Големият провал на прехода - изборът за по-малкото зло
Ще спестим целият избирателен звук и ще сведем идните месеци до най-важното. И то е, че за следващ път изборът, който следва на всеки жител, е прословутото " Най-малко зло ".
Най-малкото зло е уравнение, за което не може да те приготви нито един час по математика, нито един час по " Свят и персона ", нито един курс от университета, нито една политическа стратегия. Това значи да си напълно наясно с парадоксите, грешките, корупцията и биографията на всяка партия, само че все пак да седнеш с един лист и да започнеш да зачеркваш.
Какво избираш - десетгодишен неуспех в ръководството на една партия (зло) или възходящ популизъм на друга, който ти се коства подозрителен (зло)? Какво избираш - красноречива геопилитическа взаимозависимост (зло) или липса на качествени претенденти в предизборната листа (зло)? Какво избираш - да не гласуваш и да поощриш остарялото систематизиране на силите (зло) или да гласуваш и да поемеш риска единствено след няколко месеца да видиш по какъв начин личният ти любимец възпроизвежда същото статукво, само че по нов метод (зло)?
Заедно с този неумел и непредвидлив избор обаче върви още един апел. Той гласи " Задължително гласувай ". Задължително гласувай, пък каквото ще да става. Призивът упорства за нещо лъжливо безапелационно: че всичко е твоето ръце, единствено би трябвало малко да седнеш и да се напънеш и... да откриеш най-малкото зло. Откриеш ли го един път, най-малкото зло ще стартира лека бавно да трансформира нещата, да се изправи против по-голямото зло и с годините да го обезвреди, а самото то да продължава да се смалява, до момента в който - един прекрасен и желан ден - даже самото то ще изчезне ще се трансформира в същинска политическа опция. Нищо сходно обаче: един от най-характерните белези на най-малкото зло е, че когато то получи власт, пътят към неговия напредък става утъпкан, прелестен и в случай че щете - наложителен. Толкова наложителен, колкото е физически закон, колкото " Приказка за стълбата " на Смирненски.
Кулминацията на този развой може да се види в самата партийна пропаганда. Типичният образец е ГЕРБ. Ако наблюдавате в дълбочина предизборната изразителност, ще видите, че тя може да се сведе до едно главно изречение. То гласи: " ГЕРБ е страж на стабилността ". От ГЕРБ отлично се схваща, че през последните 10 години има стотици неща, за които партията е укорима, само че тя се предлага още веднъж, рециклирана, простичко, като страж на стабилността. Това има прекомерно общо с концепцията на най-малкото зло. То гласи: гласувай за ГЕРБ, тъй като в случай че не нещо друго, най-малко ще има някаква страна, тази страна няма да действа кой знае какъв брой добре, само че няма да се стигне до рецесия, до серия от нови и нови държавни управления, които няма да могат да образуват постоянен кабинет.
Как стана този преход - от вярата за положително ръководство просто до правилото " да има... "? Ето по какъв начин:
С концепцията за най-малкото зло.
Автор: Георги Петров
Най-малкото зло е уравнение, за което не може да те приготви нито един час по математика, нито един час по " Свят и персона ", нито един курс от университета, нито една политическа стратегия. Това значи да си напълно наясно с парадоксите, грешките, корупцията и биографията на всяка партия, само че все пак да седнеш с един лист и да започнеш да зачеркваш.
Какво избираш - десетгодишен неуспех в ръководството на една партия (зло) или възходящ популизъм на друга, който ти се коства подозрителен (зло)? Какво избираш - красноречива геопилитическа взаимозависимост (зло) или липса на качествени претенденти в предизборната листа (зло)? Какво избираш - да не гласуваш и да поощриш остарялото систематизиране на силите (зло) или да гласуваш и да поемеш риска единствено след няколко месеца да видиш по какъв начин личният ти любимец възпроизвежда същото статукво, само че по нов метод (зло)?
Заедно с този неумел и непредвидлив избор обаче върви още един апел. Той гласи " Задължително гласувай ". Задължително гласувай, пък каквото ще да става. Призивът упорства за нещо лъжливо безапелационно: че всичко е твоето ръце, единствено би трябвало малко да седнеш и да се напънеш и... да откриеш най-малкото зло. Откриеш ли го един път, най-малкото зло ще стартира лека бавно да трансформира нещата, да се изправи против по-голямото зло и с годините да го обезвреди, а самото то да продължава да се смалява, до момента в който - един прекрасен и желан ден - даже самото то ще изчезне ще се трансформира в същинска политическа опция. Нищо сходно обаче: един от най-характерните белези на най-малкото зло е, че когато то получи власт, пътят към неговия напредък става утъпкан, прелестен и в случай че щете - наложителен. Толкова наложителен, колкото е физически закон, колкото " Приказка за стълбата " на Смирненски.
Кулминацията на този развой може да се види в самата партийна пропаганда. Типичният образец е ГЕРБ. Ако наблюдавате в дълбочина предизборната изразителност, ще видите, че тя може да се сведе до едно главно изречение. То гласи: " ГЕРБ е страж на стабилността ". От ГЕРБ отлично се схваща, че през последните 10 години има стотици неща, за които партията е укорима, само че тя се предлага още веднъж, рециклирана, простичко, като страж на стабилността. Това има прекомерно общо с концепцията на най-малкото зло. То гласи: гласувай за ГЕРБ, тъй като в случай че не нещо друго, най-малко ще има някаква страна, тази страна няма да действа кой знае какъв брой добре, само че няма да се стигне до рецесия, до серия от нови и нови държавни управления, които няма да могат да образуват постоянен кабинет.
Как стана този преход - от вярата за положително ръководство просто до правилото " да има... "? Ето по какъв начин:
С концепцията за най-малкото зло.
Автор: Георги Петров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ