[Shutterstcok] 6.30 – Алармата. Ох...6.31 – Не се спира да

[Shutterstcok] 6.30 – Алармата. Ох...

6.31 – Не се стопира да звъни, бе... натискам копчето. Тишина.
6.35 – Алармата. За повторно. Натиснах snoose, разумно е... Ставам.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики 6.40 – Мия зъби, зареждам кафеварката.

6.50 – Кафето е готово. Вадя продуктите за закуска, за обяд, за следобедна закуска. Всичко би трябвало да се подготви у нас, с цел да е здравословно. И с цел да избегнем всевъзможни алергични реакции към соя, яйчен белтък, котки, пелин и към брези и брезови производни. Нищо, че е ноември, а те цъфтят в края на март.

7.00 - Будя второкласника. Вадя и гладя облеклата за учебно заведение.

7.10 – Будя второкласника. Допивам кафето си.

7.15 – Будя второкласника. Заспал е в банята, до момента в който си слагал пастата за зъби, поседнал на ваната...

7.20 – Драма!
" Защо не сме оставили телефона да се зарежда през нощта, мамо?! Само 18% е! Сега би трябвало да вървя без телефон на учебно заведение!!! Да, не е позволено, само че Мишо и новата Александра, и Стоян си вървят с телефоните и госпожата, дори от заМиналнята, нищичко не им споделя, представяш ли си?! А нали не може? Оф, добре тогава! Само аз ще съм без телефон... За какво ми е да поставям смарт часовника? С него не може да се играе... ооо, добре, мамо! Даааа, обличам сеееее.... "

7.30 – Опит 28-ми да си вдигне чорапа от земята благодарение на два от пръстите на краката – несполучлив. " Дааааа, обличам сееее.... "

7.45 – Обядът е подготвен. Вадя го от фурната. Ухае отлично. Правя сандвич за закуска, нарязан на дребни хапки, всяка хапка увита в настрана фолио, с цел да съм сигурна, че ще ги изяде.

7.55 – " Кое е по-безполезно, мамо? Чипсът или шоколадът? " – до момента в който вдяна, че ме пита кое е по-вредно, второкласникът към този момент ми декларира, че дневните му пари ще отидат за чипс, тъй като ще може да почерпи повече другари. Мисля да го лиша от дневни. Тези кутии, които подготвям всяка заран, за кого са?!

8.05 – Лека суматоха!
" Днес би трябвало да занесем план! Нали си спомняш? ОТ ШИПКИ!
- Какъв план?! Какви шипки?!
- Казах ти, мамооо.... от кестени или от листа!
- Детенце, не си ми казвал. Какъв е този план?
- Ами дето си правиш дребосъче. Или пък някакво животно. Или къща. С лепило и шипки.
- Няма къде да намерим всичко това в този момент. Ще приказвам с госпожата, с цел да те извини, че не сме съумели за през днешния ден. Добре?
- Благодаря, мамо! Ти си най-хубавата! Даааа... обувам сеееее... "

8.15 – Тичаме към учебното заведение. Добре, че единствено минаваме един подлез и сме там. Не ми се мисли, в случай че живеехме по-далеч. Моля защитата да ме пусне с детето до стаята им и с кършене на пръсти изяснявам на госпожата, че не сме подготвени с плана от шипки. Тя ми споделя, че е бил за предходната седмица. Пращам въздушна целувка на моя второкласник и се гмурвам в работния си ден.

9.00 – Седя пред компютъра, пиша и в това време преброявам, че огромното междучасие е почнало. Ноември се е свъсил и температурите са паднали съвсем до нулата. Отвън прехвърчат нещо като снежинки. Звъня на сина. Не ми подвига. Нищо, дала съм му шапка. Дано се сети да я постави.

9.02 – Звъня още веднъж. Няма отговор.

9.05 - Звъня. Чакам дълго. Сигурно си е свалил часовника... Защо?!

9.06 – Пак звъня...

9.10 – Голямото междучасие свърши. В час са. Няма да звъня...

9.45 – Обажда се. Забравил е да си постави тетрадка номер 1 по " Български и литература ". Изчезнала му е острилката. Мога ли да му занеса? Ех... Зарязвам работата и излизам.

12.05 - Пристига мейл от госпожата. С домашните за идващия ден. Нямаме към момента електронен дневник, само че въпреки всичко сме в XXI век и електронната връзка е облекчение. Хвърлям незадълбочен взор: две страници от помагалото по математика, една страница от образователната тетрадка, страница и половина от учебника. Две страници от тетрадката по " Околен свят ". Шест думи, по два реда по британски език. Две страници от помагалото " Четене с схващане ". Четене от читанката и една страница от образователната тетрадка на читанката... Ясно. Пак ще дописваме домашните у нас.

14.30 – Прибирам се, натоварена с покупки от близкия пазар. В главата си преброявам, че ми остава още малко работа на компютъра, преди да се захвана да сготвям за вечеря, а другото ще го дописвам след това. Размразявам вкочанените си ръце. Забравих си ръкавиците, когато излизах. А се чудя на кого се е метнал второкласникът, че губи към този момент трети чифт... Телефонът звъни. Госпожата от занималнята.

14.45 – Петнадесет минути чувам, като съумявам единствено да вмъкна " да, разбирам... ", " оправдавам се... ", " да, да... ще взема ограничения "... Синът ми е " заловен " в коридора с различен негов съученик от шефа по време на час (нищо, че са в занималня – има непоколебим график с часове и междучасия и следобед). Двамата си викали " неприятни думи ". Госпожата е ядосана. Авторитетът ѝ на възпитател с трийсетгодишен трудов стаж в учебно заведение е заплашен! Опитвам се да овладея обстановката и давам обещание, че след 10 минути ще отида да си го прибера. " И да знаете, нищо не е написал от домашните... "

15.00 - Изчаквам при защитата. От стълбите се разнасят горки ридания. Появява се. Бърше нос, влачи раницата... Отчаяно се хвърля да ме прегръща. Извинява се, че е казвал " неприятни думи ". Хлипа и ме гледа с очи, плувнали в сълзи. Питам го какви " неприятни думи ". Отказва да отговори и се свива в якето от позор. Повтарям въпроса настоятелно. Прошепва: " Думата с Ф... " " Fuck? " " Дааа... ", прохлипва. Мълча. Взимам на тил раницата и тръгваме. Той също мълчи. Наум съм споделила към този момент хиляди пъти неприятната дума по адрес на YouТube и всички геймъри, до които съумява да се добере, макар всевъзможните отбрани и стратегии за наставнически надзор. " Наказан ли съм? " – пита ме страхливо. " Ще забележим. " – давам отговор. Отговорът провокира нова вълна ридания: " Значи съм накаааазааан... "

16.30 - Приключили сме с четенето и околния свят. Остават британски и математика. Тях - след тренировките. Мятам якето, сграбчвам сака и изхвърчаме.

16.50 – Тренировките за през днешния ден са анулирани. Забравил да ми каже, че треньорът им го е съобщил предишния път. А пък и на него към този момент доста не му се върви на тренировки. Защото в никакъв случай нямало да стане толкоз добър, колкото Стили...

18.15 – Отхвърлили сме част и от математиката. Седи и написа втори ред от четвъртата дума по британски. Аз поставям последните съставки в яхнията и я оставям да ври. Моли ме за шоколад. Отказвам.

18.30 – Отново моли за шоколад. Още седи на първи ред на пета дума. Проверявам кутиите с храната от учебно заведение – изял е три хапки от закуската. Бананът е скашкан. Обядът не е допрян. Обядвал чипс. Майка му на Митко дала на Митко дневни и той го почерпил. Гладен е. Не може да чака яхнията. А и не обичал гозба.

19.00 - Решаваме задания. " Това е бебешко, напряко! " – споделя и написа, че 21+7 е равно на 26.

20.30 – Пускам пералня, мия чинии и сядам пред компютъра, с цел да довърша работата си от през днешния ден. " Мога ли да поиграя малко на телефона? " Кимвам. " Ура! Значи не съм осъден!!! " Сепвам се. Fu*&ck! Забравила съм за " думата с Ф "... Обяснявам, че е за последно обаче!

21.00 – " А през днешния ден знаеш ли, че Иван открадна гаджето на Георги? После му го върна, само че Георги... "
- Чакай, чакай, по какъв начин по този начин е откраднал гаджето и след това му го е върнал? Тя да не е писалка...
- Ами по този начин! Тя първо искаше да е с Георги, а след това сподели, че ще е гадже на Иван и Георги се разплака... Добре, че нямам гадже! И нямам такива проблеми... " Разрошвам косата му, гушвам го и въображаемо се апелирам тези " проблеми " при нас да стартират чак в трети клас. Поне. Продължавам да пиша на компютъра.

21.30 – Звъни таткото по скайп. Разбирам от диалога сред двамата, че през днешния ден не бил " доста добър ден ", само че въпреки всичко бил " добър ", тъй като е можело да бъде осъден, само че му се разминало. Категорично отхвърля да назове повода. Казва " лека нощ " и ме оставя аз да обяснявам обстановката на другия родител, като ме заклева обаче да не споделям за " думата с Ф ".

22.00 – Прозяваме се. Душ. Ляга. Ще чета приказка.

22.15 – " Знаеш ли, че желая да ме запишеш да изсвирвам на саксофон? Като Арман. От Истанбул.... И желая отново да отидем до там. "

22.30 – Дишането му се е успокоило. Целувам го нежно. Мисля си, че щом желае, ще намеря време и за саксофон... Майките постоянно намират време. Гася нощната лампа и отивам да пиша.

00:40 – Навивам алармата. Сещам се за онази подигравка, която демонстрира едно малко и едно огромно извънземни. Голямото с упрек пита: " И ми казваш чак в този момент, че ти би трябвало човек за плана в учебно заведение на следващия ден? " След през днешния ден съм уверена, че дребното извънземно е второкласник. Телефонът демонстрира, че ми остават пет часа и 40 минути време за сън. Достатъчно време. Като за майка.