Събира ли Украйна войници с фиктивни молби за екстрадиция от България
Ще сътвори ли казус арбитър Събчо Събев от Бургаският областен съд по случай с задържан тук младеж
Поискана от страна на Киев екстрадиция на младия украинец Артем Иваненко, който е упрекнат в парична машинация, се обрисува да сътвори казус за България. 26-годишният мъж живее в Бургас от началото на военния спор сред родината му и Русия, преместил се е тук с приятелката си, защото е счел, че родното им място не е безвредно. Преди към месец обаче Украинската прокуратурата му повдига обвиняване, което по думите на Артем е „ скалъпено ” и желае от България екстрадицията му, с цел да бъде съден за осъщественото закононарушение.
Така неговият случай се трансформира в сериозен казус. Адвокатът му Калоян Кръстевич, счита, че няма съображение български съд да утвърди екстрадицията по няколко аргументи. При последното разглеждане на делото против Артем е станало ясно, че те могат и да не бъдат взети поради, а решението да е в поддръжка на украинското искане.
На първо място, счита Кръстевич, клиентът му е изразил подозрения, че въпросните обвинявания са освен „ про-форма ”, само че и целят той да бъде върнат в Украйна, не с цел да изтърпи присъда, а с цел да бъде пратен на фронта.
Както писахме преди дни, маджарски медии се пристрашиха първи след близо година и половина от началото на войната, да оповестят, че , с цел да бъдат принудително мобилизирани. В този смисъл това е основателно терзание от страна на Артем. Историята обаче става още по-интересна, когато се прегледа от чисто правна позиция.
„ При екстрадиция е нужно да има уверения, че ще се съблюдават човешките права на изгонвания от страната, както и да се подсигурява справедливостта на правосъдния развой против него. В рамките на Европа това се случва на правилото на „ взаимодоверие ”. При него съществена роля играят спазването на правата на индивида ”, аргументира се пред Флагман адв. Калоян Кръствич.
Той загатва, че точно с правата на индивида има някакъв проблем, който би следвало от чисто юридическа позиция да направи в случай че не невъзможна, то най-малко доста малко евентуална екстрадицията на младия украинец. В какво се показва този проблем? Кръстевич разяснява:
„ С съобщение за декларация от 13 май 2022 година, оповестено в Дирекция Правни препоръки и интернационално право към Съвета на Европа, Украйна декларира своята „ неспособност да се подсигурява цялостното осъществяване от украинска страна на отговорности по интернационалните контракти за интервала на въоръжената експанзия на Руската федерация против Украйна и въвеждането на военно състояние на територията на Украйна до цялостното преустановяване на нарушаването на сувернитета, териториална целокупност и неприкосновеността на границите на Украйна ”.
В листата с документи, които не подсигуряват, че могат изцяло да съблюдават, влиза въпросната Европейска спогодба за екстрадиция (ETS №98) ”, прецизира юристът. Никъде в текста не се загатва съответно, че Украйна не дава гаранции, че не може да съблюдава на цяло Европейската спогодба за правата на индивида, само че съществуването на ETS в листата би следвало да е задоволително съображение, счита юристът. Това е по този начин, тъй като в нея категорично е разказано, че: „ държавите-членки имат интерес да обезпечат ефикасното и бързо деяние на процедурите за екстрадиция, защото техните системи на държавните управления са учредени на демократични правила и те съответстват със отговорностите, заложени в Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, подписана в Рим на 5 ноември, 1950 година ”.
В този смисъл би следвало да е задоволително съображение украинският жител да не бъде екстрадиран.
„ Нещо повече – като страна-членка на Европейския съюз, България и съдилищата в нея би трябвало да съблюдават правилото, че здравето и живота на хората са висша полезност. Чисто официално, молбата на Украйна дава отговор на юридическите условия и е постоянна. Но въпросът е в нейната основателност и точно това оспорвам в тази ситуация ”, сподели още юристът на Артем Иваненко. Въпросният украински юноша продължава да е в ареста в Бургас, където изискванията са също задоволително съображение да се смята, че неговото здраве е застрашено и таман поради това Кръствич е изискал от съда мярката му за неотклонение да бъде изменена от „ непрекъснат арест ” на „ домакински арест ” или „ парична гаранция ”.
Интересен е подобен образец от Варна. В дело, формирано поради молба на украинската страна за екстрадиция на различен неин жител – търсен за тежки закононарушения, Варненският областен съд отхвърля да почете настояването. Мотивите са изложени в решението на съда, само че могат да се обобщят със следното: „ Няма по какъв начин Украйна да подсигурява спазването на правата на индивида във връзка с претенции за екстрадиция на собствен жител ”. За последната година, по безусловно същите аргументи, има и редица отхвърлени молби за екстрадиция от Руската федерация, която също е част от военния спор в Украйна.
Делото против Артем Иваненко се прегледа на първа инстанция предишния петък от арбитър Събчо Събев в Окръжния съд. Поради това, че адв. Кръстевич е изискал да показа още доказателства, защото е сметнал, че разглеждането на молбата може да мине по бързата процедура – да бъде утвърдена, просто тъй като е изпратена, делото се е отсрочило за четвъртък, 20 юли. След 3 дни ще стане ясно какво ще реши Бургаският областен съд и дали с решението си ще сътвори казус, с който по-лесно украинската страна ще може да „ събира ” емигриралите от страната при започване на войната и хипотетично да ги праща на фронта.
Поискана от страна на Киев екстрадиция на младия украинец Артем Иваненко, който е упрекнат в парична машинация, се обрисува да сътвори казус за България. 26-годишният мъж живее в Бургас от началото на военния спор сред родината му и Русия, преместил се е тук с приятелката си, защото е счел, че родното им място не е безвредно. Преди към месец обаче Украинската прокуратурата му повдига обвиняване, което по думите на Артем е „ скалъпено ” и желае от България екстрадицията му, с цел да бъде съден за осъщественото закононарушение.
Така неговият случай се трансформира в сериозен казус. Адвокатът му Калоян Кръстевич, счита, че няма съображение български съд да утвърди екстрадицията по няколко аргументи. При последното разглеждане на делото против Артем е станало ясно, че те могат и да не бъдат взети поради, а решението да е в поддръжка на украинското искане.
На първо място, счита Кръстевич, клиентът му е изразил подозрения, че въпросните обвинявания са освен „ про-форма ”, само че и целят той да бъде върнат в Украйна, не с цел да изтърпи присъда, а с цел да бъде пратен на фронта.
Както писахме преди дни, маджарски медии се пристрашиха първи след близо година и половина от началото на войната, да оповестят, че , с цел да бъдат принудително мобилизирани. В този смисъл това е основателно терзание от страна на Артем. Историята обаче става още по-интересна, когато се прегледа от чисто правна позиция.
„ При екстрадиция е нужно да има уверения, че ще се съблюдават човешките права на изгонвания от страната, както и да се подсигурява справедливостта на правосъдния развой против него. В рамките на Европа това се случва на правилото на „ взаимодоверие ”. При него съществена роля играят спазването на правата на индивида ”, аргументира се пред Флагман адв. Калоян Кръствич.
Той загатва, че точно с правата на индивида има някакъв проблем, който би следвало от чисто юридическа позиция да направи в случай че не невъзможна, то най-малко доста малко евентуална екстрадицията на младия украинец. В какво се показва този проблем? Кръстевич разяснява:
„ С съобщение за декларация от 13 май 2022 година, оповестено в Дирекция Правни препоръки и интернационално право към Съвета на Европа, Украйна декларира своята „ неспособност да се подсигурява цялостното осъществяване от украинска страна на отговорности по интернационалните контракти за интервала на въоръжената експанзия на Руската федерация против Украйна и въвеждането на военно състояние на територията на Украйна до цялостното преустановяване на нарушаването на сувернитета, териториална целокупност и неприкосновеността на границите на Украйна ”.
В листата с документи, които не подсигуряват, че могат изцяло да съблюдават, влиза въпросната Европейска спогодба за екстрадиция (ETS №98) ”, прецизира юристът. Никъде в текста не се загатва съответно, че Украйна не дава гаранции, че не може да съблюдава на цяло Европейската спогодба за правата на индивида, само че съществуването на ETS в листата би следвало да е задоволително съображение, счита юристът. Това е по този начин, тъй като в нея категорично е разказано, че: „ държавите-членки имат интерес да обезпечат ефикасното и бързо деяние на процедурите за екстрадиция, защото техните системи на държавните управления са учредени на демократични правила и те съответстват със отговорностите, заложени в Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, подписана в Рим на 5 ноември, 1950 година ”.
В този смисъл би следвало да е задоволително съображение украинският жител да не бъде екстрадиран.
„ Нещо повече – като страна-членка на Европейския съюз, България и съдилищата в нея би трябвало да съблюдават правилото, че здравето и живота на хората са висша полезност. Чисто официално, молбата на Украйна дава отговор на юридическите условия и е постоянна. Но въпросът е в нейната основателност и точно това оспорвам в тази ситуация ”, сподели още юристът на Артем Иваненко. Въпросният украински юноша продължава да е в ареста в Бургас, където изискванията са също задоволително съображение да се смята, че неговото здраве е застрашено и таман поради това Кръствич е изискал от съда мярката му за неотклонение да бъде изменена от „ непрекъснат арест ” на „ домакински арест ” или „ парична гаранция ”.
Интересен е подобен образец от Варна. В дело, формирано поради молба на украинската страна за екстрадиция на различен неин жител – търсен за тежки закононарушения, Варненският областен съд отхвърля да почете настояването. Мотивите са изложени в решението на съда, само че могат да се обобщят със следното: „ Няма по какъв начин Украйна да подсигурява спазването на правата на индивида във връзка с претенции за екстрадиция на собствен жител ”. За последната година, по безусловно същите аргументи, има и редица отхвърлени молби за екстрадиция от Руската федерация, която също е част от военния спор в Украйна.
Делото против Артем Иваненко се прегледа на първа инстанция предишния петък от арбитър Събчо Събев в Окръжния съд. Поради това, че адв. Кръстевич е изискал да показа още доказателства, защото е сметнал, че разглеждането на молбата може да мине по бързата процедура – да бъде утвърдена, просто тъй като е изпратена, делото се е отсрочило за четвъртък, 20 юли. След 3 дни ще стане ясно какво ще реши Бургаският областен съд и дали с решението си ще сътвори казус, с който по-лесно украинската страна ще може да „ събира ” емигриралите от страната при започване на войната и хипотетично да ги праща на фронта.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ