Арх. Валентин Маринов: Стадионът като Юсейн Болт срещу...
Ще стане ли стадион "Пловдив " втори народен
Арх. Валентин Маринов е роден през 1952 година във Велико Търново. Завършва с отличие Математическа гимназия, а по-късно и ВИАС - София, след което като отличник на випуска е изпратен по систематизиране в Пловдив в Проектантска организация. Автор е на плановете на олимпийския Гребен канал и на реконструкцията на стадион " Пловдив ", както и на доста други. В първия либерален мандат на локалната власт /1991-1995 г./ е назначен за зам.-кмет и основен проектант на Пловдив. По-късно работи като основен проектант на регион " Централен ", а след това на свободна процедура. В момента е проектант в екипа на регионалния шеф Здравко Димитров.
- Арх. Маринов, в Община Пловдив не бързат да ви възложат планиране на стадион „ Пловдив “, тъй като нямате авторски права. Как ще се реши този спор, който бави реконструкцията на спортния комплекс?
-Заместник-кметът Георги Титюков ме предложения в общината, с цел да беседвам с юристите от дирекция „ Обществени поръчки “. Те споделиха, че съгласно тях авторското право принадлежи на създателя на главния план на стадиона, а моите права са за реконструкцията. Навремето като секретар на Съюза на архитектите съм взел участие дружно с представителите на други креативен съюзи в комисията за основаване на закона за авторското право и съм писал частта „ Архитектура “. В закона категорично беше казано, че когато проектант прави план за реорганизация на обект, това автоматически значи, че са му делегирани права от създателя на главния план. Но това беше през 1989 година Сега в общината държат да намерят първия създател, тъй като имало прецеденти, че 70 години след гибелта на създателя наследниците претендирали за права. В закона бяхме записали, че такива могат да имат единствено архитекти. Другото е нонсенс. Какво значи да вземем за пример
@ins_sub: артист на чалга да се снабди по завещание
с авторски права върху постройката на Военния клуб?
- Кои са първите архитекти, проектирали стадион „ Пловдив “?
-Земнонасипната част на стадиона на първо време е правена по немски скици. Между 60-те и 70-те години са построени западната естрада и зала „ Чайка “. Един от първите създатели на комплекса е арх. Владимир Рангелов, който е умрял преди десетина години. Работихме дружно, той беше в интернационалната комисия на архитекти по спортно планиране и ми разказваше, че преди време е направил пробив с това, че е
@ins_sub: инсталирал фотоапарат сред трибуните
на стадиона. Снимал всяка минута, с цел да покаже по какъв начин те се пълнят. С това е опровергал мита, че първо се взимат най-хубавите места. Така става член на тази комисия. По-късно, когато бях определен в управата на САБ, станах член на същата комисия. Неговият сътрудник, с който са работили дружно по плана, се споделя арх. Илия Харизанов. Сега е на 97 година Арх. Рангелов е създател на зала „ Чайка “, а арх. Харизанов - на останалата част на стадиона.
- Има ли документи, тъй като в Община Пловдив не могат да намерят първия план?
-В фамилията на арх. Харизанов пазят чертежите. Както към този момент сте разбрали, до кмета на Пловдив и до мен е адресирано писмо на арх. Илия Харизанов. В него той изяснява, че са работили дружно с арх. Владимир Рангелов по първичния план и че заради напредналата възраст и влошено здравословно положение е подготвен да отстъпи безплатно авторските си права, с цел да не стопира работата по възобновяване на стадиона. Пише, че ще е признателен, в случай че след реконструкцията се сложи табела с имената на проектантите, работили през годините по построяването на стадиона, което ще е признанието за многогодишния им труд.
- Това писмо задоволително ли е, с цел да ви признаят за притежател на авторските права?
-Очаквам представителите на общината да създадат среща с арх. Харизанов и да се срещнат с документите. Едновремешните архитекти имат
@ins_sub: доста развито усеща за морал и чест
в специалността. И за мен преди всичко постоянно е било авторското право. Аз не съм си разрешавал да пипна нещо, което е основано от различен проектант, за разлика от всеобщата процедура в този момент. С арх. Харизанов работихме дружно в Проектантска организация. Искам да опиша една занимателна преживелица. Бяха ме поканили за ловното ревю през 1981 година да направя
@ins_sub: сцена за тестване на кучета за под земята лов.
Тя е издигната в Труд и съставлява траншеи, в които кучета гонят лисици. Бях подготвил нещо ексцентрично - кръгла сцена като колизеум за кучета, и ходех да демонстрирам плана на ловците и риболовците. На връщане съм изтървал калъфа с чертежите, а те не бяха подписани. Намерили са ги и са ги занесли на арх. Илия Харизанов. Като ги погледнал, споделил: „ Аха, това е единствено Вальо Маринов “. Познал ме е по стила. А когато в края на 80-те подготвяхме плана за реконструкцията на стадиона, той към този момент беше пенсионер.
- Какво ще последва в този момент, откакто арх. Харизанов ви е трансферирал авторските права?
-Община Пловдив би трябвало да мине към непосредствено възлагане на планиране на мен. Екипът е същият, с който съм работил и по реконструкцията. Да чукна на дърво, сътрудниците са живи и здрави, с дребни изключения.
- Има ли късмет спортният комплекс „ Пловдив “ да стане втори народен стадион, както депутатът Славчо Атанасов предлага в писмото си до премиера Бойко Борисов?
-Има, несъмнено. В тази обстановка стадионът е като Юсейн Болт против нероден Петко. Юсейн Болт си е Юсейн Болт, а за Петко
@ins_sub: занапред би трябвало да се работи по зачеване.
/Смее се/. Иначе има дадености - в центъра на България е, наличен, в паркова среда, с места за паркиране. През годините се нагледахме на бомбастични претенции: дайте 50 млн., дайте 250 милиона за комплекса, само че нищо не се случва. Затова на последната презентация на плановото задание за планиране, на която бяхме дружно с кмета Иван Тотев и заместника по спорта Георги Титюков, разделих реконструкцията на 11 подобекта за стадионът да се върне към живот.
- Кога и на каква цена би могло да стане това?
- Всеки от 11-те подобекта може да бъде изпълнен независимо. Трябва да се стартира с първите три - да се махне долният ред трибуни, които са върху насип, и да се изградят устойчиво нови, да се създадат съблекални от западната страна, стаи за публицисти, да се спазят условия за VIP, а също по този начин да се построи козирка. Ако това се свърши,
@ins_sub: стадионът може да се употребява от 15 000 фенове,
което е задоволително за шампионати от народен шампионат и за първия кръг интернационалните мачове. Оттам нататък следват други стадии - привеждане към сходство на западната естрада и на новата от източната страна, решение със зала „ Чайка “, която е рискова и би трябвало да бъде съборена. След това може да се построи нова козирка, да се направи отвесна планировка, благоустрояване, паркинги. Вече работят нови правила за спортните уреди и няма метод да не се съобразяваме с тях. Така да вземем за пример стъпалото на съществуващите седалки е 75 см, а съгласно новите условия би трябвало да е 90. Това значи, че 20-те хиляди седалки, които ще се отстранен в първите три стадия, ще бъдат понижени на 15 000. Горните седалки, които са още 35 000, ще станат на 25 000. След цялостната реорганизация стадионът ще събира към 40 000 фенове, което е най-подходящ вид, в това число и за международните шампионати.
- Колко средства са нужни за първите три стадия?
-- Между 10 и 15 млн. лв.. Те могат да се осъществят за две години. Според мен не е проблем общината да заделя по 5-7 млн. лв. годишно, с цел да има стадион. Плановото задание беше признато от общината и единственият проблем, който стопира процедурите, е с авторското право. Смятам го за позволен, откакто арх. Илия Харизанов отстъпи правата си. Остава да ми възложат проектирането. За две години на стадиона може да бъде върнат животът. Ресурсът на стадион „ Левски “ е привършен, тъй като под него минава метро и не може да се направи козирка за най-високата степен, нито да се разгърне паркирането, а и не е по този начин наличен, както пловдивският. Затова би трябвало да му търсят ново място, което ще е на къра. Дали стадион " Пловдив " ще успее да се класира за втория народен, ще се взема решение на друго равнище, само че при всички положения реконструкцията му би трябвало да приключи след 30 години застой.
Арх. Валентин Маринов е роден през 1952 година във Велико Търново. Завършва с отличие Математическа гимназия, а по-късно и ВИАС - София, след което като отличник на випуска е изпратен по систематизиране в Пловдив в Проектантска организация. Автор е на плановете на олимпийския Гребен канал и на реконструкцията на стадион " Пловдив ", както и на доста други. В първия либерален мандат на локалната власт /1991-1995 г./ е назначен за зам.-кмет и основен проектант на Пловдив. По-късно работи като основен проектант на регион " Централен ", а след това на свободна процедура. В момента е проектант в екипа на регионалния шеф Здравко Димитров.
- Арх. Маринов, в Община Пловдив не бързат да ви възложат планиране на стадион „ Пловдив “, тъй като нямате авторски права. Как ще се реши този спор, който бави реконструкцията на спортния комплекс?
-Заместник-кметът Георги Титюков ме предложения в общината, с цел да беседвам с юристите от дирекция „ Обществени поръчки “. Те споделиха, че съгласно тях авторското право принадлежи на създателя на главния план на стадиона, а моите права са за реконструкцията. Навремето като секретар на Съюза на архитектите съм взел участие дружно с представителите на други креативен съюзи в комисията за основаване на закона за авторското право и съм писал частта „ Архитектура “. В закона категорично беше казано, че когато проектант прави план за реорганизация на обект, това автоматически значи, че са му делегирани права от създателя на главния план. Но това беше през 1989 година Сега в общината държат да намерят първия създател, тъй като имало прецеденти, че 70 години след гибелта на създателя наследниците претендирали за права. В закона бяхме записали, че такива могат да имат единствено архитекти. Другото е нонсенс. Какво значи да вземем за пример
@ins_sub: артист на чалга да се снабди по завещание
с авторски права върху постройката на Военния клуб?
- Кои са първите архитекти, проектирали стадион „ Пловдив “?
-Земнонасипната част на стадиона на първо време е правена по немски скици. Между 60-те и 70-те години са построени западната естрада и зала „ Чайка “. Един от първите създатели на комплекса е арх. Владимир Рангелов, който е умрял преди десетина години. Работихме дружно, той беше в интернационалната комисия на архитекти по спортно планиране и ми разказваше, че преди време е направил пробив с това, че е
@ins_sub: инсталирал фотоапарат сред трибуните
на стадиона. Снимал всяка минута, с цел да покаже по какъв начин те се пълнят. С това е опровергал мита, че първо се взимат най-хубавите места. Така става член на тази комисия. По-късно, когато бях определен в управата на САБ, станах член на същата комисия. Неговият сътрудник, с който са работили дружно по плана, се споделя арх. Илия Харизанов. Сега е на 97 година Арх. Рангелов е създател на зала „ Чайка “, а арх. Харизанов - на останалата част на стадиона.
- Има ли документи, тъй като в Община Пловдив не могат да намерят първия план?
-В фамилията на арх. Харизанов пазят чертежите. Както към този момент сте разбрали, до кмета на Пловдив и до мен е адресирано писмо на арх. Илия Харизанов. В него той изяснява, че са работили дружно с арх. Владимир Рангелов по първичния план и че заради напредналата възраст и влошено здравословно положение е подготвен да отстъпи безплатно авторските си права, с цел да не стопира работата по възобновяване на стадиона. Пише, че ще е признателен, в случай че след реконструкцията се сложи табела с имената на проектантите, работили през годините по построяването на стадиона, което ще е признанието за многогодишния им труд.
- Това писмо задоволително ли е, с цел да ви признаят за притежател на авторските права?
-Очаквам представителите на общината да създадат среща с арх. Харизанов и да се срещнат с документите. Едновремешните архитекти имат
@ins_sub: доста развито усеща за морал и чест
в специалността. И за мен преди всичко постоянно е било авторското право. Аз не съм си разрешавал да пипна нещо, което е основано от различен проектант, за разлика от всеобщата процедура в този момент. С арх. Харизанов работихме дружно в Проектантска организация. Искам да опиша една занимателна преживелица. Бяха ме поканили за ловното ревю през 1981 година да направя
@ins_sub: сцена за тестване на кучета за под земята лов.
Тя е издигната в Труд и съставлява траншеи, в които кучета гонят лисици. Бях подготвил нещо ексцентрично - кръгла сцена като колизеум за кучета, и ходех да демонстрирам плана на ловците и риболовците. На връщане съм изтървал калъфа с чертежите, а те не бяха подписани. Намерили са ги и са ги занесли на арх. Илия Харизанов. Като ги погледнал, споделил: „ Аха, това е единствено Вальо Маринов “. Познал ме е по стила. А когато в края на 80-те подготвяхме плана за реконструкцията на стадиона, той към този момент беше пенсионер.
- Какво ще последва в този момент, откакто арх. Харизанов ви е трансферирал авторските права?
-Община Пловдив би трябвало да мине към непосредствено възлагане на планиране на мен. Екипът е същият, с който съм работил и по реконструкцията. Да чукна на дърво, сътрудниците са живи и здрави, с дребни изключения.
- Има ли късмет спортният комплекс „ Пловдив “ да стане втори народен стадион, както депутатът Славчо Атанасов предлага в писмото си до премиера Бойко Борисов?
-Има, несъмнено. В тази обстановка стадионът е като Юсейн Болт против нероден Петко. Юсейн Болт си е Юсейн Болт, а за Петко
@ins_sub: занапред би трябвало да се работи по зачеване.
/Смее се/. Иначе има дадености - в центъра на България е, наличен, в паркова среда, с места за паркиране. През годините се нагледахме на бомбастични претенции: дайте 50 млн., дайте 250 милиона за комплекса, само че нищо не се случва. Затова на последната презентация на плановото задание за планиране, на която бяхме дружно с кмета Иван Тотев и заместника по спорта Георги Титюков, разделих реконструкцията на 11 подобекта за стадионът да се върне към живот.
- Кога и на каква цена би могло да стане това?
- Всеки от 11-те подобекта може да бъде изпълнен независимо. Трябва да се стартира с първите три - да се махне долният ред трибуни, които са върху насип, и да се изградят устойчиво нови, да се създадат съблекални от западната страна, стаи за публицисти, да се спазят условия за VIP, а също по този начин да се построи козирка. Ако това се свърши,
@ins_sub: стадионът може да се употребява от 15 000 фенове,
което е задоволително за шампионати от народен шампионат и за първия кръг интернационалните мачове. Оттам нататък следват други стадии - привеждане към сходство на западната естрада и на новата от източната страна, решение със зала „ Чайка “, която е рискова и би трябвало да бъде съборена. След това може да се построи нова козирка, да се направи отвесна планировка, благоустрояване, паркинги. Вече работят нови правила за спортните уреди и няма метод да не се съобразяваме с тях. Така да вземем за пример стъпалото на съществуващите седалки е 75 см, а съгласно новите условия би трябвало да е 90. Това значи, че 20-те хиляди седалки, които ще се отстранен в първите три стадия, ще бъдат понижени на 15 000. Горните седалки, които са още 35 000, ще станат на 25 000. След цялостната реорганизация стадионът ще събира към 40 000 фенове, което е най-подходящ вид, в това число и за международните шампионати.
- Колко средства са нужни за първите три стадия?
-- Между 10 и 15 млн. лв.. Те могат да се осъществят за две години. Според мен не е проблем общината да заделя по 5-7 млн. лв. годишно, с цел да има стадион. Плановото задание беше признато от общината и единственият проблем, който стопира процедурите, е с авторското право. Смятам го за позволен, откакто арх. Илия Харизанов отстъпи правата си. Остава да ми възложат проектирането. За две години на стадиона може да бъде върнат животът. Ресурсът на стадион „ Левски “ е привършен, тъй като под него минава метро и не може да се направи козирка за най-високата степен, нито да се разгърне паркирането, а и не е по този начин наличен, както пловдивският. Затова би трябвало да му търсят ново място, което ще е на къра. Дали стадион " Пловдив " ще успее да се класира за втория народен, ще се взема решение на друго равнище, само че при всички положения реконструкцията му би трябвало да приключи след 30 години застой.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ