Българските фермери получават 50% от цената на храните
Търговците на дребно не са главната причина за повишаването у нас, разкрива отчет на Европейска комисия
Земеделските производители в България получават лъвския къс от цената на питателните артикули, достигайки равнища от към 50% от крайната цена. Това демонстрира окончателният обзор на Европейската комисия (ЕК) върху използването на Директивата за нелоялните търговски практики, оповестен при започване на месеца.
Данните разрушават известни легенди за разпределението на парите по агрохранителната верига. Докато в Европейския съюз (ЕС) приблизително фермерите получават едвам 25 евроцента от всяко евро, платено от потребителя, в България и Румъния този дял е двойно по-висок.
Структура на цената в България
Анализът на Европейска комисия, основан на документ COM(2025)728, извежда на напред във времето спецификите на българския пазар. Високият дял на добавената стойност при фермерите се изяснява с релативно по-голямото значение на първичното земеделие за образуването на цената у нас, в съпоставяне със страни с високоразвита хранителна промишленост.
Останалите 50% от цената се разпределят сред преработватели, търговци на едро и търговци на дребно. Докладът акцентира, че в България преработвателният отрасъл е мощно фрагментиран, с по-нисък мащаб и продуктивност, което води до по-високи относителни разноски.
Ролята на търговците и инфлацията
Проучването на Брюксел не удостоверява тезата, че търговците на дребно са главният мотор на високите цени. Данните сочат, че те не усвояват непропорционално огромен дял от цената, изключително спрямо други страни членки на Европейски Съюз.
Ценовият напън в България се генерира най-вече от ниската успеваемост по веригата и високите трансакционни разноски. Експертите на комисията означават, че растежът на крайните потребителски цени е с доста по-ниски темпове по отношение на нарастването на цените на земеделската и модифицираната продукция през последните години, белязани от COVID-19 и войната в Украйна.
Проблемът с кооперирането
България се обрисува като една от страните с най-ниска степен на организираност на производителите. Едва 3% от плодовете и зеленчуците у нас се осъществят посредством регистрирани организации на производители. За съпоставяне, в Белгия този дял доближава внушителните 85%. Липсата на сдружаване прави българските фермери по-уязвими на пазара и понижава тяхната конкурентоспособност, макар високия дял от крайната цена, който получават.
Строги наказания против нелоялни практики
Страната ни се отличава с едно от най-строгите законодателства в Европейски Съюз във връзка с нелоялните търговски практики. Според отчета, България е измежду страните с най-драконовски наказания и къси периоди за заплащане (до 30 дни). Въпреки това, нелоялни практики се следят по цялата верига на доставките, като постоянно купувачите – преработватели и търговци на едро, са посочени като причинители от страна на фермерите.
Земеделските производители в България получават лъвския къс от цената на питателните артикули, достигайки равнища от към 50% от крайната цена. Това демонстрира окончателният обзор на Европейската комисия (ЕК) върху използването на Директивата за нелоялните търговски практики, оповестен при започване на месеца.
Данните разрушават известни легенди за разпределението на парите по агрохранителната верига. Докато в Европейския съюз (ЕС) приблизително фермерите получават едвам 25 евроцента от всяко евро, платено от потребителя, в България и Румъния този дял е двойно по-висок.
Структура на цената в България
Анализът на Европейска комисия, основан на документ COM(2025)728, извежда на напред във времето спецификите на българския пазар. Високият дял на добавената стойност при фермерите се изяснява с релативно по-голямото значение на първичното земеделие за образуването на цената у нас, в съпоставяне със страни с високоразвита хранителна промишленост.
Останалите 50% от цената се разпределят сред преработватели, търговци на едро и търговци на дребно. Докладът акцентира, че в България преработвателният отрасъл е мощно фрагментиран, с по-нисък мащаб и продуктивност, което води до по-високи относителни разноски.
Ролята на търговците и инфлацията
Проучването на Брюксел не удостоверява тезата, че търговците на дребно са главният мотор на високите цени. Данните сочат, че те не усвояват непропорционално огромен дял от цената, изключително спрямо други страни членки на Европейски Съюз.
Ценовият напън в България се генерира най-вече от ниската успеваемост по веригата и високите трансакционни разноски. Експертите на комисията означават, че растежът на крайните потребителски цени е с доста по-ниски темпове по отношение на нарастването на цените на земеделската и модифицираната продукция през последните години, белязани от COVID-19 и войната в Украйна.
Проблемът с кооперирането
България се обрисува като една от страните с най-ниска степен на организираност на производителите. Едва 3% от плодовете и зеленчуците у нас се осъществят посредством регистрирани организации на производители. За съпоставяне, в Белгия този дял доближава внушителните 85%. Липсата на сдружаване прави българските фермери по-уязвими на пазара и понижава тяхната конкурентоспособност, макар високия дял от крайната цена, който получават.
Строги наказания против нелоялни практики
Страната ни се отличава с едно от най-строгите законодателства в Европейски Съюз във връзка с нелоялните търговски практики. Според отчета, България е измежду страните с най-драконовски наказания и къси периоди за заплащане (до 30 дни). Въпреки това, нелоялни практики се следят по цялата верига на доставките, като постоянно купувачите – преработватели и търговци на едро, са посочени като причинители от страна на фермерите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ