Пътеводител на социалния предприемач
Що е то обществена стопанска система
За обществена стопанска система се заговаря за пръв път през 1830 година, когато френският икономист Шарл Дънауер разгласява своя „ Treatise on social economy”, в който се афишира в отбрана на един по-морален метод към стопанската система. Социалното предприемачество, известно още като „ бизнес с задача “, пък навлиза като термин интензивно в последните 30-40 години.
Темата е настояща към този момент и у нас, откакто преди седмици стана ясно, че Българска банка за развиване започва собствен фонд за вложения в обществени предприятия. Това е логически и предстоящ ход на държавната банка, която от две години е вложител в самодейността на ЕИФ SIA (Social Impact Accelerator). Подобни фондове към този момент съществуват в множеството европейски страни, като те всекидневно се допълват от пакет държавни ограничения – правна рамка за действие на предприятията от този бранш, данъчни и осигурителни облекчения.
Съществува и още един феномен: в доста развити европейски страни, в които страната взема решение задоволително сполучливо обществените проблеми, обществено предприемачество или не се развива, или работи взаимно и безусловно се е сляло с институциите.
Как го вършат в Стара Европа
В Германия да вземем за пример съществуват по-малко обществени предприятия, в сравнение с в Съединени американски щати и Англия. Немската система за обществено подкрепяне и мощният обществен бранш, включващ центрове за дневни грижи, приюти за възрастни хора и шест големи благотворителни организации (сред тях и Caritas, която дава работа на 600 000 души), работят частично като обществени предприятия и получават финансиране от страната, обвързано с резултатите, които реализират.
Нека погледнем какви са изискванията за развиване на така наречен бизнес с идея в другите европейски страни? Бърз взор към пазара на обществени предприятия демонстрира ясно, че на местата, в които има особено законодателство за този вид бизнес, той се развива извънредно интензивно, без правната рамка да е наложително изискване за действието на обществените предприятия.
В Холандия, Ирландия и Люксембург да вземем за пример, където няма специфичен закон, също има отлични образци за обществено предприемачество, въпреки и в по-ограничен размер. Според формалната статистика, броят на тези предприятия в посочените страни е надлежно 5 000, 3 000 и 300. Спокойно се развива бизнес с идея без специфичен закон и в множеството страни от Централна Европа.
В Германия има регистрирани към 70 000 бизнеса с идея. Нещо повече, съгласно изследване на научноизследователската стратегия на Европейска комисия SEFORÏS немските обществени предприятия са едни от най-иновативните в Европейски Съюз, като се подреждат на трето място след Швеция и Дания, като 88% от тях са основали нов артикул, услуга или развой.
"Музеят на разговора " във Франкфурт е място, което разкрива нови вероятности за хората в неравностойно състояние. Експозициите в музея са изложени в цялостна мрачевина, а посетителите са с превръзки на очите и са водени от незрящи хора. Така хората с повредено зрение могат да развият своите умения и да се приготвят за акомодация в действителна среда, до момента в който останалите за малко влизат в ролята на незрящи и изострят всичките си сетива.
За люлка на общественото предприемачество на Стария континент се счита Обединеното кралство . Там бизнесът с идея е избран като народен приоритет още през 2001 година Социалните предприятия в страната са над 180 хиляди и са 15% от общия брой на фирмите на Острова.
Гордън Родик и брачната половинка му Анита основават списанието The Big Issue, което се популяризира от бездомници. Мотото на самодейността е "Помогнете им да си оказват помощ сами “, като главната цел е да се преодолеят стандартите към хората, които обществото настойчиво пренебрегва.
Франция също интензивно построява пазар за обществени вложения. С присъщата си взаимност французите са съвършени обществени бизнесмени, без самите да се припознават като такива. Bazile Telecom да вземем за пример е първият снабдител на отдалечени услуги за възрастни хора посредством мобилен телефон – помощник, пазач или здравен съветник. Проектът работи от началото на 2013 година и все още има над 15 хиляди клиенти, регистриращи над 1 500 позвънявания на ден.
В Южна Европа , поради тежкото положение, в което изпадат част от страните след финансовата и икономическа рецесия, общественото предприемачество се концентрира върху основаването на работни места, трудовата интеграция на уязвими групи, предварителната защита и обществените грижи.
Пример за обществено дружество в Испания са магазините за облекла Massimo Dutti от веригата Moltacte (в превод марката значи "да се грижиш "). В него личният състав е формиран от хора с психически проблеми. Повече от половината от продавач-консултантите страдат от тежки психологични разстройства и като такива се считат за неспособни да работят на доста места. Комуникацията, възприятието за отговорност и триумфа на работното място обаче доста усъвършенстват положението им и способстват за тяхната интеграция в обществото. Всеки от служащите има непрекъснат контакт с психолог, който работи в тясно съдействие с всички чиновници в магазините. В Испания сега има над 45 000 обществени предприятия, в които работят над 2,4 млн. души.
В Италия те са над 85 000 с акцент върху обществените грижи и уязвимите групи. Le Mat да вземем за пример е верига от места за настаняване в разнообразни италиански райони, ръководени от обществени бизнесмени. Туристите се срещат с хората, живеещи в регионите, в които те пътуват. Отсядат в домовете им, срещат се с културата, традициите, храната и езика им. Потапят се напълно в атмосферата на града и се трансформират в обществени туристи. Le Mat улеснява пътуването на хората със специфични потребности, възрастните хора, фамилиите с дребни деца и въобще всички, за които пътешествията са предизвикателство.
Що се отнася до мощния обществен модел, страните от Северна Европа са водач в това отношение. Особено скандинавските страни, където се дават необятни публични услуги като гратис обучение, опазване на здравето, жилищно настаняване и високо ниво на обществена сигурност за всички жители. Там, разумно, общественото предприемачество не е изключително развито в обичайна си форма. Нещо повече, съществува спор дали това разбиране въобще е належащо. Малкото на брой скандинавски обществени предприятия се стремят да обезпечат трудова претовареност на разнообразни уязвими групи, каквото е да вземем за пример дизайнерското ателие Mifuko, произвеждащо чанти, бижута и обувки от рециклиран материал в Кения.
Преодолявайки дистанцията сред Хелзинки и Найроби, дизайнерите проектират въодушевени от Африка екологични артикули, изработващи се в художествените ателиета в Кения. В тях работят самотни майки и хора в неравностойно състояние при постоянен приход и положителни условия на труд. Много дами от селските региони на Мачакос намират в самодейността източник на спомагателен приход във времената на слаба земеделска годишна продукция или продължителна суша. Така те съумяват да си обезпечат средства за обучение, медикаменти и храна.
Популярни във Финландия са техните кошници Kiondo, чието търсене надвишава доставките от Кения. С необятно утвърждение може да се похвали през последните години платформата Mattecentrum, предоставяща безвъзмездна онлайн помощ на деца, които желаят да подобрят уменията си по математика.
Платформата е от изключителна изгода за фамилиите, които не могат да си разрешат частни уроци за своите деца. Mattecentrum е и сполучлив интеграционен план, защото над 35% от подкрепените деца са емигранти.
Очаквайте Част 2: Социалното преприемачество в Източна Европа и на Балканите
За обществена стопанска система се заговаря за пръв път през 1830 година, когато френският икономист Шарл Дънауер разгласява своя „ Treatise on social economy”, в който се афишира в отбрана на един по-морален метод към стопанската система. Социалното предприемачество, известно още като „ бизнес с задача “, пък навлиза като термин интензивно в последните 30-40 години.
Темата е настояща към този момент и у нас, откакто преди седмици стана ясно, че Българска банка за развиване започва собствен фонд за вложения в обществени предприятия. Това е логически и предстоящ ход на държавната банка, която от две години е вложител в самодейността на ЕИФ SIA (Social Impact Accelerator). Подобни фондове към този момент съществуват в множеството европейски страни, като те всекидневно се допълват от пакет държавни ограничения – правна рамка за действие на предприятията от този бранш, данъчни и осигурителни облекчения.
Съществува и още един феномен: в доста развити европейски страни, в които страната взема решение задоволително сполучливо обществените проблеми, обществено предприемачество или не се развива, или работи взаимно и безусловно се е сляло с институциите.
Как го вършат в Стара Европа
В Германия да вземем за пример съществуват по-малко обществени предприятия, в сравнение с в Съединени американски щати и Англия. Немската система за обществено подкрепяне и мощният обществен бранш, включващ центрове за дневни грижи, приюти за възрастни хора и шест големи благотворителни организации (сред тях и Caritas, която дава работа на 600 000 души), работят частично като обществени предприятия и получават финансиране от страната, обвързано с резултатите, които реализират.
Нека погледнем какви са изискванията за развиване на така наречен бизнес с идея в другите европейски страни? Бърз взор към пазара на обществени предприятия демонстрира ясно, че на местата, в които има особено законодателство за този вид бизнес, той се развива извънредно интензивно, без правната рамка да е наложително изискване за действието на обществените предприятия.
В Холандия, Ирландия и Люксембург да вземем за пример, където няма специфичен закон, също има отлични образци за обществено предприемачество, въпреки и в по-ограничен размер. Според формалната статистика, броят на тези предприятия в посочените страни е надлежно 5 000, 3 000 и 300. Спокойно се развива бизнес с идея без специфичен закон и в множеството страни от Централна Европа.
В Германия има регистрирани към 70 000 бизнеса с идея. Нещо повече, съгласно изследване на научноизследователската стратегия на Европейска комисия SEFORÏS немските обществени предприятия са едни от най-иновативните в Европейски Съюз, като се подреждат на трето място след Швеция и Дания, като 88% от тях са основали нов артикул, услуга или развой.
"Музеят на разговора " във Франкфурт е място, което разкрива нови вероятности за хората в неравностойно състояние. Експозициите в музея са изложени в цялостна мрачевина, а посетителите са с превръзки на очите и са водени от незрящи хора. Така хората с повредено зрение могат да развият своите умения и да се приготвят за акомодация в действителна среда, до момента в който останалите за малко влизат в ролята на незрящи и изострят всичките си сетива. За люлка на общественото предприемачество на Стария континент се счита Обединеното кралство . Там бизнесът с идея е избран като народен приоритет още през 2001 година Социалните предприятия в страната са над 180 хиляди и са 15% от общия брой на фирмите на Острова.
Гордън Родик и брачната половинка му Анита основават списанието The Big Issue, което се популяризира от бездомници. Мотото на самодейността е "Помогнете им да си оказват помощ сами “, като главната цел е да се преодолеят стандартите към хората, които обществото настойчиво пренебрегва. Франция също интензивно построява пазар за обществени вложения. С присъщата си взаимност французите са съвършени обществени бизнесмени, без самите да се припознават като такива. Bazile Telecom да вземем за пример е първият снабдител на отдалечени услуги за възрастни хора посредством мобилен телефон – помощник, пазач или здравен съветник. Проектът работи от началото на 2013 година и все още има над 15 хиляди клиенти, регистриращи над 1 500 позвънявания на ден.
В Южна Европа , поради тежкото положение, в което изпадат част от страните след финансовата и икономическа рецесия, общественото предприемачество се концентрира върху основаването на работни места, трудовата интеграция на уязвими групи, предварителната защита и обществените грижи.
Пример за обществено дружество в Испания са магазините за облекла Massimo Dutti от веригата Moltacte (в превод марката значи "да се грижиш "). В него личният състав е формиран от хора с психически проблеми. Повече от половината от продавач-консултантите страдат от тежки психологични разстройства и като такива се считат за неспособни да работят на доста места. Комуникацията, възприятието за отговорност и триумфа на работното място обаче доста усъвършенстват положението им и способстват за тяхната интеграция в обществото. Всеки от служащите има непрекъснат контакт с психолог, който работи в тясно съдействие с всички чиновници в магазините. В Испания сега има над 45 000 обществени предприятия, в които работят над 2,4 млн. души. В Италия те са над 85 000 с акцент върху обществените грижи и уязвимите групи. Le Mat да вземем за пример е верига от места за настаняване в разнообразни италиански райони, ръководени от обществени бизнесмени. Туристите се срещат с хората, живеещи в регионите, в които те пътуват. Отсядат в домовете им, срещат се с културата, традициите, храната и езика им. Потапят се напълно в атмосферата на града и се трансформират в обществени туристи. Le Mat улеснява пътуването на хората със специфични потребности, възрастните хора, фамилиите с дребни деца и въобще всички, за които пътешествията са предизвикателство.
Що се отнася до мощния обществен модел, страните от Северна Европа са водач в това отношение. Особено скандинавските страни, където се дават необятни публични услуги като гратис обучение, опазване на здравето, жилищно настаняване и високо ниво на обществена сигурност за всички жители. Там, разумно, общественото предприемачество не е изключително развито в обичайна си форма. Нещо повече, съществува спор дали това разбиране въобще е належащо. Малкото на брой скандинавски обществени предприятия се стремят да обезпечат трудова претовареност на разнообразни уязвими групи, каквото е да вземем за пример дизайнерското ателие Mifuko, произвеждащо чанти, бижута и обувки от рециклиран материал в Кения.
Преодолявайки дистанцията сред Хелзинки и Найроби, дизайнерите проектират въодушевени от Африка екологични артикули, изработващи се в художествените ателиета в Кения. В тях работят самотни майки и хора в неравностойно състояние при постоянен приход и положителни условия на труд. Много дами от селските региони на Мачакос намират в самодейността източник на спомагателен приход във времената на слаба земеделска годишна продукция или продължителна суша. Така те съумяват да си обезпечат средства за обучение, медикаменти и храна.
Популярни във Финландия са техните кошници Kiondo, чието търсене надвишава доставките от Кения. С необятно утвърждение може да се похвали през последните години платформата Mattecentrum, предоставяща безвъзмездна онлайн помощ на деца, които желаят да подобрят уменията си по математика. Платформата е от изключителна изгода за фамилиите, които не могат да си разрешат частни уроци за своите деца. Mattecentrum е и сполучлив интеграционен план, защото над 35% от подкрепените деца са емигранти.
Очаквайте Част 2: Социалното преприемачество в Източна Европа и на Балканите
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ