Евгений Дайнов: Днешният Борисов не е Борисов отпреди 2020 година. Не той доминира пейзажа
Ще си разреша да се намеся в полемиката около договарянията ГЕРБ-ПП/ДБ без ненужно академично усложняване.
Положението е следното. За пръв път от доста време нещата вървят в вярна посока – вършени по верен метод от верните хора в относително удобна обстановка. Резултатът е обаче незнаен, защото имаме два огромни източника на риск: непредсказуемостта на Бойко Борисов от едната страна и от другата – заплахата разискването на правила, политики и цели да бъде сменено с разискването на персони.
Защо работата върви: двете съществени аргументи
Работата е подхваната по верен и резистентен метод по две съществени аргументи. Първата е, че – както и предишния път при съставянето на държавно управление – „ Продължаваме промяната “ (ПП) съумяха да наложат „ западния “ подход на работа по политики в работни групи. Това изобретение слага политиците от другите партии в ролята на специалисти, работещи дружно за постигането на обща цел.
Така се заобикаля нормалната балканска кавга
сред партийни управления, седнали едно против друго на масата, за разпределението на ресори и запаси. Участието в смесени работни групи оставя на назад във времето персонални упоритости и партийни лоялности. На тяхно място идва лоялността към групата и към нейната работна задача. Накрая, когато се създаде артикул (някаква политика), всички участници виждат себе си в него и го отстояват против външни нападки.
Този метод роди предишния път държавно управление – нещо, което локалните наблюдаващи, привикнали на провинциална балканска шумотевица, не чакаха. Този път са създадени трийсетина проектозакона и се работи по предпочитани политики.
Втората причина работата да върви добре е, че за разлика от изборите през октомври, този път към актуалните подходи и похвати на Политическа партия е прибавен големият опит на „ Демократична България “ (ДБ), както и тяхното положително познаване на тактиките и похватите на Борисов. Комбинацията сред двете последователно вкарва Борисов там, където да не вреди – не на последно място заради събитието, че цялостната обстановка е удобна за сходно развиване. А точно: днешният Борисов не е Борисов отпреди 2020 година. Днешният е слаб. Не той господства пейзажа.
Още в края на 2019 година пролича, че нещо в хабитата на Борисов се е трансформирало в негова щета. Обичайното туптене в гърдите и шерване на банкянски мъдрости за живота бе сменено от очевидно обезпокоеното държание. Така и не стана ясно какво къде се е трансформирало, само че по тази причина пък е кристално ясно за какво той през днешния ден има държанието, което има.
Войната в промени всичко и за всички. Българските политици и анализатори не престават с опитите си да се снишат зад дувара, до момента в който отмине бурята – но тя минава през всичко.
С неоспоримия си нюх Борисов схваща
това и знае още нещо: че когато проработят другите интернационалните съдилища, свързани с търсенето на отговорност за войната, ще се дават пояснения. Ще би трябвало да се дава отговор на въпроси като: „ Ти, момче, до момента в който беше министър председател, какво направи, с цел да окажеш помощ или да попречиш на Путин да се приготви за войната? “. В това отношение биографията на Борисов е много проблематична: той построи, с наши пари, газова тръба за Путин, която да заобикаля Украйна; той купи, с наши пари, два антикварни съветски атомни бойлера и ги складира на едно поле; и отново той не се задейства да изиска наши пари от руснаците, когато това можеше да се случи.
Борисов има потребност от смекчаващи условия. Като да вземем за пример да може да каже: „ Бях малък и се подведох по акъла на онази… Меркел май се споделяше. После прогледнах и поддържах некорумпирано и проевропейско държавно управление на вашите другари Политическа партия и Демократична България. И дори нищо не желаех в подмяна “.
Това е повода Борисов да не ни осведомява всеки ден, че е победител на изборите, а да желае да се скрие зад ръководство на изгубилите. ПП-ДБ схванаха това и затова съумяват да го карат да отстъпва – всеки ден по една крачка. Той настояваше например ПП и Демократична България да влязат в негово държавно управление, а след това да приказват за политики. Заговори обаче за политики и е на път въобще да се откаже от свое държавно управление. За него Кирил Петков към този момент не е апаш на газ, а политически водач, с който демонстративно търси доближаване.
Теренът на Борисов
Рискът, несъмнено, е в това, че въпреки Борисов към този момент да няма онази мощност, която имаше, той продължава да владее балкански хитрини, за които Политическа партия даже не подозират. Основното му изпитание сега е да реалокира диалога от политики (той такива диалози не разбира) към персони. Тук той е гросмайстор.
Да си напомним. Докато беше министър председател, Борисов не разбираше за какво би трябвало да има институции. За него ръководството изглеждаше по този начин: Главният споделя какво да се прави и всички хукват да го вършат. Също по този начин той не разбираше, че може да съществуват проблеми, които да са справедливи – да не са се случили
заради волята на някой човек.
За Борисов зад всеки проблем стои човек, който го предизвиква. Намираме индивида, влияем му – и казусът се изпарява.
В случая Борисов желае да реалокира диалога от политики към персони, с цел да си показа какви проблеми биха могли да му основат. И да стартира ограничения по влияние върху тези персони. А и пътьом да вкара свои хора в ръководството – т.е., целият диалог да бъде върнат към балкански пазарлък за хора и ресори.
В никакъв случай Политическа партия и Демократична България не трябва да му разрешават да реалокира диалога от правила, политики и цели към персони, ресори и запаси. Това е негов терен. А неговият терен би трябвало да наподобява по този начин, както наподобява в последната седмица: свиваща се шагренова кожа, като от известния разказ на Балзак.
Текстът е препубликуван от „ Дойче към този момент “, негов създател е проф. Евгений Дайнов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Положението е следното. За пръв път от доста време нещата вървят в вярна посока – вършени по верен метод от верните хора в относително удобна обстановка. Резултатът е обаче незнаен, защото имаме два огромни източника на риск: непредсказуемостта на Бойко Борисов от едната страна и от другата – заплахата разискването на правила, политики и цели да бъде сменено с разискването на персони.
Защо работата върви: двете съществени аргументи
Работата е подхваната по верен и резистентен метод по две съществени аргументи. Първата е, че – както и предишния път при съставянето на държавно управление – „ Продължаваме промяната “ (ПП) съумяха да наложат „ западния “ подход на работа по политики в работни групи. Това изобретение слага политиците от другите партии в ролята на специалисти, работещи дружно за постигането на обща цел.
Така се заобикаля нормалната балканска кавга
сред партийни управления, седнали едно против друго на масата, за разпределението на ресори и запаси. Участието в смесени работни групи оставя на назад във времето персонални упоритости и партийни лоялности. На тяхно място идва лоялността към групата и към нейната работна задача. Накрая, когато се създаде артикул (някаква политика), всички участници виждат себе си в него и го отстояват против външни нападки.
Този метод роди предишния път държавно управление – нещо, което локалните наблюдаващи, привикнали на провинциална балканска шумотевица, не чакаха. Този път са създадени трийсетина проектозакона и се работи по предпочитани политики.
Втората причина работата да върви добре е, че за разлика от изборите през октомври, този път към актуалните подходи и похвати на Политическа партия е прибавен големият опит на „ Демократична България “ (ДБ), както и тяхното положително познаване на тактиките и похватите на Борисов. Комбинацията сред двете последователно вкарва Борисов там, където да не вреди – не на последно място заради събитието, че цялостната обстановка е удобна за сходно развиване. А точно: днешният Борисов не е Борисов отпреди 2020 година. Днешният е слаб. Не той господства пейзажа.
Още в края на 2019 година пролича, че нещо в хабитата на Борисов се е трансформирало в негова щета. Обичайното туптене в гърдите и шерване на банкянски мъдрости за живота бе сменено от очевидно обезпокоеното държание. Така и не стана ясно какво къде се е трансформирало, само че по тази причина пък е кристално ясно за какво той през днешния ден има държанието, което има.
Войната в промени всичко и за всички. Българските политици и анализатори не престават с опитите си да се снишат зад дувара, до момента в който отмине бурята – но тя минава през всичко.
С неоспоримия си нюх Борисов схваща
това и знае още нещо: че когато проработят другите интернационалните съдилища, свързани с търсенето на отговорност за войната, ще се дават пояснения. Ще би трябвало да се дава отговор на въпроси като: „ Ти, момче, до момента в който беше министър председател, какво направи, с цел да окажеш помощ или да попречиш на Путин да се приготви за войната? “. В това отношение биографията на Борисов е много проблематична: той построи, с наши пари, газова тръба за Путин, която да заобикаля Украйна; той купи, с наши пари, два антикварни съветски атомни бойлера и ги складира на едно поле; и отново той не се задейства да изиска наши пари от руснаците, когато това можеше да се случи.
Борисов има потребност от смекчаващи условия. Като да вземем за пример да може да каже: „ Бях малък и се подведох по акъла на онази… Меркел май се споделяше. После прогледнах и поддържах некорумпирано и проевропейско държавно управление на вашите другари Политическа партия и Демократична България. И дори нищо не желаех в подмяна “.
Това е повода Борисов да не ни осведомява всеки ден, че е победител на изборите, а да желае да се скрие зад ръководство на изгубилите. ПП-ДБ схванаха това и затова съумяват да го карат да отстъпва – всеки ден по една крачка. Той настояваше например ПП и Демократична България да влязат в негово държавно управление, а след това да приказват за политики. Заговори обаче за политики и е на път въобще да се откаже от свое държавно управление. За него Кирил Петков към този момент не е апаш на газ, а политически водач, с който демонстративно търси доближаване.
Теренът на Борисов
Рискът, несъмнено, е в това, че въпреки Борисов към този момент да няма онази мощност, която имаше, той продължава да владее балкански хитрини, за които Политическа партия даже не подозират. Основното му изпитание сега е да реалокира диалога от политики (той такива диалози не разбира) към персони. Тук той е гросмайстор.
Да си напомним. Докато беше министър председател, Борисов не разбираше за какво би трябвало да има институции. За него ръководството изглеждаше по този начин: Главният споделя какво да се прави и всички хукват да го вършат. Също по този начин той не разбираше, че може да съществуват проблеми, които да са справедливи – да не са се случили
заради волята на някой човек.
За Борисов зад всеки проблем стои човек, който го предизвиква. Намираме индивида, влияем му – и казусът се изпарява.
В случая Борисов желае да реалокира диалога от политики към персони, с цел да си показа какви проблеми биха могли да му основат. И да стартира ограничения по влияние върху тези персони. А и пътьом да вкара свои хора в ръководството – т.е., целият диалог да бъде върнат към балкански пазарлък за хора и ресори.
В никакъв случай Политическа партия и Демократична България не трябва да му разрешават да реалокира диалога от правила, политики и цели към персони, ресори и запаси. Това е негов терен. А неговият терен би трябвало да наподобява по този начин, както наподобява в последната седмица: свиваща се шагренова кожа, като от известния разказ на Балзак.
Текстът е препубликуван от „ Дойче към този момент “, негов създател е проф. Евгений Дайнов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ