Излишен разход, човешко право или гостоприемна градска среда. Какво са безплатните обществени тоалетни
Ще „ принуди “ ли Европейски Съюз заведенията да сервират безвъзмездна вода? Вече няколко месеца този въпрос е във фокуса на публичното внимание. Друга тематика обаче остава подценявана, в това число и от Европейски Съюз – би трябвало ли да има безвъзмездни публични тоалетни?
Когато кандидатката за кметица на София Ваня Григорова, че „ публичните тоалетни са разпродадени “ и че „ има хора, които не излизат от у дома, тъй като мъчно могат да намерят тоалетна, в която могат да отидат “, изявлението ѝ стана обект на всеобщ подбив.
За разлика от концепцията на някогашната синдикалистка за „ ремонт на постройките “, които пречат на въздушната циркулация обаче, тематиката за публичните тоалетни заслужава внимание. Както и въпросът дали да има повече безвъзмездни тоалетни.
Но до момента в който в Европейски Съюз се водят полемики би трябвало ли заведенията да оферират безвъзмездна чешмяна вода (особено на фона на сензитивното повишение на цените на напитките в тях след пандемията от COVID-19), тази неуместна тематика, обвързвана с неотложните ни потребности, надменно се подминава.
Достъпът до безвъзмездни тоалетни в Германия и други страни
В България не е лесна задача да намерите социална тоалетна, все едно дали против възнаграждение, или не. Повечето заведения дават достъп до тоалетните си само против консумация. Съществуват обаче известни благоприятни условия човек да се изхитри – тоалетните в моловете и в бензиностанциите като цяло са безвъзмездни.
И в Германияне е лесна задача да се намерят публични тоалетни, изключително пък безвъзмездни (с известни изключения като да вземем за пример Фрайбург). Но там и в множеството молове и търговски центрове удряте на камък – с цел да се облекчите, би трябвало да платите. Изключение са някои търговски вериги, където по традиция тоалетните са безвъзмездни. Тенденцията за ограничение на безплатните тоалетни е от последните 15-20 години.
Плащането в немските търговски центрове бива два типа – публично и полулегално. В първия случай пускате примерно 1 евро в автомат и получавате ваучер за 50 цента понижение на храна, закупена от комерсиалния център. Ако се опитате да употребявате ваучера, установявате, че изборът от заведения, които одобряват ваучера ви, е много стеснен.
Във втория случай почистващите тоалетната седят на входа ѝ и са поставили табела с избрана сума. На доктрина не сте длъжни да плащате, тъй като чиновниците получават заплата, само че на процедура може и да не ви пуснат, в случай че откажете. Касова записка обаче не получавате.
Париж, чието население е малко над 2 млн. души, разполага с към 400 публични тоалетни, освен това – безвъзмездни, че и налични за хора с увреждания
В прилежаща Франция отношението към тези неотложни човешки потребности е надалеч по-демократично. Париж, чието население е малко над 2 млн. души, разполага с, освен това – безвъзмездни, че и налични за хора с увреждания. За съпоставяне, с близо 4 млн. население Берлин предлага () към 475 тоалетни, като за тях в общия случай се заплаща.
За разлика от Европа, в която в доста страни достъпът до тоалетна не е свободен по дифолт, противоположна е обстановката оттатък океана – Съединени американски щати е много по-лесно да намерите къде да се облекчите без пари.
Тоалетните – в ничията земя сред градската среда и човешките права
Паралелът сред отношението към публичните тоалетни в Европа и Съединени американски щати е изключително забавен, тъй като той демонстрира, че тук не става дума за ляво и дясно. Нито за опозицията сред концепцията за „ “, които вършат жителите си и гостите на града щастливи, и либертарианското отношение към обществената среда в жанр „ всеки се оправя самичък “.
Европа като цяло се характеризира с доста по-силна обществена отбрана, в сравнение с Съединени американски щати. От позицията даже на някой относително сдържан американец обществената система в Германия може да наподобява като „ комунизъм “. На доста места в Съединени американски щати, за разлика от Европа, липсва развъртян публичен превоз, нерядко и тротоари няма, тъй че без персонален автомобил човек е заникъде. И въпреки всичко – има безвъзмездни тоалетни.
Няма човешко право за прилагане на тоалетна, камо ли пък гратис,. Предупреждават, че в случай че тръгнете да си търсите правата, изхождайки от нарушеното си заради липса на достъп до хигиеничен възел човешкото достолепие, нямате особени шансове за триумф. И акцентират, че ходенето до тоалетна е обвързвано с консумиране на вода, ток, консумативи, разноски за разчистване, за които е редно да си платите.
По същата логичност обаче някой може да реши да ви таксува, в случай че ходите по тротоара – настилката има потребност от поддръжка, пък вие я цапате и хабите. Защо никой не се сеща за това, пък се сещат за тоалетните?
За тротоарите, ще кажете, отново плащаме – от налозите си. Защо обаче налозите да не покриват и естествените ни потребности?
Дефицитният достъп до безвъзмездни тоалетни като детайл от „ враждебната “ градска среда
„ Враждебна архитектура “, „ защѝтен дизайн “ или „ дизайн против престъпността “ – с тези понятия се, умишлено проектирани да отблъскват нежеланите членове на обществото. Например пейки с ръкохватки, поставени на разстояние към 50 сантиметра, тъй че човек да не може да полегне на тях. Идеята на въпросната скамейка е да не могат да я употребяват за легло бездомници, алкохолици или наркозависими.
Таксата за тоалетна играе ролята на спирачка. Ако нямаш пари, не можеш и да се облекчиш в плануваните за задачата места
По същия метод таксата за тоалетна играе ролята на спирачка. Ако нямаш пари, не можеш и да се облекчиш в плануваните за задачата места.
Понеже Ваня Григорова се интересува главно от служащите, а не толкоз от обществено слабите и маргинализираните, за нея казусът неналичието на публични тоалетни се свежда до закрепостяването на някои хора у дома. Онези обаче, които си нямат у дома, също имат естествени потребности. А те може и да не бъдат позволени до търговски център, в който има безвъзмездна тоалетна.
Но в случай че не могат да спят по пейките и да употребяват тоалетна, маргинализираните членове на обществото не изчезват. Те спят по тротоари и градинки и облекчават естествените си потребности в храстите, в подлези, безистени и където сварят. Това не прави градската среда по-приятна – в противен случай.
Враждебните детайли на градска среда имат два съществени минуса – те хем не вземат решение проблемите, с които се пробват да се оправят, хем вършат животът на всички по-некомфортен.
Вероятно и вие желаете да можете да поседите на комфортна скамейка, а за какво не и да полегнете на нея на сянка в лятната горещина. По същия метод – може би и вие сте се ядосвали, че би трябвало да консумирате нещо, с цел да се облекчите в миг, в който нито ви се яде, нито ви се пие, а просто ви се върви до тоалетната. Или бързате и нямате време за консумация. И множеството от нас биха усетили като по-гостоприемен град, в който могат да употребяват чисти публични тоалетни, освен това гратис.
Вярно е, че преди да приказваме дали публичните тоалетни да са безвъзмездни, България има по-сериозен проблем – съвсем цялостната липса на каквито и да били публични тоалетни. И въпреки всичко – въпросът бива ли човек да облекчава естествените си потребности с достолепие е сериозен. И заслужава спор, а не подбив.
Когато кандидатката за кметица на София Ваня Григорова, че „ публичните тоалетни са разпродадени “ и че „ има хора, които не излизат от у дома, тъй като мъчно могат да намерят тоалетна, в която могат да отидат “, изявлението ѝ стана обект на всеобщ подбив.
За разлика от концепцията на някогашната синдикалистка за „ ремонт на постройките “, които пречат на въздушната циркулация обаче, тематиката за публичните тоалетни заслужава внимание. Както и въпросът дали да има повече безвъзмездни тоалетни.
Но до момента в който в Европейски Съюз се водят полемики би трябвало ли заведенията да оферират безвъзмездна чешмяна вода (особено на фона на сензитивното повишение на цените на напитките в тях след пандемията от COVID-19), тази неуместна тематика, обвързвана с неотложните ни потребности, надменно се подминава.
Достъпът до безвъзмездни тоалетни в Германия и други страни
В България не е лесна задача да намерите социална тоалетна, все едно дали против възнаграждение, или не. Повечето заведения дават достъп до тоалетните си само против консумация. Съществуват обаче известни благоприятни условия човек да се изхитри – тоалетните в моловете и в бензиностанциите като цяло са безвъзмездни.
И в Германияне е лесна задача да се намерят публични тоалетни, изключително пък безвъзмездни (с известни изключения като да вземем за пример Фрайбург). Но там и в множеството молове и търговски центрове удряте на камък – с цел да се облекчите, би трябвало да платите. Изключение са някои търговски вериги, където по традиция тоалетните са безвъзмездни. Тенденцията за ограничение на безплатните тоалетни е от последните 15-20 години.
Плащането в немските търговски центрове бива два типа – публично и полулегално. В първия случай пускате примерно 1 евро в автомат и получавате ваучер за 50 цента понижение на храна, закупена от комерсиалния център. Ако се опитате да употребявате ваучера, установявате, че изборът от заведения, които одобряват ваучера ви, е много стеснен.
Във втория случай почистващите тоалетната седят на входа ѝ и са поставили табела с избрана сума. На доктрина не сте длъжни да плащате, тъй като чиновниците получават заплата, само че на процедура може и да не ви пуснат, в случай че откажете. Касова записка обаче не получавате.
Париж, чието население е малко над 2 млн. души, разполага с към 400 публични тоалетни, освен това – безвъзмездни, че и налични за хора с увреждания
В прилежаща Франция отношението към тези неотложни човешки потребности е надалеч по-демократично. Париж, чието население е малко над 2 млн. души, разполага с, освен това – безвъзмездни, че и налични за хора с увреждания. За съпоставяне, с близо 4 млн. население Берлин предлага () към 475 тоалетни, като за тях в общия случай се заплаща.
За разлика от Европа, в която в доста страни достъпът до тоалетна не е свободен по дифолт, противоположна е обстановката оттатък океана – Съединени американски щати е много по-лесно да намерите къде да се облекчите без пари.
Тоалетните – в ничията земя сред градската среда и човешките права
Паралелът сред отношението към публичните тоалетни в Европа и Съединени американски щати е изключително забавен, тъй като той демонстрира, че тук не става дума за ляво и дясно. Нито за опозицията сред концепцията за „ “, които вършат жителите си и гостите на града щастливи, и либертарианското отношение към обществената среда в жанр „ всеки се оправя самичък “.
Европа като цяло се характеризира с доста по-силна обществена отбрана, в сравнение с Съединени американски щати. От позицията даже на някой относително сдържан американец обществената система в Германия може да наподобява като „ комунизъм “. На доста места в Съединени американски щати, за разлика от Европа, липсва развъртян публичен превоз, нерядко и тротоари няма, тъй че без персонален автомобил човек е заникъде. И въпреки всичко – има безвъзмездни тоалетни.
Няма човешко право за прилагане на тоалетна, камо ли пък гратис,. Предупреждават, че в случай че тръгнете да си търсите правата, изхождайки от нарушеното си заради липса на достъп до хигиеничен възел човешкото достолепие, нямате особени шансове за триумф. И акцентират, че ходенето до тоалетна е обвързвано с консумиране на вода, ток, консумативи, разноски за разчистване, за които е редно да си платите.
По същата логичност обаче някой може да реши да ви таксува, в случай че ходите по тротоара – настилката има потребност от поддръжка, пък вие я цапате и хабите. Защо никой не се сеща за това, пък се сещат за тоалетните?
За тротоарите, ще кажете, отново плащаме – от налозите си. Защо обаче налозите да не покриват и естествените ни потребности?
Дефицитният достъп до безвъзмездни тоалетни като детайл от „ враждебната “ градска среда
„ Враждебна архитектура “, „ защѝтен дизайн “ или „ дизайн против престъпността “ – с тези понятия се, умишлено проектирани да отблъскват нежеланите членове на обществото. Например пейки с ръкохватки, поставени на разстояние към 50 сантиметра, тъй че човек да не може да полегне на тях. Идеята на въпросната скамейка е да не могат да я употребяват за легло бездомници, алкохолици или наркозависими.
Таксата за тоалетна играе ролята на спирачка. Ако нямаш пари, не можеш и да се облекчиш в плануваните за задачата места
По същия метод таксата за тоалетна играе ролята на спирачка. Ако нямаш пари, не можеш и да се облекчиш в плануваните за задачата места.
Понеже Ваня Григорова се интересува главно от служащите, а не толкоз от обществено слабите и маргинализираните, за нея казусът неналичието на публични тоалетни се свежда до закрепостяването на някои хора у дома. Онези обаче, които си нямат у дома, също имат естествени потребности. А те може и да не бъдат позволени до търговски център, в който има безвъзмездна тоалетна.
Но в случай че не могат да спят по пейките и да употребяват тоалетна, маргинализираните членове на обществото не изчезват. Те спят по тротоари и градинки и облекчават естествените си потребности в храстите, в подлези, безистени и където сварят. Това не прави градската среда по-приятна – в противен случай.
Враждебните детайли на градска среда имат два съществени минуса – те хем не вземат решение проблемите, с които се пробват да се оправят, хем вършат животът на всички по-некомфортен.
Вероятно и вие желаете да можете да поседите на комфортна скамейка, а за какво не и да полегнете на нея на сянка в лятната горещина. По същия метод – може би и вие сте се ядосвали, че би трябвало да консумирате нещо, с цел да се облекчите в миг, в който нито ви се яде, нито ви се пие, а просто ви се върви до тоалетната. Или бързате и нямате време за консумация. И множеството от нас биха усетили като по-гостоприемен град, в който могат да употребяват чисти публични тоалетни, освен това гратис.
Вярно е, че преди да приказваме дали публичните тоалетни да са безвъзмездни, България има по-сериозен проблем – съвсем цялостната липса на каквито и да били публични тоалетни. И въпреки всичко – въпросът бива ли човек да облекчава естествените си потребности с достолепие е сериозен. И заслужава спор, а не подбив.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ