За да полетят онези птичета от кал
Ще забият църковните камбани. Ще затрептят пламъчетата на свещите, запалени от Благодатния огън, донесен от Йерусалим. Където се е появил свише в църквата, издигната над Гроба Господен. И където всяка години против Възкресение Христово се срещат свещеници от висок сан на съвсем всички християнски деноминации. За да вземат от Благодатния огън и да го разнесат по света, славещ Христа.
Такъв е редът, във въпросния храм над Божи гроб влиза първосвещеник, както ги посочват в евангелията. Преди това е тестван от забравих по какъв начин тъкмо се назовават тамошните храмови квестори, дали не носи в джобовете си източник на огън. Той се затваря и се моли, до момента в който не измоли от Бога Благодатния огън. Другите свещеници чакат, споделят, че и те се молят.
Като се спусне благодатта, в храма наставала битка за огъня. Тази година у нас трябваше да го донесе с държавния аероплан митрополитът ни за Западна Европа Антоний.
Чували сте евентуално, че в историята на появяването на Благодатния огън връз Гроба Господен има една любопитна преживелица с арменските свещеници, пастирите на първите християни по света.
През 1579 година те дали някоя и друга жълтица на жандармите мюсюлмани, охраняващи това свято място, тогава то е било в рамките на Османската империя, с цел да не пускат други християни в храма. За да могат те, арменците, сами да си получат Благодатния огън и сами, необезпокоявани, да си отпразнуват появяването му. На другите християнски пратеници се наложило да се задоволят с местата към храма.
Дълго се молил арменският първосвещеник, само че Благодатният огън по този начин и не слизал въз него и народа му. Разцепила се в един непредвиден миг църковната колона, под която се бил приютил извън другия православен йерей патриархът Софроний. И там слязъл неръкотворният огън.
Уплашили се турците и оттогава наредили арменският духовник да върви при измолването на Благодатния огън постоянно след различен православен духовник. Мъка огромна за душата арменска.
Нали сте чували, че в арменските театри има единствено един ред за фенове - първият. Защото няма уважаващ себе си арменец, който ще седне на втори и следващ ред.
Вицовете са си вицове. Имахме за началник арменец. Има го арменското в него, само че пък е сръчен и хуманен. Заслужил си е първия ред във всичките си инициативи, да е жив и здрав още дълги години.
Иначе както всяка година, по този начин и в този момент си вървяха предвеликденските безредици. Разказваха се мемоари, правеха се пожелания. Ведро и оптимистично е. И, забелязали ли сте, все детството се загатва. От детството са най-запомнящите се мемоари. Детската душа е най-гостолюбива за празничните безредици. То май и всичките ни огромни празници са се породили в детството на цивилизацията.
Бог да елементарни моя другар поета Иван Серафимов. Преди двадесетина години той преразказа за деца апокрифа, прочут като Томино евангелие. Известен е и с по-простонародното си заглавие Детство Исусово. Ще ви изтъквам част от него.
„ Петгодишно дете беше Исус и дъжд валеше и еврейските деца, с които играеше, бяха наметнали облеклата си и облеклата им бяха мокри от стичащата се вода във вадичките и тревата. Като че ли не дъжд валеше, а самотно облаче плачеше. Исус загребваше с длани мътните вадички вода и когато им проговореше, ставаха бистри шепички вода.
С върбови клончета докосваше мътните вадички. И от тях взе кал в дланите си, един път, два, три, дванайсет пъти и направи от тиня дванайсет птиченца. Всички онемели и смаяни стояха до него. А Исус взе едно от птичетата, докосна с дъха си калния пай земя и птичето от тиня полетя във въздуха ”.
Децата търсят чудеса, с цел да им имат вяра. Когато не могат да намерят, си ги измислят. Дете или по-вероятно човек, който до гибелта си е носил в себе си детството си, ще да е почнал съчиняването на Детство Исусово.
Страстната седмица е времето в годината, когато традицията постанова вярата да господства над подозрението. Човечеството има потребност и от двете.
През тази седмица медиите търсят престижи в другите области на човешката активност. За да разказват за своите великденски безредици. Обикновено и те за детството си описват. И нормално пожелават да бъдем човечни и положителни. И това е добре, празнично е. Дразни единствено дисхармонията, която се получава, когато познавате добре пожелаващия и знаете, че това, което приказва, и това, което прави, не са едно и също нещо. Но Бог поучава да прощаваме.
Иначе и вярата, и подозрението от време на време дружно посещават даже и учените богослови. Случвало се е и то против Великден. През 2005 година Михалис Колопулос, историк на религията, е направил по гръцката телевизия жива проява. Потопил е три свещи в бял фосфор. Свещите непринудено се възпламени след към 20 минути. Поради свойството на белия фосфор да се самозапалва при контакт с въздуха.
Ето го на, научно пояснение, само че какъв брой е то по-сивичко от фантазията да получиш от божиите ръце Благодатния огън и благодатта на живота. И да вярваш! Щастливи би трябвало да са тези, които го могат откровено. Нали и в Писанието е казано, блажени вярващите.
И други неща са казани там. В Евангелието от Матея стих 38 е казано: ”Тогава бидоха разпнати с него двама разбойници: единият отдясно, другият отляво ”. В Евангелието от Марко стих 28 се разяснява: ”И се сбъдна Писанието, което споделя: ” и към беззаконниците биде присъединен ”.
Различна е съгласно евангелията ориста на двамата разбойници, разпнати с Христос, с цел да се изтъкне негова виновност съгласно тогавашните римски закони. И с цел да се утвърди неговата божествена същина след това.
През тази година се случи ново знамение. В навечерието на Възкресението Христово у нас на първо време възкръснаха двамата разбойници. Двама грабители и убийци, наказани от закона да са затворени до дълбока напреднала възраст, разпукаха стените на сякаш строго охранявания затвор. И се насочиха към незаконната си независимост.
А дни преди този момент бяха престанали митингите на затворническите охранители. Те доста дълго време желаеха по-високи заплати. Не устоя милозливото сърце на министър-председателя ни и той подреди на ковчежника си да откри пари за тъмничарите. Той сподели, че е намерил.
И в този миг възкръсналите разбойници разпънаха на кръста на страха за живота трима-четирима надзиратели и триумфално напуснаха тъмницата през парадния вход.
И направиха най-гадния предвеликденски подарък на министрите на МВР и на правораздаването.Затворниците имали оръжие. Това е нелегално. И охранителите имат оръжие. Това е законно. Затворниците употребяват оръжието по предопределение. Охранителите не могат. Едните са се готвили, другите - не.
Изглежда, че до момента в който в митингите си обясняваха какъв брой е рискова специалността им, затворническите охранители са не запомнили да се упражняват за изпълнението на условията.
Знаете притчата за лептата на вдовицата. Тя пуснала в дискуса черно гологанче. Богаташ пуснал едра жълтица. Казано е, че тя е по-праведната, тъй като е пуснала всичкото, което има. Докато богаташът има още доста жълтици. Единствено чистачка в пандиза проследила избягалите нарушители.
Тя е рискувала за родното ни правораздаване всичкото си, най-скъпото си, живота си. Докато надзирателите и началниците им към този момент пускат в дискуса на истината единствено мълчанието си, като условие на следствената загадка. А имат в главите и душите си още доста секрети. Сред тях и тази по какъв начин или против какво в строго охранявания затвор е импортиран револвер.
Съвременните книжници и фарисеи, министрите и политиците заредиха ритуално празнодумията си. Още от времето на граф Монте Кристо има бягства от пандизите, казват властниците. Граф Монте Кристо е единствено книжовен воин, споделят опозиционерите и желаят политическата гибел на опозорените министри. А е краят на Страстната седмица, седмицата на изкупителните за греховете на човечеството премеждия Христови.
Той, богочовекът, споделяше, че би трябвало да прощаваме даже на враговете си. Нефелните в ръководството ни врагове ли са ни? Но да се смирим. Христос воскресе. Не чувате ли тържествения звън на църковните камбани.
Такъв е редът, във въпросния храм над Божи гроб влиза първосвещеник, както ги посочват в евангелията. Преди това е тестван от забравих по какъв начин тъкмо се назовават тамошните храмови квестори, дали не носи в джобовете си източник на огън. Той се затваря и се моли, до момента в който не измоли от Бога Благодатния огън. Другите свещеници чакат, споделят, че и те се молят.
Като се спусне благодатта, в храма наставала битка за огъня. Тази година у нас трябваше да го донесе с държавния аероплан митрополитът ни за Западна Европа Антоний.
Чували сте евентуално, че в историята на появяването на Благодатния огън връз Гроба Господен има една любопитна преживелица с арменските свещеници, пастирите на първите християни по света.
През 1579 година те дали някоя и друга жълтица на жандармите мюсюлмани, охраняващи това свято място, тогава то е било в рамките на Османската империя, с цел да не пускат други християни в храма. За да могат те, арменците, сами да си получат Благодатния огън и сами, необезпокоявани, да си отпразнуват появяването му. На другите християнски пратеници се наложило да се задоволят с местата към храма.
Дълго се молил арменският първосвещеник, само че Благодатният огън по този начин и не слизал въз него и народа му. Разцепила се в един непредвиден миг църковната колона, под която се бил приютил извън другия православен йерей патриархът Софроний. И там слязъл неръкотворният огън.
Уплашили се турците и оттогава наредили арменският духовник да върви при измолването на Благодатния огън постоянно след различен православен духовник. Мъка огромна за душата арменска.
Нали сте чували, че в арменските театри има единствено един ред за фенове - първият. Защото няма уважаващ себе си арменец, който ще седне на втори и следващ ред.
Вицовете са си вицове. Имахме за началник арменец. Има го арменското в него, само че пък е сръчен и хуманен. Заслужил си е първия ред във всичките си инициативи, да е жив и здрав още дълги години.
Иначе както всяка година, по този начин и в този момент си вървяха предвеликденските безредици. Разказваха се мемоари, правеха се пожелания. Ведро и оптимистично е. И, забелязали ли сте, все детството се загатва. От детството са най-запомнящите се мемоари. Детската душа е най-гостолюбива за празничните безредици. То май и всичките ни огромни празници са се породили в детството на цивилизацията.
Бог да елементарни моя другар поета Иван Серафимов. Преди двадесетина години той преразказа за деца апокрифа, прочут като Томино евангелие. Известен е и с по-простонародното си заглавие Детство Исусово. Ще ви изтъквам част от него.
„ Петгодишно дете беше Исус и дъжд валеше и еврейските деца, с които играеше, бяха наметнали облеклата си и облеклата им бяха мокри от стичащата се вода във вадичките и тревата. Като че ли не дъжд валеше, а самотно облаче плачеше. Исус загребваше с длани мътните вадички вода и когато им проговореше, ставаха бистри шепички вода.
С върбови клончета докосваше мътните вадички. И от тях взе кал в дланите си, един път, два, три, дванайсет пъти и направи от тиня дванайсет птиченца. Всички онемели и смаяни стояха до него. А Исус взе едно от птичетата, докосна с дъха си калния пай земя и птичето от тиня полетя във въздуха ”.
Децата търсят чудеса, с цел да им имат вяра. Когато не могат да намерят, си ги измислят. Дете или по-вероятно човек, който до гибелта си е носил в себе си детството си, ще да е почнал съчиняването на Детство Исусово.
Страстната седмица е времето в годината, когато традицията постанова вярата да господства над подозрението. Човечеството има потребност и от двете.
През тази седмица медиите търсят престижи в другите области на човешката активност. За да разказват за своите великденски безредици. Обикновено и те за детството си описват. И нормално пожелават да бъдем човечни и положителни. И това е добре, празнично е. Дразни единствено дисхармонията, която се получава, когато познавате добре пожелаващия и знаете, че това, което приказва, и това, което прави, не са едно и също нещо. Но Бог поучава да прощаваме.
Иначе и вярата, и подозрението от време на време дружно посещават даже и учените богослови. Случвало се е и то против Великден. През 2005 година Михалис Колопулос, историк на религията, е направил по гръцката телевизия жива проява. Потопил е три свещи в бял фосфор. Свещите непринудено се възпламени след към 20 минути. Поради свойството на белия фосфор да се самозапалва при контакт с въздуха.
Ето го на, научно пояснение, само че какъв брой е то по-сивичко от фантазията да получиш от божиите ръце Благодатния огън и благодатта на живота. И да вярваш! Щастливи би трябвало да са тези, които го могат откровено. Нали и в Писанието е казано, блажени вярващите.
И други неща са казани там. В Евангелието от Матея стих 38 е казано: ”Тогава бидоха разпнати с него двама разбойници: единият отдясно, другият отляво ”. В Евангелието от Марко стих 28 се разяснява: ”И се сбъдна Писанието, което споделя: ” и към беззаконниците биде присъединен ”.
Различна е съгласно евангелията ориста на двамата разбойници, разпнати с Христос, с цел да се изтъкне негова виновност съгласно тогавашните римски закони. И с цел да се утвърди неговата божествена същина след това.
През тази година се случи ново знамение. В навечерието на Възкресението Христово у нас на първо време възкръснаха двамата разбойници. Двама грабители и убийци, наказани от закона да са затворени до дълбока напреднала възраст, разпукаха стените на сякаш строго охранявания затвор. И се насочиха към незаконната си независимост.
А дни преди този момент бяха престанали митингите на затворническите охранители. Те доста дълго време желаеха по-високи заплати. Не устоя милозливото сърце на министър-председателя ни и той подреди на ковчежника си да откри пари за тъмничарите. Той сподели, че е намерил.
И в този миг възкръсналите разбойници разпънаха на кръста на страха за живота трима-четирима надзиратели и триумфално напуснаха тъмницата през парадния вход.
И направиха най-гадния предвеликденски подарък на министрите на МВР и на правораздаването.Затворниците имали оръжие. Това е нелегално. И охранителите имат оръжие. Това е законно. Затворниците употребяват оръжието по предопределение. Охранителите не могат. Едните са се готвили, другите - не.
Изглежда, че до момента в който в митингите си обясняваха какъв брой е рискова специалността им, затворническите охранители са не запомнили да се упражняват за изпълнението на условията.
Знаете притчата за лептата на вдовицата. Тя пуснала в дискуса черно гологанче. Богаташ пуснал едра жълтица. Казано е, че тя е по-праведната, тъй като е пуснала всичкото, което има. Докато богаташът има още доста жълтици. Единствено чистачка в пандиза проследила избягалите нарушители.
Тя е рискувала за родното ни правораздаване всичкото си, най-скъпото си, живота си. Докато надзирателите и началниците им към този момент пускат в дискуса на истината единствено мълчанието си, като условие на следствената загадка. А имат в главите и душите си още доста секрети. Сред тях и тази по какъв начин или против какво в строго охранявания затвор е импортиран револвер.
Съвременните книжници и фарисеи, министрите и политиците заредиха ритуално празнодумията си. Още от времето на граф Монте Кристо има бягства от пандизите, казват властниците. Граф Монте Кристо е единствено книжовен воин, споделят опозиционерите и желаят политическата гибел на опозорените министри. А е краят на Страстната седмица, седмицата на изкупителните за греховете на човечеството премеждия Христови.
Той, богочовекът, споделяше, че би трябвало да прощаваме даже на враговете си. Нефелните в ръководството ни врагове ли са ни? Но да се смирим. Христос воскресе. Не чувате ли тържествения звън на църковните камбани.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ