Карамитов. " Същите хора постоянно намират работа, а по-късно остават и да живеят в същия регион - най-често кварталите " Младост ", " Дианабад " или " Лозенец ", довършва той. Това изяснява и ясните линии на разделяне на жителите на града по просветителна степен. Картите демонстрират и друга връзка по тази тематика: най-вече деца в София сега живеят в кварталите, където просветителната степен на жителите е най-ниска. Ако този въпрос не се изследва и не се приложат съответни политики, това може да докара до по-голяма степен гетоизация на града, считат откривателите. За мощната централизация на по-възрастни хора в центъра на града откривателите намират друго пояснение. Те сами се съмняват дали данните демонстрират действителна фотография на живота в центъра. Основната причина за това са неточностите при регистрация за непрекъснат или сегашен адрес. " Ако си студент във Виена и за три месеца си смениш квартирата, ще би трябвало три пъти да се регистрираш отначало в общината, тъй като другояче няма да получиш достъп до избрани услуги в университета да вземем за пример ", споделя Карамитев. Изследователите допускат, че част от записаните като живеещи в центъра притежатели на жилища в действителност ги отдават чартърен за жилища, офиси или Airbnb. Това трансформира структурата на централните елементи на града.
Кога " Манастирски ливади " ще надмине " Младост "
Сред най-ценните заключения са тези, свързани със постройките в София. През последните 10 години градът мина през два цикъла на интензивно строителство, които оставят отпечатък върху него - към момента недобре проучен. Информацията от разбора на " Визия за София " демонстрира да вземем за пример, че квартали като " Гоце Делчев ", " Слатина ", " Редута " и " Манастирски ливади " имат по-голяма разгъната застроена повърхност (РЗП) от елементи от най-многолюдните жилищни комплекси като " Люлин ", " Надежда " и " Дружба ".
Високо концентриране на жилищни площи има и в кварталите " Стрелбище ", " Белите брези ", елементи от " Лозенец ". Броят на жителите в " Манастирски ливади " или " Витоша " обаче към момента не е толкоз висок. В тези квартали към момента има доста неизползвани жилища, считат откривателите. Южните квартали имат потенциал да привлекат още повече поданици, което ще сътвори нови потребности от обслужването им - с превоз, детски градини, здравни заведения и така нататък " Друго наше проучване - за пешеходната съгласуваност в София, сподели, че в " Манастирски ливади " за момента има единствено частни детски градини. " Това значи, че огромна част от хората може да предпочетат да водят децата си на детска градина в различен квартал или въобще не биха избрали този квартал за живот, " споделя Калоян Карамитов. В момента общината работи върху няколко плана за детски градини в квартала. Карамитов обаче споделя и за други образци, които може да се окажат потребни в бъдеще. " Може да се намерения в посока публично-частно партньорство ", споделя той. И дава образец с Израел, където градоустройствените правила разрешават минимална и оптималната активност на застрояване (КИНТ). Общината обаче разрешава оптималните параметри единствено при изискване че вложителите построяват учебни заведения, детски градини и други публични здания в границите на техните здания и парцели, които след това остават за публично потребление.
Почти половината от популацията на София живее в панелни здания, е различен от значимите заключения на проучването. Общо такива жилища населяват 452 хиляди души, или 41% от популацията на града. В столицата са осъществени 13 разнообразни вида панелни здания, само че по-голямата част от хората (380 хиляди души) живеят в два от тях. " Това значи да вземем за пример, че може да се изготви стандартизиран план за реорганизация, който елементарно може да се осъществя във всяка от тези здания ", изяснява Калоян Карамитов.
От данни до жилищна политика
Наблюденията на " Визия за София " не носят бързо решение за никой от проблемите на града, само че са положително начало за предотвратяването на нови такива. Цената на жилищата в града единствено ще се усилва и е значимо общината да мисли за гъвкави подходи към построяването на публични здания или за нахлуване на имотния пазар с общински жилища, счита Калоян Карамитов. Същото важи и за бъдещите купувачи на жилища, които би трябвало да са наясно с проблемите и вероятностите на своите квартали. Настоящото проучване на " Визия за София " би трябвало да помогне при измененията в Общия организационен проект на София, които би трябвало да стартират скоро. Проучването обаче не стопира дотук. В момента екипът прави " функционален разбор " - географски данни за бензиностанции, детски градини, учебни заведения, други значими обекти, тяхното работно време, потенциал и впрочем. Следва и социологическо изследване за желанията и проектите на жителите на града - " най-общо къде живеят сега и къде мечтаят или възнамеряват да бъдат след време и за какво ", изяснява Карамитов. С което екипът се надява да се приближи с една стъпка до модерното и живо градско обмисляне. София в думи и числа
- София наподобява на Виена и Будапеща поради сходните размер, население и " радиална " конструкция.
- Гъстотата на популацията е относително ниска - към 2500 души/кв.м при 3000 души/кв.м в Пловдив, 4700 души/кв.м във Виена, към 6000 души/кв.м в Лондон и 30 хиляди души души/кв.м в Манхатън.
- В София има 528 коли на 1000 поданици, а за съпоставяне във Виена са 386 на 1000 с наклонност да понижават.
- В столицата има общо 132 хиляди жилищни здания.
- 41% от популацията на града (452 485 души) живеят в панелни жилища.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Голяма част от живота в София е по-скоро чувство, в сравнение с съответни данни. Изглежда като че ли популацията на града пораства, само че информацията за това не е еднопосочна, тъй като доста от живеещите в столицата не се записват - съгласно Национален статистически институт растежът е едвам 0.2% за последната година. Усеща се задъхващият се трафик, само че има прекомерно малко съответни данни и разбор за влизащите в града коли, къде се движат или къде паркират. Все повече хора се оплакват от замърсен въздух, само че статистиката демонстрира друго - леко усъвършенстване от година на година. Данните обаче се събират от едвам шест датчика в града и въобще не регистрират част от най-вредните прахови частици. Информацията за постройките и жителите на града не прави изключение. Различни елементи от картината се съхраняват в кадастъра, общината и Национален статистически институт, само че липсва цялостно схващане за това какъв брой, къде и при тъкмо какви условия живеят хората в града. Малка смяна идва с проучване от началото на 2019 година на " Визия за София ", което търси връзката сред горните данни за застрояването и демографията, както и изводите за бъдещото развиване на столицата.
Какво демонстрират данните за хората
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Най-голям безспорен брой хора живеят в кварталите " Младост ", " Дружба ", " Студентски град " и " Овча купел ", демонстрират данните от морфологичния разбор на града. Във всеки от тези квартали има по над 200 хиляди жители. Работоспособните поданици са съсредоточени в по-периферните квартали, а най-възрастното население - в центъра на града. Най-много деца са съсредоточени в кв. " Факултета ", " Левски Г ".
Над 50% от хората с висше обучение живеят на юг от центъра, съсредоточени в кварталите на изток от бул. " Цар Борис III " и на юг от бул. " Мадрид ". Над половината от семействата в някои от крайните квартали, най-вече на запад, север и изток от центъра на града, се отопляват с твърди горива. Много от тези данни се усещат и с невъоръжено око в ежедневния живот на града.
Изследователите от съдружие " |Не|Формално ", които стоят зад изследването, обаче съумяват да систематизират наблюденията, да намерят пояснения за някои от феномените и да зададат въпроси, на които занапред ще се търси отговор. " Много от хората, които идват да учат в София, живеят в " Студентски град ", споделя координаторът за " Градска среда и подвижност " във " Визия за София " Калоян Карамитов. " Същите хора постоянно намират работа, а по-късно остават и да живеят в същия регион - най-често кварталите " Младост ", " Дианабад " или " Лозенец ", довършва той. Това изяснява и ясните линии на разделяне на жителите на града по просветителна степен. Картите демонстрират и друга връзка по тази тематика: най-вече деца в София сега живеят в кварталите, където просветителната степен на жителите е най-ниска. Ако този въпрос не се изследва и не се приложат съответни политики, това може да докара до по-голяма степен гетоизация на града, считат откривателите. За мощната централизация на по-възрастни хора в центъра на града откривателите намират друго пояснение. Те сами се съмняват дали данните демонстрират действителна фотография на живота в центъра. Основната причина за това са неточностите при регистрация за непрекъснат или сегашен адрес. " Ако си студент във Виена и за три месеца си смениш квартирата, ще би трябвало три пъти да се регистрираш отначало в общината, тъй като другояче няма да получиш достъп до избрани услуги в университета да вземем за пример ", споделя Карамитев. Изследователите допускат, че част от записаните като живеещи в центъра притежатели на жилища в действителност ги отдават чартърен за жилища, офиси или Airbnb. Това трансформира структурата на централните елементи на града.
Кога " Манастирски ливади " ще надмине " Младост "
Сред най-ценните заключения са тези, свързани със постройките в София. През последните 10 години градът мина през два цикъла на интензивно строителство, които оставят отпечатък върху него - към момента недобре проучен. Информацията от разбора на " Визия за София " демонстрира да вземем за пример, че квартали като " Гоце Делчев ", " Слатина ", " Редута " и " Манастирски ливади " имат по-голяма разгъната застроена повърхност (РЗП) от елементи от най-многолюдните жилищни комплекси като " Люлин ", " Надежда " и " Дружба ".
Високо концентриране на жилищни площи има и в кварталите " Стрелбище ", " Белите брези ", елементи от " Лозенец ". Броят на жителите в " Манастирски ливади " или " Витоша " обаче към момента не е толкоз висок. В тези квартали към момента има доста неизползвани жилища, считат откривателите. Южните квартали имат потенциал да привлекат още повече поданици, което ще сътвори нови потребности от обслужването им - с превоз, детски градини, здравни заведения и така нататък " Друго наше проучване - за пешеходната съгласуваност в София, сподели, че в " Манастирски ливади " за момента има единствено частни детски градини. " Това значи, че огромна част от хората може да предпочетат да водят децата си на детска градина в различен квартал или въобще не биха избрали този квартал за живот, " споделя Калоян Карамитов. В момента общината работи върху няколко плана за детски градини в квартала. Карамитов обаче споделя и за други образци, които може да се окажат потребни в бъдеще. " Може да се намерения в посока публично-частно партньорство ", споделя той. И дава образец с Израел, където градоустройствените правила разрешават минимална и оптималната активност на застрояване (КИНТ). Общината обаче разрешава оптималните параметри единствено при изискване че вложителите построяват учебни заведения, детски градини и други публични здания в границите на техните здания и парцели, които след това остават за публично потребление.
Почти половината от популацията на София живее в панелни здания, е различен от значимите заключения на проучването. Общо такива жилища населяват 452 хиляди души, или 41% от популацията на града. В столицата са осъществени 13 разнообразни вида панелни здания, само че по-голямата част от хората (380 хиляди души) живеят в два от тях. " Това значи да вземем за пример, че може да се изготви стандартизиран план за реорганизация, който елементарно може да се осъществя във всяка от тези здания ", изяснява Калоян Карамитов.
От данни до жилищна политика
Наблюденията на " Визия за София " не носят бързо решение за никой от проблемите на града, само че са положително начало за предотвратяването на нови такива. Цената на жилищата в града единствено ще се усилва и е значимо общината да мисли за гъвкави подходи към построяването на публични здания или за нахлуване на имотния пазар с общински жилища, счита Калоян Карамитов. Същото важи и за бъдещите купувачи на жилища, които би трябвало да са наясно с проблемите и вероятностите на своите квартали. Настоящото проучване на " Визия за София " би трябвало да помогне при измененията в Общия организационен проект на София, които би трябвало да стартират скоро. Проучването обаче не стопира дотук. В момента екипът прави " функционален разбор " - географски данни за бензиностанции, детски градини, учебни заведения, други значими обекти, тяхното работно време, потенциал и впрочем. Следва и социологическо изследване за желанията и проектите на жителите на града - " най-общо къде живеят сега и къде мечтаят или възнамеряват да бъдат след време и за какво ", изяснява Карамитов. С което екипът се надява да се приближи с една стъпка до модерното и живо градско обмисляне. София в думи и числа
- София наподобява на Виена и Будапеща поради сходните размер, население и " радиална " конструкция.
- Гъстотата на популацията е относително ниска - към 2500 души/кв.м при 3000 души/кв.м в Пловдив, 4700 души/кв.м във Виена, към 6000 души/кв.м в Лондон и 30 хиляди души души/кв.м в Манхатън.
- В София има 528 коли на 1000 поданици, а за съпоставяне във Виена са 386 на 1000 с наклонност да понижават.
- В столицата има общо 132 хиляди жилищни здания.
- 41% от популацията на града (452 485 души) живеят в панелни жилища.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ