Ще цъфнат неканени пред очите ни същества, ореолени като съвременни

Ще цъфнат неканени пред очите ни същества, ореолени като модерни класици в разнообразни жанрове. Няма да липсват и трогателни репортажи, в които дечица ще изреждат имената на тези, които си дадоха живота, от което се възползват през днешния ден тези тук…

Кого ще развълнуват патетичните думи и трогателните видеа? Никого. Абсолютно никого. Дори пенсионерите, жалещи за „ едно време “ няма да имат мотив за умилителни мемоари, тъй като от 1945-а до 1992 година подобен празник в календара не е съществувал.

Затова дано напомним в резюме историята на този празник. Първото честване е през 1909 година в Пловдив, къде другаде. През 1922 година Народното събрание афишира деня за празник на всички „ заслужили българи “. Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. Това е едно завръщане към концепциите на възрожденците, които са позабравени след тежките политически, обществени и стопански произшествия след Междусъюзническата и Първата международна война.

Празникът е отбелязван всяка година по градове, села, паланки, читалища, учебни заведения, университети. Хората изваждат в дневния ред заветите на създатели и революционери от Възраждането.

През 1945 година обаче празникът е неразрешен. Не просто позабравен или анулиран, а неразрешен.

Решението е предшествано от подписването през октомври на Наредба-закон за пречистване на учителския и преподавателския личен състав в просветителната система. За една година от системата на образованието са уволнени и преместени стотици учители и професори на чието място се назначават нискоквалифицирани и без нужното обучение дейци на Българска работническа партия (к.) или техни съратници. При приемането на студенти се изисква записка за благонадеждност от локалните комитети на Отечествен фронт.

През 1992 година празникът се завръща посредством Закона за допълнение на Кодекса на труда по концепция на починалия към този момент Петър Константинов, ръководител тогава на общонародно съдружие " Мати Болгария ". Заедно с честването обаче стартира и политическата приложимост на будителите. Още по-неприятно чувство подухва непрекъснатото изброяване на живи „ класици “, прикачили се към партийни, подмолни и олигархични кръгове и кръгчета. Фалш, това царува към и на самия Ден на националните будители.

Прегледайте формалните уеб сайтове на държавните институции, и ще се убедите къде е пъхнат този празник.

Приятно усещане и изключение е страницата на… ресторант „ Хаджидрагановите мазета “ в София, където има превъзходен текст, отдаден на будителите. Там е този откъс: " Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с съперника на нашите души. О, будители национални, цялостен низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите флагове най за безконечни времена. “

Епископ Константин Преславски, X в.

И още: „ Доволно към този момент що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден… “

Петко Славейков 1886 година

Няма да изброяваме достойните българи, заслужаващи да бъдат наречени будители. И в случай че през днешния ден има такива, които да се приближават до идеалите на възрожденците, то това са скромните, ненатрапващи се учители, дейци на културата, работещи всеки ден надалеч от политическия и рекламен звук на медиите и суетата. Тях няма да ги видите и чуете на 1 ноември, тъй като ще премитат пода и ще подреждат есенни цветя в читалища и културни клубове, там, където са оживели, с вяра в сърцата, че някой ще прекрачи прага…

Огнян Стефанов