EU калинки: Режат минималната заплата
Ще продължи ли да пораства минималната заплата или ще влезе във фризера – този спор се разгоря на нова сметка в последните два дни около апокрифни оферти на общественото министерство за смяна на сегашната формула в Кодекса на труда.
Промените не са оповестени за публично разискване и за пръв път ще бъдат обсъждани със обществените сътрудници на следващия ден, само че КТ „ Подкрепа “ и КНСБ към този момент излязоха с остри рецензии, че кабинетът цели да замрази минималната заплата. Социалният министър Ивайло Иванов ги събра с работодателите на среща през днешния ден следобяд, само че и след нея само се разбра, че ще има нова формула, евентуално с повече индикатори. Обсъжданите планове не засягат минималната заплата за 2025 година – за нея към този момент е решено, че ще бъде 1077 лева
От две години минималната заплата е вързана със междинната по формула в Кодекса на труда, с която реализира диспропорционален растеж от 38%. Формулата бе въведена по самодейност на Българска социалистическа партия, а публично бе аргументирана с директивата за съответни минимални заплати на Европейски Съюз. Сега въпросът още веднъж е на дневен ред, защото времето за транспониране на директивата в националното законодателство изтича, а сегашната формула е доста надалеч от условията на EU калинките. Освен това големият растеж подвигна работодателите на митинг и АИКБ дори даде постановлението за нарастването й на 1077 лева от 1 януари на съд , сакън работещите в най-бедната страната в Европейски Съюз да не вземат глътка въздух…
Докато нашата формула употребява единствено един индикатор – междинната заплата, директивата изисква в актуализацията на минималната заплата да вземат участие минимум четири наложителни индикатора – прехрана на живота, общо ниво и ритъм на напредък на работните заплати и развиването на националната продуктивност.
На този декор КТ „ Подкрепа “ разгласи, че общественото министерство предлага минималната заплата да зависи единствено от инфлацията, което на процедура би я замразило, тъй като в последно време Национален статистически институт регистрира повишаване с 1-2%. КНСБ също упрекна, че се задава заледяване и беднотия.
Днес пред обществените сътрудници министър Иванов е декларирал, че предложенията за изменение в Кодекса на труда касаят въвеждане на критерии за установяване на минималната работна заплата, които са идентични с написаните в директивата като наложителни, оповестиха от пресцентъра на МТСП. Точната формула явно ще остане за разписване в специфична разпоредба. Ще се вкара и референтна стойност за оценяване адекватността на минималната заплата, както изисква директивата. Нови текстове ще има също за груповото договаряне и присъединяване на синдикатите и работодателите в целия развой, излиза наяве от известието за срещата.
Какво споделиха от КТ „ Подкрепа “
„ МТСП си е разрешило да предложи текст с който да обрече 1/4 от работещите на бедност, като предлага повишаването на МРЗ да е привързан само и единствено с инфлацията! Дори пенсиите се актуализират на база растеж на междинния застрахователен приход и инфлация. При направеното от МТСП предложение МРЗ в никакъв случай няма да догони издръжката на живота. В същото време е налице задълбочаваща се демографска рецесия, дефицит на квалифицирана работна ръка в опазването на здравето, образованието и изобщо в стопанския живот у нас главно заради ниското възнаграждение на труда “, оповестиха през вчерашния ден от КТ „ Подкрепа “.
Какво желаят от КНСБ
Днес срещу оферти законопроект се разгласи и КНСБ. В тяхното мнение не се приказва за обвързване единствено с инфлацията, само че също се разяснява, че се предлага „ понижение или заледяване “ на минималната заплата. Този профсъюз се е фокусирал повече върху измерването на адекватността на заплатата с линията на беднотия, което е несъмнено като „ капан, който ще остави работещите българи в примката на бедността “.
КНСБ упорства да се измерят количествено всички групи променливи с съответни знаци и да им се дефинира тегло в съответна формула, в която присъединяване да имат темпът на напредък на работните заплати, инфлацията, коефициентът на неравноправие в приходите, брутна добавена стойност (която дружно с Брутният вътрешен продукт мери резултата от индустриалната дейност) и най-много – заплатата за прехрана. Такова разбиране в нашето законодателство сега няма, а КНСБ е единствената организация, която се занимава с измерването на заплата за прехрана. Има индикации, че такова разбиране ще бъде дефинирано с идните промени.
Как е в този момент
Сега сме в друга прекаленост с минималната заплата – за две години имаме 38% нарастване поради формула, която обвърза минималната със междинната заплата. Тъй като самата минимална заплата взе участие във образуването на междинната, в този момент всяко нарастване води до ново нарастване. Това изключително мощно изкривява възнагражденията в браншове с огромен дял нископлатени служащи, тъй като изравнява приходите на нискоквалифицираните с тези на квалифицираните, а и не оставя запас за кореспондиращо нарастване на останалите заплати.
Какво изисква евродирективата
Сегашните промени бързат да заловен крайния период за транспониране на директивата за съответни минимални заплати в Европейски Съюз, въпреки че въведената преди две години формула също бе оправдана с нея. У нас обаче директивата се чете извънредно превратно – в нея има и условия за установяване и актуализиране на минималните заплати, и условия по какъв начин да се мери тяхната адекватност, а двете неща постоянно се бъркат. „ Сега “ писа неведнъж по тези проблеми, само че още веднъж припомняме какво написа в директивата във връзка с актуализирането на минималните заплати.
Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, откриват нужните процедури за установяване и актуализиране на минималните заплати. Тези процедури се управляват от критерии, избрани с оглед допринасяне за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, за да се реализира заслужен стандарт на живот и да се понижи бедността измежду работещите.
Държавите членки дефинират тези критерии в сходство с националните си практики, като ги закрепват в съответното национално право, в решения на способените си органи или в тристранни съглашения. Държавите членки могат да вземат решение по отношение на относителната тежест на тези критерии, като вземат поради своите национални социално-икономически условия.
Националните критерии включват минимум следните детайли:
– покупателната дарба на законоустановените минимални заплати, като се взема поради издръжката на живота;
– общото ниво на работните заплати и тяхното разпределение;
– темпа на напредък на работните заплати;
– дълготрайните нива и развиването на националната продуктивност.
Автор: narod.bg
