Телевизионно лешоядстване
"Ще се опитам да приказвам с хора, които са претърпели този смут. Знам, че е тежък миг, онлайн сме, онлайн сме по Нова телевизия, единствено кажете... ". "Ето и ранените, които се изкарват безусловно отдолу под самия рейс ". Това бяха репликите-убийци на репортерите на Нова телевизия и bTV, с които започваха репортажите им за нещастието на Автомагистрала "Тракия ", написа в коментар за "Актуално " ИВАЙЛО АЧЕВ
Скоро не ме е било толкоз позор от нещо толкоз, колкото от гледките на телевизионното отразяване на случилото се край Вакарел. И сбърках. Горното не са реплики-убийци. Така звучат репликите на обезумели хора. На хора, които в името на корпоративни триумфи са не запомнили какво е да си човек.
И в случай че си мислите, че те са единствени, неповторими, че това не е медийна политика, надълбоко се лъжете. Едва ли мислите по този начин. Но пък техни сътрудници, освен това публицисти с етикета "топ ", пазят този метод. И си имат вяра - че би трябвало минути след огромна покруса да се нахвърлиш с въпроси върху потърпевши и очевидци, тъй като "обществото би трябвало да знае ".
Съжалявам. Това не е публицистика. Това е лешоядстване. Трагедии стават по-често, в сравнение с би желал всеки от нас, само че си има способи да бъдат отразявани, без от това да страдат директно жертвите и пострадалите. Начини като този да не търчиш с микрофон в спринт марка "как се чувствате ". Начини като този да не фокусираш камерата върху разлялата се по асфалта кръв. Начини като този да не слагаш фотоси със завити с бял чаршаф трупове. Начини като този да не се правиш на най-великата медия, откакто е разгласен брифинг и хора работят, с цел да оказват помощ на потърпевшите и да събират доказателства, с цел да схванат какво се е случило. И най-много – да си наясно коя граница в никакъв случай не трябва да бъде преминавана!
Скоро не ме е било толкоз позор от нещо толкоз, колкото от гледките на телевизионното отразяване на случилото се край Вакарел. И сбърках. Горното не са реплики-убийци. Така звучат репликите на обезумели хора. На хора, които в името на корпоративни триумфи са не запомнили какво е да си човек.
И в случай че си мислите, че те са единствени, неповторими, че това не е медийна политика, надълбоко се лъжете. Едва ли мислите по този начин. Но пък техни сътрудници, освен това публицисти с етикета "топ ", пазят този метод. И си имат вяра - че би трябвало минути след огромна покруса да се нахвърлиш с въпроси върху потърпевши и очевидци, тъй като "обществото би трябвало да знае ".
Съжалявам. Това не е публицистика. Това е лешоядстване. Трагедии стават по-често, в сравнение с би желал всеки от нас, само че си има способи да бъдат отразявани, без от това да страдат директно жертвите и пострадалите. Начини като този да не търчиш с микрофон в спринт марка "как се чувствате ". Начини като този да не фокусираш камерата върху разлялата се по асфалта кръв. Начини като този да не слагаш фотоси със завити с бял чаршаф трупове. Начини като този да не се правиш на най-великата медия, откакто е разгласен брифинг и хора работят, с цел да оказват помощ на потърпевшите и да събират доказателства, с цел да схванат какво се е случило. И най-много – да си наясно коя граница в никакъв случай не трябва да бъде преминавана!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




