Мега-проектът на ЕС за електрическа супермрежа
Ще разчита на свръхпроводници на база итрий или гадолиний, нужни са най-малко 600 милиарда евро
Европейски Съюз би трябвало да построи електропреносна “супермрежа ”, с цел да посрещне повишаването с 350% на потреблението на електрическа енергия, което се чака до 2030 година (снимка: CC0 Public Domain)
Захранването на електроенергийната мрежа с възобновими източници обезпечава сила без въглерод, само че е парадоксално, че най-бързо движещият се артикул в света – електричеството – не се движи свободно от страна в страна в границите на Европейски Съюз. И ето, че Брюксел счита да промени това – посредством създаване на електропреносна „ супермрежа “.
„ Супер “ се отнася до мрежата, която ще е общоевропейска, за разлика от сегашните национални мрежи, които сега дават отговор за разпределението на тока из Европейски Съюз. Досега електромрежите се смятаха за национални инфраструктури. Нямаше потребност планьорите да мислят оттатък държавните граници, за плановете отговаряха единствено национални сдружения и регулатори.
Преди месец министрите на енергетиката на страните от Европейски Съюз означиха края на белгийското председателство на Евросъвета с проекта за електрическа „ супермрежа “ на Европейски Съюз. С този мега-проект те се надяват да улеснят по-дългосрочното и по-трансгранично обмисляне.
Супермрежа в дневния ред
Очаква се електромрежите да заемат челно място в политическия дневен ред в Брюксел, защото предвижданията са до 2030 година потреблението на електрическа енергия да нарасне с 350% с декарбонизацията на Европейски Съюз. Именно в тази времева рамка Европейската комисия вижда нужда от 600 милиарда евро вложения в новата генерация електромрежи.
По-дълбоката интеграция на европейските електрически мрежи може да понижи потреблението на горива с 21% до 2030 година и доста да стабилизира цените на електрическата енергия, съгласно брюкселския мозъчен концерн Bruegel. Би трябвало „ супермрежата “ да играе основна роля, с цел да може Европейски Съюз да стане по-устойчив.
Повечето от работата по постигането на заложената цел зависи от планирането. За да улеснят напредъка към „ супермрежата “, министрите на Европейски Съюз потвърдиха своя ангажимент за „ дълготрайно, координирано обмисляне на инфраструктурата на електроенергийната мрежа на европейско равнище “, изключително предвид на претоварването на мрежата.
От новата Европейска комисия ще се чака да предизвиква и „ да укрепи още повече районния метод към планирането на електроенергийната инфраструктура и да го комбинира с метод в целия Европейски Съюз “.
За да обслужват по-добре бъдещото търсене и да избегнат дефицит на предложение, министрите също по този начин подчертаха нуждата от изпреварващи вложения – по-рисков, само че по-бърз метод за създаване на инфраструктура, която не е нужна незабавно.
Колко пари ще трябват?
Въпреки че Комисията е показала известни числа за потребностите от вложения в мрежата, никоя институция към момента не е споделила какъв брой огромна е разликата сред настоящо плануваните вложения и действителните общи потребности.
Комисията би трябвало да направи пресмятане, с което страните от Европейски Съюз да са съгласни, като министрите приказват за „ действителни капиталови потребности по отношение на електрическите мрежи в съпоставяне със средствата, предопределени за тях “.
Индустриалистите от Европейски Съюз плануват капиталов размер от 800 милиарда евро до 2030 година Това е осезаемо повече от сегашната прогноза на Европейска комисия. Освен това енергийният мозъчен концерн Ember откри, че електроенергийните проекти на повече от 10 страни от Европейски Съюз не регистрират скорошния растеж на възобновимите енергийни източници, което може да изкриви цифрите.
Така или другояче Европейската капиталова банка е призована да „ укрепи финансирането и самодейностите за понижаване на риска “ за вложения в мрежи в бъдеще.
Технологични провокации
„ Супермрежата “, която Европейски Съюз планува, следва да работи в естетика с националните мрежи, които към този момент са налице, като употребява нова кабелна преносна система, основана на свръхпроводимост – събитие, при което избрани материали губят цялото си електрическо противодействие под сериозна температура. Тези свръхпроводящи материали се създават от редкоземни метали като итрий и гадолиний.
Количеството материал, употребен в свръхпроводящите проводници, е малко спрямо обичайните медни проводници. Един звук окабеляване въз основата на итрий организира електричество какъв брой 30 000 тона медно окабеляване. Тъй като свръхпроводниците имат нулево противодействие, не се постанова да работят под високо напрежение.
Свръхпроводящи кабели към този момент се употребяват в Германия (а също в Съединени американски щати и Южна Корея), само че на дистанции до 5 километра. Има потребност от планиране, прототипиране и произвеждане на кабели, способни да придвижват електричество на разстояние от стотици километри, като в същото време се поддържат хладни.
Добре конструираната „ супермрежа “ следва да се състои от поредност от основни точки, свързани посредством такива свръхпроводящи кабели. Тези основни точки се назовават супервъзли. Всеки възел би трябвало да е планиран по подобен метод, че в случай че се яви щета по обещано преносно трасе, да съществува различен път за напредване на електричеството до местоназначението му.
Интегриране на повече ВЕИ
Ако планът се случи, ще се реши едно от „ тесните места “ във ВЕИ революцията в Европа. Някои европейски страни нямат задоволително възобновими запаси, с цел да декарбонизират своите стопански системи. Други имат големи евентуални запаси, само че понастоящем няма метод огромно количество възобновимо електричество да се прати там, където има потребност от него.
Така да вземем за пример, генерираното от вятъра и слънчевата сила електричество от отдалечени региони в края на континента не може да стигне до тези страни, които са в централната част. С реализацията на плана за супермрежа този проблем може да бъде решен.
Европейски Съюз би трябвало да построи електропреносна “супермрежа ”, с цел да посрещне повишаването с 350% на потреблението на електрическа енергия, което се чака до 2030 година (снимка: CC0 Public Domain)
Захранването на електроенергийната мрежа с възобновими източници обезпечава сила без въглерод, само че е парадоксално, че най-бързо движещият се артикул в света – електричеството – не се движи свободно от страна в страна в границите на Европейски Съюз. И ето, че Брюксел счита да промени това – посредством създаване на електропреносна „ супермрежа “.
„ Супер “ се отнася до мрежата, която ще е общоевропейска, за разлика от сегашните национални мрежи, които сега дават отговор за разпределението на тока из Европейски Съюз. Досега електромрежите се смятаха за национални инфраструктури. Нямаше потребност планьорите да мислят оттатък държавните граници, за плановете отговаряха единствено национални сдружения и регулатори.
Преди месец министрите на енергетиката на страните от Европейски Съюз означиха края на белгийското председателство на Евросъвета с проекта за електрическа „ супермрежа “ на Европейски Съюз. С този мега-проект те се надяват да улеснят по-дългосрочното и по-трансгранично обмисляне.
Супермрежа в дневния ред
Очаква се електромрежите да заемат челно място в политическия дневен ред в Брюксел, защото предвижданията са до 2030 година потреблението на електрическа енергия да нарасне с 350% с декарбонизацията на Европейски Съюз. Именно в тази времева рамка Европейската комисия вижда нужда от 600 милиарда евро вложения в новата генерация електромрежи.
По-дълбоката интеграция на европейските електрически мрежи може да понижи потреблението на горива с 21% до 2030 година и доста да стабилизира цените на електрическата енергия, съгласно брюкселския мозъчен концерн Bruegel. Би трябвало „ супермрежата “ да играе основна роля, с цел да може Европейски Съюз да стане по-устойчив.
Повечето от работата по постигането на заложената цел зависи от планирането. За да улеснят напредъка към „ супермрежата “, министрите на Европейски Съюз потвърдиха своя ангажимент за „ дълготрайно, координирано обмисляне на инфраструктурата на електроенергийната мрежа на европейско равнище “, изключително предвид на претоварването на мрежата.
От новата Европейска комисия ще се чака да предизвиква и „ да укрепи още повече районния метод към планирането на електроенергийната инфраструктура и да го комбинира с метод в целия Европейски Съюз “.
За да обслужват по-добре бъдещото търсене и да избегнат дефицит на предложение, министрите също по този начин подчертаха нуждата от изпреварващи вложения – по-рисков, само че по-бърз метод за създаване на инфраструктура, която не е нужна незабавно.
Колко пари ще трябват?
Въпреки че Комисията е показала известни числа за потребностите от вложения в мрежата, никоя институция към момента не е споделила какъв брой огромна е разликата сред настоящо плануваните вложения и действителните общи потребности.
Комисията би трябвало да направи пресмятане, с което страните от Европейски Съюз да са съгласни, като министрите приказват за „ действителни капиталови потребности по отношение на електрическите мрежи в съпоставяне със средствата, предопределени за тях “.
Индустриалистите от Европейски Съюз плануват капиталов размер от 800 милиарда евро до 2030 година Това е осезаемо повече от сегашната прогноза на Европейска комисия. Освен това енергийният мозъчен концерн Ember откри, че електроенергийните проекти на повече от 10 страни от Европейски Съюз не регистрират скорошния растеж на възобновимите енергийни източници, което може да изкриви цифрите.
Така или другояче Европейската капиталова банка е призована да „ укрепи финансирането и самодейностите за понижаване на риска “ за вложения в мрежи в бъдеще.
Технологични провокации
„ Супермрежата “, която Европейски Съюз планува, следва да работи в естетика с националните мрежи, които към този момент са налице, като употребява нова кабелна преносна система, основана на свръхпроводимост – събитие, при което избрани материали губят цялото си електрическо противодействие под сериозна температура. Тези свръхпроводящи материали се създават от редкоземни метали като итрий и гадолиний.
Количеството материал, употребен в свръхпроводящите проводници, е малко спрямо обичайните медни проводници. Един звук окабеляване въз основата на итрий организира електричество какъв брой 30 000 тона медно окабеляване. Тъй като свръхпроводниците имат нулево противодействие, не се постанова да работят под високо напрежение.
Свръхпроводящи кабели към този момент се употребяват в Германия (а също в Съединени американски щати и Южна Корея), само че на дистанции до 5 километра. Има потребност от планиране, прототипиране и произвеждане на кабели, способни да придвижват електричество на разстояние от стотици километри, като в същото време се поддържат хладни.
Добре конструираната „ супермрежа “ следва да се състои от поредност от основни точки, свързани посредством такива свръхпроводящи кабели. Тези основни точки се назовават супервъзли. Всеки възел би трябвало да е планиран по подобен метод, че в случай че се яви щета по обещано преносно трасе, да съществува различен път за напредване на електричеството до местоназначението му.
Интегриране на повече ВЕИ
Ако планът се случи, ще се реши едно от „ тесните места “ във ВЕИ революцията в Европа. Някои европейски страни нямат задоволително възобновими запаси, с цел да декарбонизират своите стопански системи. Други имат големи евентуални запаси, само че понастоящем няма метод огромно количество възобновимо електричество да се прати там, където има потребност от него.
Така да вземем за пример, генерираното от вятъра и слънчевата сила електричество от отдалечени региони в края на континента не може да стигне до тези страни, които са в централната част. С реализацията на плана за супермрежа този проблем може да бъде решен.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ