Как оцелях в ада на семейното насилие
Ще опиша тази история под псевдоним, с цел да защитя достолепието и душeвността на към този момент порасналите ми деца, които имат потребност да градят постоянна себеоценка
Себеоценка, която да не включва в себе си болната история на фамилията им, написа Ева Божимирова в
Първият опит за ликвидиране се случи една вечер откакто бяхме гостували у родителите ми. Той – брачният партньор ми – се напи като „ талпа “. Настоя да кара към у дома. Децата бяха дребни – едното в ясла, другото в детска градина. Аз към момента е бях близвала алкохол в живота си. Но той настоя да кара и с цел да има мир, тъй като от дълго към този момент беше все по този начин – „ Мир да има! “ – го оставих зад кормилото. Докато паркираше пред блока, удари задния стоп на колата в един дирек и го потроши. Побесня! Аз нарамих полузаспалите деца, а той стартира да съска, че съм тъпа, грозна, малоумна… Качихме се в жилището и аз започнах да настанявам децата за сън, а той седна да си допие. Приспах децата, облякох си пижамата – състоеше се от жарсени тениска и боксерки, и отидох да му кажа, че е време за сън. Тогава той откачи! Скочи, разкрещя се, стартира да ме псува, съобщи, че в този момент ще ме изхвърли от балкона, сграбчи ме на ръце и ме понесе…, само че сбърка вратата. Вместо през балкона, ме изхвърли през входната врата на жилището. Аз се изтъркалях по стълбите, свих се на долната площадка в ъгъла и се пробвах да не вдишвам, при положение, че е осъзнал грешката си и пристигна да ме търси още веднъж, с цел да ме изхвърли по верния метод. От години заплашваше, че
ще ме хвърли от балкона
и ще каже, че съм паднала, до момента в който съм простирала…
И той в действителност отвори вратата с тропот след няколко минути! Огромната му сянка злокобно се изпружи върху тъмните стъпала. На стълбищната площадка имаше чупка зад асансьорната шахта, където се бях скрила. Стоеше озверял на вратата, само че не ме видя и отново тръшна с все мощ. След това аз тихичко, напълно боса и по пижамка, слязох долу, излязох в тъмния латентен квартал и се насочих към едно приятелско семейство, с цел да желая прилични облекла и обувки, да мога да се прибера, когато той заспи. Защото знаех, че на другия ден няма да се разсъни до обяд, а децата ми бяха в жилището. Някой трябваше да ги разсъни, да ги нахрани, да ги заведе в детската градина.
А той в това време се загрижил за алибито си. Отишъл назад при родителите ми и им споделил, че съм излязла да пуша на балкона, а по-късно съм изчезнала. Те се учудили доста и пристигнали с него да обикалят блока под терасите, да търсят къде може да съм. В този миг аз се върнах, обута с джапанки и облечена с жилетка назаем върху пижамата, и ги виждях. Моите родители леко се зарадваха, след това ме нападнаха по какъв начин по този начин обикалям квартала измежду нощ и за какво съм си изоставила мъжа и децата си. Повикаха, покараха ми се и си отидоха… На другия ден мъжът ми не помнеше нито минута от цялото това събитие.
Диагнозата
Често се твърди, че насилникът е с Нарцистично личностово разстройство, само че в този случай не е това. Вероятно се касае за Гранично личностово разстройство. Граничните получават тъй наречените дисоциативна фуга – епизод, който изобщо не помнят, само че в който могат да създадат безусловно всичко. Да речем, че брачният партньор ми е бил граничен. Но какви са били родителите ми тогава, че при известието по какъв начин съм изчезнала от балкона единственото, което им пристигна мислено беше, да ми се скарат?
Анамнезата
Истината е, че дамите, които стават жертва на домашното принуждение произлизат от фамилии, които не реагират на домашното принуждение. Причините може да са в това, че родителското семейство също действа като връзка жертва – принудител. Или че родителите са по този начин отгледани, в такова принуждение, че не са построили никаква визия кое е сигнал за принуждение, кое не е. Причината може и да е в това, че родителите на жертвата живеят в някаква генерализирана тревога и нямат потенциал да се разтревожат повече. И изобщо, аргументи може да има доста, само че нормално дамата – жертва идва от семейство, което НЕ Я ЗАЩИТАВА от принуждение.
Хронологията
В годините на брака си непрекъснато чувах от другите, че той ще се оправи, като стане на 30… Не се оправи. Ще се оправи, като стане на 40… Не се оправи. Ще си седне на задника, като наближи 50… Не единствено, че не се оправяше и не си сядаше на задника, само че ставаше по-зле, и по-зле, и по-зле… Ограничи всевъзможни мои контакти с хора, които биха били на моя страна, а не на негова. С времето неговите другари станаха единствените, с които общувахме. Ако възразявах против нещо, отговорът беше: „ Ти си луда! “ или „ Ти си измисляш! “. Беше ми основал име на изцяло откачена жена, която върви да разправя врели-некипели за него, просто тъй като е луда. А зад мен нямаше никой, който да удостовери, че не съм луда.
Адът се отключваше,
когато се напиеше и когато бяхме сами, без очевидци. По някакъв метод знаеше, че очевидци не трябва да има. Тормозът беше жесток! „ Ти си курва! Кажи, че си долна курва! Ти си мръсна путка! “ и прочие. Веднъж не устоях, скочих и му споделих, че това е последният път, когато ще ми приказва по този начин, при което той позеленя, изправи се, удари ме с пестник и аз паднах в безсъзнание. Докато съм била на пода ме е ритал като животно. Това разбрах два дни по-късно, когато отидох при правосъдния доктор. Тогава към този момент се виждаха десетки кръвонасядания по тялото ми.
В тази, същата нощ, когато се свестих, извиках полиция. Слава Богу, пристигнаха съвсем незабавно. Като го видяха какъв брой е вманиачен, извикаха подкрепление. Качиха него в едната кола, мен – в другата. Отделиха ме в една стая и ме накараха да напиша тъжба за домашно принуждение. Него го задържаха за 24 часа, а на мен ми предложиха да ме докарат назад у дома.
И чак тогава видях, че още веднъж съм боса, по пижама, нямах телефон, нямах пари, нямах джобове, нямах нищо. Беше началото на февруари и на открито имаше сняг.
Съдът
Това беше първият случай, в който желаех помощ от съда и той се отзова. Но брачният партньор ми, естествено, както постоянно, се постели пред краката ми. Разкая се неимоверно. Обеща чудеса. Закле се в какво ли не. Два месеца се влачи като бито куче и най-после ме нави да отдръпва молбата за бракоразвод и да анулира ограничаващата заповед.
Точно 4 години по-късно още веднъж подадох тъжба за домашно принуждение, единствено това желая да ви кажа. Не се промени. Не си съблюдава обещанията. Влезе в заключената ми спалня с ритници, след следващото си пиене, изкрещя: „ Ей в този момент те убих с голи ръце! “, хвърли ме към стената и единственото, което ме избави, беше, че държах телефона в ръце и му споделих, че сега от 112 го записват. Той се изплаши, изсумтя, излезе, а две минути по-късно аз избягах от жилището, още веднъж по пижама и боса. Но повече не се върнах. Съдебните каузи минаха бързо. Навсякъде в институциите непознати хора ме разбираха и ми спомагаха. Имах задоволително доказателства в годините, че никой да не се съмнява каква е истината. Една година ограничаваща заповед и дело за бракоразвод, което завърши стремително.
Не ви описвам всичко. Това са единствено акцентите. Има доста дълга история това принуждение, ужасно доста злокобни детайлности, ужасно доста хора, които знаеха, само че не ми помогнаха. Решаващата дума имаше един чужд магистрат, който ме изслуша и сподели: „ Няма да разреша да живееш повече по този начин! Няма да разреша да ти предизвикват сходно нещо още веднъж! “.
Непознат ми сподели, че няма да разреши. А никой към мен, нито семейство, нито познати, нито другари – никой до момента не беше споделил: „ Аз няма да разреша да се отнасят по този начин с теб! “ Сега разбирате ли, че жертвата не става жертва единствено на насилника? Става жертва, когато близките разрешават това!
Днес
Днес поддържам връзка с някогашния си брачен партньор по естествен метод. Имаме деца, имаме общо минало. Не всичко е било принуждение и тормоз, множеството време беше обикновено общуване. Затова пък ненормалното общуване беше безусловно НЕНОРМАЛНО. Затова и няма по какъв начин да се събера с него. Но поддържаме прилични връзки от отдалеченост. Аз поставям твърди граници, през които той не може да премине. Съдът доста ми оказа помощ за това. Преминах през пъкъл и след развода, до момента в който премислях сбърках ли някъде, къде и какъв брой. В края на краищата взех решение да тегля чертата и да не мисля какво е било преди, само че и да не пребивавам като преди.
Никой не излиза изцяло цялостен след връзки с принудител, убеждавам ви! И чист ангел да си, отново се чувстваш изкалян, отговорен, сбъркал, глупав… До гибелта си ще се усещам отговорна, че децата ми имат фамилна история като тази и че имат татко като този. Макар да съм напълно наясно, че когато се омъжих, той грам не даваше да се разбере в какво извратено страшилище ще се трансформира. Но отново се усещам отговорна! Защото децата ме гледат изкривено и ми споделят: „ Ти си го избрала! “. Или пък: „ А ти за какво не го остави още първоначално?! “. Или просто виждам по какъв начин им се е отразило всичко на душeвността, макар че те нито един скандал не са виждали, нито чували. Обаче, самото чувство, че татко ти е желал да убие майка ти на няколко пъти не се преодолява, няма как… Аз и до ден сегашен не знам дали вредата щеше да е по-малка, в случай че ги бях лишила от татко в ранна детска възраст. Понякога те ми споделят, че щяло било да е по-добре да съм ги била гледала сама. Да, но нямам доверие да е по този начин. Как едно дете върви на детска градина и след това на учебно заведение и си няма един родител? Исках това да им бъде спестено. В последна сметка никой не знаеше, че тоя сякаш порядъчен татко е един добре прикрит принудител.
Затова съвет не мога да дам. Сами си вадете изводите. Мога единствено да кажа, че полицията и съдът правят работа, когато би трябвало да бъде предпазена една боса жена по пижама. И че е добре дамата да не зависи нито финансово, нито материално, нито по никакъв начин от брачна половинка си. Да не зависи от фамилията му. Да не зависи от приятелите му. Да не зависи от парцелите му, нито от приходите му. Една жена би трябвало да е способна във всеки миг да вземе децата си и да им обезпечи умерено бъдеще, в случай че се наложи да бягат от бащата. Пък той, в случай че е сериозен татко – ще има време да го потвърди. Разбрах и друго – да се крие фамилното принуждение не е алтернатива. Децата въпреки всичко ще платят цената на това със личното си благополучие.
Другите
Имам доста близка другарка. Мъжът й беше принудител. Насилието постоянно се базира на обстоятелството, че дамата е вързана с нещо. В случая той беше притежател на жилището, а тя от далечно село. Работата й не беше добре платена, само че тя се взе в ръце. Записа уроци, взе дипломи и документи, търпеше багра, само че го търпеше за – единствено до момента в който да си откри високо платена работа. Най-накрая стигна до платената работа и към този момент можеше да си тръгне, само че се бавеше. Една заран ми звънна в 6 часа и ми сподели: „ Трябва да дойда у вас да се гримирам “. Не попитах по какъв начин по този начин. Отворих й вратата, лицето и беше пребито грубо. Дадох й декор дьо загар, пудра, руж. Замаза синините. Погледнах я и й споделих: „ Време е към този момент! “. Седмица по -късно, когато той беше излязъл от у дома, тя извика хамали и дружно изнесохме облеклата на децата със самите деца. Първата нощ останах да дремя при нея, а тя плака от самото начало сякаш насън. Но се избави. И децата й не я упрекнаха. Напротив, през днешния ден са доста горди с нея.
ОБЩЕСТВОТО би трябвало да одобри, че има доста хора с смутена душeвност и че тези хора са рискови. Обществото най-сетне би трябвало да се заеме съществено с диагностициране на психологично заболели, психологично смутени, травмирани и всевъзможни човеци, които вредят на близките и на себе си. Защото всеки от мъжете, за които приказвам, не е благополучен в този момент. Нито съпругите. Нито децата. Крайно време е обществото да стартира да лекува своите луди нещастници!
Себеоценка, която да не включва в себе си болната история на фамилията им, написа Ева Божимирова в
Първият опит за ликвидиране се случи една вечер откакто бяхме гостували у родителите ми. Той – брачният партньор ми – се напи като „ талпа “. Настоя да кара към у дома. Децата бяха дребни – едното в ясла, другото в детска градина. Аз към момента е бях близвала алкохол в живота си. Но той настоя да кара и с цел да има мир, тъй като от дълго към този момент беше все по този начин – „ Мир да има! “ – го оставих зад кормилото. Докато паркираше пред блока, удари задния стоп на колата в един дирек и го потроши. Побесня! Аз нарамих полузаспалите деца, а той стартира да съска, че съм тъпа, грозна, малоумна… Качихме се в жилището и аз започнах да настанявам децата за сън, а той седна да си допие. Приспах децата, облякох си пижамата – състоеше се от жарсени тениска и боксерки, и отидох да му кажа, че е време за сън. Тогава той откачи! Скочи, разкрещя се, стартира да ме псува, съобщи, че в този момент ще ме изхвърли от балкона, сграбчи ме на ръце и ме понесе…, само че сбърка вратата. Вместо през балкона, ме изхвърли през входната врата на жилището. Аз се изтъркалях по стълбите, свих се на долната площадка в ъгъла и се пробвах да не вдишвам, при положение, че е осъзнал грешката си и пристигна да ме търси още веднъж, с цел да ме изхвърли по верния метод. От години заплашваше, че
ще ме хвърли от балкона
и ще каже, че съм паднала, до момента в който съм простирала…
И той в действителност отвори вратата с тропот след няколко минути! Огромната му сянка злокобно се изпружи върху тъмните стъпала. На стълбищната площадка имаше чупка зад асансьорната шахта, където се бях скрила. Стоеше озверял на вратата, само че не ме видя и отново тръшна с все мощ. След това аз тихичко, напълно боса и по пижамка, слязох долу, излязох в тъмния латентен квартал и се насочих към едно приятелско семейство, с цел да желая прилични облекла и обувки, да мога да се прибера, когато той заспи. Защото знаех, че на другия ден няма да се разсъни до обяд, а децата ми бяха в жилището. Някой трябваше да ги разсъни, да ги нахрани, да ги заведе в детската градина.
А той в това време се загрижил за алибито си. Отишъл назад при родителите ми и им споделил, че съм излязла да пуша на балкона, а по-късно съм изчезнала. Те се учудили доста и пристигнали с него да обикалят блока под терасите, да търсят къде може да съм. В този миг аз се върнах, обута с джапанки и облечена с жилетка назаем върху пижамата, и ги виждях. Моите родители леко се зарадваха, след това ме нападнаха по какъв начин по този начин обикалям квартала измежду нощ и за какво съм си изоставила мъжа и децата си. Повикаха, покараха ми се и си отидоха… На другия ден мъжът ми не помнеше нито минута от цялото това събитие.
Диагнозата
Често се твърди, че насилникът е с Нарцистично личностово разстройство, само че в този случай не е това. Вероятно се касае за Гранично личностово разстройство. Граничните получават тъй наречените дисоциативна фуга – епизод, който изобщо не помнят, само че в който могат да създадат безусловно всичко. Да речем, че брачният партньор ми е бил граничен. Но какви са били родителите ми тогава, че при известието по какъв начин съм изчезнала от балкона единственото, което им пристигна мислено беше, да ми се скарат?
Анамнезата
Истината е, че дамите, които стават жертва на домашното принуждение произлизат от фамилии, които не реагират на домашното принуждение. Причините може да са в това, че родителското семейство също действа като връзка жертва – принудител. Или че родителите са по този начин отгледани, в такова принуждение, че не са построили никаква визия кое е сигнал за принуждение, кое не е. Причината може и да е в това, че родителите на жертвата живеят в някаква генерализирана тревога и нямат потенциал да се разтревожат повече. И изобщо, аргументи може да има доста, само че нормално дамата – жертва идва от семейство, което НЕ Я ЗАЩИТАВА от принуждение.
Хронологията
В годините на брака си непрекъснато чувах от другите, че той ще се оправи, като стане на 30… Не се оправи. Ще се оправи, като стане на 40… Не се оправи. Ще си седне на задника, като наближи 50… Не единствено, че не се оправяше и не си сядаше на задника, само че ставаше по-зле, и по-зле, и по-зле… Ограничи всевъзможни мои контакти с хора, които биха били на моя страна, а не на негова. С времето неговите другари станаха единствените, с които общувахме. Ако възразявах против нещо, отговорът беше: „ Ти си луда! “ или „ Ти си измисляш! “. Беше ми основал име на изцяло откачена жена, която върви да разправя врели-некипели за него, просто тъй като е луда. А зад мен нямаше никой, който да удостовери, че не съм луда.
Адът се отключваше,
когато се напиеше и когато бяхме сами, без очевидци. По някакъв метод знаеше, че очевидци не трябва да има. Тормозът беше жесток! „ Ти си курва! Кажи, че си долна курва! Ти си мръсна путка! “ и прочие. Веднъж не устоях, скочих и му споделих, че това е последният път, когато ще ми приказва по този начин, при което той позеленя, изправи се, удари ме с пестник и аз паднах в безсъзнание. Докато съм била на пода ме е ритал като животно. Това разбрах два дни по-късно, когато отидох при правосъдния доктор. Тогава към този момент се виждаха десетки кръвонасядания по тялото ми.
В тази, същата нощ, когато се свестих, извиках полиция. Слава Богу, пристигнаха съвсем незабавно. Като го видяха какъв брой е вманиачен, извикаха подкрепление. Качиха него в едната кола, мен – в другата. Отделиха ме в една стая и ме накараха да напиша тъжба за домашно принуждение. Него го задържаха за 24 часа, а на мен ми предложиха да ме докарат назад у дома.
И чак тогава видях, че още веднъж съм боса, по пижама, нямах телефон, нямах пари, нямах джобове, нямах нищо. Беше началото на февруари и на открито имаше сняг.
Съдът
Това беше първият случай, в който желаех помощ от съда и той се отзова. Но брачният партньор ми, естествено, както постоянно, се постели пред краката ми. Разкая се неимоверно. Обеща чудеса. Закле се в какво ли не. Два месеца се влачи като бито куче и най-после ме нави да отдръпва молбата за бракоразвод и да анулира ограничаващата заповед.
Точно 4 години по-късно още веднъж подадох тъжба за домашно принуждение, единствено това желая да ви кажа. Не се промени. Не си съблюдава обещанията. Влезе в заключената ми спалня с ритници, след следващото си пиене, изкрещя: „ Ей в този момент те убих с голи ръце! “, хвърли ме към стената и единственото, което ме избави, беше, че държах телефона в ръце и му споделих, че сега от 112 го записват. Той се изплаши, изсумтя, излезе, а две минути по-късно аз избягах от жилището, още веднъж по пижама и боса. Но повече не се върнах. Съдебните каузи минаха бързо. Навсякъде в институциите непознати хора ме разбираха и ми спомагаха. Имах задоволително доказателства в годините, че никой да не се съмнява каква е истината. Една година ограничаваща заповед и дело за бракоразвод, което завърши стремително.
Не ви описвам всичко. Това са единствено акцентите. Има доста дълга история това принуждение, ужасно доста злокобни детайлности, ужасно доста хора, които знаеха, само че не ми помогнаха. Решаващата дума имаше един чужд магистрат, който ме изслуша и сподели: „ Няма да разреша да живееш повече по този начин! Няма да разреша да ти предизвикват сходно нещо още веднъж! “.
Непознат ми сподели, че няма да разреши. А никой към мен, нито семейство, нито познати, нито другари – никой до момента не беше споделил: „ Аз няма да разреша да се отнасят по този начин с теб! “ Сега разбирате ли, че жертвата не става жертва единствено на насилника? Става жертва, когато близките разрешават това!
Днес
Днес поддържам връзка с някогашния си брачен партньор по естествен метод. Имаме деца, имаме общо минало. Не всичко е било принуждение и тормоз, множеството време беше обикновено общуване. Затова пък ненормалното общуване беше безусловно НЕНОРМАЛНО. Затова и няма по какъв начин да се събера с него. Но поддържаме прилични връзки от отдалеченост. Аз поставям твърди граници, през които той не може да премине. Съдът доста ми оказа помощ за това. Преминах през пъкъл и след развода, до момента в който премислях сбърках ли някъде, къде и какъв брой. В края на краищата взех решение да тегля чертата и да не мисля какво е било преди, само че и да не пребивавам като преди.
Никой не излиза изцяло цялостен след връзки с принудител, убеждавам ви! И чист ангел да си, отново се чувстваш изкалян, отговорен, сбъркал, глупав… До гибелта си ще се усещам отговорна, че децата ми имат фамилна история като тази и че имат татко като този. Макар да съм напълно наясно, че когато се омъжих, той грам не даваше да се разбере в какво извратено страшилище ще се трансформира. Но отново се усещам отговорна! Защото децата ме гледат изкривено и ми споделят: „ Ти си го избрала! “. Или пък: „ А ти за какво не го остави още първоначално?! “. Или просто виждам по какъв начин им се е отразило всичко на душeвността, макар че те нито един скандал не са виждали, нито чували. Обаче, самото чувство, че татко ти е желал да убие майка ти на няколко пъти не се преодолява, няма как… Аз и до ден сегашен не знам дали вредата щеше да е по-малка, в случай че ги бях лишила от татко в ранна детска възраст. Понякога те ми споделят, че щяло било да е по-добре да съм ги била гледала сама. Да, но нямам доверие да е по този начин. Как едно дете върви на детска градина и след това на учебно заведение и си няма един родител? Исках това да им бъде спестено. В последна сметка никой не знаеше, че тоя сякаш порядъчен татко е един добре прикрит принудител.
Затова съвет не мога да дам. Сами си вадете изводите. Мога единствено да кажа, че полицията и съдът правят работа, когато би трябвало да бъде предпазена една боса жена по пижама. И че е добре дамата да не зависи нито финансово, нито материално, нито по никакъв начин от брачна половинка си. Да не зависи от фамилията му. Да не зависи от приятелите му. Да не зависи от парцелите му, нито от приходите му. Една жена би трябвало да е способна във всеки миг да вземе децата си и да им обезпечи умерено бъдеще, в случай че се наложи да бягат от бащата. Пък той, в случай че е сериозен татко – ще има време да го потвърди. Разбрах и друго – да се крие фамилното принуждение не е алтернатива. Децата въпреки всичко ще платят цената на това със личното си благополучие.
Другите
Имам доста близка другарка. Мъжът й беше принудител. Насилието постоянно се базира на обстоятелството, че дамата е вързана с нещо. В случая той беше притежател на жилището, а тя от далечно село. Работата й не беше добре платена, само че тя се взе в ръце. Записа уроци, взе дипломи и документи, търпеше багра, само че го търпеше за – единствено до момента в който да си откри високо платена работа. Най-накрая стигна до платената работа и към този момент можеше да си тръгне, само че се бавеше. Една заран ми звънна в 6 часа и ми сподели: „ Трябва да дойда у вас да се гримирам “. Не попитах по какъв начин по този начин. Отворих й вратата, лицето и беше пребито грубо. Дадох й декор дьо загар, пудра, руж. Замаза синините. Погледнах я и й споделих: „ Време е към този момент! “. Седмица по -късно, когато той беше излязъл от у дома, тя извика хамали и дружно изнесохме облеклата на децата със самите деца. Първата нощ останах да дремя при нея, а тя плака от самото начало сякаш насън. Но се избави. И децата й не я упрекнаха. Напротив, през днешния ден са доста горди с нея.
ОБЩЕСТВОТО би трябвало да одобри, че има доста хора с смутена душeвност и че тези хора са рискови. Обществото най-сетне би трябвало да се заеме съществено с диагностициране на психологично заболели, психологично смутени, травмирани и всевъзможни човеци, които вредят на близките и на себе си. Защото всеки от мъжете, за които приказвам, не е благополучен в този момент. Нито съпругите. Нито децата. Крайно време е обществото да стартира да лекува своите луди нещастници!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ