Шумът и суматохата в отворените офиси нерядко правят невъзможна ефективната

Шумът и паниката в отворените офиси нерядко вършат невъзможна ефикасната работа
(снимка: CC0 Public Domain)

Пандемията от ковид постави завършек на актуалността на концепцията за офис с отворен проект. Днес лимитираното и персоналното пространство още веднъж са на мода. Но дано не се лъжем – след две десетилетия старания да унищожим лимитираните пространства в този момент възобновяване им е нелека задача.

Сигурно наподобява неуместно, само че има и такива компании, които през есента на 2019 година „ най-накрая ” са сбъднали дълго подготвяни проекти да отстранен преградите в пространствата, където са настанени техните чиновници, и да преминат към работа в офис с отворен проект. Можем да си представим техния стрес от обстоятелството, че единствено няколко месеца по-късно коронавирусът направи тази идея неприемлива.

Тази пролет милиони хора по света се оказаха стимулирани да лимитират взаимоотношенията си с сътрудниците, с цел да опазват здравето си. Магазините сложиха загради пред касиерите, а компаниите с отворени офиси потърсиха каквито и да е преграждения, с цел да обособят пространствата на своите чиновници.

Главоблъсканицата, пред която в този момент са изправени сходни бизнеси, е рожба на няколко десетилетия старания за заменяне на класическите работни стаи с огромни зали, в които са наблъскани стотици работещи хора. Основен принос за това има ИТ промишлеността.

Колосите на „ Силициевата котловина ” постановиха тази мода, наемайки хиляди хора, а по-късно наблъсквайки ги в огромни зали – бюро до бюро, тил до тил. Това нямаше по какъв начин да не окаже въздействие на останалите промишлености, тъй като ИТ сферата бе възприемана като доста авторитетна, напредничава и образцова. Така последователно всички браншове започнаха да търсят метод да построяват офиси от вид „ отворено пространство ”.

Сътрудничество или просто икономисване на пари

Ранди Хаудър, ръководещ шеф на офиса в Сан Франциско на компанията за дизайн и архитектура Gensler, счита, че отворените проекти могат да бъдат доста ефикасни, когато са добре проектирани от архитекти, които схващат културата и потребностите на несъмнено работно място. Но той признава, че това надалеч е не е единствената причина отвореният проект да стане съвременен.

„ Ангелът на лявото ми рамо споделя, че те са известни, тъй като има разбиране, че отвореният проект води до повече другарство сред сътрудниците, повече съдействие, в това число и повече осведоменост за това, което вършат другите сътрудници ”, споделя Хаудър, представен от The Atlantic. „ Дяволът на дясното ми рамо споделя, че просто е по-евтино, по-изгодно и по-бързо да се построи офис с отворен проект, да се наредят бюрата и хората да стартират работа ”.

Съсипаната работливост

С течение на времето мнозина експерти – най-много от сферите на логиката на психиката и ръководството на човешки запаси – се пробваха да предупредят, че отвореният проект не носи тази работливост, която се чака, и че концепцията за взаимната работа не всеки път е толкоз добра – не и по този метод.
още по тематиката
Шумът и паниката в офисите с отворен проект нерядко вършат невъзможна спокойната и ефикасна работа. Пандемията сподели, че в офис с отворен проект е напряко невероятно да се организира телеконферентен диалог, само че това е единствено върхът на айсберга.

От години психолозите разкриват, че чиновниците – изключително тези с високо равнище на подготвеност и виновни позиции – не могат да работят в сходна среда. „ Жуженето ” на огромната зала унищожава продуктивността им, пречи им да се съсредоточат, срутва концентрацията им в моменти, в които правят съществени задания и им е нужно успокоение.

И по този начин, в миналото считана за съвременна, концепцията за отворените пространства се оказа не чак толкоз потребна за съдействието и дори съсипваща за работещите по специалности, които допускат решение на комплицирани проблеми посредством композиция от голям брой пълномощия и потребност от концентриране и дълготрайно задържане на вниманието.

В своето изследване за работните пространства през 2019 година компанията Gensler откри, че 65 % от интервюираните работещи желаят „ най-малко полузакрити ” работни пространства; още една четвърт желаят да могат да имат достъп до затворени пространства „ при потребност ”.

Завръщането на обособеното пространство

От март насам дизайнери, производители и архитекти са впрегнати във „ възобновление ” на положителните затворени пространства. Личното служебно място още веднъж е на мода, само че пресъздаването му след две десетилетия старания да бъде унищожено в този момент е предизвикателство. Пандемията ни подсети за всички значими неща, поради което стените са измислени от много време – да разделят пространствата, с цел да разделят хората. Но по какъв начин да ги върнем?

Един щатски производител на хладилна техника споделя, че от март месец насам има скок в поръчките на съставни елементи за „ стени от плексиглас ”. Претоварени са и компаниите, произвеждащи преградни паравани върху структури, които могат елементарно да се местят.

Преграждения са нужни в най-различни обстановки и в най-различни пространства: в банките, в учебните заведения и университетите, в домовете за възрастни… Преграждения са нужни даже на заведенията за хранене, които търсят метод да настаняват своите посетители по метод, който да ги „ дистанцира ” едни от други.

Мебелните компании са в ступор. Днес не са доста клиентите, които купуват столове, маси или дивани, само че безчет клиенти желаят преграждения. Вече е налице остра конкуренция в тази област – компании, които са подготвени да предложат лесни и гъвкави за монтиране преградни стени с 10 дни период на доставка харчат продукцията си като топъл самун и са желани пред другите, които доставят същото за 2 или 3 седмици.

Офисче

В архитектурни бюра като Gensler към този момент работят интензивно по прекрояване на пространствата за голям брой компании, чиито чиновници последователно се завръщат по офисите. „ Налице е забавно придвижване в посока неща, които не са нито дребен офис, нито огромен офис с отворен проект ”, споделят оттова.

Компанията предвижда появяването на нещо, което назовава „ офисче ”. Това не е тъкмо закрит офис, не е тъкмо и открита работна зона, не е дребна конферентна зала – то е нещо приблизително сред всички тези неща. То е малко, отчасти отворено пространство, където има прочут контакт с сътрудниците, само че в същото време човек не е заставен да слуша служебните диалози на сътрудника от прилежащото бюро.

Със сигурност тези пространства биха помогнали на обособените служащи, в случай че се върнат в офиса, да понижат риска от коронавирусна зараза. Но може би ще оказват помощ и да се усъвършенства продуктивността им?