Къде е България в триъгълника САЩ – ЕС – Русия
Ще съумее ли нашият политически хайлайф да се ориентира в комплицираните проблеми на Евросъюза
Как ще се развият връзките в триъгълника Русия – Европейски Съюз – Съединени американски щати – това е въпросът, който може да даде отговор на доста от геополитическите проблеми през днешния ден. А главният външнополитически проблем на нашето съвремие са дълбоките несъгласия сред Съединени американски щати и Руската федерация. Те се коренят в напълно другия метод към проблемите и вероятностите в развиване на актуалния свят. Съединени американски щати не престават към момента да залагат на своя глобалистичен неолиберален модел за развиване на един еднополюсен свят, напълно подвластен и следен от тях. А Русия на Путин с изменчив триумф, само че с непримиримост и поредност, се стреми да противодейства, организирайки разнообразни интернационалните организации и съюзи, като ШОС, ЕИС и БРИКС за построяването на предстоящ многополюсен свят, в който главен съставен елемент е националната страна.
Двустранните връзки САЩ-Русия постоянно са били и ще не престават да бъдат нестабилни, а в избрани интервали и антагонистични, защото Русия ще продължи да бъде опасност за американския блян за международно владичество. Особено мощни са тези двустранни несъгласия във връзка с така наречен Евразийски план. Дългосрочните старания на Русия за неговата реализация и обрисувалите се вероятности за практическо реализиране на концепциите за икономическо съдействие сред Русия и Европейски Съюз, изправиха на нокти Съединени американски щати в края на предишния век. Очерталата се вероятност за оформянето на този нов стопански колос/конкурент, грозящ американската икономическа надмощие, изискваше незабавни „ ограничения ”. Включен бе целият боеприпас от средства – политически,икономически и военни.
Кои са главните от тях?
Във военнополитическо отношение това са всички политически и военни ограничения и дейности на НАТО „ на изток ”, с съществена цел построяването на „ военна дъга ” по западните граници на Руската федерация. При това,насищайки я с бойна техника, в това число с наземни системи за ПРО, позволяващи задействане и на нуклеарен боеприпас в Полша и Румъния. Най-сериозното дестабилизиращо мероприятие в европейски мащаб беше проведената цветна гражданска война в Украйна. В подтекста на концепцията за създаване на „ неприятелски пояс “ по границите на Русия би трябвало да се преглеждат и цветните революции в Грузия (2003 г.) и Киргизстан (2005 г.), както и основаните американски бази в Средна Азия.В подобен аспект би трябвало да се възприема и заявката на администрацията на Тръмп през март за идното разполагане на противоракетен комплекс в Южна Корея. Неговата стратегическа цел в действителност е обкръжаването на Русия и Китай от двете страни на Евразия.
В стопански проект борбата е още по-жестока. Съединени американски щати, водени от своя геополитически и стопански интерес да не позволен „ Евразийския план ”, по най-безцеремонен метод принудиха своите европейски сътрудници да наложат взаимни стопански наказания против Русия. Независимо от очевидните загуби за всички в Европа. На тези цели бяха подчинени и офанзивите против „ Северен и Южен поток ”, и големия напън за продажбите на американския полутечен газ в Европа. Основният план в кратковременен проект е вбивайки чеп в евро-руските стопански връзки, да се предотврати естественото и взаимоизгодно икономическо съдействие сред Европейски Съюз и Русия, като се отслабят и двете страни. Мигрантската вълна към Европа, разследване на първо място на „ Арабската пролет ”, а за какво не и „ Брекзит ”, са все целенасочени мероприятия за елиминирането на Европейски Съюз, като един от главните съперници на Щатите.
В по-далечен геостратегически проект задачата е да се предотврати възможното създаване на общо икономическо и пазарно пространство, включващо Китай, Русия и Европейски Съюз, в което съчетаването на ползите на експортьори и консуматори, е в положение да смъкна бариерите. А изграждащите се в Централна Азия и Европа мрежи от тръбопроводи и скоростни жплинии се трансфорат в икономическата тъкан на голям обединен общ пазар в центъра на света. Стратегическите цели на съветското и китайското управление на настоящия стадий обаче са радикално противоположни и конфликтът е напълно логически.Доста наивно би било да се счита, че американците ще правят отстъпка от досегашните си лидерски позиции без битка по всички фронтове.
Именно по тази причина като най-сериозен и обезпокоителен миг в сегашната интернационална обстановка би трябвало да приемем устрема и откритите дейности на администрацията на Доналд Тръмп към последователно милитаризиране на интернационалните връзки, към разбиране политиката на „ твърдата ръка и свършените обстоятелства ”. Особено в геополитическата война против Русия. Става все по-очевидно, чеВашингтон няма да одобри без битка „ Евразийския план ” на Русия и Китай. В идната борба място ще намерят както директните стопански наказания, по този начин и интернационалните финансови принадлежности, включващи цените на въгловодородите, универсалната американска валута и ред други ограничения, ориентирани против стопанските системи на двете свръхдържави.
Основният въпрос, пред който е изправено човечеството, е дали при крах на тези ограничения, американският хайлайф ще бъде податлив да употребява по-остра военна тактика на борба. Дали при избрана сериозна обстановка би възприел като решение възможен директен боен сблъсък- примерно в Сирия или Украйна, разчитайки, че той надали ще прерасне в сериозен нуклеарен спор.
Къде стои България в този „ забавен свят ”?
Ще съумее ли нашият политически хайлайф да се ориентира в комплицираните проблеми на Европейски Съюз с идното му реформиране и преформатиране, както и в непрестанно усложняващата се конюнктура на Балканите и в Черноморския район, където все по-активно се наместват Великите сили? Възприетата роля на медиатор и миротворец, изпълняващ поръчките на началниците от Брюксел и Вашингтон, надали е най-хубавата вероятност в отбрана на българския народен интерес.
За да си отговорим на тези въпроси, се постанова и е добре да определим своите „ опорни точки ”.
1. България е член на Европейски Съюз и НАТО, които са главните гаранти за нашия стопански разцвет и националната ни сигурност. В сегашния стадий, без значение от разликите в обособени публични групи, главният политически консенсус в страната към този момент е за евроантлантическа ориентировка и принадлежност на България към тези съюзи.
2. Принадлежността ни към тези организации дава избрани права и основава съответни отговорности, които от една страна сякаш обезпечават националната ни сигурност във боен и стопански аспект, само че от друга водят и до подобаващ отвод от народен суверенитет. Което значи, че България не може да бъде напълно независима в своята външна и вътрешна политика.
3. България поддържа доста дейни външнополитически стопански връзки със своите съседи на Балканите, с страните от Черноморския район и най-много с Руската федерация. Тези взаимоотношения имат своята икономическа логичност и дълбоки исторически корени, които изискват и постановат специфични двустранни взаимоотношения.
4. България продължава да е без Национална теория, т.е. без ясна визия и стратегически цели за своето бъдещо място и роля в актуалния свят.
Изхождайки от тези „ постулати ”, с ангажимента, че те надалеч не изчерпват интернационалната активност на страната, е ясно, че България през днешния ден се намира в„ леко шизофренична “ позиция. От една страна, придържайки се към поетите задължения в границите на НАТО, и следвайки неговата съществена военна теория, че Руската федерация е съществена опасност. Много е мъчно да потвърждаваме на Русия, че нямаме нищо общо с тази политика на НАТО. Като прибавим към това, че като се изключи президента Радев, всички други държавни институции мълчат гробовно във връзка с икономическите наказания към Русия, няма по какъв начин да чакаме в отговор позитивно съветско отношение. И за жалост, Москва продължава да не има вяра на нашите сълзи.
Какъв би бил изходът и може ли България да се ситуира по-успешно в актуалния свят?Очевидно, че в стратегически проект,дали по-рано или по-късно, България ще бъде принудена да се изправи пред алтернативата: Евроатлантически план с неразбираеми вероятности и затихваща икономическа мощност, или Евразийски план. Всякакви изказвания, че България може да повлияе на процесите в тези два плана, са чиста заблуда, само че изборът си е наш. Това ще бъде съдбоносен избор, който без подозрение ще раздели още веднъж – за кой ли път, българското общество. А в най-мрачния сюжет може да раздели даже самата българска страна.
Как ще се развият връзките в триъгълника Русия – Европейски Съюз – Съединени американски щати – това е въпросът, който може да даде отговор на доста от геополитическите проблеми през днешния ден. А главният външнополитически проблем на нашето съвремие са дълбоките несъгласия сред Съединени американски щати и Руската федерация. Те се коренят в напълно другия метод към проблемите и вероятностите в развиване на актуалния свят. Съединени американски щати не престават към момента да залагат на своя глобалистичен неолиберален модел за развиване на един еднополюсен свят, напълно подвластен и следен от тях. А Русия на Путин с изменчив триумф, само че с непримиримост и поредност, се стреми да противодейства, организирайки разнообразни интернационалните организации и съюзи, като ШОС, ЕИС и БРИКС за построяването на предстоящ многополюсен свят, в който главен съставен елемент е националната страна.
Двустранните връзки САЩ-Русия постоянно са били и ще не престават да бъдат нестабилни, а в избрани интервали и антагонистични, защото Русия ще продължи да бъде опасност за американския блян за международно владичество. Особено мощни са тези двустранни несъгласия във връзка с така наречен Евразийски план. Дългосрочните старания на Русия за неговата реализация и обрисувалите се вероятности за практическо реализиране на концепциите за икономическо съдействие сред Русия и Европейски Съюз, изправиха на нокти Съединени американски щати в края на предишния век. Очерталата се вероятност за оформянето на този нов стопански колос/конкурент, грозящ американската икономическа надмощие, изискваше незабавни „ ограничения ”. Включен бе целият боеприпас от средства – политически,икономически и военни.
Кои са главните от тях?
Във военнополитическо отношение това са всички политически и военни ограничения и дейности на НАТО „ на изток ”, с съществена цел построяването на „ военна дъга ” по западните граници на Руската федерация. При това,насищайки я с бойна техника, в това число с наземни системи за ПРО, позволяващи задействане и на нуклеарен боеприпас в Полша и Румъния. Най-сериозното дестабилизиращо мероприятие в европейски мащаб беше проведената цветна гражданска война в Украйна. В подтекста на концепцията за създаване на „ неприятелски пояс “ по границите на Русия би трябвало да се преглеждат и цветните революции в Грузия (2003 г.) и Киргизстан (2005 г.), както и основаните американски бази в Средна Азия.В подобен аспект би трябвало да се възприема и заявката на администрацията на Тръмп през март за идното разполагане на противоракетен комплекс в Южна Корея. Неговата стратегическа цел в действителност е обкръжаването на Русия и Китай от двете страни на Евразия.
В стопански проект борбата е още по-жестока. Съединени американски щати, водени от своя геополитически и стопански интерес да не позволен „ Евразийския план ”, по най-безцеремонен метод принудиха своите европейски сътрудници да наложат взаимни стопански наказания против Русия. Независимо от очевидните загуби за всички в Европа. На тези цели бяха подчинени и офанзивите против „ Северен и Южен поток ”, и големия напън за продажбите на американския полутечен газ в Европа. Основният план в кратковременен проект е вбивайки чеп в евро-руските стопански връзки, да се предотврати естественото и взаимоизгодно икономическо съдействие сред Европейски Съюз и Русия, като се отслабят и двете страни. Мигрантската вълна към Европа, разследване на първо място на „ Арабската пролет ”, а за какво не и „ Брекзит ”, са все целенасочени мероприятия за елиминирането на Европейски Съюз, като един от главните съперници на Щатите.
В по-далечен геостратегически проект задачата е да се предотврати възможното създаване на общо икономическо и пазарно пространство, включващо Китай, Русия и Европейски Съюз, в което съчетаването на ползите на експортьори и консуматори, е в положение да смъкна бариерите. А изграждащите се в Централна Азия и Европа мрежи от тръбопроводи и скоростни жплинии се трансфорат в икономическата тъкан на голям обединен общ пазар в центъра на света. Стратегическите цели на съветското и китайското управление на настоящия стадий обаче са радикално противоположни и конфликтът е напълно логически.Доста наивно би било да се счита, че американците ще правят отстъпка от досегашните си лидерски позиции без битка по всички фронтове.
Именно по тази причина като най-сериозен и обезпокоителен миг в сегашната интернационална обстановка би трябвало да приемем устрема и откритите дейности на администрацията на Доналд Тръмп към последователно милитаризиране на интернационалните връзки, към разбиране политиката на „ твърдата ръка и свършените обстоятелства ”. Особено в геополитическата война против Русия. Става все по-очевидно, чеВашингтон няма да одобри без битка „ Евразийския план ” на Русия и Китай. В идната борба място ще намерят както директните стопански наказания, по този начин и интернационалните финансови принадлежности, включващи цените на въгловодородите, универсалната американска валута и ред други ограничения, ориентирани против стопанските системи на двете свръхдържави.
Основният въпрос, пред който е изправено човечеството, е дали при крах на тези ограничения, американският хайлайф ще бъде податлив да употребява по-остра военна тактика на борба. Дали при избрана сериозна обстановка би възприел като решение възможен директен боен сблъсък- примерно в Сирия или Украйна, разчитайки, че той надали ще прерасне в сериозен нуклеарен спор.
Къде стои България в този „ забавен свят ”?
Ще съумее ли нашият политически хайлайф да се ориентира в комплицираните проблеми на Европейски Съюз с идното му реформиране и преформатиране, както и в непрестанно усложняващата се конюнктура на Балканите и в Черноморския район, където все по-активно се наместват Великите сили? Възприетата роля на медиатор и миротворец, изпълняващ поръчките на началниците от Брюксел и Вашингтон, надали е най-хубавата вероятност в отбрана на българския народен интерес.
За да си отговорим на тези въпроси, се постанова и е добре да определим своите „ опорни точки ”.
1. България е член на Европейски Съюз и НАТО, които са главните гаранти за нашия стопански разцвет и националната ни сигурност. В сегашния стадий, без значение от разликите в обособени публични групи, главният политически консенсус в страната към този момент е за евроантлантическа ориентировка и принадлежност на България към тези съюзи.
2. Принадлежността ни към тези организации дава избрани права и основава съответни отговорности, които от една страна сякаш обезпечават националната ни сигурност във боен и стопански аспект, само че от друга водят и до подобаващ отвод от народен суверенитет. Което значи, че България не може да бъде напълно независима в своята външна и вътрешна политика.
3. България поддържа доста дейни външнополитически стопански връзки със своите съседи на Балканите, с страните от Черноморския район и най-много с Руската федерация. Тези взаимоотношения имат своята икономическа логичност и дълбоки исторически корени, които изискват и постановат специфични двустранни взаимоотношения.
4. България продължава да е без Национална теория, т.е. без ясна визия и стратегически цели за своето бъдещо място и роля в актуалния свят.
Изхождайки от тези „ постулати ”, с ангажимента, че те надалеч не изчерпват интернационалната активност на страната, е ясно, че България през днешния ден се намира в„ леко шизофренична “ позиция. От една страна, придържайки се към поетите задължения в границите на НАТО, и следвайки неговата съществена военна теория, че Руската федерация е съществена опасност. Много е мъчно да потвърждаваме на Русия, че нямаме нищо общо с тази политика на НАТО. Като прибавим към това, че като се изключи президента Радев, всички други държавни институции мълчат гробовно във връзка с икономическите наказания към Русия, няма по какъв начин да чакаме в отговор позитивно съветско отношение. И за жалост, Москва продължава да не има вяра на нашите сълзи.
Какъв би бил изходът и може ли България да се ситуира по-успешно в актуалния свят?Очевидно, че в стратегически проект,дали по-рано или по-късно, България ще бъде принудена да се изправи пред алтернативата: Евроатлантически план с неразбираеми вероятности и затихваща икономическа мощност, или Евразийски план. Всякакви изказвания, че България може да повлияе на процесите в тези два плана, са чиста заблуда, само че изборът си е наш. Това ще бъде съдбоносен избор, който без подозрение ще раздели още веднъж – за кой ли път, българското общество. А в най-мрачния сюжет може да раздели даже самата българска страна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ