AI законите вече чукат на вратата, а България рискува изоставяне
Европа построи първата в света цялостна рамка за изкуствения разсъдък, само че България влиза в нея без готови институции, специалисти и ясни правила, разясняват специалисти пред Българска телеграфна агенция. Поведението на бизнеса и администрацията у нас е високорисково, предизвестява киберекспертът Ясен Танев, а юрист Атанас Костов вижда заплаха от „ безредно и репресивно правоприлагане “, което може да удари нововъведенията още преди регламентът да проработи изцяло.
Европа контролира логаритмите, България още се ориентира
Европейският правилник за изкуствения разсъдък (AI Act) към този момент е реалност и слага Европейски Съюз в ролята на първия световен регулатор на логаритмите съгласно риска, който те носят за индивида и обществото. Но до момента в който рамката е подготвена на европейско равнище, България влиза в новата епоха с осезателен недостиг на подготвеност, институционален потенциал и готови хора.
„ AI Act не е просто още един закон - той трансформира парадигмата. За първи път изкуственият разсъдък се третира не като елементарен програмен продукт, а като регулируема система с условия за бистрота, документи и човешки контрол “, споделя юрист Атанас Костов, ръководещ съучастник в адвокатска фирма „ ЮСАУТОР “.
По думите му регламентът вкарва риск-базиран метод – системите се класифицират като най-малък, стеснен, висок или недопустим риск. „ Водещата дума е рискът – за индивида, за обществото, за главните права “, акцентира Костов.
„ Високорисково “ държание у нас
От технологично-обществена позиция картината наподобява не по-малко тревожна.
" В България има сериозен проблем с неналичието на така наречен AI хигиена “, предизвестява специалистът по киберсигурност Ясен Танев. „ Поведението на бизнеса, образованието и администрацията сега може умерено да бъде несъмнено като високорисково. Използват се всеобщо генеративни модели, без оценка на въздействието и без ясна визия какво се случва с данните. “
Според Танев необятно публикуваната заблуда, че има време до 2026 година, е рискова.
„ Има една дата, за която съвсем никой не приказва – 2 август 2025 година Оттогава системите за общо предопределение с генеративен изкуствен интелект към този момент влизат в регулация. А те са на всички места – в банки, телекоми, администрации “, акцентира специалистът.
И двамата специалисти са безапелационни, че философията на AI Act слага индивида в центъра.
" Всички високорискови системи би трябвало да бъдат ръководени от хора, а не автоматизирано – това е главната концепция на регламента ", изяснява Костов.
Танев добавя, че Европа е избрала друг път от Съединени американски щати и Китай.
" Това не е нито американският пазар, воден от капитала, нито китайският модел, зависещ на партията. Европа избра етиката и индивида като вътрешност ", споделя той.
Големият недостиг: подготвеност, не инфраструктура
Най-сериозният проблем за България съгласно двамата не е неналичието на технологии или инфраструктура.
„ Имаме суперкомпютър, вложения, планове. Реалният недостиг не е в машините, а в естествения разсъдък – в хората “, споделя Танев.
Костов е още по-директен във връзка с институциите:
„ Българските съдилища не са готови. Днес има проблеми даже с използването на GDPR – относително елементарен акт. Представете си какво ще стане с AI Act, който е неведнъж по-сложен. “
Именно тук двамата специалисти се срещат в общ извод: в случай че България не построи експертен и институционален потенциал в точния момент, рискът няма да е единствено софтуерен.
„ Рискът е стопански и либерален “, предизвестява Танев. А Костов прибавя: „ Без готови адвокати, админи и съдии регулацията може да се трансформира в принуда против нововъведенията, вместо в отбрана на обществото. “
AI Act към този момент е действителност. Въпросът за България не е дали ще го ползва, а дали ще го направи умело – или ще заплати цената на личното си закъснение.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Европа контролира логаритмите, България още се ориентира
Европейският правилник за изкуствения разсъдък (AI Act) към този момент е реалност и слага Европейски Съюз в ролята на първия световен регулатор на логаритмите съгласно риска, който те носят за индивида и обществото. Но до момента в който рамката е подготвена на европейско равнище, България влиза в новата епоха с осезателен недостиг на подготвеност, институционален потенциал и готови хора.
„ AI Act не е просто още един закон - той трансформира парадигмата. За първи път изкуственият разсъдък се третира не като елементарен програмен продукт, а като регулируема система с условия за бистрота, документи и човешки контрол “, споделя юрист Атанас Костов, ръководещ съучастник в адвокатска фирма „ ЮСАУТОР “.
По думите му регламентът вкарва риск-базиран метод – системите се класифицират като най-малък, стеснен, висок или недопустим риск. „ Водещата дума е рискът – за индивида, за обществото, за главните права “, акцентира Костов.
„ Високорисково “ държание у нас
От технологично-обществена позиция картината наподобява не по-малко тревожна.
" В България има сериозен проблем с неналичието на така наречен AI хигиена “, предизвестява специалистът по киберсигурност Ясен Танев. „ Поведението на бизнеса, образованието и администрацията сега може умерено да бъде несъмнено като високорисково. Използват се всеобщо генеративни модели, без оценка на въздействието и без ясна визия какво се случва с данните. “
Според Танев необятно публикуваната заблуда, че има време до 2026 година, е рискова.
„ Има една дата, за която съвсем никой не приказва – 2 август 2025 година Оттогава системите за общо предопределение с генеративен изкуствен интелект към този момент влизат в регулация. А те са на всички места – в банки, телекоми, администрации “, акцентира специалистът.
И двамата специалисти са безапелационни, че философията на AI Act слага индивида в центъра.
" Всички високорискови системи би трябвало да бъдат ръководени от хора, а не автоматизирано – това е главната концепция на регламента ", изяснява Костов.
Танев добавя, че Европа е избрала друг път от Съединени американски щати и Китай.
" Това не е нито американският пазар, воден от капитала, нито китайският модел, зависещ на партията. Европа избра етиката и индивида като вътрешност ", споделя той.
Големият недостиг: подготвеност, не инфраструктура
Най-сериозният проблем за България съгласно двамата не е неналичието на технологии или инфраструктура.
„ Имаме суперкомпютър, вложения, планове. Реалният недостиг не е в машините, а в естествения разсъдък – в хората “, споделя Танев.
Костов е още по-директен във връзка с институциите:
„ Българските съдилища не са готови. Днес има проблеми даже с използването на GDPR – относително елементарен акт. Представете си какво ще стане с AI Act, който е неведнъж по-сложен. “
Именно тук двамата специалисти се срещат в общ извод: в случай че България не построи експертен и институционален потенциал в точния момент, рискът няма да е единствено софтуерен.
„ Рискът е стопански и либерален “, предизвестява Танев. А Костов прибавя: „ Без готови адвокати, админи и съдии регулацията може да се трансформира в принуда против нововъведенията, вместо в отбрана на обществото. “
AI Act към този момент е действителност. Въпросът за България не е дали ще го ползва, а дали ще го направи умело – или ще заплати цената на личното си закъснение.
---
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ