Прокълнатият италиански остров
Ще ви разкажем за едно място, почтено за филм на ужасите, което към този момент няколко века сее боязън и смут измежду локалните.
Остров Повеглия е един от многото дребни части земя, намиращи се сред Венеция и Лидо във Венецианската лагуна, само че вместо да е красиво, препълнено с туристи населено място, то е оповестено за същинско котило на духове. До ден сегашен Повеглия е отвън всевъзможни туристически направления и въпреки понякога някой изследовател на мощни чувства да се пробва да стигне до него, локалните хора изрично отхвърлят да го закарат.
Какво му е толкоз злокобното ли? Ами да стартираме от това, че почвата на острова е комбинация от овъглените човешки остатъци и пласт от леплив прахуляк. Земята безусловно е пропита с кости и кръв, които дават началото на ужасяващата му известност... и иронично, само че е открито, че върху нея порастват превъзходни лози.
История на Повеглия стартира през времето на античен Рим, когато жителите на Падуа и Есте се заселват на него в опити да се спасят от варварските нашествия. Векове по-късно, когато чумата броди из Европа, хората от региона още веднъж намират убежища на Повеглия, с вярата, че подлата болест не може да ги доближи там. Уви, напълно скоро гибелта като че ли се влюбила в острова и мъртвите станали повече от живите. Телата им били заравяни в огромни ями, а постоянно и горени на клада. Според историческите сведения, през тези години 160 000 индивида намерили гибелта си на този дребен остров.
През 1379 г Венеция е нападната от флота на Генуа и цивилното население е преместено на Повеглия. Построено е и барикада, наречено " Октагонтът ", което към момента може да се разграничи измежду руините. След това островът остава необитаем за епохи. През 1527 г доджът предлага на група монаси да се заселят на него, само че те отхвърлят. През 1661 г е препоръчано на наследниците на тогавашните поданици на острова да възстановят селото, само че и те отхвърлят.
През 18-ти век островът попада под юрисдикцията на Magistrato alla Sanità (Министерството на общественото здраве) и става пункт за инспекция на стоките и хората, идващи във Венеция. Всичко наподобява наред, до момента в който един ден не идват два кораба с чума на борда. От тогава до 1805 г на Повеглия се заточват новите жертви, покосени от заболяването. Сгради от този интервал още могат да се видят там.
През 20-ти век Повеглия още веднъж става място за изолираност - този път на психичноболни. През 1922 г се построява психиатрична клиника с огромна кула-камбанария. Пациентите, настанени в нея, незабавно стартират да настояват, че виждат призраците на умрелите от чума, а през нощта ги изтезават жалните им стенания. Персоналът на заведението като цяло пренебрегва тези изказвания, вземайки поради нестабилното психологично здраве на пострадалите.
Но макар към този момент изброените ужаси, историята напълно не свършва до тук. Един от лекарите в клиниката решил да се популяризира като открие лек за лудостта и почнал поредност от ужасяващи опити - лоботимии, осъществявани с триони, чукове и пили. И тъкмо като във филм на ужасите, всичко това се случвало в кулата-камбанария.
Според легендата, след години на осъществяване на тези аморални опити, самият лекар почнал да вижда духове. Разказва се, че точно те са го подтикнали да скочи (или даже хвърлили насила) от камбанарията. Според една сестра докторът бил към момента жив, когато паднал, само че от земята се надигнала мъгла, която го задушила. Болницата затворила порти. Разказва се, че в тихи нощи, може да се чуе по какъв начин камбаната бие сама.
След време италианското държавно управление продало острова на частен притежател. Той живял известно време там, само че бързо напуснал през 60-те години. Едва неотдавна италианско семейство показало интерес да купи Повеглия и да си построи лятна вила на него, само че след нанасянето си, прекарали единствено една нощ там и от този момент отхвърлят да разясняват какво се е случило. Единствено се знае, че лицето на щерка им било срязано от „ нещо " и се наложило да й се създадат 14 шефа.
Няколко екстрасенса са посетили острова, само че всички са се плашили до гибел от това, което са усещали. През годините нарушители са се опитвали да се укрият от полицейските патрули на Повеглия, само че всички бързо се предавали.
